Защо Трети март не бива да е националният празник на България

Защо Трети март не бива да е националният празник на България
Валентин Хаджийски
<p><strong>Подготвя се програмата за тържествения концерт на българската общност в Ню Йорк за Трети март в събота. Ще е голямо събитие &ndash; миналата година към хиляда души дойдоха на близо четиричасовото представление на петнайсетината наши културни организации в &bdquo;столицата на света&ldquo;. Всички сме съгласни, че е хубаво празникът да започне с Вазовото слово. Но кое точно? &bdquo;Де е България&ldquo;, писано в навечерието на Освободителната война, чертае пределите на отечеството на физическата карта на света приблизително както ги вижда и светът &ndash; поне на Райхщадската среща на двамата императори, на Цариградската посланическа конференция и до самото Сан Стефано. Но сред гостите на концерта ще е македонският консул, пък той и приятел, не върви да се разстройва с &bdquo;Там, де / Вардар сред полята / мътен лей се и шуми... и при Охридски вълни&ldquo;.&nbsp;</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Не звучат &bdquo;политкоректно&ldquo; за много сънародници и &bdquo;Здравствуйте, братушки!&ldquo; или &bdquo;Русия!&ldquo; (&bdquo;Колко ни плени...&ldquo;), писани непосредствено след Освобождението, нито Дядо-Славейковото &bdquo;Кат Русия няма втора...&ldquo; от началото на Освободителната война. Нямаме общоприемлива песен или стихотворение за Освобождението. Не е &bdquo;политкоректно&ldquo; и благодарственото писмо на българския народ към Александър ІI, подписано от над 200 хиляди българи, начело с църковните ни йерарси.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Всеки опит да се припомни нещо от онези безспорно автентични свидетелства за настроенията на българите по онова време се посреща с контрапозовавания на също автентични свидетелства за обратното: крилатата фраза &bdquo;Който ни освободи, той ще ни пороби&ldquo;, химеричния характер на санстефанските граници, цитатите от Раковски и Захарий Стоянов за антибългарската руска политика на Балканите, цитатите от по-късния Вазов за войната между руски нашественици и българи в Добруджа, възмущението на царя освободител от трикатните къщи на &bdquo;поробените&ldquo; българи в Свищов, горчивите спомени за русофилския бунт и измяната на генерал &bdquo;Радк&oacute; Дмитриев&ldquo; и т.н., та до Путин и гражданската война в Украйна, от която всички настръхнахме. 128 години след Сан Стефано все още ни е проблем да се съгласим от какво сме се освободили тогава, кой ни е освободил и дали Освобождението е било за добро или за зло.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Главният проблем на Трети март е, че не ни обединява, а ни разделя.&nbsp;</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>На русофили и русофоби, червени и сини, &bdquo;безродници&ldquo; и &bdquo;родници&ldquo;, &bdquo;западници&ldquo; и &bdquo;източници&ldquo;, а също на българи и български турци. От 14 години, откак участвам активно в интернет форумите, не е имало случай тези противоречия да не са пламвали по същия убийствено еднообразен и саморазрушителен начин. Разбира се, не само на форумите, а и в реалността, и сред политиците. И няма никакви изгледи да отслабват, да се доближаваме до някакъв макар и минимален консенсус.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Русофилството и свързаните с него фобии, антизападничеството, изглеждат неизкоренимо загнездени у българската левица. Русофобията и други сходни форми на нетолерантност си остават светая светих за десницата. Осцилираме между байганьовските полюси &ndash; &bdquo;цар освободител, цар покровител &ndash; Задунайская губерния, миризливия ботуш на казака&ldquo;. Сам по себе си този довод ни е напълно достатъчен да се съгласим, че имаме нужда от друга дата за националния си празник. Държава, чийто национален празник вместо единение и гордост събужда конфронтация и взаимна омраза у гражданите й, е това, което обикновено се нарича failed state (пропаднала).&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Но има и други доводи &ndash; и горчивина от непостигнатото национално обединение и националните катастрофи през XX век, и неприязън и към &bdquo;Европа&ldquo; и оттам и към ЕС, и вражда към сърби, гърци, румънци (и македонци), и &bdquo;срамът по челото&ldquo;, че &bdquo;таз свобода ни е дар&ldquo;, и намек, че османското иго (или турското робство) трябва да е най-важният фактор в историята ни, щом краят му ни е национален празник. Трети март е и военен празник, на примирието между две чужди за нас империи, свързан с насилие, смърт и страдание. Той е и празник, на който от нашите съотечественици &ndash; български турци, се иска да се поздравяват по случай освобождението си от турско робство.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Тук е мястото да се каже, че България има нужда и от &bdquo;етнически&ldquo; празници, на които малцинствата да покажат с гордост културата си на мнозинството и демонстрират, че са добри хора и лоялни граждани на България, а мнозинството им засвидетелства симпатиите и уважението си. Каквито са българският ни празник в Ню Йорк с концерта в големия салон срещу българската църква или по-рано &ndash; с тържественото вдигане на трицвета на пл. &bdquo;Боулинг ГГрийн&ldquo; със статуята на бика, гръцкият парад с фустанели по Пето авеню или кой да е от десетките други етнически празници &ndash; италиански, немски, френски, израелски, да не говорим за пуерториканския през юни, на чийто парад се събират над милион души.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Накрая, не е без значение и че трети март е през зимата и времето обикновено е лошо за празник.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Възраженията на опонентите, които съм чувал и чел стотици пъти, са всичките неоснователни.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Не става дума за отричане или омаловажаване на значението на Трети март в историята&nbsp;</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>ни &ndash; напротив, Освобождението от османско иго си остава и ще се чества като голям български празник, наред със Съединението и Независимостта, на който винаги ще бъде даван и израз на признателността на българите към руския народ, към жертвите му за Освобождението ни, както и към жертвите на другите съюзни народи. Цяла България е паметник на признателността ни към руския народ &ndash; най-красивите ни църкви, булеварди и какво ли не са наречени в чест на освободителите.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Като дългогодишен жител на Ню Йорк в постоянен контакт с много руски американци и като българин с исторически интереси съм убеден, че между България и Русия наистина има многовековни &bdquo;специални&ldquo; отношения, подобни на тези между Англия и Америка. Искрената симпатия на руския и другите постсъветски народи към България и българите е сред малкото ценни международни &bdquo;активи&ldquo;, които имаме &ndash; наред с членството ни в ЕС. В &bdquo;постсъветската&ldquo; сфера в днешна Украйна, Молдова и другаде живеят и стотици хиляди сънародници със запазено българско съзнание.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>А и сред сродните на прабългарите народи на Русия &ndash; на Волга, Урал, Северен Кавказ и в Западен Сибир, както и в независимите републики в Средна Азия, е налице стремеж на някои образовани среди да утвърждават българския си &bdquo;компонент&ldquo;, което е допълнителна културна основа за развитие на отношенията на България с Русия и други постсъветски страни. Това впрочем е тема за отделен коментар.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Не става дума и за отказ от празника, защото на него &bdquo;трябва да се слави Русия&ldquo;. Напротив, не мисля, че самата Русия има нужда от водопадите русофобско красноречие, които се изсипват на този ден &ndash; в явна диспропорция с реалните настроения в днешна България. Отношенията ни с Русия днес се градят, както уверява и Москва, на равноправно прагматично сътрудничество. България е прагматично интересна за Русия най-вече с членството си в ЕС. Употребата на проблемите на България от времето на ГЕРБ за целите на руската пропаганда в Украйна е конюнктура.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Не подлежи на съмнение и че Трети март дойде &bdquo;навреме&ldquo; &ndash;&nbsp;</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>с оглед и на развитието на Източния въпрос, защото и по това време е практически невъзможно на Балканите да стане нещо против &bdquo;Европейския концерт&ldquo;, и на нашата готовност за самоуправление, и предвид съдбата на останалите след 1878 и 1912 г. под османска, младотурска и кемалистка власт други християнски народи.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Не става дума и за отказ от идеята на &bdquo;целокупна България&ldquo; &ndash; в наше време с членството ни в ЕС тя е каузата на правата на българите в Македония, Сърбия, Албания и Косово, Гърция, Турция, Румъния и Молдова, на цивилизованата интерпретация на общата ни балканска история, на признаването на историческите реалности и отказа от грубите фалшификации, за развитието на икономическите и човешки връзки с тези близки земи в едно бъдещо общоевропейско пространство.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Сегашното, доскоро невъобразимо за нас междуособно варварство в Украйна, което ни върна в кошмарните дни на началото на югокризата от 90-те години и за което определено носи вина и ЕС, и САЩ с неориентираната си във времето политика, трябва да стане и преломен момент за коренно рационално преосмисляне политиката на Запада към нашия регион, на което ще бъде посветен един от следващите коментари.</p> <p>Не става дума и за отказ от Трети март, защото уж се отказваме от &bdquo;деосманизацията&ldquo; си и дори приемаме някаква нова &bdquo;неоосманистка&ldquo; геометрия на Балканите. Напротив,&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>преодоляването на лошото ни османско наследство е още по-важно днес в ЕС,&nbsp;</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>отколкото по времето на Алеко. Вече говорихме за неприязънта (споделена) на българина към държавата му, наследство от отношението му към османския девлет, към политиците и чиновниците като &bdquo;еничари&ldquo; и &bdquo;безродници&ldquo;.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Същото и за отношението на българина към &bdquo;учените&ldquo;, хората от добра среда, изразено от Захарий Стоянов, прекарал младостта си в първобитния свят на котленската &bdquo;хаджийска&ldquo; къшла в Добруджа (всъщност във Варненско). В условията на фанариотски духовен гнет да станеш &bdquo;учен&ldquo; значело да станеш елин, да престанеш да бъдеш българин. Оттам и нерелигиозността на българина в духовен смисъл. Неспособността му да издига и почита лидери се дължи на унищожената от османлиите българска аристокрация, професионална интелигенция, търговска класа. Османското време е оставило тежко наследство и по отношение на корупцията ни (&bdquo;келепира&ldquo;), и на представата ни за &bdquo;кефа&ldquo;, (&bdquo;агалъка&ldquo;, &bdquo;салтанатлъка&ldquo;).&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Чалгата също е типичен късноосмански и постосмански естетически феномен,&nbsp;</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>приет радушно в постосманските общества &ndash; имам преки наблюдения например от няколко косовски албанци &ndash; емигранти в Ню Йорк, големи обожатели на Азис и Ивана, чиито песни знаят по слух наизуст (на български) и &bdquo;постоянно ги пускат в колите си&ldquo;. Концертът на Азис в Ню Йорк преди две години в една кръчма в Куийнс беше провал &ndash; човекът просто не може да пее.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>За чалгата като синтетичен късноосмански (не турски) продукт на декласираната градска културна долница ще пиша подробно друг път. Сега само отбелязвам, че тя няма нищо общо с традиционния български селски фолклор, че тя е градски професионален комерсиален жанр, продуциран от мутри и изпълняван от мутреси, извикан на живот от лумпенизацията на широките градски маси с разпадането на някогашния им поминък и самоуважение и отличаващ се преди всичко с вулгарност, несрещана у други подобни музикални образци в Третия свят, вулгарност и на музиката, и на текста, и на сценичното поведение.</p> <p>&nbsp;</p> <p>В предишен коментар (&bdquo;Национализмът е твърде важен, за да бъде оставен на &bdquo;националистите&lsquo;) засегнах и въпроса за османските топоними, по който засега у нас цари почти пълно неразбиране. Не е логично, не говори добре за историческата ни памет и &bdquo;воля за власт&ldquo; това, че 136 години след Освобождението стари български градове с известни средновековни български имена като Велбъжд и Овеч продължават да носят османските си имена Кюстендил и Провадия. Възражението, че &bdquo;Велбъжд&ldquo; идело от камила, а &bdquo;Овеч&ldquo; &ndash; от овца, е нелепо &ndash; западноевропейските стари градове също често носят животински имена: Оксфорд е &bdquo;Волски брод&ldquo;, Фуенте Овехуна от пиесата на Лопе де Вега &ndash; нещо като &bdquo;Овча купел&ldquo;. Да не говорим, че &bdquo;Моцарт&ldquo; е нещо като &bdquo;Кочев&ldquo;, &bdquo;Бетовен&ldquo; &ndash; &bdquo;Цвеклополски&ldquo;. Нелогично е и преди много години да сме преименували успешно (Хаджиоглу) Пазарджик на Добрич и Пашмакли &ndash; на Смолян, а да сме оставили (Татар) Пазарджик и Кърджали.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Кой друг голям български празник тогава е най-подходящ за национален празник на България?&nbsp;</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Съединението и Независимостта са хубави празници на независимия български дух и воля за единство, но от Съединението остава и горчивината от &bdquo;несъединението&ldquo; с голямата част от Македония, Одринско и други части от българското землище, а Независимостта като етап от подготовката за войните за национално обединение някак стои в сянката на последвалите национални катастрофи. Датите им през септември са конфузно близки по време до комунистическите празници на Девети и 23 септември (Септемврийското въстание от 1923 г.). Втори юни е хубав, вълнуващ празник, около който обаче също има известни идеологически противоречия, Народните будители са хубав, но казионен празник с не напълно ясна за народа концепция и също са в неблагоприятно време на годината.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Според мене истинският национален празник на България е 24 май.&nbsp;</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Спомняме си от житието на Климент, а видяхме и от книгата на Христо Гандев, цитирана в друг коментар (&bdquo;Антизападничеството в България...&ldquo;), че делото на Кирил и Методий е и предмет на църковен култ, и се радва на истинска народна популярност още в Първото българско царство &ndash; то е в основата на християнизацията ни и на изграждането на нашата народност. Този култ и популярност погасват по-късно и именно с тяхното възраждане към средата на XIX век &ndash; с празнуването на 11 май като първия голям новобългарски празник по цялото ни етническо землище, започва зрялото българско Възраждане, довело за четвърт век до Освобождението. 24 май е единственият стар общонароден български празник, стигнал до нас от самото начало на народността ни, възприет и от възрожденците ни като символ на българщината.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Още през Възраждането, както научаваме и от одата на Вазов за отец Паисий, у българите е имало съзнание и за голямото общославянско и общочовешко значение на делото на 24 май и че то е българско дело. Съвременната наука блестящо &ndash; с данните на археологията и езикознанието &ndash; доказа, че кирилицата е създадена в началото на Х в. в Преславската книжовна школа, в кръга на Симеон, а не от Кирил или от Климент в Охрид. Николай Трубецкой, големият руски лингвист, живял в изгнание и в България, смяташе, че е по-правилно кирилицата да се казва &bdquo;симеоница&ldquo; (Н. С. Трубецкой, &bdquo;Общеславянский элемент в русской культуре&ldquo;, достъпна в интернет).&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Най-старите кирилски надписи (на камък, на амулети) са все от българския Североизток, включително Северна Добруджа, най-старите кирилски документи носят североизточни диалектни особености. Климент сам не бил ентусиаст на кирилицата, макар че съгласно житието изобретил нови форми за буквите на св. Кирила &ndash; това ще да е била опростена графика на глаголицата. В Западните Балкани кирилицата стига много по-късно, глаголицата се разпространява много повече &ndash; в употреба е чак до XIX век в Хърватско. На североизток се разпространява главно кирилицата.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Кирилицата е българска писменост, създадена в днешна България&nbsp;</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>от български книжовници на служба на българския владетел, а не творение на византийски мисионери и дипломати за духовно приобщаване на славянството към Цариград. От нея водят началото си писмовните системи на няколко съвременни народа с около 260 милиона население &ndash; гръцката писменост се използва от около 13 милиона. Кирилицата наистина също е графично оформена по модела на гръцко заглавно писмо, което по-подхождало на вкуса на Симеон към монументалност, а глаголицата &ndash; по модела на гръцко ръкописно писмо. Но нали и гръцката азбука била видоизменена финикийска, а римската &ndash; видоизменена гръцка.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Но още по-важно, старобългарският книжовен език (до XI в. и у нас наричан словѣньскъ) е основа на съвременния руски книжовен език, а до времето на Пушкин реално бил руският книжовен език &ndash; както се признава от най-значителни руски учени като Дмитрий Лихачов (вж. &bdquo;Крещение Руси и государство Русь&ldquo;, достъпна в интернет). Кирил не оставил много преводи от гръцки на &bdquo;словѣньскъ&ldquo;: мнозинството текстове на старобългарската книжнина, сред които и най-сложните, като &bdquo;Шестоднева&ldquo;, са преведени или оригинално съставени в българските книжовни центрове, най-вече в Преславската школа, там е създадена философската ни терминология &ndash; битие, същност, естество, качество, количество...&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Днешният руски е по-близък до старобългарския (преславски) от нашия новобългарски език. Среднобългарският също е основа на други славянски книжовни езици, не оцелели до днес, в това число и езика на влахобългарските грамоти от XIV&ndash;XVII в. След падането си под османците българите загубват професионалната си интелигенция и книжовната си култура &ndash; настъпва хиатус в езиковите пластове; през Възраждането и след Освобождението новобългарският език наваксва пропуснатото, като заимства на свой ред от руски &ndash; най-често онова, което руският език е взел от старобългарски в X&ndash;XV век. Почти за всички днешни&bdquo;русизми&ldquo; в български може да се намери съответен по-стар &bdquo;старобългаризъм&ldquo; в руски; в днешния руски език има около 55% старобългарска лексика. Това безспорно е &bdquo;особено&ldquo; отношение между двете култури.&nbsp;</p> <p>Следователно&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>24 май като национален празник няма да отдалечава, а ще сближава България и Русия&nbsp;</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>чрез най-здравата им и &bdquo;безпроблемна&ldquo; историческа връзка &ndash; писмеността и езика. Още повече и в самата Русия 24 май се отбелязва със същото значение, видяхме на откриването на олимпиадата в Сочи свидетелство за важността на кирилицата за руската самобитност. Празникът ни свързва и с другите &bdquo;кирилски&ldquo; страни, с Македония, Сърбия, както и с Гърция и Вселенската патриаршия и със славянството като цяло &ndash; Кирил и Методий са тачени и от хърватите, също на 24 май, от чехите &ndash; гробът на Методий е в манастира Велехрад в Ухерске Храдище, Моравия) и словаците.&nbsp;Свързва ни и с Рим, дето е гробът на Кирил, с папството, и &ndash; особено важно &ndash; с обединена Европа, след като полският&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>папа Йоан-Павел II обяви в 1980 г. солунските братя и за небесни покровители и застъпници пред Бога на цяла Европа.&nbsp;</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>С нашето приемане в 2007 г. кирилицата стана третата официална писменост на ЕС. 24 май е единственият български общонароден празник, който е и общоевропейски, освен че е и общославянски, общоправославен, &bdquo;общокирилски&ldquo;. Но най-важното:&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>24 май не разделя, а обединява българите&nbsp;</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>в гордостта им от най-големия им принос към световната цивилизация, в почитта им към дейците на просветата и културата, учителите, учените, писателите и журналистите. 24 май е празникът на училището и на децата, с прекрасния си детски парад и с мелодичния си всеучилищен химн на Панайот Пипков и Стоян Михайловски &ndash; вероятно най-обичаната българска песен. Той е и голям църковен и читалищен празник, мирен празник, без връзка с омрази, насилия и войни, а и времето е най-хубавото и оптимистично време през годината.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>На 24 май всеки българин, всеки български гражданин може да намери и своя личен празник</strong><strong>.</strong>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Патриотите ще величаят &bdquo;Симеоновия златен век, държавата на духа и Третия Рим&rdquo;. &bdquo;Чалга националистите&ldquo; ще се опиват от &bdquo;величието на българите &ndash; най-важният и най-автохтонен народ в историята &ndash; християни преди Христа, с азбука от много преди Борис, създали първата национална държава в Европа&ldquo;. Русофилите ще думат: &bdquo;един празник, една кирилица, един (богослужебен) език, едно православие&ldquo;. За вярващите православни &bdquo;св. цар Борис Покръстител и св. св. Кирил и Методий са светлина за българите&ldquo;. Демократите ще питат: &bdquo;Има ли по-демократично от туй всеки народ да пише на своя си народен език?&rdquo;. &bdquo;Западниците&ldquo; ще напомнят: &bdquo;Рим благослови делото на Кирил и Методий, славянският папа Войтила ги обяви за покровители на обединена Европа&ldquo; и &bdquo;всеки умен български владетел разиграва &bdquo;южната мечка&ldquo; (Византия), кокетирайки със запада&ldquo;. Македонските българи са земляци на солунските братя и на св. Климент; солунските и костурските български говори са най-близки до родния диалект на Кирил и Методий. Българите мюсюлмани (родопчани, помаци, торбеши и др.) от двете страни на Родопите и в Македония ще си спомнят, че техните мелодични наречия също са от най-близките до кирилометодиевското. Българските турци няма вече да се поздравяват с освобождението си от турско робство и да слушат назидателни спомени за Батак, дето техните деди са клали българите, и т.н.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Сред българите в Ню Йорк вече се зароди идеята големият български празник в града да се премести от Трети март на 24 май и да се превърне в серия културни събития, като към досегашния ни училищен празник и самодеен фолклорен фестивал се добави и повече професионално изкуство, както и уличен панаир (street fair) пред българското консулство.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Кирилският институт <em>(Кириллический институт, The Cyrillic Institute)</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Друга идея с голям потенциал е създаването на Кирилски институт &ndash; общ неправителствен културен институт на страните с &bdquo;кирилска&ldquo; традиция &ndash; не само които днес пишат на кирилица, но защо не и Хърватия, Чехия, Словакия, а (в един бъдещ живот) също и Румъния и Молдова с тяхната богата, макар още инкриминирана, славяноезична и кирилска история?&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Институтът да има големи културни домове в страните членки и в големите световни градове &ndash; като Asia Society или Scandinavia House (общ културен дом на всички скандинавски страни, собственост на фондация) в Ню Йорк, които да представят старата и съвременната култура на страните по професионален, модерен и видим начин. Кирилският институт може да обединява и дейността на съществуващите вече културни центрове на страните членки. Най-голяма финансова и логистична поддръжка ще се очаква, естествено, от Русия, но институтът трябва да е обществен и напълно децентрализиран.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Русия и без това си е световна културна сила от първа величина в големите западни столици, износителка на cool. Но един и общ, и децентрализиран културен формат с други по-малки, по-&bdquo;питомни&ldquo;, културно повече или по-малко близки страни ще направи руската &bdquo;soft power&ldquo; (мека сила) още по-soft, ще сближи по-интимно Русия с &bdquo;Европа&ldquo;.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Колкото до България, Русия може да й помогне да се утвърди по света като класическата страна на славянството, а и да прихване поне малко от руския модерен cool, да се отърси от клишето на провинция на копачи и овчари. Разбира се, първо самата Русия трябва да се издигне до това виждане за България.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&bdquo;Кирилският&ldquo; контекст, за разлика от &bdquo;православния&ldquo; и &bdquo;евразийския&ldquo;, няма конфронтационен характер спрямо Запада, макар да има голям по-потенциал за културна експанзия и на Запад, и на Изток. Понятието &bdquo;евразийски&rdquo; е природогеографско и историческо, но не политическо. Политически то е синоним на руския империализъм и византийско-ордински патернализъм. Русия обаче е по произход европейска страна, формирала се в Североизточна Европа, между скандинавците, поляците и угрофините, с отворена южна граница към Дивото поле &ndash; казашките земи.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&bdquo;Славянството&ldquo; също не е политическа категория, но е безспорно регионална културна реалност и трябва да се &bdquo;отглежда&ldquo; от всички славянски страни, включително в контекста на ЕС, и там руската култура (от Русия и от постсъветските страни) стои отлично. Идеята за противопоставяне на &bdquo;европейското&ldquo; на &bdquo;кирилското&ldquo; е абсурдна, докато изкуствено потенцираният сблъсък на &bdquo;европейското&ldquo; с &bdquo;евразийското&ldquo; възражда архаични хънтингтъновски цивилизационни разломи и най-лошите призраци на Студената война.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Надявам се, че не е далече денят, в който в нюйоркския Cyrillic Institute &ndash; модерно функционално здание, може би до Линкълн Сентър, ще може да се чуят заедно Прокофиев и Владигеров, Лот Лориен и Влатко Стефаноски, да се видят инсталации на Кристо, Кабаков и Миряна Абрамович, изложби на Стоимен Стоилов и Родченко...&nbsp;</p>

Коментари

  • Рони

    28 Фев 2014 20:02ч.

    Каквото знаел и каквото му било на сърце- всичко си казал авторът... Че и повече! Иначе- в текста има много верни и смислени неща, като почнем от заглавието, има идеи и коментари,но с такъв обем и 100 засегнати проблема става повече брошура за просвета на задокеанските ни сънародници, а не статия по конкретна тема.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Батушка

    28 Фев 2014 20:40ч.

    Както все пък задълбочен, аналитичен, убедителен и много, много интересен Валентин Хаджийски. Поздравления!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Links 2 - 3 - 4

    28 Фев 2014 20:55ч.

    Абе чичо Фичо, хубаво си пишеше във форума на Сега, там поне те приемахме с хумор, защо се излагаш и тук?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • карагьозов

    28 Фев 2014 21:56ч.

    Ми защото просто не може да не се излага - отвътре му иде, а и жена му го тласка.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Сеирджия

    28 Фев 2014 23:53ч.

    Чичка Фичка, на тебе най ти пасва втори февруари, нали? Щото за мен всеки, захвърлил българския дипломатически паспорт и приел чуждо поданство, е долен ляв педал, колкото и да се пише за дизайнер.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Pasi

    01 Март 2014 0:21ч.

    \&quot;Критиката\&quot; е така настроена. Фърга с плюмки по личността на автора,ей така на посоки,че и по семейните връзки плеска кал. А иначе даже не са прочели... Инструктажа е да се каля...За обсъждане на същността там не пише...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Странджата

    01 Март 2014 1:06ч.

    Типично либерастко мислене. Що не се гушнем, па се прегърнем. Това е вродената непоносимост на меката душичка към суровите реалности на живота. Точно подобното мислене седи в основата на затриването на държави и народи. Мислене, на което най-противни са му фактите. Като седи автора толкова време в Ню-Йорк да беше прихванал малко от съдържанието, което англоезичният свят влага в понятието, ама не, очевидно става дума за диагноза...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • чугун

    01 Март 2014 2:00ч.

    Хаджийски, насилих се да прочета тоз опус, че поне да имам право на мнение. А то е: язък за образоваността и интелекта ти, нямаш вътък, ни корен, ни характе- и това най-добрия случай, че с изкарал и защитаваш подобна теза. Не смятам занапред да те чета, камо ли да те коментирам.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • АС

    01 Март 2014 2:01ч.

    Дори не запомних името ти,но ти си уникален простак.Безсрамен,безочлив.В твоите ръце молива е като ненужна вещ.Моля те не го използвай .Това е вещ за умни и интелигентни хора .Ти не си от тях,повярвай.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • дааа

    01 Март 2014 2:05ч.

    Абе къв е тоя, кви глупости говори, да не би да се евглиганил ? Вглиганяването все повече се разпространява сред туземното население .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Mara

    01 Март 2014 2:13ч.

    Много интересна статия, авторът е умен и начетен. Русофилите да помислят върху нея.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Mara

    01 Март 2014 2:17ч.

    И русофобите да помислят! И националистите!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пирин

    01 Март 2014 2:39ч.

    Авторът не прави разлика между \&quot;политкоректно\&quot; и исторически коректно.Нещо повече-128 години има проблем той :\&quot;от какво сме се освободили,кой ни е освободил и дали Освобождението е било за добро или за зло\&quot;!Бих му изнесъл бърз и съдържателен урок,на български език,със съответните подходящи думи и жестове.Пфу.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Pasi

    01 Март 2014 3:07ч.

    Фичо критика заслужаваш. Но начина по който те критикуват по-горе е нелеп. Аз бих казал следното. Всички изброени от теб празници Съединението, Независимостта, Трети март, са в календара като официални празнници. Празнуват се,хората се събират пият по една \&quot;боза\&quot; и са доволни.Кой на вила,кой на Канарските острови...а някои у дома. Колкото до Трети март, ти самият не го отричаш, като празник и дата неотменимо свързана с българската история.За 24-ти Май агитираш ненужно. Този празник е в сърцето на народа! И не случайно... Той е и празник на идващото поколение! С нови знания, с пролетта... Всички обичат този празник,нищо ,че все вали дъжд...По-важното е, че той е в сърцата на българите завинаги! И ний сме дали нещо на света!Ако не друго,то поне за знаците с които и днес ни служат за престрелка в нета. Есето обаче е прекалено дълго и съдържа ненужни отклонения, заклинания за споделяне \&quot;друг път\&quot;на т.н. отклонения от темата. Това мисля аз. Но мисля също ,че за великите дати трябва да се пише!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вайю

    01 Март 2014 3:16ч.

    \&quot;Обущарю, до обувката!\&quot; Ако авторът беше по-мъдър, по-много би хортувал, ако бе помълчал, а в случая е изпадал в положението на безумния, който бълнува! Много са неверните му тези, да не ги изреждам с мотиви, а и голяма част от тях са с произход от пустия партизанлък, чиято основа е безумната идея, едните партизани да доказват на другите, че водата разтваря олиото, а от другите на първите, че олиото разтваря водата, но нито едното, нито другото твърдения са верни. А що се отнася до захаристояновите \&quot;учени глави\&quot;, то думите му се отнасят за тази \&quot;плеяада\&quot; от единосъщни по бълнуванията си с автора, в чиито глави, освен папагалщина друго не се ражда и за които едно време се разправяха приказките от рода на тази за оня \&quot;учен\&quot;, който от много учене забравил какво е мотика, а когато баща му поискал да му я донесе, се правел на ударен и чак когато я настъпил и топорищката й го халосала по главата, тогава се \&quot;сетил\&quot; какво представлява и как се казва. Не прави чест на \&quot;истий болгарин\&quot; да изрича такива думи за \&quot;3-ти март\&quot; и той не ги изрича. Това е по адета само на тези, които Захарий Стоянов нарича \&quot;учени глави\&quot;, а за четвърт век те се размножиха като африкански скакалци и опоскват ли, опоскват де що им попадне от българското, дори някои безумци от тези \&quot;учени глави\&quot;, наскоро \&quot;научно\&quot; ни \&quot;съобщиха\&quot;, със съдействието на малоумията с \&quot;дръжки на микрофоните\&quot;, че не сме били под османско/турско робство!? На всички българи \&quot;Честит ни празник 3-март\&quot;, чакан половин век - 500 години!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ели

    01 Март 2014 3:18ч.

    Гледам, че под статии на Хаджийски започнаха да коментират все умни и начетени. Та, защо не направите вашите коментари на тема:Как щеше да се развие нашата история, ако не беше Руско-Турската освободителна война, както я наричаме. Да, знам, че в историята няма „ако”, но едно такова упражнение ще е доста интересно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Костова

    01 Март 2014 4:26ч.

    3 март е 62-ият ден в годината според григорианския календар (63-и през високосна) и е национален празник на България от 1880 г. Кои сте вие, че да го променяте!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Елфчо

    01 Март 2014 4:53ч.

    Боже мой..., колко омраза, злост и простотия в този форум. Хора защо сте такива? Отвътре ли ви идва или е вродено? Как пък ни ви домързя да си направите труда да пишете...? Или изглежда, че като се плаща ще се пише...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Четете преди да пишете

    01 Март 2014 5:06ч.

    Чета коментарите и имам чувстото, че някои са прочели само заглавието, а не статията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • istina

    01 Март 2014 5:09ч.

    palen zinizm na gospodine. zasramete se 3ti mart e osvobozdenieto na balgaria. Poklon pred geroite. dokoga schte se dostiga do takava prostotia na hora s obrazuvanie uzkim. may pieskata za krivorazbranata zilivilizazia e oschte v sila po nashite shirini. sramota dori da se postavia takav vapros!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • фон Митенщайн

    01 Март 2014 15:39ч.

    Основното в което е прав автора, макар да не го споменава, е че 24 май е единственият ни празник, който можем да го честваме, без официалното честване да мяза на панахида. То иначе са едни тържествени проверки, една тъжна музика, едни минутни мълчания и прочие \&quot;празнични\&quot; настроения. Може би е време да сменим мрачното лице с едно по ведро и весело, поне на официалния ни празник?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • wagner

    01 Март 2014 16:02ч.

    най-голямата беда е,че сме много прости хора.като чета форумците тук и на газетата zeit, и ми настръхват косите. глупавият човек е по-опасен от лудия. взимам днес само един момент от чичо Фичо, който е особено важен, когато говорим за същността на бг клективното съзнание: например наименованията на градовете ни (град монтана например),това е тема за изучаване в унито, за да си обясним особеностите на бг ума и да го съпоставим с този на западният човек (по равнището на психологията ще познаете качеството на един уни). задавам едно въпросче:има ли в германия отбор кръстен на Гьоте и как можем да го тълкуваме този пропуск на тъпите германци. г-н Фичо продължавайте да пишете тук, иначе все повече ще обедняваме и на филийката с мас, и на другото.мисля че ще бъда разбран:може да не използвате \&quot; опонент\&quot; (до днес нито едно уни не обсъждало и обяснило използването на чуждиците в езика ни по един приемливо умен начин:както казвате,това е за друга тема), за да не се приравнявате до кокалчетата на бг селяндурщината.3-и Март е необходимо да се изучава поне 3 месеца всеки ден от студентите по психолгия:Просвещението на тази селяндурска маса тепърва предстои.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Иван Асенов

    01 Март 2014 20:04ч.

    Честит празник!Статията е префърцунена и глупава поради това,а и намесата на българите в Ню Йорк е неясна-нали празнуват с четиричасово тържество.Харесват ми горните коментари и се радвам,че идеята колко прост е българинът,вече ми е все по-чужда.За сведение на Wagner,явно българин,името на град Монтана идва от Монтанезиум,както се е казвало селището в древността.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин,Борис Георгиев

    01 Март 2014 20:09ч.

    Защо днес не бива да е националният ни празник?Бива и още как!Само този \&quot;автор\&quot;-умник не знае,че да си чуждопоклонник вече не е на мода,а е срамно,и да се правиш на интересен-също.Радостното е,че явно такива хора са извън България,което значи-Честит празник на всички българи,които имат елементарни знания по българска история,които живеят в родината си и я обичат!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Васик

    01 Март 2014 22:48ч.

    Националният празник трябва да се празнува с всенародно къпане във Виена пред Пратера. Предимствата са, че във Виена лесно могат да се съберат всички българи, които живеят в Западна Европа и Америка. За да се различава кой откъде идва, може българите от Западна Европа да плуват вампор, българите от Америка гемиджийската, а българите от България въобще няма да влизат във водата, а ще седят отстрани с нашарени от чорапите нозе и ще ръкопляскат.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • wagner

    01 Март 2014 22:52ч.

    г-н асенов, че е било монтанезиум го знаех, още преди да почне обсъждането за новото име на града. аз съм бил за бългърското име на града,което е красиво, мелодично, заредено с топлотата на майчиното ни мляко. нашето предпочитание към думи купешки, за нещо по- така си има корен,но за да се разбират нещата е нужен качествен уни. направете прочит на немския всекидневен речник, за да видите че техните плочници не са тротоари. езикът е мозъкът на народа. въпросът е за дълги лекции. на бг са нужни домашни библиотеки с избрана литертатура (включително и по психолгия0, за да става постеппенно по-умен.извадката под чичото е втрещяваша.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • saz

    02 Март 2014 0:32ч.

    Namirisva mako na mujik I vodka

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Силвия

    02 Март 2014 0:36ч.

    Вагнер,сигурно си хамалина.Не си интересен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Петър

    02 Март 2014 2:13ч.

    Много думи с претенция да са силни. За щастие България още помни три думи по-силни от тях: \&quot;СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ\&quot;

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • генек

    02 Март 2014 3:26ч.

    Фичо, беше като градинар в САЩ, остана там, но ни пари, ни акъл...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • az

    02 Март 2014 5:14ч.

    A dali ima balgarin ,koito na 24 mai si podariava hubava balgarska kniga ili prosto si izpiva pakiata i si iziajda salatata

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • wagner

    02 Март 2014 5:16ч.

    силвия,да, бях като студент хамалин,но тук правим прочит на чичо Фичо.аз си казах мнението за нещо, криво-ляво, както ги разбирам нещата. това че не съм Ви интересен,е Ваш проблем, а не мой. това че българете разговаряме като простаци,а се смятаме за голямото добрутро,е проблем, който не го усещаме. простият хамалин ще Ви даде един пример,мисля че ще кореспонира със задявката:разглеждаме на колегиум сложен случай, след това всеки лекар поставя диагнозата, обосновава се за нея(някой подробно логорействат, други още по и т.н.),казват и какво лечение да се приложи.аз казвам само ларвирана депресия със суициден риск (и нищо повече, нито една дума повече),след мен колегата (жена):същото каквото смята хамалина с една добавка:да се започне с електрошок, за да предотвратим най-лошото (колегиума се протоколира:окончателна диагноза:тежка невроза).след като си казахме мнението само с две думи срещу нас избухна вулкан от няколко страни едновременно:вие ли все знаете бе вие ли най-знаете бе чувате ли се какви ги говорите от какви учебници четете (четяхме по германските/немски)защо смятатате така че е тази диагноз тази диагноза не може да бъд вие сте смешници и други на високо кресчендо (на човек да му настръхне главата (ох, коста),то не може да се опише). на другия ден след колегиума отпътувах с жигулката на слънчевото ни черно море и на третия ден ми се обаждат,че неврозата се обесила. в германия разглеждаме сложен в диагностично и терапевтично отношение пациент:излишно е да казвам,че винаги се говори с тих тон, за всичките си години там не чух нито един път някой да направи фалцет.всеки колега изразява мнението си по диганозата и предлга лечението,всеки обосновава своето мнение (аргоментира се е на бългЪрски),никой с никого не влиза в спор, не обожда, не нарича, след колегиума не се събират по групички да оплюват с часов другомислещите колеги отиват веднага тихо и кротко без излишни приказки на работното си място и бач до спукване.силвия, силвия, не знам какво вече да мисля.за мен си знам че съм много глупав и се стремя това си качество да го минимализирам. българете нямат ум и за най-елементарен разговор на улицата (това го знам след живот в германия), Вие сте едно от доказателствата (сори)почвайте бройте ми запитайките правописа стила.кааааааааааазах, тук сме да прочетем чичо Фичо и ако наистина сме умни да го обсъждаме (на вашия бг език е коментирам)спокойно културно възпитано (в германия децата на 7 ги учат как да поздравяват как да общуват (на бг е контактуват, за да съм по---ясен) как да държат винена чаша как да се чукат с нея)госпожа по-лошо от лудостта е човешката простотия не съм ви бил интересен (гледайте вашия партньор да не е импотентен)(с каквито в форумът се събереш такъв ставаш стара китайска ) сега остава да цъфне тук и гуца и ми се разката маминката

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • pak li

    02 Март 2014 5:32ч.

    Бихте ли престанали да се упражнявате върху празниците ни!!! Една нация не може да си сменя празниците нон стоп все едно е някаква \&quot;к***\&quot; А и не виждам нищо лошо в датата 3 март, нито причина да бъдат забравяни границите на Санстефанския договор. Особено във време в такива времена на криза и отчаяност, която не ни напуска. Една нация трябва да уважава културата си и остоява самобитността си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Васик

    02 Март 2014 6:26ч.

    Нямаше си хас, джанъм, този Биконсфилд, дето ни разпокъса. Дип добра си беше Санстефанска България, защо му трябваше да я цепи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Starija hush

    02 Март 2014 11:35ч.

    Varvi narode vazroden...ot koi li ti ne si osemenen.Saprugata mi e ruskinja.Ot nea razbrah 4e v ruskite u4ebnici pi6elo za tehnata azbuka e bila dadena ot gracite a ne ot bulgarite.Dori mnogo rusnacite se obizdali ako im kaze6 4e bugarite sa im dali pismenost.Ostanah u4uden no taka pi6elo po ruskite u4ebnici do den dne6en.Dori ne ni smetat za slavjani a turski melezi.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Трайко

    02 Март 2014 12:33ч.

    Дълго Чичооо, дълго! Макар че абзаца за чалгата ме изкефи. А иначе - абе, да ви питам вие с Нели защо сте в тази \&quot;столица на света\&quot;, а не в другата - белокаменная? По ще ви отива.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Катедра Овцеведение

    02 Март 2014 15:43ч.

    Авторът, обикновено добре осведомен, подминава факта, че преди десетина години идеята за 24-ти май като национален празник беше развита с частично подобна аргументация от ДПС. Искрено съжалявам, че тогава нямаше кой да ги попита защо тогава държат на новините на турски език или на туския език по политическите им събирания в Делиормана и Кърджали.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Силвия

    02 Март 2014 20:03ч.

    Г-н Вагнер(Wagner),важното е,че си разпознаваем,малко са хората със стил,но трудно е да се копира д-р Хаус,хм,а и не бива да се съди за един човек с лека ръка-прост,тъп,българин,това не си го научил,дааааа.( Мога да го напиша на правилен немски език,но нямам кон,за да го разбере.).Ако искаш да си добър лекар,трябва да обичаш човеците,не само германци.Нашият народ е мъдър,дори и необразован,и това е важно за днешния празник-да ни е честит!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • wagner

    02 Март 2014 21:23ч.

    да Силвия където отида вчера честитих на касиера в карфур Баба ни Марта купих си теле и казах едно честито на мрачния и със злобен вид продавач утре ще отворя бутилка червено вино (винаги съм празнувал с болка 3-и)винаги ми прилошава когата чувам да ми се говори на чунчанбгезик напр.:преференции, промоция (впрочем вчера продавачът в карфур ми казва следното (няма господине няма такова):този блаупункт е на промоция аз отвръщам:не Ви разбрах какво ми казахте преведете ми тази дума промоция)опоненти и так далше (човеците сме вселени всеки си има собствена)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Трайко

    02 Март 2014 21:24ч.

    Дълго Чичооо, дълго! Макар че абзаца за чалгата ме изкефи. А иначе - абе, да ви питам вие с Нели защо сте в тази \&quot;столица на света\&quot;, а не в другата - белокаменная? По ще ви отива.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Трайко

    02 Март 2014 21:26ч.

    Дълго Чичооо, дълго! Макар че абзаца за чалгата ме изкефи. А иначе - абе, да ви питам вие с Нели защо сте в тази \&quot;столица на света\&quot;, а не в другата - белокаменная? По ще ви отива.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Стамболов

    02 Март 2014 22:26ч.

    Статията е добър образец за хуманистична пропаганда. Още по-добър образец е за панславистка(прикрита великоруска)пропаганда. За съжаление на автора, ние никога не сме воювали с Венецуела или с Етиопия, а с нашите съседи и с разните империи, самонарекли се „велики сили“ (би трябвало да са „насилници“), сред тях и Русия. Самата постановка на въпроса е сгрешена (нека да го разберем: такова му е световъзприятието на човека ...): националният празник въобще няма за цел „да примирява“ когото и да е; неговото основно предназначение именно като „празник“ е да създава „сакрален“ свят в противопоставяне на „профанния“, ежедневен битов свят. И на основата на мистично съпреживяване се гради и общността от празнуващи, посветени, „мисти“. Като духовна и културна общност нацията всъщност е ежедневен плебисцит и празниците са върхови моменти в ритуалното съпреживяване на сакрализираното минало; в този ред на мисли 3-ти март някак не върви да е български национален празник. Ако успеем да осъществим националния идеал, който е:„ нищо по-малко от Санстефанска България“, може и да се върнем към тази спорна дата. 24-ти май изглежда по-приемлив, но най-доброто предложение е 6-ти септември: тази дата се свързва с комплекс от събития, достойни да бъдат отбелязвани всяка година като върхово усилие на обединения български народ, защитено с победоносна война срещу сръбските агресори и осветено от кръвта на падналите герои-мъченици. Съединението със своята недовършеност е и наше настояще, и наше бъдеще – затова е и жив празник на българския народен дух, а не на „славянската култура и общоевропейското бъдеще“; дали някои съседи от измислени държави и нации щели да се „засегнат“ или разните видове либерални „полезни идиоти“ щели да провидят „националистическа пропаганда“ – за нас, истинските родолюбци, е само знак за нашата правота!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • мда

    03 Март 2014 0:11ч.

    По повод на туй неясно писание,гледам,че предпразничен събеседник на Кеворкян ще бъде фолк певицата Глория.Е,не сме далеч от Анадола,кючеците отдавна ни превзеха и в този смисъл освободили ли сме се от турското робство,или не?А от агентите и платените журналисти?А от ...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кремаклия

    03 Март 2014 3:11ч.

    Имам да кажа две неща по отношение на тази статия: 1. Интелигентият човек изразява мисълта си ясно и сбито. Явно тази способност е извън везможностите на автора. Статията е просто нечетаема- не само защотото има ненужно голям обем, а защото и липсва и кохерентност, и структура. Тезата е елементарна и не особено интересна като мисловен конструкт, блатото от думи безкрайно. 2. Аз, като човек, който си изкарва хляба с интелелктуален труд, не мога да разбера едно просто нещо - толкова ли няма реализация в живота този човек, че може да си позволи да седне да пише 40 страници самодейна статия. Нещо не е наред с мотивацията на този псевдо интелектулаец Хаджйски, нещо гнило има тука.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хаджискине

    03 Март 2014 3:54ч.

    По-голям графоман от Хаджийски не бях чел скоро, верно е...трети март не следва да ни е национален празник, но графоманщината не следва да се поощрява

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Васик

    03 Март 2014 5:12ч.

    Като човек, който не си изкарва хляба с интелектуален труд, не разбрах защо честваме 3 март по по новия стил, като договорът е подписан през февруари. Например Априлското въстание е извършено само от българи и само в България, но националният ни празник е договор, който е подписан от небългари извън България. 3 март е националният ни празник само от 90 година, той винаги преди това беше само официален празник, но на никой не му е хрумвало да каже, че българите не сме признателни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Моника

    03 Март 2014 20:46ч.

    Анализът е направен чудесно и е удоволствие да се чете.Идеята 24 май да стане национален празник също е добра.Съществува само голяма опасност този Cyrillic Jnstitute да се превърне в поредната Фондация или Неправителствена организация,обслужваща далече не български и славянски интереси.Иначе не е лошо по–често да звучат произведения и на др. творци и да се слушат и гледат произведения на Владигеров,Пипков,Чаиковски,Прокофиев и др.класици и да се гледат творби на майстори художници,да гостуват истински творци,а чалгаджии,чиито песни се знаели наизуст.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • българин се аз наричам

    04 Март 2014 1:54ч.

    авторът е постигнал едно прекрасно потвърждение, една прекрасна илюстрация на една от тезите си - българите не сме съгласни един с друг по никакви въпроси, та камо ли кога и защо трябва да националният ни празник. така си е другарки и другари. но нито 3 март нито 24 май, нито 6 септември ще променят това. изглежда в нашите гени не е закодирана формулата на сивото мозъчно вещество - онези малки сиви клетки, както приблизително се изразява дребният белгиец Еркюл Поаро. може би с времето, вследствие на някоя щастлива мутация в някой български зародиш ще възникне нов ген - може би и дай Боже! а после ще се отприщи онзи непрестанен възход, за който споменава стоян михайловски - върви народе възродени! преди да се самоунищожиш, бих добавил аз.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи