Предложените от Путин конституционните промени са опит за прераждане на руската политическа система. Издигането на институционални ограничения пред бъдещия президент показва, че този път той няма да избере за свой наследник бутафорна фигура, от рода на Медведев. Куклата на конци може да е много удобна за статуквото, но липсата на индивидуална смелост и решителност и най-вече харизма, може да се окаже пагубна за държава като Русия. А Путин навлиза в седмото си десетилетие и няма гаранция, че ще бъде в състояние да компенсира чрез личната си намеса всяка проява на малодушие от страна на новия господар на Кремъл. Но експериментът му няма да сработи. Заради самият него. Той разполага не само с огромен обем от формални правомощия, но и с невероятна неформална власт.

 

 

 

Обръщението на Путин към Федералното събрание бе замислено и се превърна наистина в историческо. В него ясно се разграничаваха две обособени части, всяка една от тях посветена на отделна тематика. Първата, по-обемна, касаеше демографията. В нея се набелязваха различни социални и финансови стимули, целящи повишаване на раждаемостта. Втората, по-кратка, засегна необходимостта от извършването на промени в Конституцията. Като нейна производна дойде и оставката на правителството на Медведев.

 

Едва ли някой може да каже дали новата демографска политика ще доведе до повишаване на раждаемостта в Русия, но предложените от Путин конституционните промени еднозначно са опит за прераждане на руската политическа система. Която досега Путин пренастройваше спрямо личните си предпочитания, а сега я трансформира с оглед на своя бъдещ приемник.

 

 

На първо място, изниква въпросът за какво е нужно всичко това. През 2008 г. Путин сдаде поста на Медведев, без да прави никакви конституционни изменения. В рамките на действащото законодателство стана възможно провеждането на двойна рокада на политическия връх: първо Путин посочи Медведев за президент, а след като бе избран, Медведев назначи Путин за премиер. След четири години те си размениха ролите, като през целия период Путин съхрани ролята си на пълновластен господар на Русия.

 

Явно сега Владимир Владимирович е решен да се откаже от стария си подход. Първо, най-вероятно, по-чисто физически причини. В края на мандата на бъдещия президент на Русия той ще бъде на 78 г., живот и здраве, както се казва. В подобна възраст няма гаранция, че ще може да упражнява същия политически надзор, както го е правил четвърт век по-рано.

 

Затова му е необходимо създаването на формални лостове за влияние, един от които е и предлаганото разширяване на правата на долната камара на парламента - Държавната дума. Тя ще получи решителен глас в определянето на състава на Министерския съвет, нещо, в което днес тя не взима никакво участие. С други думи бъдещия руски президент ще бъде лишен от свободата да има неограничен размах в кадровата си политика. Ще трябва да я съобразява с настроенията в Думата, а там днес има само пропутински партии. 

 

Целта е чрез децентрализацията на президентска власт бъдещият държавен глава, дори и да пожелае, да не е в състояние да разгради съществуващата система на управление. В известен смисъл Путин целенасочено излиза от ролята си на основен крепител на режима и се опитва да прехвърли тази си фукция върху множество институции. Затова наред с повишаване ролята на долната камара, се предлага и горната - Съветът на федерацията, да придобие нови права. Тя пък ще дава консултативно мнение относно персоналните назначения в силовия блок на властта - най- мощния фрагмент в руската управленска пирамида.

 

Издигайки институционални ограничения пред бъдещия президент, Путин показва, че този път няма да избере за свой наследник бутафорна фигура, от рода на Медведев. Куклата на конци може да е много удобна за статуквото, но липсата на индивидуална смелост и решителност и най-вече харизма, може да се окаже пагубна за държава като Русия. А както се спомена, Путин навлиза в седмото си десетилетие и няма гаранция, че ще бъде в състояние да компенсира чрез личната си намеса всяка проява на малодушие от страна на новия господар на Кремъл.

 

Необходимо е намирането на силен лидер. Путин го подчерта и в сегашното си послание. Дори след бъдещото „окастряне“ на  правомощията на държавния глава, страната ще продължи да бъде президентската република. В предлаганите конституционни промени президентът ще си остане водеща фигура и само в едно направление той ще бъде с „вързани“ ръце, ако реши да променя управленската система. Едва при опит да се скъса с путинските корени ще се задействат конституционните „спирачки“. И срещу вироглавия държавен глава ще се изправят подконтролните на Путин днешни парламентарно представени партии, парламентът и Държавният съвет. 

 

Следващите по значимост предлагани промени касаят независимостта на съдебната система. Последната и без това в Русия е поставена под пълен политически контрол, но сега се иска въвеждането на механизъм, който и формално да зачеркне принципа на съдийската несменяемост. Един вид свръхпрезстраховане, случайно да не се появи някой „луд“ съдия, дето ще си позволи да повдигне обвинение на Путин след 2024 г. От подобен порядък е и предложението за премахване на чл. 15, ал.4 от Конституцията, който дава предимство на международното над вътрешно руското право. С което днешното управление смята да се подсигури спрямо заплахата да бъде изложено на международно преследване.

 

Останалите промени не са така фундаментални. Те касаят гражданството на властимащите лица или пък имат социална насоченост. Те играят по-скоро ролята на глазура, която трябва да помогне на обществото по-лесно да възприема предложените реформи. Защото се предвижда те да бъдат подложени и на референдум. За да може и народът да подпечата колкото бъдещата, в по-голяма степен настоящата  легитимност на властта и правото ѝ да си провежда всякакви политически експерименти.

 

Путин инициира промените четири години преди да изтече мандатът му, може би за да има време да тества сам как ще функционира новото разделение на властите. Но експериментът му няма да сработи. Заради самият него. Той разполага не само с огромен обем от формални правомощия, но и с невероятна неформална власт. Чрез която днес  е в състояние да контролира плътно властовите равнища дори и официалната му власт да бъде сведена до тази на германския президент. 

 

Но в реални условия, системата може да блокира. Прекаленото ѝ обременяване с контролни функции ще я направи неадаптивна, тромава и, в крайна сметка, неработеща. Фокусирането ѝ единствено в посока на запазване на путинското наследство ще се окаже може би най-голямата ѝ слабост. А и самото припокриване на президентската и законодателната власт върху формирането на изпълнителната ще поражда неминуемо напрежение за страна като Русия, където няма формирани стабилни политически традиции. 

 

За да отговори по-пълно на желанията на обществото за промяна, часове след президентската реч дойде и оставката на Медведев. Получи се донякъде ефектът на „революция от горе“. Но се разкри и колко малко труд си дава Путин, за да манипулира хората и институциите. В речта си към Федералното събрание той не спомена нищо за подготвената правителствена промяна и продължава да се държи така, сякаш не е знаел нищо за нея. И едва ли не премиерът сам е формулирал необходимостта кабинета да се оттегли, за да се улеснят промените в Конституцията.   

 

Но случилото се изигра своята роля. Оставката както усили ефекта от предложената конституционна реформа, така и разконцентрира вниманието на обществото. А Медведев явно се бе поизхабил като политическа фигура, той акумулира в себе си негативите от икономическата рецесия и около неговия образ трудно може да се гради успешна кампания за предстоящите догодина парламентарни избори.

 

Но вече бившият премиер е може би човекът, доказал най-ярко персоналната си преданост към Путин, за което бе и възнаграден. Създадената специално за него нова длъжност - заместник председател на Съвета за сигурност, някои наблюдатели сполучливо охарактеризираха като вицепрезидент в сянка.

 

А при избора на нов министър–председател, Путин за трети път избра човек, с малкото име Михаил. След Касянов и Фрадков, този път Мишустин пое юздите на изпълнителната власт. Оглавявал досега Федералната данъчна служба, за него се каза, че е постигнал определени успехи по отношение на събираемостта на държавните приходи и нищо повече. Като политик му липсва всякаква харизма, има фигурата на типично застоялия се прекалено дълго на едно място чиновник, с наднормено тегло, подпухнали очи и трудна походка. При изслушването му в Думата се разкри неговия бавен и банален начин на мислене. 

