На 12 април се навършват 40 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов, осъществен в рамките на програма Интеркосмос”. Програмата беше създадена през 1967 г. с цел извършване на съвместни космически изследвания между СССР и бившите социалистически страни. За целта в периода 1968 - 1981 г. СССР предостави безвъзмездно 25 ракети-носители и толкова спътници за извършване на изследвания за мирни цели.

 

 

През 1972 г. нашата страна изпрати в Космоса със спътник „Интеркосмос-8” първия си научен прибор П-1 за измерване параметрите на йоносферната плазма, с което беше призната за 18-та космическа държава в света. 

 

Особено успешна беше 1981 г. На 10 юли беше изведен в орбита спътникът „Метеор-Природа”, на борда на който, наред с апаратура на СССР, беше и нашият комплекс научна апаратура "Тангра", част от която е  4-канален радиометър и 32-канален спектрофотометър. На 7 август с.г. крупен успех стана извеждането в орбита с ракета-носител „Восток-2М” на първия български спътник „Интеркосмос-България-1300”. На борда му са прибори за изследване на йоносферата, магнитосферата и за изучаване на връзката Земя-Слънце.

 

През 1984 г. България участва в проекта „Венера-Халей“ за изследване на Венера и Халеевата комета. На борда на автоматичните междупланетни станции „Вега-1” и „Вега-2” е и 3-канален спектрометър, разработен съвместно от България, СССР и Франция. Четири години по-късно страната ни е сред 13-те участника в проекта „Фобос” със свой видеоспектометричен комплекс “Фрегат” и лазерен импулсен мас-анализатор „ЛИМА-Д”.

 

България стана третата страна в света, създала лиофилизирана храна за космонавти, една от първите разработила мини космическа оранжерия "СВЕТ-1" и шестата, изпратила свой космонавт в околоземното космическо пространство. Полетът му започна на 10 април 1979 година. 

 

Степният вятър постепенно увеличава скоростта си около космодрума „Байконур”  и не е ясно дали стартът на ракета-носител 11A511У „Съюз-У” с пилотиран космически кораб „Съюз-33” ще се състои - ако скоростта му надвиши 25 м/сек стартът трябва да се отложи. Вятърът обаче се успокоява и екипажът, командир Николай Рукавишников и бординженер майор Георги Иванов, заема местата си в кораба. 

 

Стартът вечерта на същия ден е успешен и след около девет минути корабът вече е на орбита с параметри 280х199 км. Основната цел е скачване с орбитална космическа станция „Салют-6” и провеждане на научни експерименти с изработените от наши учени прибори и системи „Спектър 15“, „Средец“ и „Пирин“.

 

През тези минути полетът се контролира от Центъра за управление /ЦУ/, където на смяна е космонавтът Георгий Гречко. По-късно той си спомня :”Пулсът на българския космонавт беше 72-74 – това е най-спокойният пулс на космонавт, летял по програма „Интеркосмос”, което означава, че космонавтът е спокоен, делови, съсредоточен”.

 

Впрочем полетът по тази програма е четвърти. Преди нас свои космонавти вече имат Чехословакия, Полша и бившата ГДР. След нас летят космонавтите на Унгария, Виетнам, Куба, Монголия и Румъния. На „Съюз-33” предстои най-важното – скачване с орбитална станция „Салют-6”. То започва на 11 април в 21 ч и 54 мин по време на 18-та обиколка около Земята. Скоро разстоянието между кораба и станцията намалява до 4 км, от които сближаването се поема от системата за автоматично сближаване и скачване „Игла”. При включване на основния двигател за коригиране на страничното отклонение космонавтите забелязват, че работата на двигателя не е нормална. За констатираното докладват в ЦУ. 

 

Ръководителят на полета разрешава ръчно включване, което командирът извършва, но вместо тих и равномерен шум двигателят издава неравномерен остър звук, автоматиката го изключва и светват червените аварийни транспаранти. „Работата е лоша” – констатира командирът. В този момент корабът е над Атлантическия океан и няма радиовръзка с ЦУ.

