“Прекарах двадесет и пет години в академичния свят и бях свидетел на начина, по който нашата история, социални и хуманитарни науки бяха променени от неомарксистките теоретици на критичните изследвания, докато превърнат нашите факултети в обширни департаменти по “изследвания на оплакването” на различни категории, които фрагментират наследството ни почти изключително според критериите на идентичността. Този процес допринесе за отслабването на основата на цялата солидна демокрация: обучението на информирани и образовани граждани. Повечето от нашите университети сега са машини за индоктриниранe на младежта, създавайки млади жени и мъже, окичени с дипломи, но много невежи за миналото си, неспособни да направят разлика между равенството пред закона и егалитаризма, негодни да мислят критично и да пишат аналитично. Прогресивната деконструкция на американската национална идентичност в училищата, колежите и университетите, медиите и поп културата, е в основата на нашата криза. Американската нация («E pluribus unum», “От много, един”) беше най-забележителният експеримент на изграждане на общност, основана на едни и същи ценности и институции, от хора, произлезли от разнообразни етничности. Но сплотеността на нашата нация днес е в опасност. Същата ситуация се наблюдава в Европа”.

 

Снимка: архив

 

Декан на Европейския център за изследвания на сигурността “Джордж К. Маршал” и колумнист в списание The American Interest, американският интелектуалец Андрю Михта смята, че САЩ и Западът като цяло преминават през цивилизационна криза, свързана с щетите, нанесени от неомарксистка идеология, която деконструира националната идентичност. В опасност е стабилността на западните демокрации, отслабени вече от крайностите на глобализацията, предупреждава Андрю Михта, убеден, че Китай ще се възползва от това.

 

- През 1989 г. Западът празнуваше триумфа на либералната демокрация. Тридесет години по-късно обявяват “постзападен” свят и появата на “китайски век”… Какво пропуснахме, за да стигнем дотук?

 

- Заблудихме се фундаментално за смисъла на края на Студената война. Празнувайки заслужено победата си и триумфа на свободата, погрешно заключихме, че стратегическите съображения и съперничеството на идеи вече са част от миналото (заради края на историята и “еднополюсния” момент на Америка). Решихме, че 1990 г. бележи триумфа на либерализма и капитализма в глобален мащаб. Най-голямата грешка беше да си мислим, че институциите ще победят културата и историята и че бихме могли да градим нация и демокрация (nation building и democracy building) без да вземем предвид дългия исторически опит на един народ. Освен това, идеологията на глобализацията прие, че по-скоро икономическите съображения, отколкото въпросите на националната сигурност би трябвало да бъдат двигател на политиката, не разбирайки, че съперничеството за власт и влияние ще останат постоянен елемент в международната система. Повярвахме, че Китай ще се модернизира, либерализира под влиянието на зараждащата се китайска средна класа, която ще поиска политическо участие в системата. Казвахме си, че комунистическата система в крайна сметка ще стане “отговорен акционер” в съществуващата международна система. Всичко това, разбира се, нямаше никаква емпирична основа. Всъщност идеологическата опаковка на преместването на индустрията ни в Китай послужи главно, за да прикрие алчността и желанието за печалба на бенефициентите на този подход.

 

- Съгласен ли сте с идеята, че Западът залязва?

 

- Това зависи от начина, по който определяте Запада. Ако под това разбирате общността от демократични нации, които споделят една и съща привързаност към свободата и нашето западно наследство, тогава, да, ние сме в дълбока криза. Не страдаме от липса на мощ (комбинираните ресурси на САЩ, Европа и нашите съюзници в Азия днес нямат еквивалент). Източникът на нашата слабост е до известна степен цивилизационен, той се дължи на прогресивната деконструкция на самата идея за Запада от университетските и медийните ни елити и на факта, че нашите лидери не са способни да предложат визия за света, към която нашите съграждани са готови да се присъединят. 

 

- Казвате, че тази криза е по наша вина, защото съзнателно се съгласихме да се деиндустриализираме. Не е ли време да предоговорим глобализацията?

