- 10 Sep 2020
- 106
- 36
По принцип не обичам да правя в коментарите си паралели с футболната игра, нито да употребявам футболни метафори, когато пиша за политика. Не бих си позволил и да се включа в хора на многобройните разбирачи на тази игра, защото наистина са много, а и защото в България вече се появиха добри и професионални коментатори на тази игра. Имам предвид колегите от Нова Спорт и Диемите. Правя тази уговорка, защото следващите редове са посветени на Димитър Бербатов и решението му да напусне националния отбор. Този коментар, обаче, не е на тема футбол. Първо защото в България отдавна няма истински професионален футбол и в този смисъл Бербатов не може да бъде обвиняван, защото е напуснал Нищото. И второ, защото в случая става дума за манталитетите на две Българии, които непрекъснато се разминават, защото са несъвместими.
<p>Впрочем, разминаването е първата фаза, която най-често завършва с напускане. Бербатов направи онова, което правят стотици млади хора всеки ден, а други, по-възрастни ги следват в мислите си, защото им е късно за напускане. Медиите обаче говорят за него, а за останалите си мълчат. Те са семейната ни тайна, която не обичаме да обсъждаме. Впрочем медиите ни са точно толкова измислени, колкото и футбола, но това е друга тема.</p>
<p>Пиша тези редове, защото се вбесих от един скудоумен текст в отвратителния вестник "Стандарт". По повод решението на Бербатов, изданието на Тодор Батков публикува дописка от Йордан Палазов, озаглавена "Възнесение Бербатово" с подзаглавие: "На Спасовден капитанът избра сребърниците пред България". Няма защо да ви цитирам изречения от пасквила, мисля, че заглавието стига. Между другото на мен ми е идвало да напусна България всеки път щом видя физиономията на Батков по някоя телевизия, та се чудя на търпението на Димитър, който се вижда с подобни нечленоразделни тулупи на живо, че трябва и да им участва в примитивните схеми. България отдавна е разделена на две, но за съжаление ние не водим гражданска война, за да се види чие е надмощието. Вместо това избрахме и винаги избираме, мирния преход, който не се оказа нищо друго, освен победа на просташкия, разпасан и агресивен български дух над нормалния, европейски и модерен български дух.</p>
<p>Липсата на сблъсък е фактическата капитулация на нормална България пред просташка България. Тези дни прочетох и някакво тъпо патриотарско отворено писмо на Слави Трифонов до Бербатов в което Трифонов призовава футболиста да се върне и да пее химна на стадиона. Работата обаче е там, че химна е един, а Българиите две. Крайно време е някоя Ивана, Преслава или Глория да запишат химна на другата България. Българията на Слави, Славков, Вуцата, Пената, Лечков, Сираков, Батков и ситете им събратя в политиката, културата, журналистиката...Те да си направят свое първенство, свои медии, своя култура и да си вземат своя и единствен Бойко Борисов, да се нарекат Източна Чалгария и да се приключи. Сега обаче те претендират да са единствената и легитимна България. И понеже не срещат съпротива, лека по-лека май постигнаха целта си. Простакът взе цялата власт в България. В България освен простащина друго не остана...</p>
<p>Мисля, че основната причина Бербатов да напусне е, че не е простак. Прилича на нормално момче, което не вижда смисъл да участва в този български потрес. Липсата на смисъл - това е другата основна причина, която кара маса смислен народ да напуска Булгаристан. А на всичкото отгоре булгаристанците те заливат с помия, злоба и агресия, каквито няма след Драгоман. Понякога животът тук прилича на истински кошмар, особено за онези, които са били навън и са видели, че може да се живее по съвсем друг и далеч по-добър начин. Видял го е и Бербатов и в този смисъл изборът му е съвсем логичен и нормален. Щеше да е ненормално да продължи мъката в така наречения национален отбор, правейки се, че не е от другата България. Работата е там, че отваретините все още напускат, а отвратителните остават и са си все същите.</p>
