Кралица Елизабет ІІ, шапки и коне – просто Royal Ascot от 300 години

Кралица Елизабет ІІ, шапки и коне – просто Royal Ascot от 300 години
От коронясването си през 1953 г. до днес, британската кралица Елизабет ІІ не е пропуснала нито ден от конните надбягвания Royal Ascot и така през настоящата година се изпълват 325 дни, които е отделила в живота си на историческото надбягване. 325 пъти Елизабет пристига с процесия, с един и същи модел каляска, предшествана от кралския оркестър, съпроводена от бели и черни коне.

 

 

Наддаванията започват още от цвета на тоалета с който ще пристигне Нейно Величество. В Деня на дамите, третият поред от петдневната надпревара, когато Елизабет връчва и голямата награда на Royal Ascot, над бляскавата тълпа се носи гласът на коментатор: „Тя идва, тя приближава! Изглежда, че е облечена в червено. Червено… Червено ли виждам? О, не! Не! Това не е червено! Това е ярка малина! Да! Нейно величество е в малинов тоалет!“ В публиката се носи приглушен спор: дали цветът е розов или тъмно розов. 

 

 

В каляската Елизабет ІІ е придружена от сина си Андрю, херцог на Йорк. В следващата карета е дъщеря й принцеса Ана със съпруга си.  

Всеки от петте дни на надбягванията Royal Ascot започва с церемониално пристигане на кортежа на Н.В. Елизабет ІІ на малката кръгла зелена поляна, където поне 20 хиляди души могат да я видят и приветстват. 

 

 

И тъй като съпругът й, 97-годишният принц Филип се оттегли от публични събития, 92-годишната Елизабет избира кой да я придружи. Това може да е член на нейното семейство, приятел благородник или гостуващо кралско семейство. 

 

 

 

Не е ясно колко от 80-хилядната публика са заложили за цвят на тоалета и колко са улучили малината, но е факт, че кралицата сияе, усмихва се под яркото слънце и приветливо маха с облечената с бяла ръкавица ръка. 

Зад нейната карета на ходом се движат бели коне. Този път ездачите са жени, а редом с тях по тревата крачи възрастен стюард в униформа и цилиндър. Единият от кротките на вид коне обаче се стряска, скача рязко в страни и поваля стюарда върху яркозелената трева. 

 

 

Публиката шумно ахва, но той пъргаво се надига, вдига цилиндъра си, покланя се дълбоко на зрителите и съпроводен от аплодисменти, с пъргава крачка настига двойката бели коне. Ездачката е толкова уплашена, че той хваща коня за повода и го води търпеливо, докато младото момиче изглежда парализирана на седлото и едвам сдържа сълзите си. 

 

 

„Това, което не знаете е, че още на другия ден стюардът е бил церемониално обезглавен насред крепостта Тауър, както е по традиция!“ – коментира пред „Гласове“ Стив Никълсън, професионален жокей и треньор на коня-победител и носител на Златната купа Ascot през 2017 г. „Ние сме много привързани към традициите си и търкалящите се глави са част от историческата ни култура! Попитайте и Кралицата на сърцата от Алиса – „Обезглавете го!“ казва тя и всички са доволни!“ - уточнява Стив. Неговият живот като ежедневен треньор на бегови коне е повече от 40 години – започва като тийнейджър и никога не се отказва. 

 

Кралицата е облечена в резеда, когато връчва купата на Никълсън. 

 

През 2018 г. наградният фонд от 7 млн. британски лири е рекорд в историята на Royal Ascot и е с 10 процента повече от предходната година. Минималната сума за всяка гонка е не по-малко от 90 хил. паунда. 

 

Надбягванията Royal Ascot са място, където всяка жена може да бъде благородна дама поне за ден - пременена с красив тоалет и задължително – с екстравагантна шапка! Традицията, установена през 1807 г., повелява мъжете да са в елегантен костюм и цилиндър, а дамите, дори да умират от студ, да са бляскаво красиви и главите им да са украсени с най-изящната капела, която могат да си позволят. 

 

 

Една от легендите с екстравагантните си шапки е Гертруд Шилинг, която вече е неразделна част от историята на шапкарската лудост, а и на самото състезание. 

 

 

Фотографите са били в пълна готовност да посрещнат поредната й приумица, а някои от нейните зашеметяващи тоалети са надхвърляли 10 хиляди лири. 

 

 

Сред почетните гости на надбягванията е била и Коко Шанел, чиито строг тоалет контрастирал на фона на разкошните рокли на английската аристокрация. 

 

 

Последните модели на Кейт Мидълтън са копирани по всички магазини за шапки през този сезон и най-ниската цена, на която имитация на нейна шапка се продава, е 80 лири. За оригинал и не питам дори, но сума от 250-400 лири е напълно приемлива за местния елит. 

 

 

 

Дамите, които залагат на класиката просто гледат от кралицата – за нея е сигурно, че капелата се нахлупва изцяло на главата, а не стои като странна птица или накриво кацнала летяща чиния. 

 

В дните на състезанията всички метеорологични прогнози в английските новинарски емисии се излъчват направо от беговата писта, а във ветровития юнски четвъртък, когато е Денят на дамите, водещите от студиото питат: „Е, каква е атмосферата там, на Royal Ascot?“, а метео-дамата натиска шапката към главата си, разплита косата, която покрива лицето й и признава очевидното: „Тук много духа, а и усещането е за студ! Да, наистина духа и е наистина студено!“ Но все пак е едва 8 сутринта, а кралицата ще пристигне в 14,00 ч! 

 

В нетипично ярко слънчевия юнски английски четвъртък десетки хиляди шапки, пайети, рокли, деколтета, чантички, ярки бижута, бутилки с шампанско искрят на слънцето като живи скъпоценни камъни. Сякаш пещерата на Али Баба е оживяла и безброй щастливи мъже и жени се разхождат с грейнал поглед, говорят превъзбудено и устремено бързат да заемат позиции по терасите на хиподрума в Аскът. Вятърът все още духа, но когато нахлуе сред публиката някак се укротява и всички шапки остават по своите си глави. 

 

 

Остават броени минути до началото на старта. След тържественото пристигане в затворения кръгъл плац, заобиколен от публика, най-добрите жокеи показват на Нейно Величество конете, които са потенциални победители. Превъзбудените животни подскачат на място, рязко изнасят задниците си встрани, потрепват, цвилят, а опитни стюарди ги удържат от земя. 

 

 

Жокеите са сред малцината щастливци с които кралицата се ръкува лично и дори разменя по няколко думи. Когато тя тръгва към личния си асансьор, няколко хиляди от публиката навън стремглаво се устремяваме към сградата на хиподрума, за да видим как кралицата ще премине по своето мостче към своята ложа. Тя отново спира за миг, помахва с ръка под одобрителния рев на хилядите притиснати един в друг зрители и техните шапки, и отминава. 

 

Най-бляскавото конно събитие на Острова е създадено през 1711 г. от най-нещастната кралица в цялата история на империята – Ана – една от осемте кралици по кръв в цялата история на страната. Кралиците след нея са само Виктория и днешната Елизабет, а традицията се продължава от общо 11 монарха. Всичко започнало с възклицанието на кралица Ана, излязла на разходка извън Уиндзор в слънчев ден: „Идеално място коне да тичат с пълната си мощ!“

 

 

През 1707 г. Ана създава Великобритания. С нетипичен за жена на своето време маниер, като се изправя срещу опозицията на големия си проект, тя обединява кралството. В годините на своето управление ражда 17 деца, но нито едно от тях не оцелява. 

 

На първото надбягване Royal Ascot на 11 август, Ана осигурява голямата награда от 100 гвинеи от личните си пари. Според калкулатор за сравнение на валутите, сумата в наши дни възлиза на около 12400 лири стерлинги. За тези пари победителят е можел да си купи 18 коня, хубава къща и шест крави или да си наеме квалифицирани работници, които да му работят в продължение на 1111 дни. 

 

Първото надбягване е едва между седем ездачи, а историята мълчи за името на първия победител. Победителят обаче е трябвало да участва с 6-годишен кон в три гонки, всяка от които по четири мили (6,4 км) и така първенецът е трябвало да пробяга над 19 км. За останалите в класирането състезатели не била предвидена награда, но те печелели направо от залаганията, които тръгнали дни преди първия старт. И тогава, и днес, сред хората, които се забавляват, задължително присъстват и онези, в чиято кръв тече хазартът. 

 

В наши дни нито един бегови кон не би понесъл такова средновековно натоварване – той просто ще умре. Сега най-дългата дистанция за един кон и при това само в една гонка, е 4 км или както се казва в британски мерки за дължина - 2 мили, 3 фърлонга и 210 ярда. Без калкулатор разстоянията в европейски мерни единици може да преобразува само британски маниак по надбягванията.

 

 

 

 

Възрастта на беговите коне в наши дни е между 2 и 4 години. Стив Никълсън обяснява: „Конете са в най-голямата си мощ на 5, но няма кой да ги чака да пораснат толкова – това би означавало да се плащат заплати на стотици хора, които просто да отглеждат коне, които да бягат най-много един сезон, защото после ще са остарели да тичат бързо. Започваме от 2 – щом могат да бягат и да носят човек на гърба си, значи могат и да се състезават!“  

 

През 1813 г. британският парламент взима решение земята завинаги да остане обществен хиподрум. Нова трибуна е построена през 1839 г. за сума, която отговаря на съвременните 604 хиляди лири. Затова ремонтът от септември, 2004 г. за 185 млн. лири е доказателство за историческата стойност на хиподрума, а също и за разточителството, което явно не знае граници. 

 

 

Аскот е на десетина километра от Уиндзор, където се намира един от най-обичаните от всички английски монарси замък, а също и непревземаема крепост в продължени на векове. Ако кралят е разполагал с време да бяга, Уиндзор е бил първият му избор.  

 

 

Прииждащите към Аскът с десетки влакове, автобуси и коли посетители на надбягванията са любители на емоциите, на веселбата, на шапките и на наддаванията. Потоците от пътуващи към легендарното място тръгват още от метрото в Лондон. Някак неусетно започва сгъстяване на жените, които ако не са облечени за маскарад, то явно отиват на надбягването. Когато стигаме до гара Ватерло, хора без шапки вече не се виждат. 

 

 

Всички бързаме към влака, който пътува до Аскът час и десет минути. Стоим на перона докато тренът се композира, а когато се отварят вратите всички буквално се хващаме за капите и атакуваме – никой не иска да пътува прав с бляскавия си тоалет! Места обаче намират само най-пъргавите. Още с потеглянето започва отварянето на шампанско, вино и други освежителни напитки, тракат пластмасови чаши с наздравици. 

 

 

На следващите гари по перона тичат още шапки, дантели, цилиндри и кошници с храна и така към множеството шапки вътре се добавят нови и нови и накрая вагоните са препълнени с плуващи дантели и финтифлюшки. 

 

Спирането на гара Аскът е съпроводено с повишаване на настроението. Използвам момента да събуя равните си обувки и слагам сандалите с токовете. Времето е прелестно – слънчево и свежо. Само на 30-тина метра от гарата, върху първата възможна тревичка, са се натъркаляли моми-англичанки, естествено с шапки, разтворили големи кошници за пикник. Из въздуха се носи наситен британски акцент и пискливи поздрави, сякаш жените са излезли направо от „Гордост и предразсъдъци“, но наместо ветрила, развяват смартфони и си правят селфита. 

 

 

Потоците от хора указват посоката в която да се движим. В деня на дамите на Royal Ascot ние сме пет – три възрастни и две прелестни момиченца на 6 и 10 годинки. Общото между всички ни е, че яздим в един и същи клуб, а 10-годишната Елиза е вече и държавен шампион по прескачане на препятствия. 

 

Лора, Елиза и мама Люси

 

На надбягвания обаче съм ходила само аз и ми е трудно да им обясня как иначе милите, нежни и гальовни коне се превръщат неудържими чудовища, които в шеметния си галоп приближават с грохота на страшна хала или направо като пухтящ локомотив. 

 

С напредване към хиподрума, докато оглеждаме конкуренцията на шапките, а някои наподобяват среден по размер скулптури, магически закрепени върху нечия глава, по тротоара срещу нас излизат обикновени жени по къси гащи, които шумно размахват джапанки, шляпайки ги една в друга и ги рекламират с оферта от 2 лири за чифт. 

 

 

Много от премените кокони, запътили се към голямото събитие, се спират и купуват. Колкото и красива да е една жена в пълната завършеност на тоалета си, след 5-6 часа на токове, тя наистина иска да стъпи на нещо равно и удобно. Всъщност още на третия час повечето жени искаме да запратим токовете надалеч и завинаги. Важното е шапките да останат!

 

Редом с потока от хора от влака, по шосето се ниже и безкрайна колона от автомобили. На метри преди влизането в стадиона на тротоара пред нас с цялата си красота и самочувствие се движи здрава и отлично сложена англичанка. Тя е с прилепнала по формите си рокля, токове като умалени айфелови кули, широкопола шапка с пера и… зад себе си влачи малка кокетна каручка. А в каручката са сложени сгъваеми столове, кошници с храна, ледарки, бутилки вино, шампанско. Изобщо – едно малко обзавеждане за отлично прекарване на цял ден на поляна. 

 

Входовете на хиподрума са с различни наименования и разликата в цената между сектора Кралица Ана, където ще се настаним с момичетата и най-отдалечения, е 50 процента. В този сектор можем да видим от възможно най-близо пристигането на кралицата и ако това е някакво усещане за близост с кралските особи, ще наблюдаваме бяганията докато Нейно Величество ще е някъде над главите ни. 

 

Както ме съветва опитният Стив, няма никакъв смисъл да стоим и да гледаме, ако не залагаме. „Не можеш да викаш за кон, чиито цвят ти харесва, нито за жокей с шарена униформа. А ако само гледаш, ще се окаже, че извън целия купон около себе си. Затова вадиш пет лири, избираш кого да е и после се скъсваш от крещене за коня за когото си заложил!“ 

 

Така петте дами си отваряме книжката с участниците, но се оказва, че се иска нещо като специализирано образование, за да можеш да схванеш цялата информация за участниците, конете, теглото им, какъв е хендикапът, досегашните им победи, възможното съотношение в залагането за победа. 

 

 

Момент на внимателен избор на кон, за когото да бъде направен залогът

 

А то всъщност човек може да заложи не само на печеливш кон, а на втори кон, на пети кон, на последен кон – който иска да заложи, просто залага! На светещи табла пред нас виждаме какви са шансовете за победа на всеки от конете. Несъмнено, ако заложа 5 лири на кон, който е с шанс за победа в съотношение 20:1, печалбата ми ще е супер, само дето със същия ефект мога направо да участвам в английската лотария.  

 

Приятелки се засичат случайно и писъците им на радост отново напомнят екранизация на английски класици

 

За визуална информация на публиката, участващите в гонката коне се пускат на демонстративно пробягване, но в посока, обратна на състезанието. Стюарди държат поводите на нервните животни, докато те се изравнят с публиката. 

 

 

Според стандартите на надбягванията, на пистата излизат само „бебета“ – това са две и тригодишни коне, които още не знаят на кой свят са, но са научени да бягат колкото сила имат. Хранят ги с високопротеинови храни и с вроденото им чувство за страх, което се подхранва от аплодиращата публика, плюс стадното чувство да следват другите коне, се получава взривоопасна комбинация.

 

Седлата на жокеите всъщност не са седла, а малки кожени люспи, които се закрепват на гърба на коня, за да може за тях да се прикачат късите стремена.

 

 

Това седло тежи 220 гр. срещу тегло на стандартно седло от около 7 кг. 

 

Жокеите препускат с вирнати нагоре дупета, защото конят не трябва да усеща нито грам ограничение от човешкото тяло и да използва в бягането с всяко свое мускулче.

 

 

Като жокеи-състезатели работят само свръх леки хора. В топ 12 жокеи на Royal Ascot присъства само една жена – 25-годишната Джозефин Гордън, висока 160 см. и 45 кг. През 2016 г. е постигнала 100 победи в различни надбягвания.

 

Професията на жокеите обаче е с най-високо ниво на самоубийства от всички на Острова. Причината е че, освен, че са дребни по рождение, спортистите трябва да поддържат възможно най-ниско тегло по всяко време. Те са вечно гладни, жадни, а ако са на свободна практика и не се класират добре на надбягването, не печелят почти нищичко, а твърде често са и на загуба. За да увеличат шансовете си за добри доходи, състезателите се обединяват с други колеги, наемат хеликоптери и така се предвижват от едно надбягване до друго в рамките на един ден. Наетите от определени конюшни жокеи получават ниски заплати, освен ако не постигнат победа. 

 

 

Повечето тях са започнали да препускат, с мечтата да станат велики, още като деца и са напуснали училище. Когато осъзнаят, че няма как цял живот да рискуваш живота си по няколко пъти на ден, за да изкараш нещичко за насъщния, вече няма връщане назад към училището. Жокеите-състезатели рядко имат семейства, затова каквото изкарат или го проиграват, или го превръщат в наркотици – не могат дори да се напият, защото това увеличава теглото им. 

 

Когато стюардите пускат поводите на конете по пистата на Royal Ascot за демонстративно преминаване, животните стартират от място и колкото и да ги задържат ездачите, защото все още е рано за истинско бягане, четирикраките се набират не на шега. 

 

Когато е даден стартът, изведнъж се оказва, че ние просто не знаем накъде по-напред да гледаме. Пред очите ни се разиграва шоуто на шапките, шампанското и големите приятелски компании, които явно се чувстват на надбягванията у дома си, а в същото време опитваме да схванем какво се случва на пистата. За щастие местата за залагане са почти пред нас, затова и петте избираме различни коне. Равносметката е, че една приятелка печели два пъти, една печели веднъж, а децата и аз – нищо. 

 

 

Големият победител на надбягването за Златната купа е Страдивариус – четиригодишен кон, който е на път да излезе в пенсия. 

 

 

Снимка: Racing.uk

 

Сумата, която печели е близо 400 хиляди лири. Неговият жокей е Франки Детори казва на кралицата: „Просто свирих на печелившата му струна!“ И докато неговият собственик здраво държи поводите, Детори, стиснал „лъка“ на своето музициране, отскача като щастливо дете от гърба на Страдивариус. 

 

Снимка: Racing.uk

 

Истината е, че емоцията от всяка от гонките продължава не повече от 15 секунди – за толкова време зрителите можем да проследим преминаването на летящата група. Надпреварата на конете се вижда на голям екран, но те самите са като миниатюрни глави на карфици в далечината на пистата. С наближаването на кавалкадата, неопитните зрители не знаем тях ли да гледаме, коментатора ли да слушаме, който като в скороговорка обяснява какво виждаме, името на своя кон ли да разпознаваме или просто да затаим дъх пред мощта на този страховит вихър от копита и опашки, който прелита пред погледа за около 2 секунди и после всички са вече отминали. 

 

 

 

Макар и за мъничко обаче грохотът изпълва въздуха, чува се тежкото дишане на конете, отеква звучното плющене на нагайките и за мъничко се вижда единоборството между животните, които заедно с летящите върху тях жокеи, опитват да си пробият път към победата. Скоростта, която развиват животните е между 63 и 66 км/ч. Най-високата постигана някога скорост е от 70,76 км/ч от американски жокей през 2008 г. 

 

И при тази скорост жокеите се държат на върховете на пръстите си върху тесните стремена и единствената им сигурност е в това, че докато бягат толкова бързо, конете не могат да ритат, няма накъде да завият, а просто се носят напред. Достатъчно е едно спъване на кон с по-предна позиция обаче, което да събори ездача, за да се покрие пистата с търкалящи се коне и ездачи. Спортът е сред най-рисковите в света и само на една дължина зад последния в надпреварата, се движи и линейка. 

 

HBO стартира сериал, посветен на надбягванията, но след като по време на снимките през 2012 г. загина и трети кон едва в първите епизоди, работата по сериала, с Дъстин Хофман в главната роля, бе преустановена. 

 

Гостите на Royal Ascot обаче не мислят за рисковете, нито за огромното натоварване на което са подложени животните. Там тече истински купон, там хората дори забравят кои са, увлечени в аромата на преживяването. 

 

 

И уж конете са стадни животни, а колкото по-щури неща виждат край себе си, толкова по-освободени и безгрижни стават хората, сякаш се водят един друг, така, както конете се преследват по пистата.

 

 

По зелената морава седят, лежат, търкалят се, вдигат наздравици, ядат огромни порции храна десетки хиляди хора. Високите обувки отдавна са свалени и захвърлени и боси крачета крачат по меката трева. Жени и мъже се запознават набързо в името на поредната шантава снимка. 

 

 

Това е дамата на 2018 г. Тя не споделя колко струва творбата върху тялото й, но позира на драго сърце пред обективи и камери. 

 

Сред множеството от 80 хиляди души, неспирно обикалят цивилни полицаи – мъже и жени, които по нищо не се различават от останалите гости. Това научавам от информацията на пресцентъра, който все пак дава отговор на въпроса наистина ли е сигурно човек да е на това място. Остава усещането обаче, че това е само страхотен празник на безделието и всемирната безгрижност. 

 

Вече всички сме приятели и вдигаме наздравици за кралицата, за конете, за слънцето и за простото щастие. 

 

Когато обаче човек пристигне около обяд, за да заеме добра позиция и си тръгне след последното бягане около 18 часа, всъщност не си дава сметка, че е дошъл с един вагон хора, които са били част от пътниците само в един влак, но на тръгване започват да излизат 80 хиляди. И тогава започва само първият епизод от голямото приключение по връщане назад. 

 

Най-опитните зрители дори и не помислят да тръгнат – те просто остават да си лежат по поляните. 

 

Знаете ли какви са опашките в ресторантите?! Ето това е чиста класика! 

 

Всички останали влизаме в огромно, многохилядно море от шапки, а след толкова часове ароматът на парфюм някак естествено е заглъхнал. Стъпка след стъпка, публиката си пробива път към изхода, но стъпка, която е по-скоро като на гейша, а не на някой, който крачи. За да не спира веселбата обаче, певец на живо изпълва пространството с класически парчета и така, както сме притиснати рамо в рамо и шапка в шапка (неминуемо човек усеща някое перо в носа си ли в устата си), всички пеем с пълно гърло стари английски песни, американски шлагери и всяко ново парче, което подхваща изпълнителят. Това е изключително неудачен момент човек да опита да отиде до тоалетната – опашките само там биха се точили поне по час. Част от жените държат сандалите си в ръка и щастливо крачат с онези джапанки по 2 лири парчето. Факт е обаче, че нито една от дамите не е свалила украсата от главата си. 

 

Когато се измъкваме майсторски през входа на стадиона и петте сме изненадващо все още заедно, бодро потегляме към гарата. Крачим редом със същите хиляди хора, а по пътя откриваме нови и нови измерения на понятието „шапка“ и невероятна архитектурна смелост в прикрепянето й към нечия глава.

 

И когато правим завоя към гарата, разбираме, че чакането тепърва започва. Пред нас за влака чакат около 20 хиляди души. Всъщност гарата не се вижда. Остава ни кроткото успокоение, че до другата сутрин все някак ще сме се върнали до Лондон. Каките с джапанките отново обикалят и ако е останала жена на токове, то в този момент тя капитулира и се отдава на комфорта на меката и равна гумена подметка. 

 

Влаковете обаче идват на всеки 6 минути и се оказва, че такава опашка върви забележително бързо. Когато идва реда ни да застанем на перона обаче сме на задни позиции. Тренът спира и противно на елегантния си вид (поне от кръста нагоре) - джапанките не гледаме - оказва се, че желаещите да седнат са повече от онези, които искат да се държат на модната значимост на своите шапки. Затова пропускаме множеството и чакаме следващия влак, за да сме вече на първа линия. Когато вратите на вагона се отварят пред нас, като бойни котки заемаме противоположни седалки и така, отново заедно, щастливо пътуваме обратно към столицата. Вагонът е препълнен отново, но англичаните са свикнали да пътуват прави, дори когато са натокани за кралско надбягване. 

 

Умората е вече изписана по лицата, но макар вагоните да са пълни с правостоящи дами, джентълмените нямат намерение да им кавалерстват.

 

Кошниците за пикник са вече празни и леки, шампанското е изпито, остава сладката умора и настроението. 

 

На гара Ватерлоо отново изпълваме пространството с артистичния си вид, но малко по-късно в метрото сме само петте с класическия си вид на дами, които са се забавлявали на конно надбягване. 

 

Когато се запътихме към вековните кралски надбягвания, бяхме убедени, че си струва човек да опита нещо такова поне веднъж в живота си. Затова с голяма доза невяра в онова, което сами изричаме, докато още сме във влака започваме планове за следващата година. Дори вече знаем името на страхотен майстор-шапкар във Варна, който може да произведе всяка фантазия. Но първо ще си прегледаме снимките на конкуренцията! 

 

Надяваме се на 308-мата годишнина от старта на Royal Ascot отново да влезем в щурия свят на британската безделническа класа. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от Култура и общество

Коментари

  • Шрапнелников

    15 Юли 2018 12:56ч.

    Кога ли нашия хорсбойскаут ББ ще организира нещо подобно в Банкя ? Да видиш тогава щурм на веселите влакчета ! А мадам В и мадам Беновска ще го отразят подобаващо , носейки по няколко кондома в ефирните си тоалетчета.....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Безценна информация за традициите в

    15 Юли 2018 13:40ч.

    империята, над която слънцето никога не залязва... А ето как н.в. посрещна Президента в Уиндзорския дворец: https://youtu.be/1UnYufursHs?t=828

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кака Пена

    15 Юли 2018 16:14ч.

    Приятно и развеселяващо четиво! И с чувство за хуморЮ

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "И уж конете са стадни животни, а колкото по-щури неща виждат край себе си, толкова по-освободени и безгрижни стават хората, сякаш се водят един друг, така, както конете се преследват по пистата."

    16 Юли 2018 16:17ч.

    Рояк скотове...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Станчев

    17 Юли 2018 16:17ч.

    Аристокрацията си живее по традиции на +300 години. И всички им завиждат - и бедни и богати, и умни и глупави. И ги копират доколкото могат.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • odd

    31 Юли 2018 0:20ч.

    Tова е гавра с човешкия род - тази паплач отдавна трябваше да е при роднините си от франция и русия.....!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи