- Автор: Игор Гашков, ria.ru
- 10 Sep 2020
- 6831
- 9
„Престанете да ни притискате“
През последните три години, в които Вучич е на власт, балансирането между Русия и Запада стана основа на сръбската външна политика. Преди президентските избори през април тази година политикът посети първо Москва, после Берлин, търсейки подкрепата както на Владимир Путин, така и на Ангела Меркел. „Благодаря на канцлера на Германия и на президента на Русия за това, че имаха смелостта да водят преговори с мен преди изборите, което говори за това, че мислят положително както за Сърбия, така и за мен“, заяви тогава Вучич. „Сърбия успешно маневрира между Москва и Запада през последните години и за нея няма никакви причини да се откаже от тази политика“, каза пред РИА „Новости“ старши научният сътрудник от Института по славянознание към РАН Пьотр Искандеров. „Днес ЕС и САЩ нямат нищо ново, което да предложат на сърбите, което вече да не е било предлагано преди“, добави той.
На фона на трудните преговори за приемане на Сърбия в Европейския съюз (приблизителната дата е преместена за 2025 г.), сръбското общество изпитва разочарование от перспективата за интеграция със Запада. В началото на октомври министърът на отбраната на страната Александър Вулин публично изказа подкрепата си за генерала в оставка Владимир Лазаревич, осъден от Международния трибунал за действията му в Косово. В резултат на това стана дипломатически скандал със Съединените щати. Американският посланик в Сърбия Кайл Скот обвини Белград в реабилитация на военни престъпници. „Едно подобно изявление подкопава резултата от месеци работа за подобряване имиджа на Сърбия в САЩ“, заяви той.
Митинг против НАТО в Белград / Снимка: Алекса Станкович, AFR
От този момент Вулин се превърна в публичен критик на американските действия. Коментирайки изявлението на Хойт Ий, той нарече настояването за избор между Русия и Запада „най-недипломатичния опит напоследък за натиск върху Сърбия“. Същевременно през октомври сръбското военно министерство получи от Русия шест самолета МиГ-29, за чието обслужване страната е готова да похарчи 212 милиона долара.
Време е да решите
Едно от ключовите несъответствия между Белград и Запада по отношение на Москва е съдбата на Руско-сръбския хуманитарен център в град Ниш, който САЩ смятат за военна база на Москва. През 2015 г. парламентът на Сърбия ратифицира споразумението на SOFA (Status of Forces Agreement) и НАТО, на основание на което Вашингтон настоява за закриване на представителството. „В текста на договора няма разписани подобни задължения и Сърбия няма да направи крачка в това направление“, каза за РИА „Новости“ Пьотр Искандеров. Според него, обвързващият характер на SOFA се преувеличава в пресата. „Всичко това са разумни декларации за намерения, а не действителни крачки за присъединяване към Северноатлантическия алианс“, казва експертът.
Независимо от нежеланието на сръбските власти да отстъпят по въпроса за центъра, в други случаи Белград се стреми да изпрати позитивни сигнали към ЕС. „Движението по европейския път“ и разбира се „интеграцията в Евросъюза“ постоянно биват споменавани в изказванията на Вучич. Под натиска на Брюксел и Вашингтон през 2015 г. беше сключен договор с непризнатото Косово, като този акт беше сочен като отстъпка по въпроса за суверенитета. Решението да не се въвеждат санкции срещу Русия не беше взето лесно от сръбските власти. В същото време, за твърда привързаност към европейските ценности говори премиерът и активист в ЛГБТ Ана Бърнабич, която още с встъпването си на поста през 2017 г. заяви, че в случай на нужда Белград избира ЕС, а не Русия.
Алекснадър Вучич / Снимка: Сергей Гунеев, РИА "Новости"
„В интерес на Сърбия е да поддържа сегашното състояние на неопределеност толкова дълго, колкото е възможно. Но как ще постъпи, ако натискът стане по-силен? В такъв случай Белград ще трябва промени политиката си както в международните отношения, така и в отбраната“, резюмира сръбският експерт Александър Радич.
Енергийните проекти на САЩ на Балканите напълно биха могли да станат подобен повратен момент. В логиката на лобирането за своите икономически интереси администрацията на Тръмп се интересува от полуострова като място за транзитна мрежа за пренос на втечнен газ. По сините линии на тръбопроводите САЩ възнамеряват да доставят своите въглеводороди не само в държавите от региона, но и чак до Украйна. „Именно по тази причина спорът с кого ще бъде занапред Сърбия се изостря още сега“, заключва Искандеров.
Източник: РИА "Новости"