 

В зоната на радиовидимост командирът докладва обстановката. ЦУ се интересува за видяното и от екипажа на „Салют-6”, който уведомява ЦУ, че при включване факелът на  двигателя, вместо от соплото, излиза странично, което значи, че е прогоряла стената на горивната му камера. За оценка на обстановката и изработване на вариант за следващи действия трябва време и затова ЦУ разрешава 15 часа почивка. През това време корабът започва бавно да се върти около надлъжната си ос. 

 

На борда настъпва напрегната тишина. Командирът споделя, както разказва в книгата си „Полети” Георги Иванов, че ако се стигне до най-лошото, ще бъде добре „...да се разхерметизираме... и всичко да свърши бързо и леко”. Едва ли така е мислил нашият космонавт – през нощта срещу 12 април той спи 3-4 часа, а след това предлага на командира да закусят, но той учтиво отказва.

 

Когато четях книгата на генерал-лейтенант Георги Иванов /при написването й през 1981 г. той е подполковник/, и сега, когато пиша тези редове, мисля си за невероятната устойчивост на психиката и за волята, която трябва да притежава човек, че в изключително острата ситуация да си наложи да поспи, а след това в този решаващ за живота му ден да се заеме с нещо най-обикновено като закуската! Научавайки за този епизод от полета, неволно те обхваща едно искрено чувство на уважение към човека, притежаващ тази устойчивост и воля да не се подаде на възникналата обстановка и сякаш добиваш увереност, че всичко ще свърши добре.

 

Мога да разбера и състоянието на командира, върху който лежи отговорността за полета. То е оправдано и разбираемо и само този, който не е носил отговорност в извънредна обстановка, не би го разбрал. А обстановката действително е твърде сериозна и ето защо.

 

ЦУ решава приземяването да се извърши с резервния двигател на кораба, който никога не е използван с такава цел, не е ясно ще се включи ли след аварията на основния и дали теглителната му сила ще бъде достатъчна. Той трябва да работи не по-малко от 188 и не повече от 213 сек. Ако отработи 188 сек спускането ще бъде управляемо, при което скоростта, под действието на аеродинамични сили, се намалява от първа космическа 7.91 км/сек до около 200 м/сек - тогава претоварването на организма ще бъде само 3-4 единици, т.е. теглото на човека ще стане 3-4 пъти по-голямо, което в общи линии не е фатално за здравето му. След 213 сек работа на двигателя приземяването ще стане по балистична траектория, при която действа само челното съпротивление на въздуха, а претоварването нараства до 8-10 единици – вредно и неприятно, но все пак преодолимо. Следователно спасителният времеви интервал за работа на резервния двигател е 188-213 сек.

 

Всякаква друга продължителност на работа на двигателя е неприемлива. При условие, че двигателят работи по-малко от 188 сек, корабът ще остане на орбита няколко месеца, но въздух, вода и храна за екипажа има само за 2-3 денонощия, т.е. до скачване с орбиталната станция, поради което гибелта му е неминуема. Ако двигателят да не се изключи след 213-та сек, той ще навлезе в атмосферата под голям ъгъл, температурата ще стане над разчетната и той ще изгори.

 

13 ч. на 12 април 1979 г. Настъпва един от онези моменти, които решават всичко. ЦУ подава необходимите данни за спускането и касмонавтите започват  набиране на програмата, но наслагване на две команди води до срив и се налага на пулта за управление отново да започне набиране на програмата – това го извършва бординженерът. Той бързо и точно се справя със задачата. 

 

Следва ориентиране на кораба със соплото напред по посоката на движение. Екипажът работи синхронно, контролирайки взаимно действията си, защото в напрегнатата обстановка всеки може да сгреши. Командирът ръчно включва резервния двигател, но по издавания шум разбира, че тягата му е слаба, недостатъчна. Същевременно корабът започва бавно завъртане около надлъжната си ос. Тук има една особеност – ако ъгълът на завъртане е по-голям от 7 градуса, автоматиката ще изключи двигателя и...край на всички надежди за спасяване. Очакването е напрегнато, ъгълът се увеличава, но спира при 5 градуса и започва да намалява.

