Когато Елинор Рузвелт видяла за първи път водопада Игуасу́, възкликнала „Горката Ниагара!“. Това е най-рекламното изречение, с което аржентинци и бразилци се надцакват с преимуществено по-популярната Ниагара. Когато китайци отиват за туризъм в САЩ, оказва се, че около 80 на сто от тях като първа дестинация избират Ниагара. Статистиката за избора на китайците, пътуващи до САЩ остава непроменена в продължение на десетилетия. Накрая някой мъдър човек се сетил да попита не „къде отивате“, а „защо там?“. Отговорът бил смайващ: Още в първия някога издаден учебник по география в Китай, в който се разказва за Америка, първият урок е със снимка на Ниагара. Затова за китайците Америка е Ниагара, а после и всичко друго, докъдето им стигат парите.

 

 

Откритието е толкова важно, че за последните 8 години всички най-популярни природни паркове в САЩ са в постоянни преговори с китайското министерство на образованието и са готови да отпечатат целия тираж с учебници по география за няколко поколения, само и само първата снимка на първия урок да е от техния парк. Каквото и да струва, това е дългосрочна инвестиция с гарантирана възвращаемост. 

 

Природните феномени и смайващи гледки в света са подредени във всевъзможни класации и макар много от тях да се намират на трудни за достигане места, държавите, които ги притежават, са ги превърнали не само в златна мина, но и в световно значими обекти, които опазват с цената на всевъзможни механизми. 

 

Пропуските за преминаване през националния парк Торес дел Пайн в Чили се разпродават за три дни за целия туристически сезон. Който не успее да си направи резервация може да отиде на хотел – 600 долара на вечер.

 

Как се постига това? С държавно определени рестрикции, със специален пропускателен режим и високи цени. Кой е казал, че най-голямата красота е за всеки? Защо на когото му хрумне да може да минава, да гази, да оставя следите си, само и само, за да се наслади на уникална гледка? Уникатите в този свят струват пари! И всяко държавно управление, което е открило преимуществото на това да продава извънредни права за правото да се радваш на природата, е влязло в списъка на най-желаните дестинации. Бодването на палатка където намериш за добре струва 15 хил. долара. Паленето на огън на произволно избрано място е осчетоводено на 15 години затвор. 

 

Всички забележки от рода на „а как един възрастен човек да види?“, „как хората с увреждания да се докоснат“ не тежат, когато става дума за природата. Така, както не на всеки е съдено да е строен, умен и красив, така и не всеки може да види лично всичко, за което мечтае. 

 

Заливът Болата беше в списъка на 10-те най-красиви заливи в света. 

 

С изключително бурната медийна подкрепа за всички българи, които не могат да си оставят колата на паркинг и пеша да стигнат до плажа, уникалното място беше превърнато… в паркинг. Стигаш с колата си до самия залив, с мощни маневри я позиционираш върху пясъка, отваряш багажника, вадиш хладилната кутия с бирите, другата с динята, третата с пържолите, вадиш скарата, вадиш горелката, вадиш посудата и си плажуваш. А до теб се подреждат още 50 от същата порода. 

 

 

Заливът и неговата уникалност бяха унищожени, това място никога вече няма да влезе в ничия класация, то просто престана да съществува. За сметка на това по предложение на кмета на Каварна Нина Ставрева, заливът ще бъде изваден от защитата на резервата „Калиакра“ и ще бъде отдаден на концесия. Иначе казано – да добие търговски вид онова, което вече е унищожено с мълчаливото съгласие на властта и всички органи, отговорни за опазването на природното кътче. 

 

През 2016 г. джип заседна във водите на плажа – все пак човек трябва да наглежда колата си докато се къпе…

 

По пътя към Сан Франциско, на самия океан се намира малък природен парк. Тъй като е държавен, плаща се само за паркинг – 10 долара, независимо дали сте там за половин час или за цял ден. Няколкото пътеки през парка са маркирани с 30 см. високи оградки – да е ясно къде е границата за туристите. Най-посещаваната пътека води до гледка от високо към водопадчето Макуей, което е изключително тънко – по-скоро е чучур, който пада от около 40 м. височина направо на пясъка и оттам кротко се изтича в океана. Няма проблем човек да слезе до него – не е много стръмно. Но го чакат арест и 1000 долара глоба. Така мястото остава уникално, а стотици хиляди хора пътуват до парка, за да зърнат водопада-чучур и съвършените линии, които прави по пясъка, където човешки крак не може да стъпи. 

