Александър Симов: Ще вземем властта с предсрочни избори

Снимка: Фейсбук

- Колегата Ви от ГЕРБ Тома Биков отбеляза по повод “Визия за България”, че сте закъснели с година и половина. Това би трябвало да е управленската ви програма, която се представя преди парламентарните избори. Според него това означава, че преди изборите не сте имали визия. Не ви ли се струва справедлива тази забележка? Защо точно сега се появи “Визия за България”?

- Прекрасно осъзнавам колко банално ще прозвучи и цялото ми същество негодува, но „Визия за България“ не е управленска програма, а идеи за тотална промяна на модела на страната. Да, знам, инфлацията на думите е нещо зловещо – дори красивите намерения вече са банализирани по толкова кошмарен начин, че човек изпитва леко естетическо неудобство да ги представи. Но напук на всичко това ще се опитам да обясня разликата. С „Визия за България“ левицата се опитва не само да формулира своя нова политика, не само да разбие системата, но и да събере на едно място всички идеи за България, които водят до промяна. Точно така обяснявам липсата на съкращението „БСП“ върху корицата на „Визията“. Не се стремим да монополизираме тези идеи, нито да ги защитим като интелектуална собственост. За първи път в историята на прехода левицата търси разговор върху тях, за да може поне веднъж в прокълната история на последните 28 години да има някакво поле за консенсус между политика и граждани.

Точно заради това не представяме тези идеи като окончателни. Търсим разговор върху тях. Търсим спор. България опустя откъм политически разговор. Разговорите за политика се сведоха до сапунени сюжети – кой на кого правел интрига и кой какво бил казал за някого в поредния истеричен сутрешен блок. Това не е политика, а мозъчен колапс. Ние се опитваме да върнем дори интелектуалният разговор за възможното и различно бъдеще на България. И кога да стане това, ако не сега. Аз лично не познавам нито един човек, който да е доволен от това в което се е превърнала България. Една интелектуално опустошена страна, окрадена, опасана в корпоративни мрежи, социално бездушие и високомерни костюмари, които сякаш говорят на различен език. Не мисля, че някой е доволен от страната си днес. Точно тогава трябва да се говори за различна визия

- На този етап документът звучи по-скоро като нахвърляне на идеи, отколкото като стройна и ясна програма? Според Вас той резултат от опит на БСП да намери себе си ли е или точно обратното - невъзможност на левицата да се определи и да поеме ясен път?

- Документът е именно нахвърляне на идеи. Нямаме претенцията все още за нещо завършено.Тепърва започваме реалните дискусии по него и обобщаване на допълнителния материал и новите предложения. Решихме да изненадаме дори и себе си – да не отиваме при хората високомерно с претенцията за всезнание, а да ги попитаме какво мислят за идеите дотук и как биха могли да ги развият. Защото, нека отново да повторя, „Визия за България“ не е програма за управление, тя е нашият опит да потърсим отговора на фундаментални въпроси за бъдещето не през езика на идеологията, а през езика на конкретните политики. Визията няма срок от четири години, тя е текст с мащаб и с амбиция. Точно заради това изглежда непълен и нестроен. 

А по въпроса за левицата и нейния образ ще се съглася с вас донякъде. Левицата едва сега намира себе си. Знаете ли какъв е проблемът на БСП през годините от 2001 г. насам? Ние много време живеехме в една утопична заблуда, че ако замажем с красива боя стените на рушащата се къща, това по мистичен начин ще накара всички да забравят, че над главите им няма покрив. За БСП дълго време даването на 10 лева увеличение на пенсията беше основен смисъл на социалната политика. И съм далеч от мисълта да смятам това за маловажно. Но то просто не е достатъчно. Никога не е било. Левият човек иска проект за света. Той настоява да знае, че политиката на левицата не е просто вписване в статуквото, не е фабрика за костюмирани кариеристи, а е част от проект за бъдещето, който да носи надежда. Левицата още плюе кръв от всички опити да се направи за сляпа на това очакване.

- Какъв трябва да бъде пътят на БСП?

- Наскоро ми попадна една изключително интересна книга – „Ален мак самотен“ на Мерсия Макдермот. Знаете, тя е англичанка, която трайно свърза съдбата си с България. Написала е великолепни биографии на Левски, Яне Сандански, Гоце Делчев. Книгата, за която говоря, е биография на Димитър Благоев. Само си представете какво е представлявала България през 1891 г., когато е създадена българската левица. Тогава социалистите са изглеждали наивни, утопични, наричали са ги „чучулигите“. Само няколко години по-късно обаче те вече се явяват на избори и започват да трупат влияние. Млада партия, пълна с ентусиазъм и енергия.