 

Двигателят все така работи с намалена тяга. Бординженерът следи времето. Минава 90-та, след това 188-та сек, но двигателят не се изключва както му е зададено по програма. Командирът приема единствено правилното решение – оставя двигателят да работи още 25 сек и го изключва ръчно. Става ясно - спускането ще стане по балистична траектория, при която претоварването ще бъде 8-10 единици. Температурата по външната част на кораба ще се повиши до 1600-18000С, но добрата изолация ще ги предпази. 

 

Отново започва тревожно очакване. Минават 20-25 мин. Ще започне ли спускане? Командирът забелязва някаква прашинка във въздуха и казва : „Гледай, Георги, тя е нашата съдба. Ако започне да пада надолу, значи сме спасени - започнало е спиране”. Минават минути като години. Изведнъж прашинката се поклаща и неуверено, но все пак започва да пада. Увеличава се и претоварването. 

 

На височина 100 км автоматиката разделя кораба на три части и спускаемият апарат скоро увисва на огромния парашут, който намалява скоростта до 10-12 м/сек. На 1 м преди среща със Земята сработват двигателите за меко кацане. 

 

По-късно Георги Иванов ще отбележи, че по време на спускането се е чувствал така, сякъш върху него „...е легнал един „Запорожец” /известен тогава лек автомобил/, а мекото приземяване си е било доста силен удар. При него претоварването достига до 20-25 единици, но то е поносимо, защото действа за части от секундата и защото значителна част от него се поема от креслата, изработени по телата на космонавтите – на тях те заемат т.н. поза „ембрион”. 

 

Така след 47 часа, 1 мин и 6 сек и изминаване на около 1 302 000 км завършва полетът на първия български космонавт. Той става важен, макар и непланиран, и принудително извършен успешен експеримент, при който за първи път в 18-годишната история на корабите „Съюз” един от тях, ръчно управляван, се спуска с резервния двигател. Резултатите от него стават основа за подобряване както на конструкцията, така и на методиката за подготовка на бъдещите космонавти.

 

Полетът на космонавтите е подвиг и завършва с победа на човека, на неговите знания, воля и способности да управляват създадените от него сложни технически устройства в неприветливата, опасна и безкомпромисна космическа среда. 

 

Несъмнено е прав поетът Евстати Бурнаски, който написа след полета :”...ще минат години, ще дойдат нови поколения на дръзки мечти и научни открития. Навярно човешки нозе ще оставят дири по горещите скали на Венера и по мразовитите червени пясъци на Марс,...но подвигът на първите живи звезди ще продължава да свети и една от тях ще носи българско име”.

 

 

 

Още от категорията

Драмата на Европа*

Драмата на Европа*

Драмата на Европа е духовна драма, драмата на Европа е драма на духа....