 

 

В Индонезия водят туристите на остров Падар. Той е голям, почти гол вулканичен камък. По пътя към върха му се среща едно дърво и там хората се сбират на нещо като сянка, защото от камъните лъха адска жега. В ниското на залива е направен един мъничък дървен кей. Там никога няма да направят заведение (или преместваем обект), навес, шезлонги, чадъри, люлки. 

 

 

Туристите пристигат с корабче, за да се катерят по каменистите пътечки около час и половина, да стигнат до върха и да ахнат. Виждат се скалите на острова и синия океан. И това си струва усилието и парите. 

 

В Патагония, например, е напълно забранено да влизате с домашни кучета сред природата. И тъй като Южна Америка прелива от бездомни кучета, всички местни жители ги хранят постоянно, за да не търсят животните прехрана сред природата, за да не разнасят своите паразити и да не подлагат на риск съществуването на дивите животни. 

 

Какво от своята природа може да продаде България? Реално нищо, защото всичко е безплатно и вседостъпно. У нас всеки може да отиде навсякъде, да си бодне палатка, да си направи огнище, чиято сигурност да определи според личните си разбирания, да си води кучето или петте кучета, да си изпере на реката с какъвто препарат иска, да си опъне хамак между кои да е дървета, да си набере всеки букет, който му се хареса, да развали дупките на животни, които си живеят наблизо, да източи маслото на колата, да я измие на всеки естествен водоизточник, да си налови риба. Всеки опит на държавните органи да санкционират хора, които си правят къмпинги на защитени или пожароопасни места приключва с дружеска намеса на медиите и става ясно, че всеки държавно овластен човек с реалното опазване на природата е мръсник, а хората, които правят с природата каквото намерят за добре, са мили и преследвани жертви.

 

 

Накрая идва хубавата част: медия обявява кампания „Да почистим България заедно“ и като в изнасилен вариант на отчет за Ленински съботник или уродлива версия на „Сливи за смет“, започват да текат данни за „толкова тона отпадъци от тази планина“, „толкова тона отпадъци от този плаж“ и така – тон след тон, от всички уж уникални природни места из цяла България. 

 

 

Защо в най-желаните за посещение райони на Патагония няма боклуци? 

 

 

Да се върнем на началото – там отиват само хора, които са в състояние да платят за изключителната чест да прекарат няколко дни на палатка, духани от най-бурните ветрове на света и постоянно наквасвани от тежки дъждове. Хората, които плащат не са паравенюта със скъпа екипировка – за тях достигането до такова място е само началото на още по-голямо натоварване. Затова там са силните мъже и жени, които ги е грижа – за природата, за чистотата, за опазването на съвършенството на околния свят.

 

Можем ли да сме привлекателни с посланието, че у нас всичко може? Не и за онези, които плащат много. Първо: те са наясно, че там, където всичко е безплатно, рисковете са най-големи. Няма как да опънеш палатка за 700 долара (цената се дължи на изключителната й лекота и здравина, а не на размера), да оставиш в нея спални чували и надуваеми изолационни дюшеци за 1000 долара, кухненско оборудване за около още 200, дрехи и други лични предмети и да се надяваш, че после ще си намериш всичко на място, когато се върнеш след 10 часа ходене. Липсата на нормативна уредба за къмпингуването и опазването на чистотата в планините разбива напълно всички щения на имотни туристи да опознават нашата природа. Ние сме перфектен пример за природна безстопанственост.   

 

Някой би казал, че не малко от хижите ни бяха обновени и работят на хотелски принцип. До тях несъмнено ще стигнат и чужди туристи, но съвсем не от този клас, за който мечтаем. Изричаното като мантра „ще привлечем висококатегорийни туристи“ не се проумява по същество – тази категория пътуващи не ламтят за скъпото заради скъпотията му, а за местата, които са отлично опазени и гарантират, че нито те, нито някой друг може да се разпорежда както му скимне. У нас не познаваме тази класа пътуващи, защото никой няма идея как да създаде продукта за пътешествениците, които биха платили за него. 

 

В цял свят представата за „безумен хотел“ е скалният хотел в Перу. Това са три самостоятелни прозрачни капсули, които побират общо 12 души, висящи на отвесна скала в близост до град Куско в Перу. В сравнението между гледките на скалите в Искърското дефиле в България и перуанската гледка, нашите условия в пъти превъзхождат онова, което може да се види в Перу. Говорим само за скалите, обаче. 

