В преврата срещу законния президент на Венецуела има много старо и до болка познато, но и поне два нови момента.

 

 

 

 

Първият нов момент е нескрито вносният характер на преврата, преврат made in USA – не само дето Тръмп и Помпео назначиха доскоро неизвестния венецуелски парламентарист Хуан Гуайдо́ за временен президент, но става ясно, че те са го и притиснали, против желанието му, да се нагърби с неблаговидната задача на Мишел Тенер в парламентарния преврат срещу Дилма Русеф в Бразилия преди близо три години. 

 

При това Гуайдо́ очевидно е бил до началото на месеца непознат и за самите американци – 

 

в събота Помпео демонстративно му сбърка името (произнесе го Гуѝдо). Превратът явно е набързо – за максимум две седмици – организиран във Вашингтон с подръчни средства, без солидна кадрова база в самата Венецуела. Това е голямата разлика с преврата срещу Чавес в 2002 г., а в по-ново време – и срещу Дилма, дето и самата тя отричаше, без основание, ролята на Вашингтон и лично на прогресивния Обама за импийчмента си с измислени обвинения за финансови нарушения, отправени от затънали до гуша в корупция, но добре известни опозиционни сенатори. 

 

Вторият нов момент е бързата му и дълбока интернационализация. 

 

Първият неуспешен военен преврат срещу Чавес в 2002 г. и десният преврат в Хондурас в 2009 г., да не говорим за парламентарните преврати като тези срещу Дилма или Фернандо Луго в Парагвай, не получиха такъв световен отзвук. А и международната обстановка съвсем не беше същата. Сега виждаме типичния безцеремонен, само че по-зле подготвен от обикновено, преврат срещу неприятен за Вашингтон латиноамерикански лидер, но в коренно различна обстановка от 2002 или 2009 г. 

 

С какво е различна? С много. Американският президент, който обяви Мадуро за нелегитимен, сам е нелегитимен не само в очите на поне половината обикновени американци, но и на „дълбоката държава“, на корпоративните медии и на 90% от политическата класа в САЩ. Срещу него се води от над две години война на изтребление в самия Вашингтон.

 

За първи път в историята на САЩ говорител (председател) на Конгреса постави условие на президента, за да разреши провеждането на традиционната му реч за състоянието на съюза. Говореше се, че може да я произнесе от някое свое частно голф игрище. Сделката за възобновяване финансирането на правителствения апарат не е окончателна. Борбата за импийчмънт на Тръмп не отслабва. Главен аргумент срещу него все още е, че бил назначен на поста си от Русия, вследствие намесата на Русия в американските избори и политически живот. 

 

Е добре, как тогава САЩ се намесват открито в изборите и политическия живот на Венецуела? 

 

А също, за разлика от по-рано, линията на американския президент, горещо оспорвана от враговете му, сега е за бързо  изтегляне на САЩ от горещите точки на света, в които погрешната политика на Обама и Буш II ги тласнаха в поредица от кървави външнополитически катастрофи. А съвсем не на откриване на нови фронтове. Тръмп постоянно признава на думи правото на другите страни да преследват интересите си. 

 

САЩ, тласнати от Обама, Хилари и техните неподготвени съветници от Държавния департамент към авантюрата в Сирия без реална оценка на ситуацията, претърпяха стопроцентов военнополитически провал, пропагандно замаскиран като победа над ИДИЛ. А пораженията в Държавния департамент след победата на Тръмп са пословични и не дават ни най-малки основания да предполагаме, че венецуелската авантюра е по-добре обмислена от сирийската. Какво мислят, че ще постигнат след опита си от Сирия и Украйна? 

 

Но пък за тяхна утеха Марк Цукърбърг явно е бил кооптиран с извиване ръце в борбата с Мадуро. Политизацията на Фейсбук, превръщането му в американска правителствена радиоточка обаче е ужасяващо лош бизнес модел за социална мрежа. 

