Още една стая или как да започнем да решаваме проблемите с раждаемостта

Още една стая или как да започнем да решаваме проблемите с раждаемостта
В момента нашето общество е изправено пред избора - модерен начин на живот или повече деца. Може ли този Гордиев възел да бъде разсечен?
 
 
 
 
Андрей и Биляна са хора с добри професии. Току що са навършили 30 години. Малко след като създават семейство, те купуват тристайно жилище в софийски квартал с добра транспортна инфраструктура. Четири години по-късно те имат вече две деца и Биляна мисли да се върне на работа, за да продължи успешната си кариера. Децата израстват и постепенно в семейните разговори започва да се прокрадва темата за трето дете.
Заплатите на двамата гарантират финансова стабилност. Децата ще стават все по-независими, а едно ново майчинство не застрашава кариерата на Биляна. Всички искат още едно искат братче или сестриче. Но има нещо, което прави проекта “трето дете" труден - жилището няма възможност да поеме нов член на семейството. Нужен е апартамент с още една стая. Смяната на апартамент обаче е почти невъзможна задача за семейство с двама работещи родители. Притиснати от този проблем, Андрей и Биляна се отказват - едно решение, заради което вероятно ще съжаляват цял живот.
 
 
Какво можем да направим като общество, че наследниците на Андрей и Биляна да се решат да имат още едно дете?
 
 
Да спрем да копираме провалили се демографски модели
 
 
Ако искаме да разберем кои механизми за стимулиране на раждаемостта не работят е достатъчно да погледнем актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 г. - 2030 г.), създадена под влияние на “чуждестранни аналози”. Там намираме политики, като “равнопоставеност на половете”, “финансови стимули”, “услуги в подкрепа на отглеждането”, “консултации по семейно планиране” и “благоприятна жизнена среда”. Няма обаче доказателства, че от тези фактори зависи нивото на раждаемостта. Напротив - в градове с перфектна жизнена среда, с добри училища и детски градини и големи детски надбавки (напр. Виена), раждаемостта е сравнима с тази на София [1]. Да не говорим, че раждаемостта на държави, предлагащи много големи финансови стимули за отглеждане на деца, като Германия, е идентична с българската.
 
 
Гъстотата на населението е ключов фактор определящ нивото на раждаемостта
 
 
По същото време, докато Андрей и Биляна решават да нямат още едно дете, в село близо до Мелник се връща младото семейство на Тодор и Камелия, очакващо своето трето дете. Тодор е програмист, работил в София, който избира да се върне в родната си къща и да работи дистанционно. Единственият му проблем е, че къщата няма работно помещение, в което той може да се усамотява по осем часа на ден. За тях този проблем е минимален - с баща си и брат си за шест седмици изграждат разширение на къщата и премахват последното препятствие Тодор и Камелия да заживеят спокойно. От тук нататък за това младо семейство дори отглеждането на четвърто дете няма да бъде голямо предизвикателство.
 
 
Науката дава много добро обяснение за семейните модели на Андрей/Биляна и Тодор/Камелия [2]. За разлика от миграционните процеси, които се движат основно от икономически мотиви, раждаемостта зависи от други фактори. Един от основните фактори, които определят раждаемостта при хората, е нивото на населеност в една популация. Това е и причината раждаемостта в пренаселена градска среда да е винаги по-ниска от тази в селата [3] или в зоните с нискоетажно застрояване.
 
 
И понеже е от изключително значение, нека го повторим - гъстотата на населението е ключов фактор, влияещ върху раждаемостта. Фактът, че този механизъм съществува и при много други бозайници говори за това, че възпроизводителното поведение, зависещо от нивото на населеност на популацията, е основна, вероятно генетично заложена, поведенческа програма, която не можем да пренебрегваме. А ние се опитваме да го правим - отново и отново.
 
 
Да уточним - далеч сме от мисълта, че раждаемостта зависи само и единствено от плътността на населението в даден регион. Наличието на социално-осигурителна система извън семейната среда, достъпът до контрацепция и не на последно място религиозността също са фактори, влияещи върху това колко деца ще има дадено семейство. Но за разлика от тях гъстотата на населението е в сферата на контрол на местната власт.
 
 
Защо се увеличава гъстотата на населението? 
 