 

- Абсолютно! Ако останем в същия бърз ход на глобализацията, докато Китай води хищническа меркантилистка търговска политика, отиваме право към стената. Както казваме в Тенеси, “ако се намираш в дупка, спираш да копаеш”. По-просто казано, първото нещо, което трябва да направим, е да не оставяме Китай да има достъп до всички нива на нашите общество, докато той самият е напълно затворен. Това се отнася най-вече до университетските ни центрове. Миналато година приехме 1 млн. студенти, 370 хиляди от които са китайци. Да спрем да позволяваме на Китайската комунистическа партия да подписва изследователски договори директно с нашите лаборатории и да ограничим китайското участие в големите ни компании. Трябва също така да разединим производствените си вериги от Китай,  да върнем у дома индустрията си и да създадем алтернативни регионални производствени вериги, така че да не се оказваме в положение, при което врагът контролира жизненоважните ни доставки. 

 

- В една скорошна статия в The American Interest  призовавате за връщане към “патриотизма”. Според вас елитите се “денационализираха” или станаха безотговорни?

 

- Глобализацията и транснационализмът са странно повторение на марксистката идеология, която десетилетия наред попиваха нашите политически, академични и медийни елити и която след 1990-а превзе и света на бизнеса. Когато ефективността на пазара и нивото на печалба са единствените мотиви за икономически решения, големите компании се дъжат така, сякаш вече няма страни. През последните години видяхме истински дефицит на лидерство. Бизнес елитите се почувстваха все по-малко отговорни за своите национални общности, докато заводите бяха делокализириани, милиони работни места изгубени и цели общности се оказаха разрушени. Ако погледнем от историческа гледна точка как се държеше общността на американския бизнес (Карнеги, Рокфелер, Форд, които, след като направиха състояние, дадоха голяма част от своето богатство на страната си), забелязваме, че има коренна промяна.

 

Днешните ни елити са все по-обезкоренени от своята култура и политическа традиция. Те трябва отново да се научат на патриотизъм: смисъла на любовта към родината, историческото наследство и най-вече взаимното задължение, което трябва да изпитваме един към друг, когато принадлежим към една нация. Прогресивната деконструкция на американската национална идентичност в училищата, колежите и университетите, медиите и поп културата, е в основата на нашата криза. Американската нация («E pluribus unum», “От много, един”) беше най-забележителният експеримент на изграждане на общност, основана на едни и същи ценности и институции, от хора, произлезли от разнообразни етничности. Но сплотеността на нашата нация днес е в опасност. Същата ситуация се наблюдава в Европа. 

 

- Говорите за реформи на образователната система. Какво имате предвид?

 

- Трябва да преподаваме уравновесено на младежта нашите история и политически традиции, показвайки историческите провали и рани, като тези на робството, но също така и блестящите страници, за да покажем кам свободните хора могат да преодолеят грешките и миналото, ако споделят обща национална идентичност и усет за взаимно задължение.

 

Прекарах двадесет и пет години в академичния свят и бях свидетел на начина, по който нашата история, социални и хуманитарни науки бяха променени от неомарксистките теоретици на критичните изследвания, докато превърнат нашите факултети в обширни департаменти по “изследвания на оплакването” на различни категории, които фрагментират наследството ни почти изключително според критериите на идентичността.

 

Този процес допринесе за отслабването на основата на цялата солидна демокрация: обучението на информирани и образовани граждани. Повечето от нашите университети сега са машини за индоктриниранe на младежта, създавайки млади жени и мъже, окичени с дипломи, но много невежи за миналото си, неспособни да направят разлика между равенството пред закона и егалитаризма, негодни да мислят критично и да пишат аналитично. 

 

- В името на антирасизма радикалите нападат всички символи на западната цивилизация - Линкълн, Вашингтон, Дьо Гол, Чърчил! Накъде води тази вълна?

