- Действително ли коронавирусът отстъпва в битката и правилна ли е стратегията за отслабване и отмяна на ограничителните мерки?
- Ограничителните мерки срещу разпространението на новия вирус работят ефективно и в България те бяха успешни. Тежките ограничителните мерки, обаче не могат да бъдат прилагани за дълъг период заради парализа на икономическите и транспортни връзки, отпадане на цели отрасли в областта на услугите и отключване на рецесия, която може да придобие глобален характер. От друга страна вече се наблюдават и негативни здравни резултати в популацията, които също трябва да се отчитат. В някои страни се забелязва увеличение на самоубийствата, депресията, увеличение на консумацията на наркотици и алкохол. Влошава се здравното обслужване на неинфекциозно болни и имунизационния обхват на децата. Днес всички се обединяват от идеята, че мерките трябва постепенно и разумно да се редуцират като се заместват с подходящи нови и се търси баланса между отслабването на мерките и риска от тласък на епидемията и възстановяване на нормалния обществен и икономически процес. За това е по-правилно да се говори не за отпадане на мерки, а за тяхната трансформация в процеса на овладяване на епидемията.
- Какви са факторите в конкретната епидемиологична ситуация за трансформиране на едни мерки в други и какви са важните мерки сега?
Според ECDC и СЗО ограничителните мерки постепенно могат да отпадат и да се заместват с други когато се наблюдава продължителен и стабилен спад на новооткритите болни, когато прагът на популационния имунитет за протекция се приближава и де-ескалацията може да се проведе с много по-нисък риск.
Също така е важно да има увереност, че отпадането на мерките няма да доведе до нов подем поради заместването им с други подходящи интервенции. А това се получава когато има работеща система за надзор и откриване на инфектираните, осигурено е мащабно тестиране и изолиране на откритите положителни за вируса лица, системата за информиране на обществеността е достатъчно ефективна , мерките за физическа дистанция се разбират и спазват от населението и е спечелено доверието на всички за изпълнение на превантивните мерки. Това трябва да се постигне у нас, а фокусът трябва да е насочен в обхватно тестиране и в стратегия за контрол, проследяване и изолиране на контактните.
Важна мярка, която се подценява е носенето на защитни маски. Доказателствата за защитния ефект от употребата на защитни маски са оспорвани. COVID – 19 обаче, е сериозно заболяване, за което няма лечение и ваксина и разпространението му е бързо. Възниква въпросът, дали здравните власти трябва да препоръчват носенето на маски, при малко доказателства за ефективността им?
Мета-анализ на 31 проучвания за превантивния ефект на носенето на маски за превенция на респираторни заболявания показва наличие на ефект. А търсенето на перфектни доказателства от ефекта на носенето на маски може да бъде враг на правилната политика. В определени обстоятелства не се изискват доказателства. Както остроумно отбелязват американски епидемиолози – за употребата на парашут не се изискват рандомозирани контролирани опити за доказателство на ефекта и контролна група на скачащи без парашут. Маските са евтини, прости и потенциално ефективни. Трябва да бъдат използвани!
- Какви са сценариите за развитие на пандемията в близко бъдеще?
- В началото на пандемичната вълна се считаше, че е възможно чрез активни ограничителни мерки циркулацията на SARS-CoV-2 да бъде изкоренена. Този сценарий става все по-малко вероятен. Обратно, трансмисията на вируса по подобие на пандемичния грип, който започва да циркулира сезонно след първоначална вълна, изглежда по-вероятен. Счита се, че трансмисията на SARS- CoV- 2 след първата вълна на пандемията ще зависи от степента на сезонните вариации на заболяемостта, продължителността на имунитета и степента на кръстосания имунитет между SARS- CoV- 2 и другите коронавируси и разбира се, обхвата и вида на мерките на общественото здраве. Вероятно е тези фактори да се различават в отделните държави и следователно, проучването им във всяка страна е важно за здравната политика за контрол във втората вълна на пандемията.
Казано по друг начин, ако през лятото имаме снижение на броя на инфектираните, през есента може да се очаква по сериозна вълна. Ако имаме кръстосан имунитет между SARS- CoV- 2 и другите коронавируси, които обичайно циркулират ще наблюдаваме по-нисък брой новозаразени. А ако имунитетът има достатъчна продължителност циркулацията ще се забави и втората вълна ще е отслабена. Оценява се, че продължителността на имунитета при SARS- CoV- 2 е над една година, което звучи обнадеждаващо. Нов сценарий може да се появи, обаче след появата на надеждна ваксина или ефективно лекарство.