 

В много отношения той се явява донякъде антипод на Путин и трудно може да се повярва, че отсега е определен да бъде Наследникът. По-скоро се явява фигура, с която се преследват чисто тактически цели. От една страна, със самата си поява да вдъхне някакви надежди в руското общество, което няма как да не е отегчено в определена степен от монотонната путинска действителност. На второ място, да повиши качеството на администриране на управленските програми, за да се вдъхне нов импулс на руската икономика. И в допълнение, цели се разместване на властовите слоеве, за да не се образуват вътре в тях автономно структури, които да започнат да преследват собствени политически цели. 

 

Независимо какво ще успее да постигне новия кабинет, след 2-3 г. той най-вероятно ще бъде подменен, за да се отвори наистина пътя на плана за предаване на политическото наследство. И тогава, че дори и на по-късен етап, едва когато в Русия се появи нов президент, ще може да се даде истинската оценка на случилото се на 15 януари 2020 г. Ако преди това появата на някой „черен лебед“ не прати „по дяволите“ цялата властова конспирация на Путин. 

 

Свързани статии:

 

http://glasove.com/categories/komentari/news/myastoto-na-venecuela-v-ruskiya-globalen-pyzel

http://glasove.com/categories/komentari/news/amerikanska-byrkotiya

 

Още от категорията

Драмата на Европа*

Драмата на Европа*

Драмата на Европа е духовна драма, драмата на Европа е драма на духа....

