Новините за струпване на „противникови“ войски близо до руските граници вече са почти толкова чести, колкото прогнозите за времето. Само за няколко години броят на военни от НАТО в Източна Европа е нараснал 13 пъти, а на бойни самолети – 8! Да не говорим за военните учения, които непрекъснато се провеждат там. Възниква въпросът: а нима възнамеряват да ни обявят война? На този и други въпроси отговаря президентът на Центъра за геополитически анализи генерал-полковник Леонид Ивашов.

 

 

- Леонид Григориевич, как да разбираме това, което се случва с НАТО и Русия?

 

- Ако анализираме данните за съотношението на силите между Русия и НАТО на запад, темповете, с които расте военната активност до нашите граници, мащабите на „попълване“ на военната техника, ако се оцени градусът на демонизиране на Русия, може да се каже, че става дума за подготовка за реална война. Защото такива мероприятия обикновено се провеждат в навечерието на войни.

 

- А каква е целта на такава война?

 

- Американците днес правят всичко, за да предизвикат сблъсък между Европа и Турция, от една страна, и Русия, от друга, и да се отприщи голям военен конфликт. За САЩ е стратегически важно да спрат възраждането на Русия. Защото пред очите им Русия не просто се превръща в самостоятелна държава, но и става световен геополитически играч. Бих казал дори, един от геополитическите центрове на света. Превръща се в „носеща конструкция“ на новия световен ред.

 

Американците губят огромни пространства, където Русия и Китай вече са основните играчи. А ние помним как в началото на 90-те Бжежински казваше, че за победителя в Студената война наградата ще бъде Евразия. А сега на САЩ този приз им го измъкват изпод носа. На американците това не им харесва.

 

Не им харесва и това, че започнахме да се завръщаме в Арктика. Този район също започна да им се изплъзва. Затова и американците се засуетиха. Целта е една – да спрат Русия.

 

- НАТО започна активно да усвоява даже военните бази на страните от бившия Варшавски договор…

 

- Да, те бяха изоставени, „замразени“ – всичките тези военни градчета, летища. А ето че сега вече ги използват с целия им капацитет. Особено активно – в балтийските държави. Там бяха разконсервирани три изключително мощни съветски летища. А днес те са модернизирани и поемат военни дежурства, като войските на няколко натовски държави се сменят една след друга. Виждаме как НАТО използва и нашите бивши военноморски бази в Прибалтика.

 

А в Румъния, в Девеселу, натовците разконсервираха една от най-крупните бази на военновъздушните сили от съветско време и поставиха там на бойни позиции американски бази за ПРО.

 

В Полша също в бивша военна база от съветско време е разгърнат датско-германо-полски корпус с щабквартира в Шчечин. Плюс пристанищните съоръжения. Впрочем в тази посока Полша е най-активна.

 

- И как НАТО обяснява всичко това?

 

- Води се активна пропаганда, че Русия едва ли не възнамерява да погълне и Полша, и страните от Балтика. А това вече е велика глупост! За да водиш успешно настъпление, е нужно да имаш поне трикратно превъзходство на силите. А ние какво виждаме? По всички основни позиции, даже по тактическо ядрено оръжие днес групировката на НАТО в Европа ни изпреварва все повече и повече. Така че кой кого се кани да напада?

 

- Но ние като че ли превъзхождахме НАТО по тактическо ядрено оръжие...

 

- Не, по-скоро имахме равни количества ядрено оръжие. Сега НАТО ни изпреварва с няколко хиляди бойни глави. Тази тема е закрита, но ние поназнайваме нещичко... Знаем, че през 2015 година американците започнаха, първо, да сменят ядрените си боеприпаси с нови. И второ, започнаха да обучават пилоти, включително прибалтийски, да използват ядрено оръжие. Това е нова качествена крачка...

 

- За какво е признак това, че те разполагат по-близо до „руския фронт“ ядрено оръжие?

 

- Признак е за това, че те се готвят не просто за военен, а за ядрен конфликт. И тук основните играчи, разбира се, не са европейците. Главният играч са американците. Освен да спрат Русия, те имат и втора задача – да не позволят на Европа да излезе извън контрола на САЩ.

В някои области на икономиката, а и в политиката европейците се опитваха да провеждат самостоятелна линия, не желаят да подписват колониалното Трансатлантическо споразумение. А във военната област цари пълен американски контрол. Даже главнокомандващият на силите на НАТО в Европа е американец. Така чрез военно послушание САЩ контролира и политиката, и бизнеса в Европа.