Днес БСП парадоксално е в почти обратното състояние. Тя е най-старата и опитна партия на политическата сцена. И единствената формация, която оцеля от началото на прехода. И заради това върху гърба ни стоварват за плащане сметката за целия преход. Но според мен БСП не може да си позволи да се отказва от своите битки и каузи. Това е нейния път. Историята може да е препятствие, но и адреналин. Откакто се помня някой отписва левицата, а пък тя отново е тук. Защото пътят на БСП е пътят на онези, които се задъхват, които бяха ударени от прехода, които не поискаха да забравят миналото и да пречупят надеждата, че този свят, който ни предлагат не е окончателен. Умишлено ви давам емоционален, а не политически отговор. Политиката, правена без емоция, е фалшификат. 

- Не мислите ли, че БСП има същия проблем, какъвто стои и пред световния капитализъм - малка група богати хора се чудят как да се спасят от гнева на бедното или обедняващо мнозинство?

- Една голяма част от БСП ще се спаси, надявам се, в дните, когато наистина гневните изпълнят улиците и потърсят сметка . Смятам, че нашият проблем е друг – БСП трябва да открие и дефинира какво е социализъм в ХХI век, какво означава да си ляв сега. Може да ви изненада, но този въпрос има повече от един отговор или поне аз все по-често забелязвам, че са възможни няколко дефиниции. Този проблем обаче е остър и донякъде романтичен, защото нашите симпатизанти са идеологически подготвени хора и могат да те уловят като едното нищо, че някъде си завил погрешно. А това няма да ти натрупа точки за дните, когато гневните изпълнят улиците.     

- Модерното дясно има своите популистки икони и примери за подражание - Тръмп, Орбан, Качински. Кои са левите?

- Мога да разбера, дори и заради шоуто, защо някой би могъл да подкрепя Тръмп. Мога да схвана и причината Орбан да стане лидер от европейска величина. Никога няма да мога да разбера обаче коя болна, мрачна и унила душа би повярвала в изкривения свят на Качински, който прави всичко възможно да превърне Полша в теократична държава, извадена сякаш от книгата „Разказът на прислужницата“ на Маргарет Атууд. Опасявам се, че модерното дясно има своята ярка демонология и заради това при поне едно от споменаваните имена кожата ми настръхва. 

Левите икони и примери ще ви ги дам по начина, по който ги чувствам аз, а подозирам, че една част от левите в България ще се съгласят с мене. 

Има две имена на социалисти от старата генерация, които възродиха надеждата за смислено европейско ляво – Жан-Люк Меланшон и Джеръми Корбин. Парадоксално е, но и двамата бяха припознати от новото поколение като лидери от нов тип, въпреки, че чисто генерационно принадлежат на миналото. Меланшон отдавна се отърси от идеологическите тъпотии на френските социалисти, в чиято лаборатория бе забъркано очевидно ГМО като Макрон, за да предложи един развихрен ляв проект, който тепърва ще намира симпатизанти. Корбин пък размаза идеологическата лъжа за „третия път“ на Тони Блеър и сие и върна лейбъристите към техните корени. При това го направи в ситуация, която е почти без аналог – срещу него бе водена нечиста, нечестна, истерична, яростна и противна медийна кампания от страна на почти цялата преса във Великобритания. Изкарваха го изкукал марксист, болшевик, дори агент на чешкото разузнаване (чешки консерватори дори казваха, че не приемат идеите на Корбин, но не могат да понесат той да бъде борен с такива лъжи). Резултатът е, че Корбин показа сила, утвърди се като лидер, а партията му най-вероятно скоро ще дойде на власт, след като виждаме, че Тереза Мей често се държи като човек, предрусал с новичок.

Лявото обаче не се опиянява единствено от хората в политиката. Аз лично се възхищавам на Едуард Сноудън, който реално показа, че идеализмът може да даде морална, а дори и политическа сила. Той направи това, което направи, защото не можеше да понесе факта, че идеалът за страната му, която носи в главата си не се покрива с отвратителната реалност. За мен това е ляво светоусещане. Харесвам и Славой Жижек – той има освежаващ начин да говори за философията и да анализира безумията край нас. Разбира се, вечният дисидент Ноам Чомски. И, разбира се, Кърт Вонегът. Малко преди да почине, той чете една лекция за Карл Маркс, която често препрочитам с възхищение. Както и книгата му „Безотечественик“. Той я написа след войната в Ирак и тя представлява обобщение на един доста смислен ляв светоглед.   

- Не се ли усеща една симпатия в лявата Корнелия Нинова към десния Орбан? Имам предвид курса на БСП към политиката на Вишеградската четворка.

