Ако има нещо ирационално в нашия предимно рационален, леко навъсен балкански характер, свързан с оцеляването ни през вековете в битката “със свои и чужди гости”, то това е отношението ни към Русия, пъпната връв на Освобождението ни. Оттук, от националния образ на свободата, и яростната русофобия, и дълбоката почти архетипно религиозна русофилия – и двете от 3 март.

 

 

Много лично е и отношението на руснаците към нас, ако бяха безразлични, нямаше да ни напомнят постоянно, че като “братушки” сме ги “предали” по време на двете световни войни, нямаше да реагират така болезнено, защото като политически субект (да премълча по-тъжното “обект”) сме доста миниатюрни за вниманието на обществото им. Като културно присъствие липсваме в нова Русия, т.е. невидими сме. Туризмът у нас не е критерий за интерес, защото е за средната класа “нови руснаци”, повечето с мешчанската психология на провинциални помешчици, мнозина от които част от охраненото чиновничество, а там тънкости няма, има all inclusive.

 

Ирационалната русофобия у нас се дължи и на нашите известни резерви и даже ревност към афинитета на руснаците към сърбите, има даже едно понятие на тази руска слабост “историческо сербианство”, има също и друг термин: “сърбите са балканските руснаци” (много погрешно всъщност, защото сърбите никога не са се жертвали за друг народ или свещена месианска кауза, както руснаците с Великата отечествена война, но образът си е образ и е част от славянското приказно мислене, пробвай да ги разубедиш рационално – става само с друг образ). В същото време само за нас руснаците използват думата “братушки” (умалително и умилително нежно почти обръщение), докато сърбите са “братя” (емоционалното съдържание е различно като към равен, но “братушка” е като към по-малкия, блуден, но от това и по-скъп брат, това е на подсъзнателно ниво, изрича се, чувства се, не се дефинира).

 

Следосвобожденската ни история, разполовена от 1944 г. идеологически от същата тази Русия, превърнала се в СССР за почти целия ХХ век, поражда и друга форма на патологичен страх, русофобията на истеризираното съзнание, подчинено на идеологическо мислене. Руското се заклеймява като символ на “комунистите”, “червените”, избирателен подход, забравящ, че в Русия е имало и “бели”, че СССР не е Русия до 1945 г., когато победата се извоюва с възраждането на руското православие, на руските герои, забранени от ленинската глобалистка интернационална политика на тотално изличаване на Русия от панпролетарския проект.

 

Идеологизираното съзнание (след 10 ноември у нас такъв е подходът ни и към демокрацията, непогрешима като политически идол, обвит от политкоректна и леко воняща словесност) не може да разбере или по-точно да приеме Русия. Идеологическото изкривяване и на русофили, и на русофоби се плъзга по повърхността, избира си или “червените”, или “белите” след 1917 г., съветския  или имперския проект, а Русия е всичко това заедно в мощно движение като Енисей напролет.

 

Идеологическото “филско” или “фобско” етикизиране идва и от неразбирането на есхатологичния месианизъм на руснаците, времето, в което “мисли” Русия е битката на абсолютното зло с абсолютното добро. Русия в този смисъл е христоцентрична, не антропоцентрична, ориентирът е навътре в човека и няма външна прецизност, подреденост, ред, законност, тази аптекарска прилежност на централния и северния Запад (южният е по-друг). Русия е непредсказуема и стряска донякъде с основание западноевропейския законопослушен ум, свикнал на статичната сигурност на скучно планиран детайлизиран бит срещу руския динамичен хаос, в който всичко е “коль любить, так без рассудку, коль грозит, так не на шутку… коль простить, так всей душой” (Алексей Толстой).

 

Ние не сме законопослушни, упорстваме с балкански бунтовен инат, породен и от суровите места, които обитаваме, почти винаги обект на нечии интереси отвън, сблъсък на империи или постимперии, няма как при такъв исторически ландшафт да има солиден културен и духовен пласт, имаме отделни островчета в личности-гиганти насред остърганото/остриганото общество, неуспяло да си поеме дъх след поредния преход, защото “преходът” е политически кръстопът, който съвпада с географския.

 

Оттук обаче имаме повече сетива за руското, когато не пълзим в накъсана времева отсечка със смехотворни политически цели: влизането в ЕС и НАТО се представяше като “цивилизационен избор”. ЕС обаче е постевропейски проект, далеч не е цивилизация, ако приемем че за такава трябва не само техническо съвършенство и бизнес процъфтяване, но и духовна общност, докато ЕС отказа да приеме християнския си духовен (ценностен, истински) образ. “Избор” нямахме, защото от 90-те г. геополитически цяла Източна Европа беше изоставена от руското постсъветско присъствие и беше предоставена на победителя в Студената война – САЩ. “Избор” без референдум също е проблематично, защото политическата власт в България не се довери на българските граждани нито за ЕС, нито за НАТО по понятни причини. Друг е въпросът, че мечтаната самостоятелност не може без обвързаност с велика сила или конфигурация от такива, но е възможно тази връзка да не е от позицията на слугинско преусърдие, а от тънко балансиране между слабите места на големите играчи и силните на стратегическата ни позиция в сърцето на Балканите като най-голямата славянска държава.

 

От тази ни зависимост отвън, приета като даденост на “преклонената главичка”, е и рационалната професионалната русофобия, т.е нищо лично, само политически/политологически бизнес; както и професионалната русофилия, които са нещо като политиканско занаятчийство в двете посоки и на ниво сергия на политически пазар с много съмнителен срок на годност.

 

И сега в навечерието на 3 март пак сме раздвоени с парламентарна комисия за разследване на Турция и Русия (парадоксът на партньорското слугуване, в един момент сливаш доброто и злото в историята си и "браниш" с административно пустословие поредния биг брадър), от една страна, и двете църкви – нашата и руската, от другата страна, които заедно канонизират свой светец – св. Серафим Софийски – едновременното разновремие в съвремието...

 

А всеки избира свободно, защото свободата е несъвместима със страха или с идолите.

 

 

Още от категорията

Дневник на чумата

Дневник на чумата

"Трябва да спасяваме в малките промеждутъци, в паузите. Когато дяво...

51 коментар/a

Много правилно, Стани ски! на 04.03.2016 в 07:28
Светлото настояще и бъдеще на свободна и демократична България, под мъдрото ръководство на Бойко Борисов: ,,Поминъкът какво е? Да има възможност за туризъм, да направят хотели и в хотелите да работят готвачи, охрана, сервитьори, чистачи от цялата страна." За завършилите информационни технологии: "Ми да стават овчари! Сега в Европа се търси агнешко, зеленчуци."
руснаците имат практически цялото Черно море на 04.03.2016 в 07:37
и без България - питай екипажа на "Доналд Кук", дето беше тръгнал за Одеса да продава чалъм, пък внезапно сви към Констанца, поседя два дена, докато на екипажа му се нормализира кръвното, и тихичко се изнесе обратно през Босфора. Без участието на Бури, Искандери, Яхонти и Калибри.
фактите в следната статия: http://www.168chasa.bg/article/4390995 на 04.03.2016 в 08:14
отсъствуват. Към началото на Яш-Кишиневската операция войските на Трети украински фронт наброяват около 523 хиляди души. Дори ако допуснем, че целият Трети украински фронт е навлязъл в България, соросоидът Антон Тодоров пак е излъгал със 75 хиляди души. На практика са навлезли три дивизии, заедно със средствата за усилване - обща численост около 40 хиляди. Друго да измислиш, т.н. Наблюдател?
Не мога да повярвам, че се допуска в университета на 04.03.2016 в 08:25
Ха така! Свободата на словото е само за соросоидите, нали? Я напиши едно доносче до Големия Бял Баща в каменното типи във Вашингтон!
Тютчев на 04.03.2016 в 08:42
Давно на почве европейской,/ Где ложь так пышно разрослась,/ Давно наукой фарисейской/ Двойная правда создалась.
въпросче на 04.03.2016 в 08:53
По време на т.нар. "руска окупация" мой близък е бил тиинейджър. Били са доста богато семейство - огромната им триетажна къща още стои непокътната. При тях е бил настанен руски офицер със семейството му. Според моя близък руснаците са се удивлявали, че огромната къща е била тяхна собственост, че са имали и други имоти, но между двете семейства се налагат истински приятелски отношения! Затова, когато се говори за "руска окупация", за "османско присъствие" или "съжителство", редно е най-напред да се изясни какво е "окупация", "присъствие", "съжителство", пък тогава да умуваме кой какво ни е дал и какво е обрал от нас.
До Въпросчето на 04.03.2016 в 13:56
Любезни ми колега по форум! Без да се тупам в гърдите, че съм русофил (а и русофоб не съм — виж: атлантикофоб съм; и още как!), ще отбележа, че имам приятелско отношение към руснаците, защото ми харесва тяхната прямота и откровеност. Високо ценя великодушието им, загдето си позволиха и нещо, което не бяха длъжни да правят през Руско-Турската война от 1877-78 г. — сформираха от нашия твърде неопределен балкански етнос една нова държава, което ще рече и ЕДНА НОВА НАЦИЯ (която нация — уви! — ние не можахме да опазим за 138 години, а се разпаднахме на „спорадични нео-либерали“, бленуващи за див капиталистически индивидуализъм). Има обаче нещо, което разваля целостта на картината. По време на разпадането на Съветската система, ознаменувана с продиктуваните от западните разузнавателни централи колосални измислици, наречени „гласност“ и „перестройка“, в Русия (тогава все още СССР) се зароди едно ново поколение руски (и всякакви други) «модерни люде», които се оказаха либертарианци: творения на самата Анн Рейнд (която е руска еврейка). Именно те са едни завършени расисти — ненавиждат всички, които им се струват представители на непълноценни раси, т.е. които са «азиати» или просто «не са северен тип». За тях в тази категория попадаме и ние — българите. Чух даже веднъж една такава идейна дъщеря на Анн Рейнд да казва по адрес на българите: «Да вървят по дяволите тези цигани!». Съгласен съм, че такива либертарианци нямат нищо общо с онези руски благородници и обикновени самоотвержени войници, които са се били при Плевен и Шипка и са ни помогнали да станем държава, но ние днес по-често си имаме работа с либертарианците, а не с витаещото само в спомените руско благородничество.
въпросче на 04.03.2016 в 21:01
Лично за мен въпросът не е в някакво русофилство (нито съм ходил в Русия, нито познавам руснаци, камо ли пък да имам приятели от тях). За мен въпросът е в отстояване на основополагащите принципи и най-важният от тях е борба за истината. Ако видиш, че някой излива съшита с бели конци помия, трябва да застанеш срещу него, независимо че той може да излива помията срещу твоя смъртен враг. Лакеите и въобще американската пропаганда фабрикуват и изливат помия срещу Русия. Как да не се изправиш срещу тях? Вторият принцип е да защитиш по-слабия. Лесно е да застанеш до силния и да му помагаш в ритането на по-слабите. Това може да ти донесе материални облаги, но ще те унищожи като човек. Трудното е да се изправиш срещу силния и да защитиш по-слабия. Това може да те унищожи материално, но ще те извиси морално. В момента силните САЩ безмилостно ритат по-слабата от тях Русия. Как да не застанеш срещу тях? Има още много принципи, които трябва да спазваме ако искаме да сме човеци, но нека да не бъда отегчителен.
Фотий на 05.03.2016 в 08:48
Самоопределянето ни чрез външни фактори като русофили и русофоби е признак за незрялост. То е емоционално, а политическото самоопределяне трябва да бъде рационално. В интерес на малка държава като нашата е да поддържаме добри икономически и културни отношения и с Изтока, и със Запада. За съжаление самите Велики сили не ни го позволяват. Нужен е много силен лидер и много силна партия, които да наложат подобна политика. Засега на хоризонта няма такива.
Благодаря ти за тези справедливи думи, Въпросче. на 05.03.2016 в 16:24
Хубаво е в тези времена, в които хората като че ли са загубили всякакво чувство за реалност, да прочетеш такива неща, каквито си написал ти. Тъжно е, че пред очите ни се изправя една маса от хора, които са ужасно разединени. Имам пред вид руснаците, които винаги са ме възхищавали с всеотдайността си. (За разлика от теб, който твърдиш, че не познаваш руснаци, аз съм имал — а имам и досега — приятели сред тях.) Но какво се получава? Моите украински приятели, които високо ценя, застанаха идейно срещу моите руски приятели, които също високо ценя. И заради какво намериха те причини да се конфронтират? Заради абсолютни глупости, зад които — и у едните и у другите — прозира една общовалидна и за двете страни неудовлетвореност. А американците, които също така добре познавам, неудовлетвореност не изживяват, защото искат твърде малко от живота — искат да имат «фън», да карат мощни коли, да зареждат колите си с евтин бензин и да пръскат пари наляво и надясно като обезумели. Докато го имат това, те ще се чувствуват най-най-великите. И управляващите ги, които добре знаят това, съумяват да им осигуряват този примитивен американски идеал. А през това време руснаците и украинците ще се изядат от ярост и безсилие, защото това, от което те се нуждаят, не можа да им го усигури нито Самодържавието, нито болшевиките, а за Путин — само градим надежди. При това общата постсоциалистическа конфронтация резонира и сред нас, българите, което пък е най-тъжното.
До Фотий. на 05.03.2016 в 16:28
Ех, Фотий, и на мен ми се иска склонността към политически пристрастия и диференциация (на «-фоби» и «-фили») да е само незрялост, но тя — незрялостта — би трябвало според природните закони да е само временно явление: ябълката, като прецъфти и „върже“, за известно време налива плодове, които са кисели и НЕЗРЕЛИ. Но СКОРО след това плодовете ѝ навлизат в своята ЗРЯЛОСТ. Стават едри, сочни и сладки. При нас — хората — май не става така. Раждат се нови поколения и всяко поколение почти нищо не възприема от горчивия опит на предците си. Все същите говеда — всеки път. «-Фобии» и «-филии» е имало и преди 130 години в нашата страна: и то баш по отношение на тези, които са се жертвували — както става ясно — за сган неблагодарници. Едно от проявленията на НЕЗРЯЛОСТТА се изразява в думите на Кристалина Георгиева: «България също може да получи пари от ЕС заради мигрантския наплив.» Да мислиш само за пари е не само незрялост, но и селяндурско скудоумие.
въпросче на 07.03.2016 в 08:40
16:24 и аз благодаря за хубавите думи! Струва ми се, че много трудно би могло да се достигне до сериозен разрив между украинския и руския народ. Американците се опитаха (и все още опитват!)да създадат такъв разрив като се опряха на бандеровците и други подобни отрепки, които срещу определено заплащане са готови да продадат и родните си майки, но явно този опит като бумеранг ще се стовари върху собствените им глави. За целта те използваха и корумпираността на Янукович, дори в известна степен успяха да го представят като подставено лица на Москва и така увлякоха част от украинския народ, но патроните им свършиха дотук. Техните анализатори не можаха да се поставят и да разсъждават от гледна точка на Путин и Русия, а мислеха само от собствената си камбанария, т.е. ако някой постъпи така с тяхната страна те веднага ще навлязат с армията си и ще го разкатаят (както са правели много пъти), което ги доведе до погрешния извод, че руската армия ще навлезе в Украйна, разривът между народите ще стане факт и Русия ще затъне в калта (имаше дори прогнози, които очертаваха кои части от Украйна ще бъдат окупирани от руската армия и какво ще струва това на Русия). Сега имаме коренно различна ситуация - корумпираността на американските мекерета достигна гигантски размери, икономиката на Украйна се срива, мизерията на населението става все по-голяма, а презрението от страна на Европа се очертава все по-ясно. При това положение все повече украинци разбират, че са били измамени най-безсрамно, а когато един човек разбере, че е измамен той неминуемо възроптава срещу измамника. В крайна сметка, провокираният от американците разрив между двата народа е незначителен и в недалечното бъдеще ще бъде преодолян. Колкото до "примитивния американски идеал" и способността на управляващите до го осигуряват, много показателна е тази статия: http://e-vestnik.bg/24525/zashto-izvednazh-se-poyaviha-milioni-sotsialisti-v-amerika/ Показателни са и твърденията, че Тръмп е глупак и невежа, но много хора го подкрепят, защото не е от корумпираната управляваща клика. Всичко това показва, че и в САЩ назрява сериозно вътрешнополитическо напрежение.
До Въпросче. на 07.03.2016 в 12:07
Да, това е така, що се касае до текущите проблеми в отношенията между руснаци и украинци. Но има и едни исторически наслоения, които са витални вече няколко века. Става дума за широко разпространеното схващане, че Богдан Хмелницки е ПРОДАЛ Украина на «катцапите» от Москва. От много години всеки път, като се събера с моите украински познати и приятели, все тая тема се предъвква. Тази историческа емоция у украинците стои в темела на лесно удаващата се фашизация на някои от тях. Зад цялата тази ситуация се е притулил един откровен антисемитизъм. Украинците — особено тези от Западна Украина: Буковина, Ужгородския район, Ивано-Франковск, Черновцы, Тернопол и т.н. — дълбоко са убедени, че Москва е населена с оцелялите остатъци на нявгашната Йудейска Хазария. Което исторически е вярно дотолкова, доколкото местните руски князе са били предоставили едно доста неугледно тогава селце — Москва — за място, където да се заселят бежанците от устието на Волга след монголската саморазправа с Хазария. Бежанците (някои от тях евреи, други — просто хазари-езичници, а трети — генетични мелези мехду евреи и не-евреи) се захванали кой с търговия (евреите), кой с тъкане на килими — персийски тип (не-евреите) — и така Москва се замогнала до това, което е днес. Но не по-малко евреи има и в самата Украина — попаднали там по време на същото монголско нашествие. И ето — на основата на тази етническа непримиримост и непоносимост между не-евреи и евреи в Украина възникна и «бандеровщина» и какво ли не. При което трябва да се подчертае, че и самите евреи не си поплюват — специално внимание отделих върху творчеството на Григорий Свирский, който беше един от най-ярките радетели за изселването на евреите от СССР в Израел. Стана ми ясно, че съжителството на тези два етноса е абсурдно. Това обяснява и погрома над «одеситите» неотдавна, когато украинските нео-фашисти нахълтаха в Профсъюзния дом в Одеса и умъртвиха намиращите се там — очевидно евреи — с такава ярост, с каквато могат да се възкресяват само спомените от Аушвитц и Бухенвалд. («Одесити» е политически коректното обозначение на евреите от Одеса; зер «евреин» е мръсна дума.)
въпросче на 07.03.2016 в 21:00
Съжалявам, но не съм запознат с тези детайли и не мога да ги коментирам.
зиновии гердт на 07.03.2016 в 21:07
колебая се м/у филство и фобство. Защо всички се нахвърлят срещу Путин- някои даже го наричат Хитлер- бог да ги прости - те са улави.В официалните СМИ не писа че увеличават пенсиите с 20% че се превъоръжават успешно. У нас- в България отново властват идеологии/същото бе при "соца" / а българина има въпиеща нужда от практицизъм. Затова и сравнително тихо прие ЕС и НАТО.Е ще ги преживее и отхвърли - типично по-нашенски с мълчалив инат "е....и м....а" ти че ми каеш кога я съм вие. А после е жесток и коварен /и има защо/. Русия си е РООСИЯ ние сме си НИЕ и колкото и да сме "братушки" е така.

Напиши коментар