 


Как работи този бизнес в Перу? Предприемчиви хора предлагат местния вариант на публично-частно партньорство с общината на чиято територия се намират скалите и която стопанисва туристическите обекти. На инвеститорите е разрешено да изградят виа ферата (железни стъпала в скалата със стоманено въже за осигуряване), въжена линия за спускане с 55 км/ч между отделните скали и място за отсядане. Първото и основно изискване е туристите, които се качват да не създават абсолютно никакво замърсяване. Така възниква въпросът как да се направят капсулите със сервизни помещения и това да не се отрази на околната среда. 

 

 


Под всяка от капсулите са инсталирани два резервоара – за течни отходни води и за фекални отпадъци. Всеки турист получава инструктаж как се ползва тоалетната. Няколко пъти в седмицата алпинисти свалят на гръб резервоарите и така нито грам мръсотия не се отделя в природата. Всеки турист, който стигне до скалния хотел може сам да се убеди колко чисто и запазено е всичко. 

 

Поради своята уникалност, трите капсули са с 99 процента средногодишна заетост, а първоначалната цена от 600 долара на човек за нощувка вече е съвсем различна – щом някой е готов да плати, значи цената може да се покачва всяка година. 

 

 

Защо след като успехът на това място е напълно гарантиран, а инвестицията, правена в продължение на две години се е изплатила за една, капсулите остават само три? Защото това гарантира, че там ще продължават да отиват хора, които ще платят каквато и цена да им кажат. 

 

Защо никой друг в Перу не опитва да повтори същия успех? Защото ще бъде „другият“ и успехът никога няма да е такъв. Съществува още една капсула някъде в Западна Ява, но за да научи човек за нея, трябва сериозно проучване. 

 

Мнозина питат защо в България не направим нещо подобно и предвид уникалната красота на Искърското дефиле, шансовете ни да станем прочути поне в Европа са гарантирани. Първо: не може да стане заради скандала, който ще избухне за това кой ще получи разрешението за строителството. Ако все пак бъде построен и получи разрешение за ползване, никой обслужващ персонал в България няма да издържи да сваля отходните резервоари по няколко пъти в седмицата. Да не говорим колко ще са тези, които нарочно ще създават мизерии около обекта. Ако все пак екологичните и хигиенни норми някак се спазват, в съседство ще се появят ресторанти (и преместваеми обекти) с търговски цели – освен заведение ще се опъне магазин за сувенири, магазин за гащи, лели със сгъваеми масички и домашно правено сладко от диви ягоди, още едни лели с кисело мляко, до тях онези с ръчните плетива и бродирани покривки, а после творците на чанове и уникална национална керамика за бита, най-вече гюведжета. 

 

Гледка пред Дряновския манастир.

 

Какво няма в Перу? Ами нито едно от тези неща. Какво няма по дивите острови в Индонезия? Търговията я няма. Резултатът? Продават се скъпо, възможно най-скъпо. Оттам човек може да си тръгне само със своята лична история. 

 

Какво тогава можем да продадем скъпо в България и да бъдем уникални и желани за онези, които си падат по незабравимите преживявания? На първо място ние сме отлична фотографска дестинация, а беден фотограф няма. Не говорим за хора, които биха искали да щракнат за спомен, а специализирани турове за онези, които влачат големите раници, обективите, стативите, филтрите. Всеки, натоварил 10-12 хил.евро на гърба си е готов да плати всичко, за да се наслади на всеки миг от снимането. Страната ни е рай за птичари, за „ловци“ на диви животни, пейзажисти – изгреви, залези от върхове, от реки, от скали, от море (е, става все по-трудно да се намери девствено фотогенично място). С ярко изразените си сезони, фото есен в България може да е невероятен успех. Изключително фотогенични са нашите манастири и природата около тях. Комбинацията от фотографски тур с железопътен туризъм е може би най-скъпия продукт, който можем да предложим.

 

 

За министерство на туризма жп туризъм не съществува, темата просто не ги интересува. Там всъщност не се интересуват от каквото и да било, което в английската терминология се нарича Off the beaten track – извън познатите пътеки. 

 

Може би е за добро, че туристическото ведомство е напълно неспособно да формира политики, свързани с разработването на индустрията. Само преди дни бе тържествено съобщено, че в Бургас е създадена най-голямата туристическа организация. Това е чудесно начало, но голямата цел е намирането и предлагането на миниатюрните и изящни преживявания заради които някой да избере само България, а не комбиниран тур „Балкани“ с два дни и на наша територия – малко София и малко Пловдив, например. 