- Такава симпатия има в доста членове на БСП. Но нека да уточня – това не е симпатия към цялостната политика на Орбан, защото хората у нас не я познават в големи детайли. Симпатията стои на друга основа – върху опита на Орбан да води суверенна политика и да отстоява правото на Унгария на собствен път и възгледи. Това е нещо, по което България може само да романтично да въздиша. Не мисля, че Орбан е човек, който чака да Меркел да го похвали за нещо. Ето в това се крие симпатията. А и в битката на Орбан с Джордж Сорос, която вече стои отвъд лявото и дясно. Тя е битка за това дали да има национални държави или всички ще плуваме в някакъв мътен глобалистичен бульон, където милиардерите на свободна практика като политически ченгета ни казват кое е правилно и кое не. 

- Мислите ли, че ако се вслушате в по-радикалните си леви избиратели ще се разпаднете, както навремето се разпадна СДС под напора на морални претенции? Последното го казвам и от личен опит. Участвах в разцепването на СДС и създаването на ДСБ в борба срещу клиентелизма. Огромна грешка. Клиентелизмът остана и в двете партии, чието разцепление сложи край на традиционната десница и разчисти пътя на ГЕРБ. Не е ли левицата заплашена от същата участ?

- Задавали ли ли сте си някога въпроса защо на първите избори през 1990 г. България се оказа страна-феномен в цяла Източна Европа, защото в нея спечелиха бившите комунисти, а не новоизгрелите демократи? Не твърдя, че моят отговор е правилен, но просто ви давам идея за обмисляне. Не, не е заради фалшификации. Това е обяснение на нивото на Александър Йорданов, а следователно и абсолютно невярно. Според мен колективният българин тогава си представяше демокрацията като социализъм със свобода на словото и отказа да повярва, че номенклатурчиците от третия ешалон, маскирали се като СДС могат да му дадат това.

Споделям тази идея, за да обясня, че нашите радикални леви избиратели не искат бесилки по улиците и запалени сгради в центъра на София. Те настояват левицата да води битка за своето минало, да не се отказва от историята си и да бъде последователна в отстояването на своята политика. Както и да не забравя красивата дума „социализъм“, защото именно тя е бензинът в нашия идеологически мотор. Това не е морална, а съвсем реална и приложима претенция. И точно заради това БСП беше подложена на много ерозивни процеси, но никога не се разпадна като СДС и ДСБ навремето. Дори и Първанов не успя да предизвика такъв тектоничен процес. Защото спойката в БСП е от различно естествено. БСП е единствената партия в нашия политически живот. Единствената в която има реални процеси на дискусия, несъгласие и опозиция. Много често доста хора скърцат със зъби на това, но смятам, че това е тайната сила на БСП, която я държи единна. 

- Отмяната на плоския данък не е ли глупост при това състояние на данъчната администрация, липсата на адекватна държава, съдебна система и население, което предпочита да живее в сивата икономика?

-  Едва ли е тайна за вас, че въвеждането на плоския данък беше една от най-големите политически кризи на БСП. Този въпрос отново и отново се повдига на вътрешнопартийните събрания и то с концентрирана политическа емоция. Въвеждането му беше огромна грешка, защото нито една от целите, които уж си поставя, не бяха изпълнени. Увеличените приходи дойдоха, защото бе премахнат необлагаемия минимум. Тоест – увеличените приходи бяха изстъргани от гърба на най-бедните. Казваха, че с такъв данък ще привлечем повече чужди инвестиции, ама нещо в последната година не мога да видя чуждите инвеститори да се прескачат от желание да инвестират у нас. 

Заради това не разбирам въпроса ви. По същата логика можем да попитаме защо ни е да се борим с престъпността, след като МВР не се справя? Адекватната държава се появява с адекватна политика, а каква по-добра стъпка от въвеждането на прогресивно данъчно облагане и на семейно подоходно облагане. Така хората с деца например изобщо няма да плащат повече. 

- Голяма част от вашите избиратели биха гласували на референдум за излизане от ЕС и НАТО. Това не ви ли обрича на маргинална политическа сила на този етап? Впрочем защо все още БСП членува в ПЕС?

- Как биха гласували нашите членове би си проличало само на реални референдуми и не приемам спекулации с тяхната воля. Уви, на българския народ и рефендум за НАТО, а и за ЕС му бяха спестени, така че само можем да се досещаме и гадаем. 

Има нещо друго, което лично мен обаче ме дразни в медийното, а и в дясното светоусещане за ЕС и НАТО у нас. Виждал съм как евроатлантически пияници говорят за тях с религиозно придихание и сектантски плам. Всяка критика към ЕС те възприемат като богохулство. Всеки намек за промяна на НАТО като хибриден ритник в слабините от страна на Путин. 