 

Превратът бързо предизвика международна поляризация, подобна на тази по Сирия и дори на испанската гражданска война от 30-те години на миналия век. Русия, удържала с пестеливи средства пълна победа над САЩ в Сирия и активно планираща военно присъствие в Карибите, вкл. във Венецуела, и като Китай, със сериозни икономически интереси там, се противопостави с възможно най-остри думи. 

 

Речта на руския посланик Небензя в Съвета за сигурност (СС) на ООН в събота бе доста недипломатична. 

 

Срещу нея Помпео излезе със сълзливи истории за умрели от глад поради социалистическия режим венецуелски дечица. Позицията на Китай също е еднозначна, а това са два от петте  постоянни члена на СС. Общата разстановка на силите в СС „за“ и против позицията на САЩ по преврата беше 9 срещу 5. Латиноамериканските страни с ляво управление, сред които отскоро и Мексико, подкрепиха Мадуро. Бразилският фашизоиден президент Болсонару оглави регионалната опозиция срещу него, което е съмнителна услуга. 

 

Лоша услуга на САЩ пък изиграха Макрон, който у дома си не харесва жълтите жилетки, протестиращи вече 11-та седмица срещу него, а във Венецуела обожава протестиращите противници на Мадуро, и изпадналият в перманентен шок кабинет на Мей, и Германия и Испания, които едновременно с Франция в събота излязоха с идентичната позиция, че до 8 дни ще признаят Гуайдо́ за временен президент на Венецуела при липса на насрочване на нови избори или още нещо недоразбрах какво. 

 

Дотук с големите приказки за историческата среща в Аахен. 

 

Големите западноевропейски страни и някогашни горди колониални метрополии си остават в геостратегическо отношение нищожества, безропотни васали на Вашингтон дори и в сегашното му никога небивало хаотично състояние на безредно отстъпление по всички фронтове. Разбира се, една утрешна смяна на тези увехнали режими ще доведе до бърза външнополитическа ориентация. И тя ще бъде в интерес на Европа. Както и отказът от невъзможните вече империалистически намеси в Латинска Америка ще бъде в интерес на САЩ, на мнозинството обикновени американци. 

 

За българското правителство много притеснителна трябва да е позицията на „приятеля“ Ердоган, с който Борисов провеждаше съвместни заседания на МС, и който не е забравил, че сам едва си отърва кожата в преврата, спретнат му с американска помощ в 2016 г. Те изглежда няма да бързат с определянето си. 

 

Тук се открива златна възможност за президента Радев да блесне на международната сцена. 

 

Дано се възползва! Няма да му струва нищо, а ползата за авторитета му ще е голяма. Не е нужно да слави Мадуро. Би могъл например да накастри процедурно гламавите, безотговорни, неизбрани от никого еврочиновници Туск и Могерини, побързали да туийтнат в подкрепа на преврата от името на „Европа“. Коя Европа? Кой ги е упълномощил? 

 

Не е нужно също Радев да се идентифицира с Путин и дори със Салвини. Налице е блатантен, противоправен опит за преврат в независима страна, наложен отвън, от държава, която в момента се бори срещу намесата на трета страна в своите собствени избори в 2016 г. Налице е и унизителна, васална реакция на западноевропейски правителства-пътници, Макрон, Мей и Меркел, дезавуирани от народите си. Само два дни след помпозната „каролингска“ среща на Макрон и Меркел в Аахен, за която толкова тамян се изкади. И която бе безжалостно съсечена от италианския премиер Конте. 

 

Като народен президент със социалистическа ориентация Радев би трябвало да се изкаже по похдодящ начин и против пещерната антисоциалистическа пропаганда на Помпео, на когото приглася по форумите и българският седесариат. Както вече много пъти съм показвал, тази пропаганда не изразява действителното отношение и на мнозинството днешни американци към социализма.

 

Сред младите американци значително мнозинство дори вече имат положително отношение към него. И в България все повече хора (вероятно над 50%) мислят, че при социализма все пак се ядеше повече месо и се живеше по-спокойно, макар и без банани и с кризи за кафе и тоалетна хартия, отколкото днес.