 

На този етап скъпият туризъм в България е все още мираж, защото не съществува връзка между хората, които познават страната „отвътре“, откъм тайните пътечки, тайните места, уникалните гледки и официалния бранш. Иначе казано – един овчар може да е в пъти по-полезен за успешния пакет от кое да е напудрено предложение за предвижване от един отдавна известен обект до друг. 

 

В Перу, например, по известните места е пълно с жени, които обикалят с пременени като играчки лами и алпака и хората се снимат с тях. Истинските туристи обаче влизат в селата, където местните почти никога не виждат европейци, говорят единствено на историческия си език кечуа и изобщо не са склонни да позират, а разглеждат пришълците като извънземни. И там усещането изведнъж става друго, местните хора са вече истински, усмивките им, макар и твърде свенливи и недоверчиви разкриват част от живота, какъвто е. 

 

 

Туризъм на естествените преживявания, туризъм на истинските вкусове, туризъм на откривателството. Това България може да предложи и този продукт може да успее, само ако заживее свой независим живот – като лавина от емоции в мрежата и най-вече чрез световните платформи за споделяне на дестинациите. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Репетиции

Репетиции

Представяме ви откъси от романа "Репетиции"(1992г.) на Владимир Шаров....
Седем дни в Иран

Седем дни в Иран

"Иран наистина е сътворен от човешката ръка в борба с природата. Гледк...