 
Преди да продължим нека обсъдим един друг въпрос. Защо съществува стремеж към увеличаване на гъстотата на населението в определени точки от дадена територия? Най-очевидният отговор е, че там където има голямо струпване на хора, има и повишена производителност на труда заради възможността за специализация на работната ръка, късите транспортни връзки и лесното облагородяване на средата. Мястото с голямо струпване на хора е мястото, където се придобиват умения и има професионално развитие.
 
 
С други думи, ако намалим гъстотата на населението, ще намалеят производителността на икономиката, нивото на благоустройство, качеството на работната ръка и приходите на хората. Т.е. ние се сблъскваме с феномена, че икономическите възможности предизвикват миграция към градските центрове, а увеличената плътност на населението в тях води до спад в раждаемостта.
 
 
Идеята за уплътняването на София за пръв път е записана в Наредба закон за прилагане на плана “Мусман” от 1938 г. Оттогава насам Столичната община следва философията, че ограничаването на застроените територии е единствения начин да се постигне необходимото ниво на благоустройство и обществен транспорт. Това продължава да е политиката и днес, въпреки появата на личните превозни средства и на модерните технологии за благоустрояване на територии.
 
 
В момента нашето общество е изправено пред избора - модерен начин на живот или повече деца. Може ли този Гордиев възел да бъде разсечен?
 
 
Eднофамилни къщи за средната класа
 
 
Научно изследване на института Макс Планк [4] доказва, че семействата, които живеят в еднофамилни къщи, са по-склонни да имат трето дете. В момента обаче много малко хора в София живеят в къщи с дворове. Те се делят на три основни групи:
 
 
* заможни хора, които могат да си позволят да купят къща с двор в полите на Витоша,
 
* семейства, които живеят в селата в периферията на града в наследствени къщи
 
* семейства от малцинствата, живеещи в гетата на София.
 
 
 
За хората от средната класа, които би трябвало да могат да си позволят трето дете, животът в къща в София обаче е практически невъзможна мечта, най-вече заради високата цена на придобиване на парцел и бюрократичните пречки пред неговото регулиране и построяването на къща. Това води до намалено предлагане на парцели за еднофамилни къщи и съответно повишаване на тяхната цена. Тази ситуация е в пълно противоречие с хилядолетната традиция българският мъж да участва в строежа на дома на семейството си.
 
 
Тази невъзможна мечта обаче трябва да стане възможна за хора от средната класа! На запад, север и изток София разполага с огромни неусвоени равнинни територии, които са много подходящи за строителство на еднофамилни къщи и целогодишно обитаване. Премахването на законовите и бюрократични пречки пред тяхното усвояване ще даде възможност на десетки хиляди семейства да заживеят по мечтания от тях начин и това ще има положителен ефект върху раждаемостта на семейства от средната класа.
 
 
Същевеременно там ще се насочат усилията на много софийски предприемачи и вредната за СО тенденция за презастрояване на южните райони ще загуби инерция. Проблемът с “частните улици и градинки” в южните квартали също ще бъде избегнат, защото при регулация на големи територии по чл. 16 ал. 1 от ЗУТ общината е в правото си да придобие безвъзмездно до 25% от териториите обект на регулация. Така погледнато съвсем скоро дилемата ще стане не модерен град или повече деца, а повече деца или протести срещу презастрояването.
 
 
Днес ние трябва да избираме дали да сме последователи на очевидно неработещи модели или да започнем да мислим прагматично. Ако заложим на научно доказани и най-вече очевидни принципи, София има всички предпоставки да се превърне в модел за подражание за много европейски столици.
 
 
 
[2] Wolfgang Lutz, Maria RitaTesta, Dustin J. Penn Population Density Key Factor in Declining Human Fertility, Popul Environ (2006) 28:69–81

 

Коментари

  • Изсмукано от пръстите

    05 Юли 2019 14:21ч.

    Каква е гъстотата на чаветата в средностатистическата циганска къща?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Този път братя Генчеви не са познали!

    05 Юли 2019 14:27ч.

    Проблемът не е в "още една стая". Проблемът е в манталитета на младата и не толкова младата бледолика българка, за която семейството и най-вече децата са пречка за "модерния" лайфстайл и кариера! Няма как, братя Генчеви, едновременно да вървят както му е реда и светския, и служебния и семейния живот! Няма такава приказка!!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ади

    05 Юли 2019 14:43ч.

    Искрено се смях на тезите им. Проблемът на много хора не е още една стая, а как да си платим тока и да има храна и дрехи за всички. Тези не са излизал и извън богатите квартали на столицата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • напротив, много правилно го казва

    05 Юли 2019 14:44ч.

    Всички се натискат в големите градове защото малките са унищожени и здравеопазването е под всякаква критика, това е последна крачка към чужбина, ако и там не устроят. Само дето да живееш в София е АД, да речем ти се роди дете, като дойде време за детска градина и няма места, за да го дадеш на частно, трябва единият родител да работи само за него и така предпочитат да се лишат от това удоволствие

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • отделно, че повечето са на квартира

    05 Юли 2019 14:45ч.

    от стая и половина, еми българина не обича да му е тясно :D

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До колкото разбирам

    05 Юли 2019 15:06ч.

    става дума за това който иска да може да си позволи къща. А хората с къщи имат повече деца.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    05 Юли 2019 15:26ч.

    Става въпрос за културен модел, а също и за социален. Не и за материални условия и битови удобства. Най-висока е раждаемостта в Африка, най-ниска в развитите страни, без Щатите, но и там раждаемостта е по-висока сред мигрантите от Третия свят. Някога в селата многото деца са означавали работна ръка, смъртността е била висока също, най-важният фактор обаче е, че не е съществувала днешната култура на хедонизъм, кариерно израстване при жените и стремежа към свръхзадоволяване на любимите едно или две деца. Днешният човек не си представя как ще спи с жената и петте си деца натъркаляни под дебелата завивка до тлеещото огнище, след сита вечеря с цяло гърне боб. Какъв е моделът, който ще ни спаси от изчезване обаче?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • моделът е финансов

    05 Юли 2019 15:34ч.

    Циганите откакто получават много пари бадева всеки месец, са увеличили раждаемостта си тройно, ма нали и това е целтта - да ни унищожат! Българите бачкат като луди, а циганите получават каймака ;)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • В. Николова

    05 Юли 2019 16:17ч.

    Въпроса е защо българката не иска ражда ? Защото българката не се чувства добре с българския талибанин и не ще да разпложда гените му .Мога много да пиша ..но ще ви скандализирам , Бръщолевенията за пете стаи няма да коментирам.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    05 Юли 2019 16:22ч.

    Някой е решил, че колкото повече са наблъскани хората, инфраструктурата ще е по-добра? Каква глупост, точно пренаселеността притъпява усещането за собственост, колкото по-малко хора има на едно място, толкова повече те го считат за свое и полагат грижи за него, благоустрояват го. Включително улицата, садят цветя и дървета, подават сигнали, ако има проблеми, създават общност. Но не знам, дали хората ще имат пари да строят еднофамилни къщи. Би могло да се започне от западния модел на общинските жилища. Общината строи, обаче качествено, тухлени прилични кооперации с градинки отпред, с дълъг живот, с хубав план на квартала, широки улици, предвидени места за всичко. Строят върху земи, които закупуват или пък общински, в периферията на градовете. Апартаментите се продават на себестойност или се дава под наем, но умерен наем. Когато кооперациите са добре строени, в повечето случаи хората предпочитат да си ги купят. Общините не губят от това, защото все пак не ги раздават без пари, покриват си материалите и труда. Но и не пречи и бюджетът леко да помогне, ако се наложи, особено за инфраструктурата. И това е задължително да се случи, не само заради раждаемостта, а и защото държавата има дълг да изкара от отвратителните панели хората, които насилствено е натикала там през времето на комунизма, като е обезлюдила провинцията. Защото е искала да ги контролира по-лесно на куп и да си осигури работна ръка за индустрията. Тия панели вече се амортизираха, а хората нямат вина, че животът им е подреден така. Освен това, би трябвало по принцип да има някакви параметри каква квадратура общи градски пространства се полагат на всеки човек. Така, както на кокошка или друго отглеждано животно се изчислява колко квадратни метра трябва да има само за него. Това означава, колкото повече хора има в една кооперация, толкова повече прилежащи свободни площи да има около нея за паркове и др. Не може при една и съща инфраструктура, само да вдигаш височината на сградите. Градът трябва да диша, да има зеленина, да се охлажда през лятото, да се намали прахоляка. Така че това трябва да го направят от човещина и от хуманни подбуди, дори без значение колко деца ще родят хората. Иначе една от основните причини хората да не искат деца е, че е отнета принадлежността на децата от семействата. Навремето хората са раждали деца и за да вършат работа (абсолютно необходимо при онзи начин на живот) и всяка ръка в дома е била важна. Както се казва, винаги може да сложиш на масата още една купа с храна, обаче ако имаш още един чифт ръце и нозе, които да тичат по задачи. Днес децата не са на родителите, не им служат, колкото и някой да се съблазни в тази дума „служат“. Държавата принуждава родителя да е спонсор на детето, а тя му го отнема и решава с какво то ще се занимава. Така родителите имат по децата си само грижи, тревоги и разходи, а последните са и невъзпитани и неблагодарни за което. При първа възможност изоставят родителите си и дори враждуват с тях. Така че кой иска да ражда деца в такава култура, при която родителят прислугва на детето си като роб, а то му държи тон? Това е все още комунистическия дух (разпрострян по целия свят, внедрен и в социалистическото мислене), който под претекст за равни условия, (откъде накъде), всъщност кара всички деца по света да правят едно. А това „едно и също“ е както възможност, така и затвор, хомот, институция и лишаване от семейство. Семействата просто са разбити, разбити от права на децата (да не слушат никой и да не работят нищо), права на жените (да не си гледат децата и къщата и съпрузите) и права на мъжете (да носят перука и да си лакират ноктите, иначе се считат за опасни). Каква раждаемост с разбито семейство???

