Тероризмът – световната отрова за туризма

<p>Тридесет и седем са последните жертви в Тунис &ndash; хора, лежали на плажа, благодарни за слънцето, морето, спокойствието. Изведнъж един от всички тях застава насреща и започва да ги разстрелва.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53340_9eqD5ilqneB8nhLOvhNwruAo94you6.jpg" style="height:338px; width:600px" /></p> <p>След удара над половината от записалите се туристи са се отказали да посетят страната. Не такава беше реакцията само преди три месеца, когато други 17 туристи бяха убити при нападение от двама въоръжени мъже в музея &bdquo;Бардо&ldquo; в тунизийската столица. Част от живите бяха взети за заложници, а камери показваха полудели от ужас хора, много от които на преклонна възраст, да бягат приведени с надежда, че куршумите няма да ги застигнат.&nbsp;<br /> Повечето туристи обаче предпочетоха да довършат ваканциите си, а сериозно отстъпление в направените резервации не настъпи. До атентата на плажа...<br /> <br /> Макар този род тероризъм отдавна да е част от световната филмова индустрия &ndash; само три дни след истинската касапница в Сус една от българските телевизии показа художествен филм, в който хора на плажа са разстрелвани напосоки от въоръжен дрон &ndash; в реалния живот обаче страхът парализира далеч отвъд пределите на нападението.<br /> <br /> През октомври 2013 г. изглежда, че Тунис се разминава с лошото. Тогава, отново в Сус, атентатор се самовривява на плажа, но никой не е пострадал. Полицията залавя още един мъж, подготвен за атентат с окабелено тяло и експлозиви, но той дори не приближава туристите.<br /> 2015 г. в Тунис е вече страховито кървава &ndash; до момента жертвите са 56. На страната предстои да изпита онова, което вече понесе Египет.<br /> <br /> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53340_LyuqQAUzBMogm4oTJ7k3ZpbK7QEvrV.jpg" style="height:413px; width:550px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Още през септември 92-ра година египетската полиция спира</strong> туристи към едни от най-известните пирамиди, защото разкрива подготвени заговори за атентати. На 1 октомври същата година някой обстрелва круизен кораб със 140 германци на борда, пострадали са само от екипажа, които прибират гостите в закритата част на кораба. На 21 октомври военизирана група напада автобус, убива една британка и ранява още двама нейни сънародници. На 12 ноември нов автобус е нападнат, петима германци и двама египтяни са сериозно ранени. Девет са атентатите през 1993 г., като някои от тях са в последователни дни &ndash; нападани са круизни кораби, автобуси, дори групи на открито. През 2014 г. атаките са вече 14. През 95-а също са организирани пет нападения, като отново загиват европейски туристи &ndash; най-често това са германци, британци, датчани.<br /> <br /> Седемнадесет гърци са разстреляни през 96-а година в Кайро, в непосредствена близост до пирамидите, убит е и гидът, а още 15 души са тежко ранени.<br /> <br /> През септември 1997 г. година са разстреляни шестима германци и трима местни туристи пред Музея на Египет на площад &bdquo;Тахрир&ldquo;. Големият удар обаче е през ноември 1997 г., когато терористи, въоръжени с автоматично оръжие, убиват 62-ма туристи в Луксор. Най-накрая правителството взима крути мерки за сигурността на чуждите гости и настава спокойствие чак до 2004 г.<br /> Тогава, напълно неочаквано за всички, терористи атакуват курорти на Червено море, убиват 34-ма предимно израелски туристи, над 100 са тежко ранени.<br /> <br /> От 2005 до 2014 г. следват още 12 атентата срещу туристи, като в последните години огън по чужденците откриват и местни жени. Целта е жертвите да бъдат в група &ndash; в автобус, влак или в затворено пространство. В някои от случаите става дума за координирани атаки, така че онези, които са останали живи, да полудеят от ужас в часовете до евакуацията си. Сред убитите са вече и деца, които са пътували с родителите си. Ударите стават все по-целенасочени, а големият брой на жертвите &ndash; все по-сигурен.<br /> <br /> Цените за туристите в Египет спаднаха с около 50 на сто. Правителството гарантира безопасност, но тя все по-често е въпрос на късмет. Въпреки това вълнуващата история на страната остава притегателна сила и макар по данни на Световната туристическа организация (UNWTO) през 2013 г. броят на гостите на страната да е спаднал с 13 процента, те остават на трето място в Африка по посещения с 9,1 млн. По същото време в Тунис гостите са 6,2 млн. души.<br /> <br /> Страховитите посегателства над туристите обаче няма да спрат. Едно от доказателствата за това е кощунствената атака над исторически паметници от членове на ИДИЛ.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53340_Fvu6QjnqzG8oOd4gdYN1MCBV2UAL5b.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Иракската история, която представлява безценно богатство за света, е подложена на удари с чукове. Маниаците от ИДИЛ унищожават безценни експонати на световната култура с ярост, която показва какво биха направили с хората, които считат, че каменните фигури с хилядолетна история са истински ценни. Оригиналните места от приказките на Шехерезада са подложени на погром, а очевидно това чака и хората, които искат да се приближат.<br /> <br /> Оттук насетне риск поемат всички, които посещават Петра в Йордания. Местните власти постоянно уверяват света, че гарантират сигурността на гостите си, но в това вече никой не може да бъде убеден.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53340_fHGUGkm8sddOVoJ0V4MEwArug5TfG0.jpg" style="height:380px; width:600px" /><br /> <em>Това е най-популярното за посещение място в Петра.</em></p> <p><br /> Ужасът от преживяното в Сус ще рефлектира върху Тунис много по-бързо, отколкото това се случи в Египет, дори поради факта, че до средата на 90-те нямаше фейсбук. Сега не е нужно човек да е чел вестник или да е гледал новините, за да види най-кошмарните кадри от кое да е нападение по света.</p> <p><br /> <strong>След атентата срещу американското посолство в столицата на Кения</strong> в Найроби през 1998 г. туристопотокът практически пресъхва и хотелската заетост се срива до нива между 5 и 15 процента. Държавата обаче хвърля всички сили да възстанови този бранш, защото над 70 на сто от жителите работят именно в туризма. Десет години по-късно и с огромното съдействие на други африкански държави трагедията изглежда забравена. Но през 2013 г. следва кървава баня в най-големия и най-популярен мол в Найроби, &bdquo;Уестгейт мол&ldquo;, кошмарът се възражда. Десетима тежко въоръжени нападатели нахлуват в търговския център, откриват безразборна стрелба и взривяват няколко гранати. Убитите са 30, ранените са десетки. Мястото е популярно сред чужденци и туристи.<br /> <br /> За разлика от Египет и Тунис обаче Кения предлага друг вид туризъм и там струпването на хора не е така предвидимо. Над 80% от посетителите отиват на сафари и така пътуват джипове с по 8-10 човека. Рейнджърите, които ги карат, са въоържени с тежко оръжие, защото сред дивите животни всичко може да се случи. Престрелките на открито са много по-малко вероятни. Подкрепата за Кения идва и от съседните държави, чийто интерес е целият регион на южната част на Африка да е гостоприемен за туристите.<br /> <br /> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53340_yb2pcM8oaWZtBVpZ8s85eUCOfjEXOt.jpg" style="height:361px; width:550px" /><br /> <em>И раят, наречен Бали, бе окървавен.&nbsp;</em></p> <p><strong>Сред най-кървавите разправи с туристи </strong>обаче остава нападението над индонезийския остров Бали през 2002 г., когато загинаха 182 души, повечето от които туристи, още 175 са ранени. Бали се превърна в пустош за часове, а в идните три години индонезийците хвърлиха всички сили, за да си върнат туристите. Самата красота на острова направи това много по-възможно, отколкото би било в обикновени курорти. Тунис е екзотичен, но не по начина, по който е един индонезийски остров.<br /> <br /> Никой обаче не е защитен! С 11 повече са жертвите &ndash; 193-ма души на 13 взрива из цял Мадрид на 11 март 2004 г. Сред телата е и това на една българка. 1400 са ранените. Най-мощните взривове са в района на гара Аточа.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53340_lzWUVWlce4G9hv3zRgqV2hItwJNXjv.jpg" style="height:415px; width:600px" /><br /> <em>Взривовете на Аточа разклатиха цяла Европа.&nbsp;</em></p> <p><br /> <strong>2005 година. </strong>Експерти твърдят, че за един час движение по лондонските улици всеки човек е уловен от поне 350 камери. Това не попречи преди 10 години &ndash; на 7 юли (британците наричат този ден 7/7) да бъде извършена серия от координирати атаки &ndash; три взрива в метрото и една в двуетажен автобус. Атаката е от ислямисти, които убиват 52-ма души, повече от 700 са ранените. Това остава и най-кървавият атентат в британската история след падането на самолета над Локърби.<br /> <br /> Индийската столица Мумбай (преди Бомбай) е почти абонирана за терористични актове. През 2008 г. световните медии предаваха директно престрелките по улиците, след като бяха нападнати елитните хотели &bdquo;Тадж Махал&ldquo; и&nbsp;&quot;Оберой Трайдънт&quot;. Загиналите отново бяха десетки. Отливът на туристи от Индия продължи три години.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53340_stNrq3wv3LdHimhXEEbbKXqyug4u0X.jpg" style="height:331px; width:470px" /><br /> <em>&quot;Оберой Трайдънт&quot; в Мумбай влезе в новините, обвит в пламъци.&nbsp;</em><br /> <br /> <br /> Като резултат от постоянните терористични актове Пакистан вече няма туризъм. Преди осем години бе последното участие на страната на световно туристическо изложение &ndash; това в Берлин. И тогава на малкия щанд предлагаха уникални преживявания, но само ако човек някак успее да се спусне във вътрешността на страната, където било спокойно. Човек може да язди на як, да живее като приключенец, много неща може... само няма как да стигне дотам. &nbsp;<br /> <br /> Отново от изложението ITB в Берлин Руанда започна завръщането си на туристическата сцена. Шефът на руандийския туризъм разказа в личен разговор, че над 90 процента от всички преминаващи гости на изложението поглеждат цветните брошури и питат: &bdquo;Ама при вас кланетата спряха ли?&ldquo;. И призна, че обяснението, че вече три години в страната такива зверства няма, продължава да не действа обнадеждаващо. Затова за идните години в Руанда щели да канят журналисти, които да пишат добри статии и най-вече да акцентират на това, че кланета няма.<br /> <br /> Израел е сред държавите, които предлагат истинско изпитание за туристите. Посещение на Стената на плача по нищо не се различава от последна проверка на рентген преди качване в самолет. Всеки посетител трябва да свали колана си, обувките, да съблече връхните си дрехи и ако нещо по него писне, да продължи да се съблича. На входа на всеки мол стоят въоръжени с автомати хора, които проверяват автомобила от всички страни &ndash; първо с огледала отдолу, молят хората да излязат, да си отворят чантите, ако в багажника си возите куфар с багаж, той ще бъде изпразнен до дъно. Самото напускане на страната е още един кошмар: на летището се пристига около 4 часа по-рано и човек трябва да е готов да мълчи безропотно, докато разкостват личните му вещи, ровят в торбата с прането, да отговаря на остри въпроси защо е забравил да признае, че в куфара си носи книга на собствения си език, да му разглобят компютъра, фотоапарата... Няма значение, че повечето туристи не виждат тероризма очи в очи. В Израел неговият аромат се носи навсякъде. И когато човек влезе в църквата, където е положено тялото на Христос, и не види металдетектор, започва да се чуди кой от влизащите може да е опасан с жици.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53340_vQefhSsUetya3m95mkFDWdlmR9mm9F.jpg" style="height:600px; width:400px" /><br /> <em>На този камък е положено тялото на Христос след като е свалено от кръста. Ежедневно хиляди вярващи влизат в храма и целуват камъка. А ако някой от тях не е поклонник, неволно се пита човек, когато не е преминал през поредната рентгенова проверка.&nbsp;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><br /> Мисълта за терористите, които са може би до нас, вече е попила и у най-спокойните пътешественици.</p> <p>Преди 11 септември всяка 12-а работа в света е била в сферата на туризма. Цели региони и до днес могат да съществуват чрез туристите. Към деня на атаката на сградите близнаци в Ню Йорк туризмът в света генерира 3,6 трилиона долара годишно. В последвалите три месеца на фона на туристическите движения по света може да се каже, че индустрията спира. Макар атаките да са в САЩ, най-тежко удара понасят развиващите се държави, където този бизнес реално съживява икономиката и създава нови работни места.<br /> <br /> Лиза Мастни от Worldwatch Institute, базиран в столицата на САЩ Вашингтон, коментира в свое проучване: &bdquo;Сега шансовете на туризма по света са той да се ориентира към устойчивост, свързана едновременно с екологията и развитие на местните общности. Туризмът не може повече да източва ресурси и да бъде единствено консуматорски&ldquo; &ndash; обяснява визията си Мастни.<br /> Може да се каже, че фразата &bdquo;устойчиво развитие в туризма&ldquo; се превърна в ключова модна фраза именно след 11 септември. Тя се използва активно и у нас, но в нея поне досега никой не е вложил и грам съдържание.<br /> Всъщност, ако попитате някой общински служител, участник на световно туристическо изложение, какво прави там, той ще ви обясни, че според правилата на европейското финансиране за някаква туристическа дейност трябва да осигури &bdquo;устойчивост&ldquo; на проекта и затова ходи по изложения.<br /> <br /> <em><strong>Какво се случва обаче по света в резултат от терористичната атака в Ню Йорк?</strong></em></p> <p><br /> Индия и Непал, които са близо до Афганистан, бележат спад от около 50% в записванията и отказ на близо 40 процента на вече заявените посещения. Още през октомври Club M&eacute;diterran&eacute;e, разположен само на първа линия из слънчеви и екзотични дестинации в топлите морета, е принуден да затвори 15 от своите ваканционни селища - на Карибите, в Централна Америка, Близкия изток, Европа и Азия. От Коста Рика докладват над 30 на сто спад в новите резервации.<br /> <br /> Докато до 2000 г. туризмът в световен мащаб нараства с над 7 на сто на година, след 11 септември този ръст се срива до 1,5 процента.<br /> <br /> Към деня на повратната дата в света работят над 200 милиона служители в хотели и по друг начин ангажирани с туризма. В резултат от атаката около 9 млн. души остават без работа. Това са повече хора от населението на цяла България, и то заети само в един бизнес!<br /> <br /> В много държави, особено в развиващите се, обяснява Мастни, парите, които хората плащат, не остават в местната икономика, а изтичат към банкови сметки на други места. &bdquo;За да продължи развитието на туризма, той трябва да стане отговорен към мястото, където се създава, и да допринася за качествена промяна в живота на общността, за поддържане на естествените природни условия.&ldquo;<br /> <br /> Собствениците на бизнес в саваната на Африка в ЮАР например са длъжни да помагат на местните училища, за поддръжка на инфраструктурата, да участват в образователни инциативи за хора от всички възрасти и да създават култура на позитивно отношение към природата и животинския свят. Тези дейности са неразривно свързани с туристическата дейност. Дейл Хауърт от резервата &bdquo;Пумба&ldquo; в ЮАР разказва: &bdquo;Ако аз създам петзвезден оазис, но от една страна трябва да пазя гостите от лъвове, а от друга &ndash; от хора, които са по-опасни от дивите животни, колко време може да оцелее бизнесът ми? Ако не работя с хората, ако не разчитаме един на друг, тук скоро нищо няма да има. От мен, като инвеститор, се очаква да дам пример. Затова залагам на енергопестящи технологии, използваме специални системи за пречистване на водата. Когато аз съм екологичен, мога да уча на същото и местните. Докато инвестирам в местните училища и споделям своята технология, аз съм приятел и мога да разчитам на устойчиво развитие.&ldquo;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53340_REBdGsk6f0vRe7zJm0XiU87AOKZXqr.jpg" style="height:400px; width:600px" /><br /> <em>Такива места може да съществуват само в синхрон с природата, с хората, които живеят в близост - това е начинът туризмът да се развива. Снимка: авторът</em></p> <p><br /> <br /> България също влезе в списъка на държавите, чиито туристи са били атакувани от терористи. На 18 юли 2012 г. малко след 17 ч. на паркинга на летище &quot;Сарафово&quot; в Бургас е извършен атентат срещу автобус с израелски туристи. Загиналите са седем, единият е български шофьор, ранените са 15. Още два автобуса са напълно изпепелени от пожар. шофьорът на третия автобус, прeдназначен за израелците, Виктор Андонов от поморийска транспортна фирма &quot;СтарБус&quot;, реагира светкавично - тича до своя автобус, пали двигателя и с отворени врати го изтегля от паркинга, преди да са го е обхванали пламъците. С хладнокръвната си постъпка той спасява много хора и предодвратява още жертви.<br /> С този взрив приключи легендата, че нас всички ни обичат и никой не би помислил да стори нещо лошо на българска територия. Тероризмът никога не се е целел в лошите хора.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>В дългосрочен план </strong>всеки терористичен акт над &bdquo;свои&ldquo; туристи &ndash; хора от Европа или САЩ, носи вълна от паника, която се отразява в масов отказ от пътуване. Факт е обаче, че икономически силните държави се съвземат много по-бързо &ndash; първо, защото те разчитат на работеща икономика, второ &ndash; на подкрепата на други държави, и трето &ndash; защото те са географски близо до потенциалните си гости. Въпреки преживения кошмар тези държави продължават да предлагат класа, разнообразие, богатство.<br /> В света на първо място по посещения по данни на UNWTO е Франция с близо 85 милиона чужди гости. На второ място е САЩ със 70 млн. туристи, трета е Испания с почти 61 милиона.<br /> <br /> Когато обаче държавите разчитат предимно на туризма за стабилността на икономиката си, терористичният удар е с десетократно или стократно по-голяма сила и ефектът се понася с години.<br /> <br /> Някои от туристите, които избират да останат в нападнатия курорт след преживения кошмар или да не откажат ваканцията си, са настроени борбено: &bdquo;Ако сега отстъпим, това означава, че терористите са победили!&ldquo;. По същество е така, но все повече хора съзнават, че насилието вече не е спорадично, а при евентуална атака шансовете им да оживеят или да влязат в статистиката са 50:50.<br /> <br /> Повече от всякога политиките в туризма се отнасят до авторитета на държавните гаранции за сигурност и за това, което поне в България ни е все още космично неразбираемо: създаване на устойчивост и потенциал за развитие, в който участват всички хора, а не е бизнес само на някои, които са се &quot;уредили&quot;.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>