Ако има нещо ирационално в нашия предимно рационален, леко навъсен балкански характер, свързан с оцеляването ни през вековете в битката “със свои и чужди гости”, то това е отношението ни към Русия, пъпната връв на Освобождението ни. Оттук, от националния образ на свободата, и яростната русофобия, и дълбоката почти архетипно религиозна русофилия – и двете от 3 март.

 

 

Много лично е и отношението на руснаците към нас, ако бяха безразлични, нямаше да ни напомнят постоянно, че като “братушки” сме ги “предали” по време на двете световни войни, нямаше да реагират така болезнено, защото като политически субект (да премълча по-тъжното “обект”) сме доста миниатюрни за вниманието на обществото им. Като културно присъствие липсваме в нова Русия, т.е. невидими сме. Туризмът у нас не е критерий за интерес, защото е за средната класа “нови руснаци”, повечето с мешчанската психология на провинциални помешчици, мнозина от които част от охраненото чиновничество, а там тънкости няма, има all inclusive.

 

Ирационалната русофобия у нас се дължи и на нашите известни резерви и даже ревност към афинитета на руснаците към сърбите, има даже едно понятие на тази руска слабост “историческо сербианство”, има също и друг термин: “сърбите са балканските руснаци” (много погрешно всъщност, защото сърбите никога не са се жертвали за друг народ или свещена месианска кауза, както руснаците с Великата отечествена война, но образът си е образ и е част от славянското приказно мислене, пробвай да ги разубедиш рационално – става само с друг образ). В същото време само за нас руснаците използват думата “братушки” (умалително и умилително нежно почти обръщение), докато сърбите са “братя” (емоционалното съдържание е различно като към равен, но “братушка” е като към по-малкия, блуден, но от това и по-скъп брат, това е на подсъзнателно ниво, изрича се, чувства се, не се дефинира).

 

Следосвобожденската ни история, разполовена от 1944 г. идеологически от същата тази Русия, превърнала се в СССР за почти целия ХХ век, поражда и друга форма на патологичен страх, русофобията на истеризираното съзнание, подчинено на идеологическо мислене. Руското се заклеймява като символ на “комунистите”, “червените”, избирателен подход, забравящ, че в Русия е имало и “бели”, че СССР не е Русия до 1945 г., когато победата се извоюва с възраждането на руското православие, на руските герои, забранени от ленинската глобалистка интернационална политика на тотално изличаване на Русия от панпролетарския проект.

 

Идеологизираното съзнание (след 10 ноември у нас такъв е подходът ни и към демокрацията, непогрешима като политически идол, обвит от политкоректна и леко воняща словесност) не може да разбере или по-точно да приеме Русия. Идеологическото изкривяване и на русофили, и на русофоби се плъзга по повърхността, избира си или “червените”, или “белите” след 1917 г., съветския  или имперския проект, а Русия е всичко това заедно в мощно движение като Енисей напролет.

 

Идеологическото “филско” или “фобско” етикизиране идва и от неразбирането на есхатологичния месианизъм на руснаците, времето, в което “мисли” Русия е битката на абсолютното зло с абсолютното добро. Русия в този смисъл е христоцентрична, не антропоцентрична, ориентирът е навътре в човека и няма външна прецизност, подреденост, ред, законност, тази аптекарска прилежност на централния и северния Запад (южният е по-друг). Русия е непредсказуема и стряска донякъде с основание западноевропейския законопослушен ум, свикнал на статичната сигурност на скучно планиран детайлизиран бит срещу руския динамичен хаос, в който всичко е “коль любить, так без рассудку, коль грозит, так не на шутку… коль простить, так всей душой” (Алексей Толстой).

 

Ние не сме законопослушни, упорстваме с балкански бунтовен инат, породен и от суровите места, които обитаваме, почти винаги обект на нечии интереси отвън, сблъсък на империи или постимперии, няма как при такъв исторически ландшафт да има солиден културен и духовен пласт, имаме отделни островчета в личности-гиганти насред остърганото/остриганото общество, неуспяло да си поеме дъх след поредния преход, защото “преходът” е политически кръстопът, който съвпада с географския.

 

Оттук обаче имаме повече сетива за руското, когато не пълзим в накъсана времева отсечка със смехотворни политически цели: влизането в ЕС и НАТО се представяше като “цивилизационен избор”. ЕС обаче е постевропейски проект, далеч не е цивилизация, ако приемем че за такава трябва не само техническо съвършенство и бизнес процъфтяване, но и духовна общност, докато ЕС отказа да приеме християнския си духовен (ценностен, истински) образ. “Избор” нямахме, защото от 90-те г. геополитически цяла Източна Европа беше изоставена от руското постсъветско присъствие и беше предоставена на победителя в Студената война – САЩ. “Избор” без референдум също е проблематично, защото политическата власт в България не се довери на българските граждани нито за ЕС, нито за НАТО по понятни причини. Друг е въпросът, че мечтаната самостоятелност не може без обвързаност с велика сила или конфигурация от такива, но е възможно тази връзка да не е от позицията на слугинско преусърдие, а от тънко балансиране между слабите места на големите играчи и силните на стратегическата ни позиция в сърцето на Балканите като най-голямата славянска държава.