И точно тук е силата на членовете на БСП. Те не приемат безкритично институциите за които говорите. Искат реална дискусия по тях, не се примиряват с дежурните клишета на брюкселския офисен планктон. И това е позицията на бъдещето. Днес ЕС съвсем не е съюзът, в който България влезе през 2007 г., той се промени и причината съвсем не е само в „ишиаса“ на Жан-Клод Юнкер. Ние сами се поставихме вън от тази дискусия, но членовете на БСП винаги са я водили. Това не е позиция на маргинали. Това е позиция на хора, които са изпреварили времето си. Същото ще стане и с НАТО. Въпрос на време е. 

А колкото до членството в ПЕС – БСП не е черната овца на ПЕС, дори напротив. Ако видите резултатите от изборите на други партии-членки на ПЕС ще видите, че БСП е една от първенците. 

- Наблюдава се реваншизъм в партията ви към близкото й минало. “Визия за България” е ревизия на Станишев. Това не е ли контрапродуктивно?

- „Визия за България“ съвсем не цели политическа саморазправа със Станишев и няма за цел никакъв реваншизъм. Лявата политика не може да се догматизира, тя трябва да е в постоянно развитие. Вижда се, че нещо в подхода на традиционната левица в цяла Европа куца. Популистките партии (мразя този термин, защото той е идеологически, пристрастен, а често и неверен, но го използвам, за да стане ясно за кои партии говоря) избуяха, именно защото левицата изостави свои традиционни територии. Давам ви пример. Наскоро прочетох интересно интервю на Адам Михник в което той казва буквално следното: За мен лявото е културен проект, то е определено отношение към чужденците, към имигрантите. Лявото – това е феминизмът. Истинският въпрос за бъдещето е борбата между тези, които се стремят към отворено общество и държава, и онези, които искат затвореност. Бъдещето на лявото е борбата за свобода.

Категорично не приемам това. Защото така всички социални идеи са дадени даром на десницата, която се възползва от тях. Лявото не може да бъде сведено единствено до култура и да превръща в център на своята идеология правото на мъжете да носят рокли. Това е път без изход и в буреносни времена той води към преждевременна кончина на левицата. Тоест ние се опитваме да отразим адекватно процесите и да потърсим доколкото можем левия път в един свят, изпълнен с несигурност, напрежение и капани. Това не е персонална атака срещу Станишев. Дори напротив – това е покана към него да участва в този разговор, защото той има какво да ни каже. 

- Според мен БСП има два основни проблема - как да не изтърве твърдото си ядро, което все повече се сталинизира, и в същото време да бъде модерна партия, обърната към бъдещето. И как да разшири периферията си, за да привлече дясноцентристки гласове, които са анти-ГЕРБ, за да може да влезе в управлението. Нерешима дилема?

-  Валентин Вацев, чиято афористична мисъл и дисидентска натура е като глътка свеж въздух във всяка ситуация, има една мисъл, която ще си позволя да цитирам: „За първи път сме в ситуация, в която край БСП има повече социалисти, отколкото в БСП“. Казвам я, за да поспоря с вас. Проблемът на БСП днес изобщо не е да привлече десните анти-ГЕРБ гласове. Те много често и доста по-лесно идват при нас. Проблемът на БСП е да си върне левите избиратели. Те са по-капризни и обидени. Те следат под лупа нашите действия. Те сумтят под мустак и постоянно са недоволни. И има защо да са такива. Ние трябва да се обърнем към тях. България е левичарска държава в своите фундаментални основи. Само тук съм виждал гласоподавател на ДСБ недоволно да мрънка и да пита: „къде е държавата?“. Тоест има път към сърцето на всеки избирател и БСП го е извървявала преди. Трябва просто да си спомни посоката. А и емоцията. 

- Как ще вземете властта и с кого ще управлявате?

- Простете ми, но не обичам този въпрос. Всяка партия трябва да се бори за пълно мнозинство за изборите. И въпросът за коалицията е коварният нож, който й забиват в гърба. Този въпрос ще е актуален, след като гласуването мине и видим кои партии са в парламента. А ще вземем властта с избори. Предсрочни.

- Във “Визия за България” Вие сте участвали с идеи за справяне с демографската криза. Кое според Вас може да даде жизнен импулс на българския народ, който не изглежда мотивиран да гради бъдеще?

-  Опасявам се, че нещата трябва да станат наистина страшни, за да се пробуди народният инстинкт за оцеляване както преди. Днес живеем в свят, където хората предпочитат емиграцията пред борбата. И това не е обвинение. Тъжна констатация е. В този смисъл жизненият импулс за промяна може да дойде от стимулиране на хората да останат. Да водят битките си тук. Да търсят живота си тук. Всяка битка е важна, но тези, които водиш там, където са корените ти, могат да ти дадат истински смисъл. Много хора от моето поколение заминаха. Аз останах. Много често съм съжалявал, но в края на деня си казвам, че там щях да се пържа в консуматорска скука, а тук поне живея в постоянно приключение. Знам, че не ви отговарям сериозно, ама твърде много други сериозни неща и писнах дори на самия себе си.