 

- При какви обстоятелства цялата тази машина НАТО би нападнала Русия? Какво – ще тръгнат срещу нас като Хитлер, без обявяване на война? Или ще чакат повод?

 

- Никакво обявяване на война няма да има. А повод ще намерят. САЩ планират да предизвикат някакъв инцидент. И явно вече „моделират“ такава провокация. Ту натовски самолети или кораби се приближават до нашите граници, ту турците свалят наш самолет…

Впрочем погледнете какви са пълномощията на главнокомандващия на силите на НАТО в Европа. В случай на „внезапно нападение“ не се събират никакви съвети, той сам издава заповеди за „отвръщане на агресията“. А те могат да измислят всякаква „агресия“. Това вече го заявяват публично, снимат филми с такива сюжети.

Дежурните сили за бързо реагиране винаги са готови да изпълнят заповедта на този главнокомандващ – те са достатъчно мощни, в бойна готовност са, 12 батальона на НАТО са базирани до нашите граници. Те ще се включат бързо, конфликтът ще се разрасне...

Когато неотдавна Русия проведе учения на северозапад, във въздуха едновременно излетяха 90 самолета на НАТО. САЩ отработват прехвърляне на резервите от своята Европа в зоната на Балтика.

 

- Означава ли това, че вече се задава престрелка?

 

- Да, задава се. Това е отработване на струпване на сили на САЩ в театъра на военните действия в Източна Европа. Дори е твърде възможно американците да не нанесат своя „глобален удар“ сами, а да създадат инцидент, който да прерасне във въоръжен конфликт. И тогава през сълзи на очи да заубеждават света, че не искат да воюват, но са длъжни да защитят съюзниците си по НАТО. За тях е важно войната да се води не на територията на Щатите, а в Европа. Нека не забравяме, че Европа е не само техен съюзник, но и конкурент в икономиката. САЩ се нуждае от слаба Европа. И най-добрият начин да го направи е да предизвика конфликт с Русия в Европа.

 

- Как трябва да реагира Русия на всичко това?

 

- Трябва да изследва, да прецени възможността за бъдещ конфликт, да създаде модел на неговото развитие.

 

- Но от думите ви излиза, че времето е малко...

 

- Трябва да се действа по-бързо. Но без паника, без суетене. Планомерно да правим обратното на това, което правехме през последните 25 години. Ние се разоръжихме. А сега сме принудени да мобилизираме мускулите и ума си.

 

При това трябва преди всичко да мобилизираме всичките си сили на бреговете на САЩ. Нашите самолети и поводници там патрулират. Но това е малко. Необходимо е да се договорим със страните от Латинска Америка за наши бази там.

 

- Кои страни там биха ни позволили да държим на тяхна територия военни бази?

 

- Куба. Венецуела. Никарагуа.

 

- Нещата изглеждат очевидни. Може би отдавна е трябвало да направим това, за което говорите? Или се страхуваме?

 

- Трудно ми е да кажа. Имайте предвид, крупният бизнес оказва голямо влияние върху нашата политика и сигурността ни. Американците знаят това и правят необходимото в своя полза.

 

- Как оценявате военния потенциал на групировката на НАТО в Европа и противостоящите й сили от РФ?

 

- Отстъпваме им 5–6 пъти. По брой на личния състав – 3 пъти. По количество танкове и бронемашини – около 2,5 пъти. По бойна авиация сме много назад. По военноморски флат - също. Така че силно ни превъзхождат.

 

- Но ако се наложи, бихме ли могли да използваме и стратегическо ядрено оръжие?

 

- В никакъв случай!

 

- Защо?

 

- Какво ще ни даде това? Взаимно унищожение. Не бива да го допускаме.

 

- Излиза, че се оставяме да ни бият, а не използваме главния си меч. Така ли?

 

- Ние имаме достатъчно тактическо ядрено оръжие. Сердюков* не успя да се добере до него…

 

- Путин каза наскоро, че всички военни обекти, които сега са в центъра на вниманието на НАТО, фактически са наши военни цели.

 

- Да, това са наши цели. Но ще го кажа по друг начин: ударът ни не бива да е насочен към военните, а към центровете на НАТО и банкерите. Американската федерална резервна система трябва да бъде за нас обект №1. Защото те са главните поръчители на бъдещата война.