21 коментар/a

Времената се промениха към по-добро! на 07.04.2019 в 08:36
Децата от предишните времена искаха да са космонавти, а сегашните е искат само да са татуирани...
деня на космонавтиката на 07.04.2019 в 09:18
Георги Иванов е бил с уникален организъм и психика, баласиращ, спокоен и уверен в критични ситуации. Примерът с показателите на пулса е достатъчно красноречив. Чел съм някъде преди доста години, че именно благодарение на изключителните данни на Г. Иванов и намесите му в ръчното управление, животът и на двамата е бил спасен - по едно време в най-критичния момент командирът е спрял да отговаря... Дали е било точно така, не знам, но в същия тоя източник се изказваше хипотезата, че ръководителите на полета, предвид уникалните данни на Георги Иванов, са провели засекретена операция за проверка на хора и техника при нещатен режим. Едва ли са можели да попаднат на по-подходящия човек за целта, а същевременно екипаж от двама с такива изключителни данни е било невъзможно да се осигури.
Азис може да не е бил роден още... на 07.04.2019 в 09:22
https://www.youtube.com/watch?v=z2HxVmSwupk
Поправка? на 07.04.2019 в 10:02
Преди 40 години имахме държава, сега сме само подмандатна територия с некадърна и крадлива колониална администрация.
защо американците не ни помогнаха да имаме астронавт и на техните космически кораби да се използва наша апаратура? на 07.04.2019 в 10:14
Западните медии - все по-неадекватни и болни чрез разпространението си на фейк-нюз: https://vz.ru/news/2019/4/7/972025.html
Е да, ама тогава на 07.04.2019 в 13:09
нямаше банани!
Е да, ама тогава на 07.04.2019 в 13:09. на 07.04.2019 в 14:14
И демокрация, и демокрация нямаше! Беше страшно и тъмно време за 9-те милиона българи, за сметка на това сега останалите по-малко от 7 милиона живеят в позитивно-креативни-иновативни времена, в които липсата на наука, образование и здравеопазване се компенсират с внос на всичко, а да и с високотехнологично производства на катерачни плоскости!
"Беше страшно и тъмно време..." на 07.04.2019 в 14:49
Може би заради това най-красивите български забавни песни са не от последвалия 'чалга' период или от сегашното ни свободно време, а именно от тогава - 70-80-те години.... Колко български комедии се правят на година? А сериозни филми? През 80 години сме произвели над 20 филма ВСЯКА година! Какво се случи с кино-центъра? Сега най-многоцветния филм е за някаква джендърна рибка... Да, имаме някакви 'хепънинги' защото творческия потенциал и талантите на нацията си съществуват, но всяка система за израстване на хората е разрушена. Свалям шапка на нашите медалисти, във всяка област, в която продължават да се изявяват въпреки явната разлика в условията на подготовка и стимулите им.
Нямаше банани на 07.04.2019 в 14:54
целогодишно, вярно е... Само за Нова Година успяваха да ни осигурят банани и портокали... Затова пък имаше в изобилие прекрасни български плодове и зеленчуци, и изнасяхме в Западна Европа 25 пъти по-голямо количество от сегашните квоти за аграрно производство.
Манго на 07.04.2019 в 16:35
Все едно чета апокрифен летопис! Летопис на отминали времена - славни, патриотични и изпълнени с много надежда ,вяра и енергия! Амин!
Космонавти, спътници, прибори... на 07.04.2019 в 18:14
Това си е направо за рубриката Изгубената България. Сега сме я докарали до: "Поминъкът какво е? Да има възможност за туризъм, да направят хотели и в хотелите да работят готвачи, охрана, сервитьори, чистачи от цялата страна." Бойко Методиев Борисов, Събрани съчинения, том IV.
Нямаше банани целогодишно на 07.04.2019 в 18:23
Тъй де, само че целогодишно може да има само зелени банани, дето вкуса на кората и сърцевината е един и същ. Поопушат ги с ацетилен да се жлътнат и айде. А гадните кумуняги внасяха зрели банани от арабските страни.
Всеки се хванал за банана, абе напишете нещо за космонавта, бе! на 08.04.2019 в 01:34
Между другото, банани имаше. В показните магазини, по 2 лева. Пък аз като висшист получавах 4 пъти по-малко от един бачкьор. И така и не дочаках номера за жигула, та трябваше демокрацията да дойде. Благодаря за което.
Сега си имаме Мастер шеф на 08.04.2019 в 08:48
С водещ някакъв комплексар, който го играе строго, тъпо и високомерно! С гордост родители заявяват, че децата им се учат за готвачи! Прогресът на демокрацията!
Помня това време на 08.04.2019 в 08:52
Аз лично бях в група за моторни летци, но в началото само теория изучавахме. 29 момчета и едно момиче, говоря за Сливен. Но на мен ми намериха здравословен проблем, а един мой съученик стана военен пилот, друг стана механик. Хубаво време, гордо време.

Напиши коментар