 

- Да бъдем честни: с лова на нечисти статуи радикалите не искат да кажат, че историята е сложна, а да заявят, че целият американски проект е лош. В САЩ задълбочаващите се разцепления са напът да ни превърнат в “Северноамерикански Балкани”, както писах в The American Interest. Ако това се случи, ще ни бъде много трудно да поддържаме формата си на републиканско управление. Все още не сме стигнали дотам, но ако не започнем да се възстановяваме енергично според нашия основополагащ принцип «E pluribus unum» (“От много, един”), трябва да се готвим за период на огромна нестабилност.

 

Трябва да бъдем единна нация със споделено чувство за обща отговорност на нашите съграждани, ако искаме да можем да правим отстъпки за различията си и така да постигнем компромис в интерес на всички. Когато престанем да бъдем нация, когато нашата национална идентичност е деконструрирана до такава степен, че вече не вярваме в общото благо, демокрацията престава да функционира. Когато говоря за нация, очевидно нямам предвид национализма по кръв, който доведе до нацизма и расизма. Имам предвид национална общност, свързана с ценности, традиции и принципа на свобода.

 

- Съгласен ли сте с идеята, че Америка никога не е била толкова разделена от Гражданската война насам?

 

- Да, за съжаление. Гражданската война избухна през 1861 г., когато политическото поле престана да бъде поле на преговори, защото възгледите на двата противоположни лагера бяха станали несъвместими. А също така защото идеологията и географията се бяха съюзили, за да разделят Севера и Юга. Накрая лидерите на Конфедерацията повярваха, че решението е да се отмени Съюза. Като нация, ние сме изпълнени с благодарност, че това се провали. Именно по време на това изпитание ние наистина станахме нация.

 

Това, което ме тревожи днес, е, че се намираме в подобно подравняване на идеологията и географията: нашите крайбрежни коридори, на Запад и на Изток, са територии, в които доминират глобалистки и транснационални елити и тяхната ценностна система. От другата страна е това, което елитите наричат снизходително “страната, над която прелитаме”: тази дълбока страна в средата на Америка, която е много по-традиционна, национална и патриотична, защото за тези общности глобализацията е опустошение. 

 

- Могат ли все още американците да останат един народ?

 

- Да, при условие, че радикалните сегменти на нашите академични, политически и медийни елити спрат деструктивната си дейност. Самюъл Хънтингтън написа блестяща книга по тази тема през 2004 г., озаглавена “Кои сме ние?”, в която предвиждаше днешната ситуация. Там той описваше с тревога деконструкцията на американската нация, топилня, превърната в “купа за салата за различни култури”. От 70-те г. на ХХ в. спряхме да преподаваме гражданско съзнание в училище и не бяхме упорити в културната интеграция на имигрантите. Въпреки това геният на нашите бащи основатели направи така, че културата на първите заселници да се преобрази, за да позволи на последователните вълни имигранти, дошли от целия свят, да се интегрират в страната и да се приобщят към споделена национална идентичност. Но неомарксистките деконструктивисти смятат, че Америка не трябва да бъде «E pluribus unum» (“От много, един”), а по-скоро колекция от националности, етничности и култури - чиято различност трябва да се прославя на първо място - с колежи и държавни институции, пълни с административен персонал, натоварени с програми за приобщаване и различност. Ако съпоставим мултикултуралистката идеология с политиките на оплакване на различни идентичности, които станаха доминиращи, се получава експлозивна смес, която  отрича целия американски проект като лош и расистки. 

 

- За много американци днешната криза маниакално се свежда до едно име: Тръмп. Тяхната идея е, че ако той си тръгне, всичко ще стане отново нормално. Съгласен ли сте с това?

 

- Не съм съгласен с тази идея. Доналд Тръмп беше избран за президент, защото отразяваше тревогите на централната страна, тези прочути общности, които глобализацията изпепели. Структурните проблеми, които описах, се трупаха в продължение на десетилетия и те ще продължат, независимо дали той ще бъде избран или не. 

 

- Могат ли Русия и Китай да вземат преднина заради западните слабости и да тласнат напред геополитическото си предимство, или “свободният свят” ще се завърне, за да се противопостави на Китай, както предрича Джеймс Карафано?