- Добра ли е комуникацията на риска у нас и какво не достига на медиите в тази борба?
- Съществуват препоръки на Световната здравна организация за работата на журналистите в условията на COVID-19 пандемия. От журналистите се изисква да са етични, отговорни и социално отговорни, да се въздържат от търсенето на сензация и алармизъм, да използват само проверени или научни източници за информация. Важно е да обясняват точно мерките, които ще помогнат за ограничение на епидемията. Това е особено важно сега, когато се оформя продължителна, „позиционна война “ с болестта.
Необходимо е също така да се засили въздействието на всички медии и други информационни канали за достигане на информация за болестта и мерките до населението- общопрактикуващи лекари, училища и университети. Ние не може да се похвалим с наличие на достатъчни информационни материали на обществени места и сред рисковите групи. Това трябва да се преодолее максимално бързо. В битката с пандемията се разчита много на медиите и журналистите, за да се поддържа висока информираност и доверие в населението, само така може да се промени поведението и да се избегнат рисковете.
Може ли да очакваме скоро ефективни ваксини и лекарства срещу COVID-19?
Създаването на нови лекарства и ваксини срещу COVID-19 е сложен и бавен процес. Вероятно регулациите и административните процедури ще се редуцират, но въпреки това се изисква време. Достъпните данни за клиничните изпитвания, обаче показват засега липса на препарати, които са в състояние да променят правилата на играта. В много страни се работи за създаване нови ваксини и изглежда, че до края на годината може да сме свидетели на използването им, но проблемът е, че защитният им ефект е трудно да бъде оценен на този етап.
Поради тези причини здравните власти трябва да направят всичко, нефармацевтичните мерки като физическо дистанциране, самоизолация,санитарни кордони, изолация, карантина и ограничение на движение да се използват навременно и пълноценно. Това е засега нашето налично оръжие и то е с доказан ефект.
- Какво допринесе за появата в обществото на COVID - дисиденти и COVID – лоялисти и как ще повлияе това на развитието на пандемията?
Факторите за този феномен са многобройни - липса на достатъчно данни, особено в началото на пандемията за новия коронавирус и болестта, противоречиви сигнали в същия период от някои здрави институции в Европа и Азия, подкопано обществено доверие в много от страните, наличие на подходяща информационна среда - социални мрежи и мобилни телефони.
Има и мода за разпространение на конспиративни теории и това вече е трудно да се обясни в днешния рационален век. Стига се до парадокс - съществуването на COVID-19 пандемията се поставя под съмнение и се получава нещо като симулакър, наличие на копие без оригинал по Жан Бодрияр. Забавното в случая е, че много от привържениците на тези теории ходят задължително с маски и ръкавици. Сериозната страна е, че доверието за мерките в хората може да се постави под въпрос, а това ще даде тласък на епидемията. Борбата с това явление може да се основава само на истината.
Древните казват - вярвам защото е истина. Но това може да се постигне с постоянството на всички, без изключение - политици, здравни власти, администрация, преподаватели, журналисти и интелектуалци. Всички, в които хората вярват трябва да заемат позицията на истината.
- Какво може да се прогнозира за бъдещото влияние на пандемията върху икономиката?
Възникналите икономически проблеми са сериозни. Снижението, обаче на темпа на пандемията и постепенното й овладяване, процес който в една или друга степен наблюдаваме в повечето европейски страни и водещи икономически държави в Азия, връща доверието на инвеститорите, а това несъмнено е важно. Страхът от неизвестното бе много силен и той заедно с ограничителните мерки доведоха до икономически спад. Днес вече всички виждат, че съществуват работещи инструменти за овладяване на пандемията и това влияе позитивно и на потребители и на производители.
Сега трудно може да се очаква ново развитие на пандемията, което допълнително силно да отслаби икономиката. Следователно прогнозата и за пандемията и за икономиката и става все по-добра. Все пак ударът върху туризма, услугите и транспортът изисква време за възстановяване. В крайна сметка решаването на икономическите проблеми е проблем на икономистите, а не на епидемиолозите. А решаването на възникналите икономическите и социални проблеми е огромно предизвикателство за всички държави в света и ще бъде тест за оцеляване на политиците.
Свързани текстове: Д-р Галин Каменов: Това е първата негрипна пандемия в света. Без ограничителните мерки щеше да има хаос