30 коментар/a

Христо на 02.04.2018 в 17:59
Останалите държави в света са успели да развият своя туризъм, защото имат истински природозащитници, а не "зелени" активисти, които у нас се управляват от банкрутирал олигарх с червени бузи!
bibo35 на 02.04.2018 в 22:15
Ама наистина ли...някой реши да сравни Планините на Перу с Искърското дефиле?!!! Ама вие сте смешни! Хората отиват там, в дивата природа, където долу под тези капсули е девствена природа с почти нулева застроеност, за да изживеят едно приключение, едно откъсване от света, а вие го сравнихте с пренаселеното Искърско дефиле! Да, може да се направи някъде из високите части на Рила или пък из по-дивите и закътани части на Родопите, но точно пък в Искърското дефиле?!!! И като мине един влак и свирне и туристите ще подскочат в капсулите в 2 през нощта! Мислете бе хора, като пишете нещо мислете!!!
MrBean на 02.04.2018 в 22:37
Благодаря на Лияна за пояснението за зимния т. Но смело мога да твърдя ,че и във Бг има прекрасни места. Какво му е на Искърското дефиле,Лакатник,дори целия Ком Емине,спането на палатка/дори само на разрешените места/ . През зимата ако не искате да пълните гушата на Цеко ,слагате пантите и нагоре по Мальовица, хижа Плевен,Вихрен... Да не е Перу,не е Аконкагуа,НО и Перу не е България. Най-обичам да тормозя приятели чужденци с въпроса:къде е най-древното злато на света и ги пращам във Варна. Има и тук,но да има и сергии, бакшиши ,проститутки и т.н. А ако някой направи читав турпродукт,да речем уникална къща с тепавица/воденица и полека лека му потръгне,то целукупното народонаселение ще му разкатае играта. Ще му резнат тока точно по коледа,ще му спукат тръбите,кмета областния и дори министъра ще го проверят. Ако се справи то тогава министъра на земеделието ще създаде нова Агенция, с която ще затрие целия туризъм. Този на шосетата ще сложи спец винетка дори само за стотина метра... мога да продължа до утре. И моля да се има в предвид ,че туризма е вид социална дейност чиято цел е да се подобри здравето на народа ( и това не е соц. Учебник) Та каквото е отношението към народа,такова е и към туризма.
bibo35 на 02.04.2018 в 22:39
И, въпреки че ми харесват някои неща от статията, изобщо не подкрепям идеята да се ограничи достъпа до някои места или това, че за да се направи горното, трябва да се въведат неприлично скъпи такси за вход или за нощувка! Каква е идеята, да привлечем богати западни туристи, като по този начин изгоним родните туристи, така ли? Значи да имам красива природа, която да пазя, само и единствено, за да печели някой от чуждите туристи, които я посещават! Е,...за какво ми е тогава красивата природа? За какво да се гордея с нея? Моята цел е аз да се наслаждавам на тази красива природа, напълно безплатно, защото тя е в моята страна, страната в която съм останал, работя, плащам си данъците и си я харесвам, в голяма част и поради тази красива природа, до която имам достъп във всеки един мой почивен ден! И...да поискам да си огранича този достъп? Аз да не съм мазохист? Едно хубаво нещо има в България, природата ни и идеята ви е да ограничите достъпа до нея, за да можем да привлечем богатите и "елитни" западни туристи, така ли? Това ми звучи меко казано смехотворно! Да, има прасета, които цапат природата ни! Да, много хора ходят до тоалетна в природата край пътя, където изхвърлят салфетки, тоалетна хартия, найлонови пликчета и какво ли още не, донякъде и поради факта, че няма изградени тоалетни никъде, на нито една отбивка, на който и да е път в страната, но...за това каква вина имам аз, за да плащам за грешките на държавата? Да променят законите, да налагат сериозни глоби за замърсяване на природата, да ограничат корупцията и от там да започнат да налагат и събират тези глоби, докато прасетата се научат, че природата е да се разхождаш из нея и да й се наслаждаваш, а не да си изхвърляш отпадъците, да, за това съм съгласен, но...да се ограничи достъпа на обикновения българин до собствената му красива природа чрез ограничаване на достъпа до нея и налагане на определени такси, за мен лично е голяма простотия и съм категорично против!
bibo35 на 02.04.2018 в 22:59
Като цяло няма как да имаме "скъп " туризъм, просто защото...сме бедни! Няма как да привлечем елитния клиент у нас с едни от най-ниските цени в Европа! А няма как да вдигнем цените, защото нямаме нужното ниво на обслужване! Не може да си платиш, където трябва и на когото трябва и да получиш 5 звезди за хотела си, а в него служителите да са на 600 лв. заплата и да не им пука, че обслужват гости, платили по 200 долара на нощ, например! Защото собственика на хотела си мисли, че винаги може да смени всеки от персонала, а иска от същия този персонал да се държи на нивото на колегите си от Западна Европа, които обаче получават минимум 2000 евро на месец за същата дейност! Наскоро моя позната беше два дни Ол Инклузив в елитен хотел във Велинград и не стига, че си платили за апартамент, който бил една обща стая и странична спалня без врата между тях, ами и Ол Инклузива се изразявал в блок маса с три вида ястия и 50 гр. безплатен алкохол, всичко друго се доплащало! Е, като е Ол Инклузив да е Ол Инклузив! При това за цена 140 лв. на човек на нощ! Прати ми снимки от стаята, вътре обзавеждането беше с най-евтините мебели от най-евтиния магазин, даже по-евтин от ИКЕА! Е, как да привлечеш елитните западни клиенти? Няма как да стане, след като собственика най-вероятно не е завършил каквото и да е висше образование, камо ли такова с профил туризъм! Просто сме си най-евтината страна за туризъм в Европа, привличаме най-низшата част от западното общество, т.нар. работническа класа и няма никакъв шанс това да се промени, докато самите ние като нация и държава не достигнем нивото на т.нар. северни страни от Евросъюза! Не може да нямаш пари да си оправиш пътищата или да си обновиш жп транспорта и да чакаш богати туристи! За съжаление това са фактите в родната действителност!
Христо С на 02.04.2018 в 23:03
За мен идеята и тенденцията природата да се превръща в елитно занимание достъпно само за който може да си плати, е отвратителна меко казано. Нека споменем държавното отношение във Финландия примерно, където независимо от собствеността на съответното парче природа, по закон трябва да е достъпно за всички.
MrBean на 03.04.2018 в 12:39
Бибо, съгласен съм с някои неща,с други не особено. А наскоро четох стара статия за Мавриций от гаргамел,на всяка манджа мерудия Каролев. Той се възхищаваше че благодарение на нулевата корупция бизнеса по оскъдния остров процъфтява /учудих се защото тоз кълвач в ролята си на лобист съсипа и Банско и златни и още доста/ Що се отнася до богатите туристи,също съм на мнение че елитарния туризъм не храни хазната. Що се отнася до безплатните достъпи също,но природата в Бг се крепи само на ентусиазма на хиляда човека. И е пълно с пишман еколози, както и пишман патрЕоти в пишман държава. Екологията е сериозна наука и мнозина имат твърде повърхностна представа за нея. Достатъчно е да се спазват и прилагат съществуващите закони и всичко ще си дойде на мястото/е половин Банско, Златни ,Пампорово, Боровец и 70% от Сл. Бряг ще се съборят нооооо ще може да се диша.
Лияна на 03.04.2018 в 19:38
Bibo, под капсулите на скалния хотел в Перу се вижда жп гара, маневрен възел и обикновено шосе. Тъй като отлично познавам Искърското дефиле, категорична съм, че у нас гледка от скалите предлага много повече природна красота. Иначе умните нации правят точна сметка за това колко натоварване може да понесе природата откъм човешка намеса. Тоновете боклуци, които се свалят от нашите планини веднъж в годината показват какво е нивото на посетителите. И да, няма страшно, нито законите ни, нито прилагането им предполага опазване на каквото и да било, свързано с природните ни дадености. И наличието на ски курорти е миниатюрен проблем на фона на общата необратима разруха. Да, не сме Перу, не сме Чили, но можете да бъдете убеден, че нашите гледки не отстъпват по нищо с уникалността си. Като начало - Вие лично никога не сте си направил труда да се изкатерите до кое да е от трудните места и няма как да го знаете.
Христина Николова на 03.04.2018 в 20:34
Много интересна статия. Само, че в България колкото и да се опитваме да вдигнем на крака нашия туризъм, постоянно се сблускваме с различни пречки и разбира се едни баш еколози, които са компетентни по всички въпроси и авторитетно обясняват как не трябва да се прави едно или друго, но не предлагат адекватни решения.
Христина Николова на 03.04.2018 в 20:44
Аз смятам, че можем да имаме и скъп туризъм, но за него трябва да се работи и държавата да помага, а не да пречи за развитието му.
Rattrack на 04.04.2018 в 18:45
Добра статия от Панделиева, ама се сетих, че и тя преди 1-2 години тръбеше за нови писти и лифтове на Банско, което не се връзва съвсем с този материал. И тук господина Бийн е прав...ние си прецакахме тотално шансовете да станем "скъпа" дестинация за морски туризъм заради лакомията и огромната корупция. А що се оттнася до къмпингарите, добре е да се напомни, че имахме над 100 къмпинга на морето и четири от тях само на територията на Сл. Бряг. Така че ликвидирахме и къмпингтуризма си, а сега се сърдим на дивите къмпингари.... А за останалото е ясно - всичко, както Панделиева го е изброила - фото, влаков, пешеходен, вело, конен туризъм, наблюдение на птици, мечки муфлони и пр си остана възможност за "скъп" туризъм, макар че за такъв Ангелкова не е дори и чувала.
MrBean на 05.04.2018 в 09:24
Раттрак благодаря, Радвам се че не само аз мисля така. Добре е и че Лили е променила мнението си за банско,нека повече хора се обърнат от лъжите нацеко и Боко. За министърката не ми се мисли.....само тати и строи всички пътища в кърджалийско... благодарности нали....
Мартин на 05.04.2018 в 12:45
Не е непостижима мечта, ако в нас има истински природозащитници, които милеят за българската природа, а не робуват на парите като "зелените"!
Стефан Хаджианастасов на 09.04.2018 в 18:17
Абсолютно несериозно е прокламираното в статията "право на държавата" да иска 600 или 1000 долара на ден за да видиш някаква публична собственост. Богатите имат право да си купуват Ферари, вместо Фиат, или къща в Зермат, вместо в Горно Уйно, но пред природата и достъпа до публична собственост сме равни. Разбира се, при нарушение всеки следва да си получи глобата или затвора. Единствено екологично обосновани лимити, за които се играе на лотарии, са "честна мярка". Впрочем, така е във всички федерални земи на САЩ и авторката със сигурност го знае - само късмет и навременна реакция може да помогне да получиш един от заветните пермити за зоните/трейловете с лимитиран достъп в националните паркове/гори/БЛМ, понеже се касае за публична собственост. Самите пермити са безплатни или понякога има 20-30-40 долара административни такси. А във федералните гори по трейловете се къмпира съвсем безплатно, и общо взето никой не краде ултралеките палатки. Краденето е въпрос на много други неща, народопсихология, полиция итн, не на цената на пермита.
Мария Тошева на 16.04.2018 в 13:01
Имам въпрос към авторката, чиито статии обикновено целят да ни покажат къде по света е пътувала, колко било хубаво там и колко сме зле тук в България: как си спонсорирате очевидно много скъпите пътешествия? И не ми казвайте, че е от писане на статии, защото съм наясно с ресора.

Напиши коментар