 

- Наистина се надявам, че Джеймс Карафано е право, но това не е сигурно. Определено китайците и руснаците виждат този момент от нашата история като възможност. Виждате го в китайската геостратегическа твърдост спрямо Хонконг, Индия или Тайван и във все по-враждебната позиция на Русия в Европа и Близкия изток. Както вече казах: Западът все още има сила, която да му позволи да спечели тази игра. Но липсва консенсус за надвисналите заплахи и визия за света, която можем да завещаем на децата си. 

 

Възгледите, изразени тук от Андрю Михта, са лични и не се споделят непременно от Центъра “Джордж К. Маршал”.

 

Заглавието е на "Гласове"

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

84 коментар/a

Tenax на 06.07.2020 в 10:28
Реалистично написано. Неотроцкистите от Демократическата партия са убедени, че Уиндоус и G4, подпряни с 10 самолетоносачни групи, им гарантират световно господство. Само че Китай си направи собствена ОС и G5, Русия е на път да го направи, а от десетте самолетоносачни групи в момента боеспособни са четири. Елементната база на американските компютри се произвежда в Югоизточна Азия, тоест в обсега на китайските оперативно-тактически ракети, а след 5-10 години Китай ще разполага с флот, способен да даде генерално сражение на американския. Междувременно негрите свалят статуи на Вашингтон и Линкълн...
бензиновоза на 06.07.2020 в 10:32
В САЩ настава бардак, империята се разпада: Шахназаров срещу Жириновски в спор отпреди 4 години какво ще стане в САЩ след възкачването на Тръмп; резултатът в полза на първия, който предсказал перестройка и неблагоприятен революционен сценарий - https://bgr.news-front.info/2020/07/06/karen-shahnazarov-v-sashh-nastana-bardak-imperiyata-se-razpada/
списание огоньок - американски вариант на 06.07.2020 в 10:43
Въпреки самокритиката в стил "съветска перестройка", продължава имплицитно да вярва, че тъкмо американците олицетворяват модернизацията и либерализма, а всичко останало е периферия. Четете внимателно: "Повярвахме, че Китай ще се модернизира, либерализира под влиянието на зараждащата се китайска средна класа, която ще поиска политическо участие в системата. Казвахме си, че комунистическата система в крайна сметка ще стане “отговорен акционер” в съществуващата международна система. Всичко това, разбира се, нямаше никаква емпирична основа". Това изречение е като абсурдна теза върху останалите тези, които защитава и които очевидно целят някаква печална равносметка и някаква градивна самокритика. В какъв смисъл Китай не е модернизиран и либерализиран, след като е признато изречение преди това, че тъкмо либерализмът е в грешка и му се налага покаяние? Следва ли китайската модернизация и либерализация да съвпада напълно със западната стереотипна визия? Какво означава "отговорен акционер", освен едно пошло очакване, че ще се подчинява и няма да се бори минимум за равноправие в търговските отношения? Защо се игнорира фактът, че именно "комунистическата система" бе експлоатираната страна, за да може западният либерализъм още поне 30 г. да се пише "победител в Студената война". Мним, разбира се... защото тъкмо китайската бедност и недоразвитост му бе нужна като слънцето и въздуха, за да се представя за това, което не е.
тай дзи цюан на 06.07.2020 в 10:53
Цитат: "По-просто казано, първото нещо, което трябва да направим, е да не оставяме Китай да има достъп до всички нива на нашите общество, докато той самият е напълно затворен. Това се отнася най-вече до университетските ни центрове. Миналато година приехме 1 млн. студенти, 370 хиляди от които са китайци". Подобна рестрикция би била рестрикция на отчаянието. Националната им образователна система е на такова ниско ниво от гледна точка на собствените им подрастващи, че ако не са китайци, руснаци, индийци, корейци и източноевропейци (това се отнася и за преподаватели, и за студенти), те на практика не биха поддържали и най-ниското ниво на академична адекватност в университетите си. Що се отнася до "затвореността" на Китай - не е виновен Китай, виновни са си пак те, задето по този начин фактически десетилетия наред заработваха на гърба на китайците (евтината цена на работната сила там) и тяхната затвореност, опиянявайки се от "края на историята" и "победата над Съветите". Ала иде един момент, в който именно китайската затвореност се превръща в предимство - този път за експлоатирания (Китай). И не е нужно да си правят илюзии, че те могат да създадат образователна система, която е по-добра от китайската - навсякъде по белия свят образователното (университетско) ниво е горе-долу едно и също, а кризата в образованието засяга всички. Китайските специалисти и студенти отиваха САЩ не по образователни мотиви, а за да научат езика или да изпълняват шпионски мисии.
. В какъв смисъл Китай не е модернизиран и либерализиран, на 06.07.2020 в 11:10
Китай е еднопартийна диктатура на единствената партия, която се нарича "комунистическа" , а няма никакъв комунизъм, в този смисъл няма либерализация на режима, а в икономиката се работи на частно и на държавно, капиталистическа система. Европейските понятия за обществено икономически отношения са ирелевантни за китай, защото китайските разбирания са напълно различни и несъвместими с европейската традиция. В Европа такъв режим обикновено се нарича хитлеро-фашизъм. Управляващите елити в Европа и преди Тръмп в Сащ, удобно си затваряха очите за това, извода е само един - заради корупция и икономически интереси. Комунистическата партия на Китай по нищо не се различава от режимите на Хитлер или Мусолини. Китай и Русия не могат да се опишат/сведат в/до термините на европейската обществено политическа традиция.
Наблюдател на 06.07.2020 в 11:13
"Комунистическата партия на Китай по нищо не се различава от режимите на Хитлер или Мусолини" Ти трябва да си един от тинейджърите с промит мозък.
Cicero на 06.07.2020 в 11:16
Глупости. Дори някога да е имало демокрация във ФАЩ, плутокрацията отдавна я е изместила.
" Ти трябва да си един от тинейджърите с промит мозък. на 06.07.2020 в 11:19
Който няма какво да каже смилено, обсъжда другите. Пенсионерка- активистка съм :--- , но то няма значение, важното е , че комунистическата партия на китай е установила един по европейските схващания хитлеро-фашистки режим.
"в този смисъл няма либерализация на режима" на 06.07.2020 в 11:22
Въпросът е как така либерално-модерният Запад заложи на китайската традиционна изостаналост да му произвежда стоките и можеше ли да спечели Студената война и да си докара още 30 г. безметежност, ако не беше цивилизационно изостанал Китай да ги осигурява с евтинийка, подпомагайки реализацията на свръхпечалбите им и поддържането на глобален пазар според западен тертип? Отговорът на този въпрос е ясен от самосебе си, но дебелите либерастични западни глави никога не увират. За никаква самодостатъчност на капитализма в смисъла на географските региони и пр. локации не може да става дума, след като капитализмът е система, която съществува само на основата на експанзията и националната държава и особеностите на културните различия само тормозят, подкопават и оспорват въпросната експанзия, залагаща на мита за европейската/североамериканска изключителност. Но като всеки мит, въпросният подлежи на своята демитологизация. Времето за това настъпи отдавна, а сега ще гледаме спектакъла на разпад на този мит не само в недрата на пойезиса, но и в праксиса. А най-смешно ми е съвременен американец да ми говори за патриотизъм - същите тия, които доскоро се подиграва на Путин, че се хващал за патриотичната идеология от отчаяние. Сигурно скоро от отчаяние и безизходица ще си спомнят и за безсмъртната, широка като прериите, американска душа, която обаче, за разлика от руската, не е съществувала никога. Защото в US всичко е лой, мъртвородено поради краен консумеризъм и липса на извлечени исторически поуки. Така, е колкото повече USпешно са се материализирали мечтите, толкова по-нищожни са историческите поуки - тогава и най-малкото разочарование докарва до ступор.
вова на 06.07.2020 в 11:32
Смотаняците от евросъюза и америка да вземат да си оцапат ръцете и да почнат да произвеждат сами, а не да чакат евтино китайско. Това е решението, да се затворят пазарите за китайски стоки, затова печели избори оранжевия, щото го е разбрал, а не щото е някакъв невиждан титан на мисълта и словото, но с такива меки китки като меркел начело на европа, няма да има напредък в положителна посока.
Наблюдател на 06.07.2020 в 11:33
Китай изпревари САЩ във всичко, затова Тръмп, тези около него и подгласниците им в чужбина говорят против Китай. В САЩ недоволстват най-много младите, които не виждат бъдеще за себе си. В САЩ съществува пропаст между високоплатените и нископлатените. Директорите получават 361 пъти по-висока заплата от средната на работниците. И това е САМО заплатата. Отделно получават милиони и десетки милион като бонуси и допълнителни доходи. По договор, когато загубят работата биват компенсирани с десетки милиони. Погледнато от позицията на богатите, бедните се борят за равенство и затова ги причисляват към марксистите. Но и Христос се е борил за равенство и е раздавал хляб на бедните. Парите, които се генерират в САЩ не са от производство, а от финансови услуги и манипулации. Когато се генерират от работа се разпределят равномерно между хората, но при финансови манипулации отиват само в джоба на богатите. При интервюта с протестиращите НИКОЙ не споменава Марксизъм, нито комунизъм, защото младите НЕ ЗНАЯТ какво е това. Говорят за коренна промяна на системата и искат справедливост.
органон на 06.07.2020 в 11:38
Няма как да произвеждат сами, освен ако не се съгласят да им падне рязко жизненото равнище, а те все още не са съгласни. В тоя смисъл, може да ги съгласят само пандемии или природни бедствия, които ще ги накарат да престанат да се мислят за изключителни и да работят като китайците - за малко пари. Но на всички е ясно, че международният капитал по-скоро ще смени седалищата си в посока от Запад на Изток, отколкото да тръгне да се пазари на патриотичен принцип с някакви си кореняци западняци, при това сексуални (и всякакви други) извратеняци хем за връщане на производствени фондове, хем за достойно заплащане (според очакванията). И нищо чудно от едно време нататък в Запада да настане глад и мизерия, чиято продължителност и безнадеждност би превърнало американци и европейци в нови китайци, тоя път работещи на китайски и руски ТНК със седалища в Евразия.
Наблюдател на 06.07.2020 в 11:43
Не зная дали тези дето хвалят САЩ някога са ходили там. Нещата в САЩ много се промениха, най-вече в последните десетина години. И преди десетина години бе скъпо, но все пак малко по-евтино отколкото в някои европейски държави. Сега цените са такива, че човек може да се уплаши. Една праскова 88 цента, килограм череши 6.68 долара, диня 3.68 долара, домат 91 цента. https://grocery.walmart.com/cp/Fruits%20and%20Vegetables/1255027787131
Няма как да произвеждат сами, освен ако не се съгласят да им падне рязко жизненото равнищ на 06.07.2020 в 11:45
Това е само едно възможно следствие от окончателната победа на капитализма, той се прилага навсякъде, конкуренцията ще принуди работниците независимо къде на земята се намират да работят на конкурентни цени, иначе няма реализация на произведеното. Западът стана богат не просто защото експлоатираше и колонизираше други страни, но ний-вече защото през дългите десетилетия на студената война и комунистическата палячовска планова икономика имаше комфорта да е без конкуренция от страните от източна европа, ссср и китай. Сега те са му конкуренти, а пазара е само един и не е безкраен.
Глобалният капитал на 06.07.2020 в 11:48
Транснационалният,глобалният капитал никога не е бил патриотичен. На тоя капитал държавите,етносите и нациите му пречет,пречкат му се. Той и затова даде пари на болшевиките през 1917г.,а Ленин и Троцки веднага дадоха концесии при НЕП-а и обещаха еврейска държава в Крим. Сталин обаче им обърка срането и чак сега след 100 години пак надигнаха сатанински глави.

Напиши коментар