Докато медийните прожектори трескаво следят поразените цели на руските бомбардировачи срещу ислямистите в Сирия и оценките се люшкат между двете крайности: от “Русия отвори кутията на Пандора”, “втори Афганистан”, “втора хибридна война” до еуфоричните “Дамаск наш” (подобно на “Крим наш”) и даже показване на метеопрогнозата в Сирия по руски тв канал като “слънчева и благоприятна за бомбардиране”, САЩ успешно завърши в Атланта осемгодишните преговори за Транстихоокеанското споразумение за свободна търговия с Азиатско-Тихоокеанския регион (АТР).

 

 

 

“Америка е страната, която ще пише правилата на световната търговия през ХХI век”, каза Обама, изчерпвайки точно смисъла на Транстихоокеанското споразумение с “трите горди думи: made in America”, с което хвърли ръкавицата на Китай.*

 

Двата горещи фронта на Русия са Украйна и Сирия и имат регионален характер и цели: украинският трябва да предотврати разширяването на НАТО до руските граници, докато сирийският – да предотврати разлива на ислямистка вълна през Задкавказието и Централна Азия към Русия, от една страна, а от друга, да осигури завръщането на Русия в Средиземноморието с активизирането на военната база на сирийското крайбрежие, което е естествено продължение от присъединяването на Крим, осигуряващ руския тил.

 

Двата тихи фронта на САЩ са Европа и АТР и имат глобален характер (превръщането на ЕС в американска провинция с Трансатлантическото споразумение, за да няма “made in EU”, а само “made in America”, подобно на АТР с Транстихоокеанското партньорство) и глобална цел: налагането на еднополюсен световен ред.  

 

От руските регионални фронтове (Украйна–Сирия) обаче зависи разрешаването на американските глобални планове (ЕС–АТР), защото САЩ могат да загубят авторитета си на геополитически хегемон, какъвто бяха от разпадането на СССР през 1991 г. до присъединяването на Крим от Русия през 2014 г., защото ЕС, стреснат от бежанските вълни и от антиевропейския ефект от санкциите спрямо Руската федерация, наложени по идеологически, а не прагматични причини под американски натиск, може да се откаже от преговорите за Трансатлантическото споразумение и заедно с Русия и Китай да направи своя зона за свободна търговия, която вече ще е по-силна от тази на САЩ и АТР, друг е въпросът дали тя няма да се превърне само в “made in China”. 

 

Ситуацията в текущия момент е точка за Русия с военната кампания в подкрепа на Сирия и последвалият светкавичен реванш на САЩ с Атланта. Залогът на тази битка обаче е световният мир, все по-трудно балансиращ “по острието на бръснача”.

 

 

* “America is the country that writes this century's rules for the world's economy… We have the chance to open up more markets to goods and services backed by three proud words: Made in America”.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

11 коментар/a

млад професор на 06.10.2015 в 16:30
Този тип споразумения имат, ако можем да го кажем така, повече военно-търговски, отколкото чисто търговски харктер. Целта на САЩ е свободно да се разпореждат с инфраструктурата, населението и богатствата на страните, с които са се договорили. ТСВ, за съжаление, навлезе във Втора, още по-гореща фаза. Руснаците са в Сирия завинаги, просто там се очертава близкоизточният фронт, който би следвало да разкъса ислямската дъга, контролирана от ционистите, около Евразия. САЩ не трябва да бъдат оставани да ръководят коалиции на терените на Евразия - прекалено фатален би бил такъв прецедент оттук нататък. САЩ трябва да бъдат военно-политически и чисто военно притискани и удряни в ония точки и зони, където те няма да могат да използват съюзници - напр. в далечната Тихоокеанска зона (Хаваите), Аляска, Никарагуа и др. топоси.
"ислямската дъга, контролирана от ционистите"?! на 06.10.2015 в 17:09
Абе, вие съвсем изперкахте бе, червени говеда.
Млад икономист на 06.10.2015 в 17:13
Докато Русия отваря нови фронтове, САЩ печели нови приятели и съюзници. Днес Тихоокеанското, утре Трансатлантическото споразумение - свободен пазар на стоки, услуги, идеи. Капитализмът отново победи руския милитаризъм.
вуйчо на 06.10.2015 в 17:53
Къф каптализъм , бе младежа от ВИИ ?
жентлемен на 06.10.2015 в 18:11
Мдаа, прав е първият постник, САЩ винаги се крият зад съюзници. Тези споразумения са само параван за спасяване на изпадналата в несъстоятелност тяхна "третовълнова" икономика. И Фукуяма, и Алвин Тофлър, и Бжежински им се оказаха едни пишман учени и още по-пишман пророци. Типичната американска фукливост завърши за пореден път с пълно фиаско. А това е така, защото там не живее академичен дух, науката им е мнима, още по-мнима от икономиката им...
Абе тази скумрия пак ли ръси путлеристка на 06.10.2015 в 18:35
пропаганда? На Путлер краят му се вижда - оттук няма връщане назад. Каквото и да прави, с който и да се съюзява, няма да е задълго. Ако не беше окупирал Крим, можеше да си добрува там далечния север и всички да се правят, че не го забелязват. Но както всеки тиран и той полудя от власт.
Да каже и баба от село на 06.10.2015 в 20:41
Момчета, червената линия е вече ясно очертана! Въпросът е кой ще я прекрачи пръв?!
ku-Ku на 07.10.2015 в 02:54
Chervena kukovica - "ЕС може да се откаже от преговорите за Трансатлантическото споразумение и заедно с Русия и Китай да направи своя зона за свободна търговия, която вече ще е по-силна от тази на САЩ и АТР". Tova ako ne e glupost, zdrave mu kaji!
Васик на 07.10.2015 в 05:14
Коя е тази американска стока, която не се произвежда в Китай, че не мога да се сетя?
дъртия на 08.10.2015 в 03:46
Ммм даа... Господ е създал земята, а всичко останало се прави в Китай...
николай подгорни на 15.10.2015 в 01:41
БРАВО,ДАРИНА,ЧУДЕСЕН КОМЕНТАР!

Напиши коментар