 

От тази ни зависимост отвън, приета като даденост на “преклонената главичка”, е и рационалната професионалната русофобия, т.е нищо лично, само политически/политологически бизнес; както и професионалната русофилия, които са нещо като политиканско занаятчийство в двете посоки и на ниво сергия на политически пазар с много съмнителен срок на годност.

 

И сега в навечерието на 3 март пак сме раздвоени с парламентарна комисия за разследване на Турция и Русия (парадоксът на партньорското слугуване, в един момент сливаш доброто и злото в историята си и "браниш" с административно пустословие поредния биг брадър), от една страна, и двете църкви – нашата и руската, от другата страна, които заедно канонизират свой светец – св. Серафим Софийски – едновременното разновремие в съвремието...

 

А всеки избира свободно, защото свободата е несъвместима със страха или с идолите.

 

 

Още от категорията

Зараза по поръчка

Зараза по поръчка

Колкото повече се разпространява заразата от коронавирусната инфекция,...

51 коментар/a

Стани ски на 01.03.2016 в 18:38
Големата индустрия дет зарад нея изрезаха де що имаше сливица на децата през 70-те щот руските кумине бълваха пушеци без филтър и немаше отде да си купиш един касетефон, а газова запалка Ронсън от Австрия беше идиелогическо оръжие. Ми руското бръснарско ножче Балтика, дет кат са бръсниш с него и плачиш за Ленин, че умрел от сифилис и немал време да избий още деца с официални държавни заповеди?
въпросче на 01.03.2016 в 21:13
Форумният идиот не пропуска да ни напомни, че наистина е идиот. Ама то има ли русофоб, който да не е идиот?
Мили русофоби, на 01.03.2016 в 21:18
Излишно е да се напъвате да разсъждавате за Русия. "Умом Россию не понять".
Мильо Лудия на 01.03.2016 в 22:02
Едно е сигурно - приятел на Америка българина няма да стане никога.
Вашите имена на 01.03.2016 в 22:26
оставете фобите да мразят, иначе ще измрат от скука в кухнята
Аватар на 02.03.2016 в 07:23
В България има не русофили, не русофоби, а русопаразити
Дора Апостолова на 02.03.2016 в 07:43
Отдавна следя публикациите на българските русофили и с пълно убеждение мога да заявя, че те продължават да са замръзнали в 70-те години на миналия век в епохата на Студената война, без да разбират политическите процеси след навлизането от САЩ в Европа на последния вид на капитализма-неолиберализма, владеещ и млатещ света в последните 30 години. Те продължават да не виждат, че старото "империалистическо(идейно) противопоставяне" между Русия и САЩ от времето на Студената война( между САЩ и СССР) вече не съществува. Горбачов и последователите му Елцин и Путин въведоха в Русия неолибералния олигархичен американски икономически и обществен модел и направиха Русия копие на САЩ, а после моделът от Русия дойде в България с тесните връзки между БКП и КПСС. Сега САЩ, Русия и България се различават само по сурЯтите на олигарсите си и упражняват един и същ икономически и обществен модел- американския неолиберален капитализъм. Руската рубла е прикрепена към долара и руските олигарси използват глобалния пазар на неолиберализма да изнасят парите на Русия( заедно с парите на България) в американски банки. Така "империалистическото съперничество" се замени с "олигархическо съдружие". Сега между САЩ и Русия -двете най-големи ядрени и енергийни сили в света и производители на конвенционално оръжие, има само икономическо съперничество между олигарсите им управляващи страните, които делят енергийните и оръжейни пазари на света. Руската олигархия е смесена по комунистическа линия с българската, заедно с нея владее цялата икономика на България, изяжда малка България и изнася парите и заедно със своите, в американски банки.Елцин и Путин продължиха делото на Горбачов, а Путин-наследникът на Елцин, наложи авторитарен режим по подобие на стария сталинистки комунистически режим, роди всички олигарси на Русия с произход в последния елит на КПСС, раздаде им за 1 рубла икономиката на Русия и всички национални богатства на Русия и сам стана първи олигарх. Новоизлюпените за 1 нощ олигарси от бившите руски и български комунисти, за благодарност постъпиха по един и същ начин. Комсомолците и шуробаджанаците на властта получили за 1 лев предприятия, вместо да ги развият, ги продадоха, прибраха парите, изхвърлиха милиона хора безработни на улицата, изнесоха капиталите си с черни куфарчета навън, купиха си вили и къщи в най-скъпите места за живеене по света и сега се изтягат на "Миями бийч" или на курорт в Южна Африка и си живеят живота, без да им пука за съдбата на нацията и родината. От тогава руските (и наши) олигарси не произвеждат нищо, а разчитат единствено на добива на източници. Затова сега 75% от БВП на Русия се формира само от износ на нефт и газ. Ето защо с поевтиняването на световната цена на барела нефт, руската рубла девалвира два пъти спрямо долара и еврото, а руската икономика изпадна в колапс и се сви с 40%, руснаците спряха да внасят стоки отвън, спряха да пътуват на вън, сега ще спрат и да ядат щото нямат собствени производства. Тесните връзки между КПСС и БКП свързаха българските и руски олигарси в едно цяло, тази смесена олигархия сега владее цялата икономика на България независимо, че са избутани на преден план българските олигарси.Сред тях има и пряко назначени от Путин като Валентин Златев на Лукойл, но зад всеки български олигарх се крие най-малко един руски олигарх. В САЩ не се гледа произхода на парите постъпили в техните банки и въртящи се в икономиката, а на тези които имат пари се отварят неограничени бизнес хоризонти независимо от произхода на капиталите им. Това се използва от смесената руско-българска олигархия да купуват американски, канадски и други фирми от страни, чийто търговско пространство е обединено с американското, пълнят ги с изнесените си пари в американско-английска или друга чужда банка и ги връщат в България, като с помощта на властта( на техните партии), стават концесионери на националните ни богатства. Такава е канадската фирма „Дънди“ пълна с капитали на „Мултигруп“ изнесени в общото американско-канадското търговско пространство. Такава фирма е концесионерът на „Софийски води“, настанен там от френската банка „Париба“, пълна с изнесени българо-руски капитали. Такива са енергоразпределителите ни- ЧЕЗ, Е.ON, EVN, докарани в страната от управлението на НДСВ със съгласието на БСП и ГЕРБ и стотици други... И понеже фирмите са американски или с други националности, тези, които не познават как работи глобалния пазар на неолиберализма си мислят, че това е американска или чужда олигархия, а де факто са изнесени от Русия и България в САЩ капитали, собственост на смесената руско-българската олигархия и също от Англия, Канада, Южна Африка и други страни със силни икономики, чийто търговско пространство е обединено с американското. В България 80% от бизнеса са офшорни фирми и банки с "неизвестен" собственик, регистрирани в банкови райски кътчета неплащащи корпоративен данък в България. Понеже България упражнява от 1990 г. модела на неолибералния капитализъм на САЩ, донесен от първите две партии БСП и СДС с американския икономически план „Ран Ът“ и в законодателството и липсва закон за проверка на произхода на капиталите, пък и липсва правова държава да съблюдава изпълнението на закона, ние не можем да видим руско-българския произход на капиталите на външните и вътрешни концесионери и приватизатори. Това не се знае от нашите русофили и те по съветски тертип не могат да отделят Русия от реакционния и ретрограден олигархичен режим на Путин, смесват ги в едно тесто и възвеличават Путин като ”единствен способен да се справи( ликвидира) със САЩ“, без да виждат олигархичното сътрудничество между САЩ и Русия и пълното владеене от страна на САЩ както на финансите на Русия, така и националните и богатства.
Наблюдател на 02.03.2016 в 10:48
А какво ще кажат т.н. русофили за фактите в следната статия: http://www.168chasa.bg/article/4390995 133 млрд. лв. е струвала съветската окупация на България - и въобще има ли разлика по отношение политиката към България на управленската клика на царска Русия, на Съветска Русия, на СССР, а и на сегашна Русия?
до нАБЛЮДАТЕЛНИЯ на 02.03.2016 в 17:46
абе какви 133 млрд лв. направо 500 че и 6000 млрд лв. как се казва минимум; колко струва обаче кратката "неолиберална окупация" сигур повече, някъде по 30 хил. души годишно (естествено без да броим русофилите и техните фоби)
а пак до наблюдателния на 02.03.2016 в 17:50
бе виждам че четеш много, кажи ми какво е отношението на западната олигархия към българската държава, каквото и да е останало от нея
Безпомощна руска пропаганда на 03.03.2016 в 11:28
Не мога да повярвам, че се допуска в университета да преподават хора с отчетлива неспособност за геостратегически анализ (или пък такива, които са склонни на пропагандни аберации от голям мащаб). Внушението, че България е малак и нищожна и руснаците ни обръщат внимание по снизхождание или от "любов" е направо глупост. Това е все едно да се каже, че Гърция е малка и нищожна и не заслужава вничанието на Запада. Ако имат България, руснаците имат практически цялото Черно море - България е стратегически много важна за Русия. Ако не бяха скръцнали англичаните - България на два пъти да беше станала част от руската/съветската империя. Именно те задължават турците да признаят Съединението, защото руснаците се противопоставят. Историческото плиткоумие на статията не свършва с тези неща. Русия бива описана като "жертвена" страна. Простия руски войник, довчерашен крепостен, може да е вярвал поради наивността си, че отива да се бие за Православието, но империята си е правела сметките и това е било известно и на тогавашните бълагри - и Ботев и Левски, и З. Стоянов и Вазов (в крайна сметка) са писали за руската опасност. Само че руската пропаганда и тогава и сега добре си върши работата. "Великата отечествена" както автораката я изписва по руски образец (т. е. Втората световна война) е започната докато Русия е била в съюз с Хитлер и се е надявала да си раздели света с него, така че тази саможертвеност ще да е следствие от провала на схемата. Да не говорим за последващата съветска окупация, поредното ограбване на България и тоталната зависимост от СССР през следващите 50 г. - не само на България (която те винаги са смятали за своя собственост), а на далеч по-цивилизовани от тях страни като Чехия, Унгария, че дори и Полша (която е преместена, за да получат хапка от нея руснаците).
въпросче на 03.03.2016 в 21:01
Колко тъпотия има в тази американска пропаганда! Ето: 1 - "Втората световна война) е започната докато Русия е била в съюз с Хитлер и се е надявала да си раздели света с него..." - как разбра на какво се е надявала Русия? Може би си ходил при Сталин и той ти е подшушнал на ушенце? 2 - "Да не говорим за последващата съветска окупация..." - в Гърция няма съветска окупация, има английска и американска демокрация и ето какво са сътворили те: http://www.dokumentalni.com/?p=3809 А за запазването на териториалната ни цялост? Едва ли трябва да се напомня, че ако тогава Русия не беше застанала категорично зад нас, сега България щеше да обхваща само Дунавската равнина и Софийското поле. 3 - "...поредното ограбване на България и тоталната зависимост от СССР през следващите 50 г." - зависимост да, но ако е била тотална следва да не обвиняваме Т. Живков и неговата клика, защото те са били най-обикновени изпълнители. Колкото до ограбването и друг път съм предлагал, извадете от националната статистика данните за първите 25 години след 1944 и след 1989 г. и ги сравнете, а след това говорете кога България наистина е била ограбена. И не ми плямпайте, че ограбването след 1989 г. е от руснаците, защото те бяха изгонени още от правителството на Филип Димитров по най-неизгоден за страната ни начин. В резултат на това изгонване много производства буквално се сринаха. Например, производството на електрокари, мотокари и електротелфери намаля с повече от 94%. Толкова много глупости в по-малко от две изречения - лакеите наистина са виртуози... на глупостта!
Историческата неприязън на русофобически настроените елементи, на 04.03.2016 в 00:53
обитаващи територията на България, се основава на стряскащата ги констатация, че когато Негово Императорско Величество Александър Втори е започнал военните действия срещу Турция през 1877-ма г., той — видите ли — не бил имал НЕПРЕМЕННО пред вид освобождаването на „братушките“ си, а бил искал да реши един важен за нормалното съществуване на Руската Държава въпрос — достъпа до басейна на Средиземно море. С други думи Негово Императорско Величество е искал да върне ИСКОННО ПРИНАДЛЕЖАЩИЯ НА ПРАВОСЛАВНИЯ ХРИСТИЯНСКИ СВЯТ град Константинопол, заедно с проливите Босфор и Дарданели. Излиза, че освобождаването на „братушките“ южно от Дунава е било само SIDE EFFECT, а основната му грижа е била сигурността и благоденствието на собствената му страна. Ах, колко обидно за булгароцентричните русофоби, които навярно биха искали повече «себеотрицание» от страна на Царя-Освободител! Сиреч, да не мисли той за хатъра на собствения си народ, а за хатъра на един балкански етнос…
за влиянието на руския имперски двор върху горните събития на 04.03.2016 в 07:09
Бафти и ентелектуалния напън! Ми разбира се, руския имперски двор не участва нито в Руско-турската война 1877-1878 г., нито в Берлинския конгрес!
Линдън Харт на 04.03.2016 в 07:11
Браво, Лидълчо, напредваш! Остава да ни преведеш Пуси Райът и цена няма да имаш!

Напиши коментар