Чувал съм да се казва: "А защо да се делим? Един бил роден тук, друг там, един работел това, друг онова, един бил православен, друг католик или нещо друго... Защо да не се съберем и да видим какво полезно да направим – заради доброто на всички ни?"

 

Наистина, няма нищо лошо хората да се събират и да правят заедно полезни неща. Такова нещо е била и Вавилонската кула – събрали се много хора, при това неразделени по език, народност и религия, и се заели с нещо голямо, а и много полезно – защото тя можела да послужи за спасение от бъдещия потоп.

Така че това е добре, но само за делник. На празник обаче хората не се събират, за да правят полезни неща. Тогава за какво?

...

Би могло да се каже: „За да бъдат приятели“. А за какво им е впрочем да бъдат приятели тогава? Ако е заради делничните работи, значи и празниците са част от работата. Но не са това. Може би приятелят е човек, с когото просто прекарваш приятно свободното от работа време. Даже и думата така звучи - „приятел“ е сродна на „приятно“.

Така обаче пак излиза, че приятелството е от корист (за полза). Така празникът пак ще е като делника – събирате се, за да направите нещо полезно заедно.

...

Всъщност празникът е за друго – за да кажем коя е истината. Това е нещо съвсем различно от практическите дела, с които се занимаваме всекидневно. Защото тогава е важно не истинното, а „ефективното“; а колкото до истината, тя се „подразбира“.

Обаче в истината има нещо неудобно и то е, че тя разделя. Тя гласи точно „това“, а не нещо друго. Ето защо не можеш да се събереш на празник все едно с кого – не може с този, с който не сте съгласни относно истината.

Ако истината се виждаше с очи или можеше да се пресметне, съгласието щеше да е лесно и всички щяха да са приятели.

Тя обаче се вижда със сърцето, и ако сърцето е повредено – не се вижда. Тогава човек взима за истина всичко, което чуе; и поради това, колкото по-шумно и често се казва нещо, толкова по-истинно му изглежда.

Но истината не само разделя. Тя е и тази, която прави хората приятели, така че на празник те се събират „около нея“. И поради това се разделят с други.

 

 

Още от категорията

8 коментар/a

Огнян Узунов на 31.12.2015 в 23:04
Благодаря, доц. Гочев. Накарахте ме да се замисля над въпроса за истината. Въпросът е и добре поставен, но дали тук е мястото му (препратка: Р. Пърсиг, какво се случва когато на интелектуален проблем се представи в социална форма). ЧНГ.
Ех, Гочев, и на Рождество ли? на 26.12.2015 в 12:03
Плиткоумно, недобронамерено и в никакъв случай празнично.
Фотий на 25.12.2015 в 17:14
Искрено ме развеселяват всички, които се смятат за притежатели на истина от последна инстанция. Светли рождественски празници!
МНМ на 24.12.2015 в 21:19
Няма да коментирам простотиите от статията.Още повече,че обидата да са написани от български доцент е голяма.....Искам да пожелая на всички които четат поста,както и на техните близки,Весели празници,Честита Нова Година и нека Истината да изгрее във всеки от нас,защото този е пътя да се променят нещата в България и живота да стане достоен за всички.....
кривата краставица на 24.12.2015 в 22:25
Честито Рождество Христово на всички, включително и на тези, които не харесват написаното от Николай Гочев!
Наблюдател на 24.12.2015 в 13:57
Думите на г-н Гочев винаги са ме окрилявали и вдъхновявали. Честито Рождество Христово!
Робеспиер на 24.12.2015 в 14:12
Тъжно-смешно е да се четат подобни недомислици. Гочев е толкова несръчен в разсъжденията си, че почти винаги успява да дискредитира идеите, които (уж) защитава, колкото и добри да са сами по себе си.
Наполеон на 24.12.2015 в 15:44
Якобинците, не ги разбирате тези работи.

Напиши коментар