 

- Вие казахте наскоро, че Русия никога повече няма да освобождава Европа. Правилно ли ви цитирам?

 

- Правилно. Не ни е необходимо и да завоюваме например балтийските държави или Полша. Дори сами да ни се молят да станат наши съюзници или не дай боже да влязат в състава на Руската федерация. Не са ни нужни. Това е друга цивилизация, тя ще ни разруши отвътре.

 

- А дали някога ще се помирим с англосаксонците начело с Америка?

 

- Класикът на руската геополитика Алексей Ефимович Вандам през 1912 г. произнесе знаменити думи: „По-лошо от война с англосаксонците може да бъде само приятелството с тях“. Това трябва да го помним винаги. Да се държим с тях на равна нога, да търгуваме – да. Но в никакъв случай не бива да им се доверяваме по отношение на сигурността. Единствено равновесието на силите е нашата гаранция срещу бъдеща война.

-----

*Анатолий Сердюков, бивш министър на отбраната на РФ, уволнен от президента Владимир Путин заради корупция и подведен под съдебна отговорност за небрежно изпълнение на служебните задължения, причинило щети за 56 млн. рубли.

 

Превод от руски: Елена Дюлгерова 

 

Още от категорията

16 коментар/a

J.V.S. на 07.07.2016 в 09:26
Струва ми се че генерала изпуска най-важният момент ако и да намеква леко за него- ликвидирането и във физически смисъл на 5-та колона в Русия!
Руси Драганов на 07.07.2016 в 14:08
Освен изречението, че не бива да се използва стратегическо ядрено оръжие, всичко останало е страшно. Показва докъде е стигнала параноята.
Баба казва: на 07.07.2016 в 14:26
Бог да пази Русия!
observer на 07.07.2016 в 14:31
Това при положение, че и мечките в гората знаят, че една война срещу Русия ще завърши с унищожението на цивилизацията. Но пък непритежаващите ядрено оръжие имат историческите основания да се чувстват застрашени.
в десятката на 07.07.2016 в 18:38
Определянето на ФЕД и финансовата олигархия за цел номер едно е удар в десятката. Браво!
JJJ на 08.07.2016 в 08:31
Много добър анализ. Настина няма нищо по- лошо от това да се предоверяваш на англосаксонците и да ги избираш за приятели- лицемерно коварни, по- страшни дори от данайците. Русия никога никого не е нападала, защото няма защо. Трябва да си нещо извратен, за да искаш да нападнеш дрипавия клошар около кофите за боклук. Русия е огромна и изключително богата. Тя е като голяма кафява мечка, която дребните зли кучета се опитват да разкъсат. Подобни на този анализ трябва да се четат и многократно повтарят по CNN. Хората трябва да знаят, да бъдат информирани!
Славуца на 08.07.2016 в 15:10
Война ще има – САЩ нямат друг шанс да се спасят Една година е била нужна на Александър Благословени, за да приключи войната с Турция, да обучи вече събраната войска и да съсредоточи на западната граница срещу Наполеон не 200- хилядна, а половинмилионна армия, която би могла да не си прави труда да отстъпва навътре в имперската територия. Една година е била необходима на Йосиф Висарионович Сталин, за да завърши превъоръжаването на армията, формирането на механизирани корпуси и да съсредоточи на западната граница групировка, способна да противостои на агресора. Това не означава, че успешно съсредоточените групировки непременно биха воювали успешно. През 1809 г. австрийците, а през 1939-1940 г. французите и англичаните са имали достатъчно време и възможности за съсредоточаване на сили срещу Наполеон, съответно Хитлер, които не само че не са отстъпвали, а в някои отношения са и превъзхождали противниковите армии. Австрийците през 1809-а, както и французите и англичаните през 1939-1940 г., са били господари на положението – те са решавали кога да настъпват и кога да се отбраняват. Но и в двата случая пораженията, обусловени от по-добрата стратегия на Наполеон и на германския Генерален щаб, са се оказали катастрофални. Все пак нека се съгласим, че преди война е по-добре да имаш една година в повече, отколкото да я нямаш. И колкото по-добре си се подготвил за война, толкова повече са шансовете да я спечелиш. А което е най-важното – победата ти може да бъде извоювана без огромни човешки и материални загуби, които по правило съпътстват войните, започнали с неуспехи. Приблизително една година не ни достига и сега. Преди десет години, през 2005-а, разговарях с колега – висококвалифициран финансист и икономист. Винаги съм ценял мнението му поради това, че той, споделяйки либерални икономически възгледи, не е догматик, трезво оценява всички недостатъци на системата и често може да анализира проблемите й дори по-квалифицирано и от най-квалифицираните марксистки критици. Нашата дискусия се въртеше около неизбежната криза на доларовата система (тук и двамата бяхме в пълно съгласие). Аз твърдях, че кризата вече е настъпила, но засега Вашингтон все още има сили да я удържа, така че тя да не избие видимо, когато ще засегне широките маси и ще стане очевидна не само за тесен кръг политици, допуснати до информацията, а за населението на цялата планета. Колегата ми се съгласяваше, че доларовата система се е изчерпала, но твърдеше, че с помощта на финансови и банкови инструменти илюзията за благополучие може да бъде поддържана неограничено дълго време. Той беше убеден, че до 2020 г. САЩ не са застрашени от никакви трусове. Ще подчертая още веднъж, че той не просто добре познаваше системата отвътре (сигурно не по-зле, отколкото Троцки е познавал системата на съветската власт), но и се отнасяше към нея достатъчно критично, разбирайки, че всяка система има своите „родови“ недостатъци и нито една не е вечна (всяка си има лимит на устойчивост), а при ускоряването на историческия процес през последните десетилетия, продължителността на живота на която и да е система започва да се ограничава в най-добрия случай с няколко десетилетия (към момента на разговора ни Бретън-Уудската система съществуваше от 60 години и вече започваше да се сблъсква с кризи, довели я до сериозни промени). Аз от своя страна никога не надхвърлях рамките на ограничените икономически знания, придобити от курса по политикономия на социализма, който се преподаваше в историческия факултет на Киевския университет през 1987-1992 г., когато го завършвах. Затова винаги съм признавал важността на икономиката при вземането на политически решения, но в собствената си оценка на ситуацията, включително и на икономическата, съм предпочитал да се осланям на знанията си относно политическите механизми, които впрочем могат понякога да променят до неузнаваемост икономическата реалност. Как се случва това, ни показва украинската власт. 23 години тя работи срещу интересите на националната си икономика; практически я е унищожила докрай; вече унищожава и населението си; но силата на политическата власт се оказва по-силна от икономическите закони (не е в състояние да ги накара да работят според нейната воля, но може да ги игнорира, включително да доведе до окончателна гибел държавата и обществото). Така че направих извода, че доларовата икономика вече е в криза. И че по този начин влиза в системна криза и Рax Americana, изхождайки от оценката на процеси, инициирани от САЩ в постсъветското пространство, които никой не подлагаше на съмнение. По това време вече бяха извършени четири опита за „цветни“ преврати (два в Украйна – 2000-2001 г. и 2004-2005 г., един в Грузия и един в Киргизия). Три от тях се оказаха успешни. И всички те очебийно бяха насочени срещу Русия. Ако доларовата икономика работеше нормално, на САЩ нямаше да им се налага да вкарват отношенията си с Русия в конфликтна фаза. При това, показателно е, че Вашингтон, противно на своите навици, не се опита да разпали икономическа война срещу Москва, а предприе политическо, дипломатическо, информационно противопоставяне, т. е., задейства механизмите, които предшестват горещата военна конфронтация, или я заместват, ако успееш да принудиш противника си да капитулира без прилагане на сила. Не е тайна, че по това време Русия беше вградена в американската глобална финансово- икономическа система и правеше активни опити да се вгради и в американската военно- политическа система на глобално доминиране. При това беше съгласна да приеме ролята на младши партньор. Проблем създаваше единствено това, че съзнавайки своето военно (ядрения арсенал) и икономическо (неизчерпаемите ресурси на суровини), а също и транзитно (че е свързващото звено на Евразия) значение, Москва желаеше по-специално партньорство. Фактически нейните искания се свеждаха до това да заеме във вашингтонската система политическа позиция, която да е с едно стъпало по-висока от тази на Евросъюза. Ситуацията не предполагаше остра реакция от страна на САЩ. В рамките на действащата система Вашингтон спокойно можеше да проточи преговорите и изчаквайки удобния момент, да нанесе на Русия „милосърден удар“, с който да ликвидира внезапно и моментално икономиката й, както навремето беше унищожена икономиката на Аржентина или на азиатските „тигри“. Изобщо, ако изхождаме от факта, че през 2005 г. фасадата на САЩ съответстваше на същността на протичащите зад тази фасада процеси, на Америка не й се налагаше да се харчи за „цветни“ преврати. Всичко можеше да се реши по-евтино и по-ефективно, като Русия бъде задушена в прегръдка. Поемайки риска на политико-дипломатическа конфронтация с Русия (а към това неизбежно водеше организационната стратегия на цветните преврати), САЩ спечелиха само по един показател – фактора време. Но времето се превръща в ключов фактор само в един случай – ако осъзнаете, че ще загубите силата си, преди развиващите се с обичайна скорост исторически процеси да са ви позволили да възтържествувате над съперниците си. Грубо казано, да ви се наложи да ги унищожите, преди те да са успели да унищожат вас. В случая със САЩ имаше опасност те да бъдат застигнати от внезапна критическа слабост единствено ако системата на доларовата икономика изпадне в криза. Цялото им останало могъщество бе производно на тази система. Воден от разбирането, че елитът на САЩ по нищо не се различава от китайския, руския или мадагаскарския елит и „вижда“ кризата едва тогава, когато тя вече е започнала (понеже получава най-различни прогнози и винаги вярва на онези, които са по-приятни, апропо, в
Емил на 08.07.2016 в 16:08
Пост-съветски догматик, с добре повтаряна комунистическа идеология: лоши империалисти и най-великата Русия. И разбира, се: "не-е-е, никога няма да освобождаваме нито балтийски страни, нито Полша". Ако бях поляк или латвиец, щях веднага да си отдъхна и да си изпия голата вода.
калин костадинов на 10.07.2016 в 18:39
Невероятни глупости,в общи линии.Очевиден носталгик.
висок на 10.07.2016 в 20:44
Боже колко много глупости, лъжи, измислици и манипулации в Гаварит Масква!
висок на 10.07.2016 в 21:08
Кое НАТО ще напада тези бурлаки: http://www.faktor.bg/smotanyatzi/77474-burlatzi-v-armiyata-rusiya-zapochna-uchenie-zaradi-srestata-na-nato.html
Вярно е на 11.07.2016 в 10:06
Че НАТО се готви за война с Русия, е повече от очевидно - то не бяха дрънканици за заплаха от Изток, то не бяха провокации, струпване на войски и техника, очевидно е каква е целта на всичко това. Някога, по време на соца, не вярвах на това, което се говореше у нас - че САЩ и Запада са военолюбци, агресори, подпалвачи на войни и т.н. Мислех си, това е соцпропаганда! Минаха обаче 25 години и разбрах, че това е вярно , за съжаление.
А верно ли е че вече имаме на 11.07.2016 в 21:39
четри вафен батальона а историята сочи че един такъв е пленил ДЕВЯТАЯ СВЕРХУДАРНАЯ АЛПИНИСКАЯ КАРПАТСКАЯ АМРИЯ по бели гащи ФАФАФАФФАФАФ и вашта мама съветска!!!
Извън бг на 12.07.2016 в 08:52
Болен мозък .Все другите се готвят за война а те са най миролюбивите,направо мушички. Тука на запад армиите са намалени до един разумен минимум.Никой по новини или предавания по телевизията не дрънка за войни.Хората се интересуват от безработицата,атентатите,болниците,данъците и т.н. Обаче ако влезете в държавната руска ТВ няма начин или да не видите филм за войната ,или публицистично предаване в което викат и кряскат как все някой не ги обичал или заплашвал и колко велики са те щото имали това онова. Комплексари които не разбраха че силата не е в ракетите а в начинът на живот на хората,на възможностите на обществото.Не случайно Русия е един голям кенеф .Не ми цитирайте центърът на Москва или Ленинград,вижте страната-кенеф е.Западна Европа бе разсипана от бомбардировки,не само Германия(бил съм доста в Германия и гледах снимки от войната).Само за 10 години всичко е било оправено и сега навсякъде в западна Европа е красиво и чисто. Тия си търсят вечният враг,без врагът не могат.Опасни са именно те а не другите.
До Извън бг на 12.07.2016 в 12:25
Явно си болен мозък, а освен това си и "извън бг".Така че представа нямаш за нещата в Източна Европа, заблуден от проамериканската и пронатовска агитация в Западна Европа. И ако имаш късмета да се прибереш в България, недай си боже, любимите ти НАТО-вци, които съвсем, ама съвсем не искат война, да нападнат Русия, ще изпиташ на гърба си всички последици.Така е, акълът идва тогава, когато си изпатиш!

Напиши коментар