60 коментар/a

Да бе, да бе! на 17.01.2020 в 18:22
"институционални ограничения пред бъдещия президент" - да няма друго гражданство и да не е имал; да няма разрешение за постоянно пребиваване в друга страна и да не е имал; да е живял последните 25 години в Русия. Грудинин, Навални, Собчак, Зюганов, Касянов и иже с ними са в траур. Интересно, дали в американската конституция има член, който да дава предимство на международното над вътрешното американско право? Не се хабете да търсите - няма такъв. А дали САЩ признават юрисдикцията на някой международен съд? Не, разбира се.
София на 17.01.2020 в 19:23
Дай боже и в България да се роди държавник от такъв калибър , за да оцелеем като нация и държава !
Господин Никой на 17.01.2020 в 19:30
"Явно сега Владимир Владимирович е решен да се откаже от стария си подход. Първо, най-вероятно, по-чисто физически причини. В края на мандата на бъдещия президент на Русия той ще бъде на 78 г., живот и здраве, както се казва." Стигнах дотук и ми стана ясно колко е компетентен автора. Да се беше поровил в Уикито. Роден 1952 г. Президентството му свършва 2024. Т.е. тогава ще бъде на 72 г. Шест години авторът ги е измислил от някъде. Просто сравнете с кандидатите за US президента на какви години ще са през 2020 г. Геронтофилия от съветски тип в US изпълнение.
Рамщайн на 17.01.2020 в 19:51
Само идиоти могат да живеят в държава, в която народното им събрание приема предложението на бащицата без нито един глас против или дори въздържал се. Айде и тукашните идиоти да заминават за Масква! Или в Казахстан, където вицепрезидента е съпруга на президента! Извинявайте, ама по-добре е в Северна Корея!
модерно робовладелство на 17.01.2020 в 19:53
Анализът се опитва да мине за умерен, но е едностранчив. Стереотипите и щампите на западната либерална демокрация не важат за Русия - евентуалното им приложение подкопава уникалния й суверенитет. Що се отнася до хватките и врътките - Путин е несравним с който и да е руски държавник от миналото и който и да е световен лидер днес. За първи път в историята й, Русия се управлява мъдро, т.е. почти безпогрешно - разбира се, доколкото това е възможно в нашия свят. На този фон, проличаващ си най-вече в безкрайната руска търпимост, особено от 2014 г. насам, западните демокрации изглеждат като детска градина или училище за бавноразвиващи се.
Българионъ на 17.01.2020 в 20:13
Самият факт, че русофобията у нас вие на умряло и храчи по Путин е най-показателен, че е на прав път. Путин не допуска НПО-та да развалят Русия и либерастите са в ступор... Димчо Лазаров Лазаров: Може и да няма връзка ама преди три дни Москва натиска пикливата корона да разкрие кои са руснаците с сметки в пикливото островче джърси. След три дни Русия вече има ново правителство начело с данъчен шеф. Лавров и Шайгу остават на постовете си. Новото лице Мишустин е само технически премиер. Той е неизвестна политическа фигура. Затова е идеален технократ-изпълнител. Мишустин е ефективен и цифровизиран. Новият премиер отлично знае как новите технологии позволяват да не се плащат данъци или да се докара тотален данъчен контрол. Тоест, „цифровият олигархат“ ще пострада много от Мишустин.
Какво цели Путин? на 17.01.2020 в 20:30
Разместване на фигурите. За да не съсредоточат опасно много власт. Така се прави, когато си решил да управляваш до живот. Сталин го е правил, но тогава времената са били други, убивал ги е. Докато последните набелязани, Молотов, Маленков, Берия и Хрушчов не са го доубили те. Обясненията с бъдещата промяна на конституцията са несъстоятелни.
lllp на 17.01.2020 в 20:38
За обикновения руснак нищо няма да се промени.
питма си дали нискее нее първата таргит на 17.01.2020 в 20:39
слид Сюлийман веднага след започвани на новата 2021 гудина?
Рамщайн лъже по най-демократичен начин на 17.01.2020 в 20:41
https://cdn25.img.ria.ru/images/156350/13/1563501366_0:172:3072:1900_600x0_80_0_0_928bd4f6c5bd821a08d5fb81f94e89fb.jpg Цялата фракция на КПРФ се въздържа.
lllp лъже по най-демократичен начин на 17.01.2020 в 20:45
Първата част от обръщението на Путин касае именно обикновения руснак - и увеличаването на майчиния капитал, и на семейните надбавки, и на минималната заплата, и на минималната пенсия...
Така се прави, когато си решил да управляваш до живот. на 17.01.2020 в 20:49
Който владее управлението и постига успехи, има право. Който не го може, се оправдава или позовава на мандатност. Русия е страна отвсякъде заобиколена с враждебна среда. Затова начело трябва да е най-мъдрият. Путин е доказал се, Западът трябва да му благодари за великото дълготърпение и толеранса, който им отпусна. Ако продължава обаче с неразумната си омраза и притискане, ще дойде ден, когато ще се наложи Западът да си научи урока по трудния начин.
Путин първо трябва да каже на 17.01.2020 в 20:52
защо заповяда на Иран да свали самолета пълен с канадски иранци, украинци и шведи, все врагове на азиатските сатрапи, каквито са Хомейни, Путин и Ергодан, какво ви направиха невинните хора, освен че са западни граждани а вий сти тиранични дрисъци?
защо заповяда на Иран да свали самолета... на 17.01.2020 в 21:19
- Поредната либерастка лъжа. ! Полша прекрати полетите си на 04.012020 към и над Иран. Два, три дена преди украинският бойнг да отиде в Иран, той е бил на технически преглед в Великобритания - т.е. двигателите са отваряни. Самолетът излита и се отдалечава, а не се приближава до столицата във фаталната нощ. Лети в определеното трасе-коридор. Не е възможно радарен оператор да сбърка. После, Иран поиска помощ за разчитане на черните кутии - запада не изпрати и до сега. И след като по ред причини, "призна", демонстрациите започнаха от студентите. На тях, там се горяха портрети на Сулеймани (!!!)... убитият от американците национален герой?! На началната демонстрация присъства ... КОЙ? Разбира се, западен дипломат, от Великобритания - там където самолетът е бил на преглед и там откъдето са известните лъжци-подстрекатели със собствен новичок в съседна фабрика на гътнатите Скрипали... Колко акъл е нужен за да се навържат фактите и да се направи извод? Отделно пък, че май не генерал Солеймани е бил целта. И че цялата завера е свързана с импийчмънта на президента... Така, че е много лесно да се декламират тролски глупости, вместо човек сам да си напъне малко междуушието.
До "Путин първо трябва да каже" на 17.01.2020 в 21:20
Не мисля, че ще ти бъде отговорено от някой друг в тези коментари. И аз не бих желал, но не мога да допусна лоботомирани като теб да си развяват байрака само защото им се дава тази възможност. Така че няма да е зле, ако наново се научиш да мислиш, и след това, евентуално, но само евентуално, можеш да изцвъкваш плодовете на кухата явно кутия, която е на раменете ти, в нета. Айде, бъди здрав и не забравяй - почни от 1ви клас. За по-сигурно.

Напиши коментар