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • В. Николова

    05 Юли 2019 16:30ч.

    Има един аспект който учените глави изпускат . Все повече народа затлъставя , на един простата му алармира , жените на 25 повечето са дебели и с проблеми в забременяването . Пълнят като невиждали количките с отвратителна храна . Утрешния ден ще се раждат в пъти и по малко от днес . вижте как изглеждат момичета на 15, 16 ..някакви тлъстини по коремите , едвам ходят ...Такива организми не зачеват и не раждат здрави деца ..и да родят със зор , детето ще бъде нещастник живеещ в блок номер три в люлин , депресирам индивид бурмичка в матрицата ...който ще пукне на тридесет

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Информиран

    05 Юли 2019 16:47ч.

    Идвайки от малкия град в София ме смаза усещането за пренаселеност. Не знам дали са прави или не, но в мислите си мога да си представя голямо семейство само в бащината ми къща в Мездра. Единствено работата ми ме свързва с този шумен и мръсен град.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Петър Хвалипетров

    05 Юли 2019 16:51ч.

    Ако са прави защо никъде по света не се прилага предложеното от авторите?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • добра идея

    05 Юли 2019 16:56ч.

    Наистина защо общината не предоставя парцели на многодетни семейства, които плащат данъци? Подарихме Балкан, Нефтохима и много други предприятия а на хора, които раждат деца не даваме нищо. Най-засегнати са хората с добри доходи, които биба били и най-добрите родители. Те от дъ не полуават нищо. Ама нищо. Правилно ли е това? Да се парцелират територии и да се предоставят на хора които раждат деца и плащат данъци! Нямаме нужда от програми, които развъждат социално слаби търтеи!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • В. Николова

    05 Юли 2019 19:05ч.

    Ъхъм, най засегнати били тези с добри доходи но пак трябвало на тях да дават парцели . Тестове за чиста раса ще минават ли ? Не се бъркайте на Бог в работата. Тези които са благословенни да имат повече деца така е решил Бог . Тези които не са явно не трябва да се плодят . Съвсем друг е въпроса че аз съм за даване на прилични детски за всички деца ...И стипендии за бедни но надарени деца ,на участниците в спортни състезания , в олимпиади ...От бездетните но богати същества бих взела и раздала точно на бедни семейства

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Към Helleborus на 05.07.2019 в 16:22

    05 Юли 2019 23:31ч.

    Вие направо открихте топлата вода... още позната като "принципи на градоустройството". Точно по тези принципи се извършваше планирането на новите квартали в София. Докато не се развихри личната инициатива и не започнаха с връзки и познанства в Съвета да си изкарват разрешителни за "пломби" между съществуващите панелни сгради, разположени на точно определено разстояние една от друга... Всичко беше предвидено - и брой на училищата, и детски градини с точно определен брой места, и здравни заведения, като поликлиники ... И настъпи нашия демократичен ХАОС. Панелното строителство не се правеше за да "насилствено е натикала там през времето на комунизма, като е обезлюдила провинцията", а за да се разреши острата жилищна криза след ВСВ и в резултат на индустриализацията на страната ни. Провинцията наистина се обезлюди през последните 30 години, след като АПК (аграрно промишлените комплекси) бяха разрушени, животните бяха върнати на наследниците на собствениците, които след като се изпокараха, ги изклаха и затвориха в буркани за зимнина, тъй като нямаше с какво да ги изхранват... Съвсем видима е разликата между старите морски комплекси и новата бетонна джунгла по морето... И всичко съвсем се опошли когато по поръка на ЕС либерализирахме пазара на земеделска земя и куцо и сакато от ЕС започна да си пазарува нивите на нашите деди. Земеделските ни земи са изкупени от концесионери и не е тайна за никого, че огромни площи в Северна и Северо-Западна България се притежават от румънци, а в Южна България, под прикритие от турци, чрез поставени лица... Социалистическото градоустройство беше в пъти по-прогресивно от сегашния хаос.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Говори се в алтернативните медии на Запад

    06 Юли 2019 0:05ч.

    че глобалистите имат за цел да съкратят населението на света до 500 милиона души. За целта събират в т.н. урбанистични центрове (градовете) почти цялото население на държавите, натикват ги да живеят в минимално пространство, а земята наоколо да премине в собственост на корпорации и държава. Контролът на населението е много по-лесен, а един "неовладян вирус" (т.е. биологично оръжие) може да нанесе максимални поражения. Ето, половината от българския народ е вече в София, живее там под наем, а над 1.2 милиона жилища в страната ни пустеят... В селата ни се заселват групи граждани на ЕС - тук датско село, там германско или британско, изкупуват бащините ни къщи за по 2-3 хиляди ойро, прекарват си Интернет и работят онлайн и си живеат царски - прекрасен климат, слаби нормативи и закони, а заплатите им са фантастични за българския стандарт на живот... В София е пълно с офисни пространства, в които можеш да си наемеш едно работно място за месец или само няколко пъти в седмицата, колкото ти е нужно за да си свършиш проекта, с тотална гъвкавост; говори се много за (соросоидни!!!) проекти като "минимални жилища" със съвсем малки пространства, или за т.н. home-office, където има място само за един компютър и легло... С вредни за възпроизводителната система храни и ваксини стерилизират младите, и с добавки към водата и напитките (ендокринни дизруптори) ги объркват и те самите не знаят от какъв пол са, а с нормативи като Истамбулската Конвенция и шантави предавания по телевизиата ги зомбират и "нормализират" LGBTQ стил на живот; насърчават хората да гледат кучета, вместо деца... Това е светлото соросоидно бъдеще на ОО. Нямаш собственост, само работа, от нея зависиш 100 % и ставаш напълно послушен. Добре дошли е новия робовладелски строй.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • мда

    06 Юли 2019 0:26ч.

    Още една стая в периферията на столица-държава. Не е ли безумно 3/4-ти от България да живее в столицата ли?! Липсва регионална политика за устойчиво развитие на отделните райони с необходимата инфраструктура, болници, училища, детски градини, бърз, постоянен и достъпен интернет за дистанционна работа от вкъщи и условия за високотехнологичен частен фамилен бизнес, биопроизводства и т.н. Но има ли и коя е средната класа в България? Като оставим настрани 10-15% независими от корупционната държавна политика висококвалофицирани софтуеристи, проектанти, работещи предимно по чужди проекти и/или в сивата икономика, оказва се, че това са предимно чиновници и експерти, назначени на високоплатени държавни длъжности и свързани с партийно-корупционни схеми профани, печелещи обществени договори за вчера. Но има ли и какви са традиционните ценности в България днес? Как се възпитават децата днес, освен като консуматори на блага егоисти, култ към това как изглеждат, а не какви да бъдат, без самосъзнание за задължение към обществото и себе си потоянно да се образоват и развиват, и съзнание, че успехът е да се спечелят много пари по възможно най-лесния път? Къде е връзката между поколенията в модерния начин на живот? Къде са детските градини и училища, в които възрастни мъдри и авторитетни за нацията хора за пример са ментори и "преподават" и "работят" заедно отделни часове или по проекти с малките деца в учебни градинки както в Япония например или в стартъпи с по-големи ученици и студенти? Къде са кооперациите между отделни фамилии, каквито сме имали някога, но днес могат да се трансформират по нов път? Какъв е модерният начин на живот, като утре на вратата ни чука изкуствения интелект и много професии отмират, хората стават и ще стават все по-излишни и без солидна образователна, възпитателна култура и нови социални умения всяко дете ще бъде обречено да бъде роб в една матрица... Та, България се управлява в реакционен стил "на пожар". Как едно семейство да планира утрешния си ден, като няма прогнизируемост дори за днешния ден? Липсва мотивация в родителите да имат повече деца при такова проектирано бъдеще.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Сещам се, че при социализЪма

    06 Юли 2019 2:37ч.

    имаше изкуствено ограничение на заселването в София (което създаде огромни проблеми от съвсем друг вид) и ако човек нямаше т.н. софийско жителство не можеше да се започне работа в столицата, имаше планомерно развитие на окръжните градове и намаляване, разместване на висшите училища в провинцията, и свеждане до минимум разликата в стандарта на живота между столицата и провинцията...съвсем планомерно развитие, с конкретни 5-годишни планове. Така че, Helleborus, много се извинявам, но не сте запознат/а с общественото устройство през социализъма, когато с политики и мерки се противодействаше точно на съвременните хаотични, направлявани от соросоидни организации процеси за обезлюдяване на периферията и концентриране на населението в 1-2 центъра с цел по-лесен контрол... Тодор Живков сигурно се обръща в гроба си. Както и хората изградили с огромни усилия и лишения съвременна индустриално развита България.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Господинов

    06 Юли 2019 9:12ч.

    За какви ли не простотии се дават пари в нашата държава. Не виждам защо да не дадем пари или по-скоро парцели на многодетни семейства които работят плащат данъци и създават деца. Дори това да не е решение на демографската криза не виждам нищо лошо в това да опитаме.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • В. Николова

    06 Юли 2019 9:42ч.

    Когато имаш прекрасния Пирин , Рила, Родопите да идеш да се бухнеш в софията да живееш не си съвсем с акъла си . Същите тези влачат децата си да играят по моловете в детски кътове от пластмаса . Събота и неделя ходят в Триград и чакат селската женица да им сготви домашна храна а те самите са готови да плащат от софийските си заплати за това ...Защо, защото ръцете им са завряни в задника и не могат сами . А обикалят уикендите по почивки за да не полудеят в каменната софия . Изключително неприятни са ми тези типове когато идват при нас на почивка . Но сме готови да им вземем парите

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • безпартийна българка

    06 Юли 2019 23:56ч.

    Да погледнем модела Европейски съюз. Няма нужда да се афишираме, нека отговорим сами на себе си. Кой модел ни харесва повече: Урсула фон дер Лайен - работи и гради семейство със 7 деца или Ангела Меркел - отдадена единствено на работата си? Не става дума за пари. Не поставям оценки. Става дума за начин на живот. Като разберем кой начин на живот ни харесва наистина, тогава ще знаем и за какво да се борим. Но ако обитаваме една, две или повече стаи над "позволеното" в панелните комплекси, тогава ще можем наистина да си дадем сметка какво семейство всъщност искаме и искаме ли въобще семейство. Огромната част от българите всъщност няма нормална възможност да решава. Т.нар. небостъргачи - скъпи апартаменти, скъпо поддържане, бавен достъп във височина и пълна зависимост от системи за ток, вода, климатизация, пожарообезопасяване и пр. само задълбочават невъзможността да вземем правилното решение за себе си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • В подкрепа на 06.07.2019 в 00:05

    07 Юли 2019 13:13ч.

    https://www.youtube.com/watch?v=qQrCMHYCobY

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Баща

    07 Юли 2019 16:07ч.

    С жена ми веднага бихме искали да имаме 3 а защо не и 4 то дете. Проблема е в жилището. Малко е и наемодателя непрестанно ни натиска за нещо. Това би била добра идея - общината да раздава парцели на ниски цени.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • trasporter

    08 Юли 2019 20:52ч.

    Доколкото си спомням в бившата ГДР имаше стъпаловидна жилищна политика за млади семейства. Започва се с гарсониера - със всяко следващо дете то получава възходящо 2, 3 или 4 стаен апартамент. Разбира се, става дума за маневриране в общински и държавни жилища. Нямам повече информация за резултатите от този експеримент, но той съответства на идеята на авторите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до trasporter

    09 Юли 2019 10:51ч.

    Няма много общо с ГДР политиката. Става дума за за това да има повече къщи и парцели на пазара. Също така да може лесно къщите да се раширяват легално.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мавро

    10 Юли 2019 13:20ч.

    Статията е добра. Точно това е проблем а. Добавките мотивират само мързеливи те

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи