На първо четене изборите в Украйна довършиха процеса на коренна промяна на политическия ландшафт в страната. След като комикът Володимир Зеленски спечели със 70 процента президентските избори, сега водената от него политическа партия „Слуга на народа“ се превърна в убедителен победител и на парламентарните избори, спечелвайки абсолютно мнозинство във Върховната рада.

 

 

Украинският президент Зеленски Снимка: Ройтерс, архив

 

Но пет години след Революцията на достойнството да се превърнеш в пълен господар на Украйна, е повече прокоба, отколкото победа. Ще се налага да носиш цялата отговорност за случващото се и да се съобразяваш с прекалено много външни и вътрешни играчи, които почти няма да ти оставят поле за маневриране. Което си е готова рецепта за провал.

 

Зеленски ясно осъзнава тази опасност и още в хода на предизборната кампания за президент той декларира, че няма да се кандидатира за втори мандат. Съзнавайки, че най-вероятно и той в края на мандата си ще се превърне в поредния силно мразен от народа държавен глава, каквато бе участта на неговите предшественици.

 

А че ще достигне политическото дъно е ясно отсега. И това не се дължи на някакви личностни качества, а на дълбокото разминаване между желанията на украинското общество и обективните реалности. И ако този разлом се допълни от проявите на едно слабо и неефективно управление, негативите няма да закъснеят. В известен смисъл Зеленски може единствено да управлява собственото си падение. И да го проточи максимално във времето.

 

Идеята му да назначи правителство от технократи на пръв поглед изглежда като опит да снеме част от силно политизираното напрежение, което е обхванало властовите елити, но в подобен ход се съдържат опасни рискове. Лишени от опеката на единен властови център, министрите могат лесно да се превърнат в служители или заложници на множеството украински олигархични структури, което напълно ще блокира и компрометира управлението. И най- вече Зеленски. 

 

Но отвъд въпроса за бъдещия кабинет, като дамоклев меч тегне проблемът за успокояването на украинското общество. И тези избори показаха, че страната си остава поляризирана. Подконтролните на Киев Луганска и Донецка област гласуваха масово за проруските движения Опозиционен блок и Опозиционна платформа. Очевидно там хората не само не се страхуват от „руска агресия“, но дори се считат за „окупирани“ от Украина. От друга страна, в Лвов подавляващата подкрепа бе насочена към партията на бившия президент Порошенко.

 

А в последните пет години националистическият уклон бе доминиращ в украинския политически дебат. Дотолкова, че трфансформира бързо бившия президент Порошенко, който се видя принуден да изостави образа си на умерен политик и да се позиционира като краен русофоб. Не е изключено и Зеленски да претърпи същата промяна.

 

Защото украинското общество може да жадува за политически успокоение и прекратяване на войната в Донбас, но е прекалено аморфно и обезверено, за да налага активно своите интереси. Докато крайните националисти са прекалено мотивирани и организирани, до степен на въоръжени подразделения. И Зеленски постоянно ще трябва да се съобразява с тях, за да запази креките рамки на гражданския мир.

 

Всяка негова рязка политическа стъпка може да доведе до мигновенно струпване пред прозорците му на хиляди въоръжени и крайно настроени мъже. И той вече получи закани, че всяка крачка по посока на Русия ще доведе до „мигновенен Майдан“. Днес изобщо не се вижда как може да се намери някакво общо сечение между мнозинството от умерено настроени украинци и представителите на крайно настроените малцинства.

 

Във външен аспект проблемите за новия президент са дори още по-нерешими. Страната му е превърната в ключов фактор на руско-американското противопоставяне, което предполага, че дори да се постигне някакъв вътрешнополитически украински консенсус за бъдещото движение на страната, то едва ли може да бъде реализирано ако срещу него се обявят във Вашингтон или Москва. Неслучайно мнозина анализатори виждат разрешаването на украинската криза само като част от един пакет, уреждащ постигането на някакво руско-американско разбирателство. Което изглежда напълно невъзможно към момента.

 

Засега САЩ ясно дават да се разбере, че очакват от новата власт в Киев да продължи външнополитическарта линия на Порошенко, изразяваща се в остро противопоставяне на Кремъл. Освен това те попариха идеята на Зеленски да бъдат лустрирани представителите на бившата власт, с което намекнаха, че ще продължат да разчитат на представителите на отишлото си вече управление. Като цяло Вашингтон демонстрира ясно степента на контрол, който притежава върху външната и вътрешната политика на Украйна. А като добавим и влиянието му в МВФ и спешната нужда на Киев от нови милиардни заеми, можем да си представим доколко бъдещия управленски екип на Зеленски ще трябва да се съобразява със сигналите на американската страна.

 

Не по-лесни ще са и отношенията с Русия. Основният руски стратегически интерес се заключава в трайното превръщане на Украйна в страна, неспособна да извърши евроатлантическа интеграция. В този аспект преминалите парламентарни избори са определен успех за Москва. Те изметоха или маргинализираха най-русофобските сили от Върховната рада и поставиха на тяхно място една новосформирана партия, която тепърва ще изгражда своите лидери и практики. Които ще бъдат силно повлияни от сегашните обществени нагласи, съществено различаващи се в сравнение с нагласите отпреди пет години. Или както написа сполучливо един блогер, днес украинците предпочетоха комедийния сериал пред Революцията на достойнството.

 

И Путин има интерес да тласка политическите процеси в Украйна към безизходни или конфронтационни направления, изтощавайки постоянно тамошната власт и общество. И бавно и внимателно да пробутва напред проруската алтернатива. Неговата сила е, че следва течението на украинското развитие и влиза в ролята на съзерцателя на реката, който очква да доплава трупа на врага.

 

Именно на този фон изглежда невероятно Зеленски да се справи с изправилите се пред него предизвикателства. Обективно те са почти непреодолими: да състави кабинет, който да бъде способен да сключи споразумение с МВФ, без да прокарва непопулярни икономически реформи; да поведе някаква видима борба с корупцията и олигархията, без да разполага с необходимите възможности и механизми за подобно нещо; да установи мир в Донбас, така че той едновременно да устройва и Москва, и Вашингтон и да не предизвика националистически взрив вътре в страната. Сигурно ако успее и в едно управление, историята ще го запомни с добро. Но и в което и от тях да се провали, той ще подпише сам окончателната си политическа присъда.

 

Свързани статии:

http://glasove.com/categories/komentari/news/ukrajna-nachin-na-upotreba

http://glasove.com/categories/komentari/news/shte-izbuhne-li-persijskoto-bure-s-barut

 

 

 

 

 

Още от категорията

3 коментар/a

Eisblock на 24.07.2019 в 10:59
Добър, много добър анализ!
Наблюдател на 24.07.2019 в 11:27
Знае се, риба се лови в мътни води. Тези, дето трупат пари за сметка на народа, никога няма да позволят водата да се избистри. Лошото е, че в техни ръце е и хляба и ножа. Статията НЕ Е добър анализ. Когато се говори за украинци, които са "проруски", тогава се вижда колко бос е автора й. ВСЕКИ ГРАЖДАНИН Е ПРО-СЕБЕ СИ.
Пита се дали тоя опус е самозалъгване или лъготене на 24.07.2019 в 15:11
Ако го прочете, Беня Коломойски ще си умре от смях. Борба с корупцията и олигархията, молим ви ти са! Че той затова ли избра Зеленски? Щяло да има националистически взрив, молим ви ти са! А кой финансира и ръководи "Десния сектор"? Впрочем, неотдавна Беня озвучи външнополитическата си програма, която пуска завесата на водевила "Революция на достойнството".

Напиши коментар