 

Тук му е мястото да кажа, че както Тръмп определя легитимните президенти на другите държави, тъй и за десетки милиони американци, в т.ч. и за мене, легитимният президент на САЩ пък е сенаторът от Вермонт, социалистът Бърни Сандърс. 

 

Трябва да се действа бързо, преди всичко да е станало ясно, за да се извлекат сериозни ползи. Ясно е, че щом 98% от армията и мнозинството от народа (бедните) остават въпреки всичко с президента на Венецуела, щом Гуайдо́ е непопулярен (имал над 70% неодобрение в края на 2018 г.) и щом Русия и Китай остро предупреждават САЩ да не се меси с военна сила, превратът няма да успее, както не успя и цветната революция срещу чавистите, и опитът за покушение срещу Мадуро неотдавна. Въпреки медийния бяс, въпреки усърдието на местния седесариат.  

 

По-вероятно е Венецуела, която има и най-големите доказани запаси за нефт в света и е четвърта по запаси на природен газ, да получи помощ от Русия и Китай за решаване на неотложните си икономически проблеми и туширане недоволството. Бъдещето на Латинска Америка, с всички нужни корекции, не е в посоката, към която Болсонару сега тегли Бразилия, а в тази, избрана от Чавес. С Мадуро или с друг, но същата посока. 

 

Вижте безплатно в Ютюб документалния филм на Дейвид Пауър „Революцията няма да се дава по телевизията“ (The Revolution Will Not Be Televised) и чуйте какво казва Чавес на митинга в началото за съвременния капитализъм. 

 

Още по темата: 

 

„Жаир Болсонаро – чудовище, родено от съня на разума“

http://www.glasove.com/categories/svetyt-spored-muzata/news/zhair-bolsonaro-chudovishte-rodeno-ot-synya-na-razuma?page=1 

 

„Обама и превратът срещу Дилма Русеф“

https://trud.bg/article-5533238/ 

 

„Америка и социализмът“

http://glasove.com/categories/komentari/news/amerika-i-socializmyt 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

18 коментар/a

Илич Рамирес на 27.01.2019 в 16:38
Брех, брех, брех! Ама убав човек тоя Мадуро, бе! Само дето три милиона венецуелци избяпаха от родината си в последните години. Ох, че съм прост! - ами отишли са да разпространяват светлите социалистически идеи на "венецуелския път" зад граница, разбира се!...Цяла армия леви апостоли!!!
Българин от Б на 27.01.2019 в 16:54
ама не е ли вече #ТрампНАШ? Сигурно е приятно човек да е в Манхатан и да получава доходи от писания за класова борба/соц/чавизъм. Относно легитимността на изборите във Венецуела за президент, ами тези избори бяха през май 2018 с инфлация 3000%, а пък инфлацията станала над 1 000 000 % за Коледа ( празник Деда Мороза за правоверните славяни/православни християни). До тези "легитимни" избори независими наблюдатели не бяха допуснати и съответно не бяха признати за легитимни с изключение на някои авторитарни държави, по-голямата част от опозицията бойкотира изборите с призив да не се гласува на тях, това беше следствие от други неприятни събития. Опозицията има мнозинство в Парламента от 2015, а през 2017 Мадуро отне правомощията на Парламента. Я пак нещо за легитимност? Парите не миришели, а рублите още по-малко миришели. Сега 98% от народа поддържали Мадуро-хайде бе, не са ли поне 146% поддръжниците му? Защо 146%-ами защото аз харесвам този изборен резултат от изборите в Ростовска област за Думата през 2011г. ,в редакцията на държавната телевизия Русия-24 позвъняват от Кремъл и обясняват на редактора да се увеличи % на гласувалите за "Единна Русия". Редакторът пита какво да се прави с % на останалите 6 партии, отговорът е "оставете ги същите",Така 7 партии си поделят 146%. Има и други области с над 100%. Задача за първолаци-с колко % е наредено да се увеличи резултата в полза на Жужковата партия? Венсеремос-но пасаран-рот фронт! Чемодан-вокзал-Каракас
Димитър на 27.01.2019 в 17:11
И аз мисля да се провъзглася за министър-председател , тъй като не съм доволен от сегашния , докарал България до трета национална катастрофа ! Българският народ да не би да живее по-добре от Венецуелския , и нашите хора търсят спасение навън ! Въпросът е , че на нашия му имат досието и той изпълнява безпрекословно всички нареждания , а за мене , ако не са сигурни няма да има външна подкрепа . За съжаление за подкрепата се плаща с нашите пари , купуват самолети , които не ни трябват , защото на практика нямаме суверенитет !
Мильо Лудия на 27.01.2019 в 17:13
По-примитивно същество от селянче, родом от плевенските села, станало инженерче на Запад няма.
Българин от Б на 27.01.2019 в 16:54 на 27.01.2019 в 19:25
" Юродче", не всеки е станал такъв !
Sin на 28.01.2019 в 02:37
В статията няма анализ, няма аргументи, има омраза срещу Америка. Путинска омраза. Това сигурно е някакъв катарзис - да живееш в Америка и да я ненавиждаш до невъзможност. Другарят се изживява като пешка, предно винтче на Путинската пропаганда срещу омразния враг. Най-вероятно са му намалили договорените думи от Центъра или е нескопосник пълен сред американските граждани и специалисти - с една дума looser. Най- големите нещастници на Запад са онези, който на средна възраст нямат с какво да се похвалят или гордеят. Обикновено това е резултатът от дейността, когато се ръководиш от комуноидните "печеняци". Следва алкохолизъм.
Свидетел на 28.01.2019 в 07:23
Свидетел съм на развитието и израстването на автора нагорните редове. Някога млад, убеден демократ и костовист, борец с комунистическата зараза, в досег с реалностите на прехвалената западна демокрация, попаднал в сърцето на Капитала, той постепенно започва да се разделя с илюзиите си. Първоначално възприема в творчеството си методите на критическия реализъм, но после се издига на ново, по-високо ниво - възприема социалистическия реализъм. Както знаем, това означава не само да посочваш чуждите недъзи, но и да дадеш рецептата за тяхното отстраняване. Историята познава множество такива творци, като подкрепилият Октомврийската революция пролетарски писател Горки от топлите брегове на слънчева Италия. Но в сърцата на хората най-дълбоки следи оставят онези, които не от писателската маса, а на място защитават идеите си. Време е. Венецуелският народ очаква своя защитник.
живанши на 28.01.2019 в 08:36
Последният пост, в стремежа си да произведе ирония, се е превърнал в самоирония за автора му. В стремежа си да пародира, авторът му е пародирал собствената си пародия. Няма да казвам защо. Схванете сами.
живанши на 28.01.2019 в 08:36 на 28.01.2019 в 09:43
СЪГЛАСЕН ! Никое въже , не е въже, когато е намазано със сапун ! Тогава е друго вече и името и предназаначението му.
Джой Де Майо на 28.01.2019 в 10:06
Според мен, Свидетелят не е прав. Хаджийски може и да е започнал като убеден седесар-костовист с добре очертан десен идеологически профил. Но, попадайки в Меката на ляво-радикалния либерализъм, е преминал на ясни, недвусмислени нео-марксистки позиции. Вероятно е бил зарибен от разни напористи ментално превъзбудени студентчета по критическа теория и семиология от Колумбия и Йейл (бели протестантчета от консервативни южняшки фамилии), носещи фанелки на Че Гевара, които громят световния капитализъм от баровете на Гринидж Вилидж и планират глобална революция.
Мильо Лудия на 28.01.2019 в 12:42
Фичо поне е годен за някаква духовна еволюция. Нещо, което не може да се каже за № 2 и 6. Тия сороспии няма да мръднат и на сантиметър, където и да ги пратиш.
Свидетел на 28.01.2019 в 17:40
“напористи ментално превъзбудени студентчета по критическа теория и семиология от Колумбия и Йейл (бели протестантчета от консервативни южняшки фамилии), носещи фанелки на Че Гевара, които громят световния капитализъм от баровете на Гринидж Вилидж и планират глобална революция”. - Добре. Много добре. Не бих казал обаче, че точно това е неомарксизъм. Чист марксизъм си е. В смисъл, че Маркс е бил точно това. С изключение на фанелката с дългокосия Че. Но това подсказва и нещо друго, нещо което марксистите, истинските, не обичат да си признават. Левият либерализъм е в основата на убежденията им, а класическата теория твърди, че авангард на промените трябва да е работническата класа. Нещо, което и е органично неприсъщо. Консерватизъм да, те подкрепиха Тръмп, фашизъм също, някога, но и сега, национализъм. Може би само Ленин и болшевиките успяват да видят революционния потенциал на непросветените и лесни за манипулиране и да заложат на тях. Но онова, което постигат, не е марксизъм, освен на думи. Просто инструмент за овладяване на властта. За съжаление и във Венецуела е същото.
висок на 29.01.2019 в 08:43
Снощи празен Боинг 777 на руска авиокомпания е излетял от Масква за Венецуела с два екипажа! С два екипажа!!!!! Кого ще прибират, интамнетите само или и Мъдурото?
"Нещо, което не може да се каже за № 2 и 6. Тия сороспии няма да мръднат и на сантиметър, където и да ги пратиш." на 29.01.2019 в 09:01
Ба, ба... Стой, та гледай... Мазните соросоиди нямат убеждения, нямат идеология. Те са там, където са парите, не ли?! Техните другари, индо-българите бяха ортодоксални комунисти при бай Тошо, след туй станаха протестанти, сега чувам, че на ислям ги избива - кланят се на тоз Бог, чиито идеолози ги хранят, та и днешните соросидчета, в миналото правоверни комсомолчета и те така, май?! Достатъчно е да се направи бърз преглед на битието на всичкото "ози" - политолози, социални антрополози, аналлизатори и директори на "институти" и вся остальная...
Неоколониализъм в действие: на 29.01.2019 в 09:44
"Подготовката на преврата, която се провежда във Венецуела в наши дни, не е дело само на САЩ. Колективният Запад води подготовката за смяната на режима в тази страна. В частност, в продължение на няколко години противниците на венецуелския президент са били насочвани, съветвани и подкрепяни от официален Берлин. След неуспешния пуч през 2002 г. срещу тогавашния венецуелски президент Уго Чавес, се появиха факти за подкрепа от германската фондация „Конрад Аденауер“ за венецуелската опозиционна партия Primero Justicia, водена от Енрике Каприлес Радонски. Всяка година от джоба на германските данъкоплатци са изразходвани 500 хил. евро за „дългосрочни консултантски услуги“ и „политически диалог“ с венецуелската опозиция. „Диалогът“ се разшири, след като Николас Мадуро замени Уго Чавес през 2013 година. През 2015-2016 г. венецуелските опозиционери често посещаваха Берлин, където се срещат с немски политици, които им помагат да установят контакти с Брюксел. През 2017 г. бившият председател на Националното събрание на Венецуела Хулио Борхес, противник на президента Мадуро, бе поканен на личен разговор с канцлера Ангела Меркел. В родината си Борхес е обвинен в организирането на неуспешен опит за преврат срещу Мадуро от 5 август 2018 година. Сега се крие в Колумбия. През май 2018 г. Мадуро бе преизбран за президент, като получи почти 68% от гласовете. И администрацията на Доналд Тръмп реши да побърза с преврата. През септември Вашингтон проведе тайни разговори с неназовани високопоставени офицери на венецуелската армия, които бяха поканени да се присъединят към организаторите на преврата и да участват в свалянето на легитимния президент. Представителят на водещата политическа фракция на Бундестага ХДС/ХСС Юрген Хард нарече водачът на преврата Хулио Гуайдо „единственият легитимен представител на венецуелския народ“. Председателят на комисията по външни работи на Бундестага Норберт Рьотген призова за „международна подкрепа, включително от Германия, за пучистите“."

Напиши коментар