Новата космическа стратегия на САЩ

Военната дейност на САЩ в околоземното космическо пространство досега се състои в изграждане и експлоатация на космически системи в три направления : осигуряване бойните действия на войските чрез космическа свръзка, разузнаване, навигация, метео и топогеодезична информация, получаване на информация за изстреляни балистични ракети в интерес на противоракетната отбрана /ПРО/ и контрол на космическото пространство. Тази дейност заема около 25 процента, а от над 5200-те ракети-носители, стартирали в космоса, повече от 50 на сто са извеждали в орбита обекти с военно предназначение. 

От началото на 60-те г. на ХХ век воено-космическата дейност се ръководи от различни звена, получили значително организационно укрепване през 1982-1984 г., когато последоветелно се създават Космическо командване на ВВС /Air Force Space Command/, на ВМС и „Управление за космически системи” на Сухопътните войски. През 1985 г. от тях се създава Обединено космическо командване /United States Space Command/, пряко подчинено на министъра на отбраната. То беше закрито през 2002 година.

След него с разработване на космически средства за нуждите на Пентагона и Националното управление за военно-космическо разузнаване и за използването им се занимават над 60 организации, като основната тежест се поема от Космическото командване на ВВС в съдействие с тези на ВМС и Сухопътните войски. Дейността им обаче не е централизирана, а хилядите специалисти са на различно подчинение, което води до проблеми при планиране и провеждане на операции в околоземното космическо пространство. 

Поради това през 2018 г., след като Конгресът отклони предложението на президента Тръмп за създаване на Космически сили, той разпореди създаване на Космическо командване в структурата на Министерството на отбраната. Първоначално поставената му задача е разработване на стратегия за подготовка и водене на бойни действия в космоса с цел постигане на превъзходство в космическото пространство. 

Активизирането на САЩ се обяснява и с назрели военно-политически проблеми, свързани с Русия и особено с Китай, които налагат приемане на нов подход при организиране и провеждане на военно-космическата дейност. Същността му е обяснена в посочения по-горе доклад. 

Основен момент в него е приемането на нова стратегия за усъвършенстване на системата за национална ПРО /National Missile Defense/. Тя трябва да защити територията на САЩ чрез по-бързо и по-точно ранно откриване, идентифициране и унищожаване на всички типове ракети по всяко време и на всяко място независимо откъде са изстреляни. Нов елемент в нея е създаване и развръщане на нови информационни и нови ударни средства, включително и в околоземното космическо пространство, както и модернизиране на всички съществуващи. 

Според врид министъра на отбраната САЩ П. Шанахан САЩ имат намерение да унищожават ракетите на потенциалния противник над тяхната територия, т.е. на активния участък на траекторията на полета им и дори още преди изстрелването им, като за целта ще се използват и оръжия с космическо базиране. 

Това намерение не е официално приета концепция за нанасяне на превантивни удари, но ако се стигне до подобни действия срещу мощен противник, обстановката може да излезе от контрол и да стане твърде опасна и за самите САЩ. Поради това обявеното намерение не е нищо повече от една най-обикновена пропаганда. 

С какви сили и средства разполагат САЩ за ПРО към настоящия момент?

Националната система за ПРО се формира от две основни подсистеми : информационно-управляваща и ударна, включваща средства със земно и морско базиране. Значително внимание се отделя на информационно-управляващата подсистема и основно на РЛС за ранно откриване на изстреляни ракети и контрол на космическото пространство. Те са разположени на територията на САЩ, Англия, Гренландия, Норвегия, Турция, Южна Корея, Япония. По-голямата част от тях ще бъде модернизирана, за да може да се справи с руската хиперзвукова заплаха. 

Космически компонент на подсистемата са спътниците SBIRS /Space-Based Infrared System/, от които засега само част е изведена в околоземна орбита. Те откриват изстреляни ракети около 20 сек след старта, идентифицират ги, определят параметрите на траекторията, а на средния участък разпознават реалната бойна глава от лъжливите цели. С тях постепенно се заменят досегашните DSP /Defense Support Program/, чиито възможности са значително по-малки, а реакционното им време е около минута.

Ударната подсистема разполага с комплекси със земно и морско базиране. Земните са дислоцирани в Аляска и Калифорния /прехващачите GBI-Ground-Based Interceptor, височина на прехващане до 2000 км/, чиито брой трябва да се увеличи до 64, в Румъния и наскоро в Полша /комплекс „Aegis Ashore” с противоракета SM-3 Block IB, прехващане на височина до 700 км/ и Япония /„Aegis Ashore” вероятно с SM-3 Block IIА, прехващане на височина до 1500 км/, а в Южна Корея е комплекс THAAD /Terminal High Altitude Area Defense/, способен да прехваща цели на височина до 150 км. 

Средствата с морско базиране са разположени на крайцерите „Тикондерога” /на борда им са 122 вертикални пускови установки Мк-41/ и разрушителите „Ърли Бърк” /96 ВПУ Мк-41/ на САЩ, чиито брой към 2020 г. трябва да се увеличи до 32 с общ боекомплект над 500 ракети, основно SM-3 Block IB. С подобно предназначение и въоръжение са четирите разрушителя на Япония  – при необходимост те ще действуват в обща система с тези на САЩ.

Впрочем на 21 февруари 2008 г. от борда на крайцера „Lake Erie” с противоракета SM-3, използвана в случая като клас „кораб-космос”, САЩ унищожиха свой разузнавателен спътник на височина 245 км. С това те доказаха, че освен за ПРО, тези комплекси могат да се използват и за противокосмическа отбрана /ПКО/, тъй като посочената по-горе височина на прехващане позволява това. 

Новата стратегия предвижда използване за ПРО и на въздушни средства и преди всичко на многоцелевия стелт-изтребител F-35 „Lightning II” и на БЛА като носители на лазерно оръжие. Освен това се планира използване на ударни средства и с космическо базиране, което е ново и твърде съществено допълнение. Необходимите оръжия трябва да бъдат разработени по нови технологии и на нови физически принципи, което изисква значително време. Наличието на такива средства, особено с космическо базиране, ще бъде твърде  важно условие за постигане на превъзходство в космоса.

Използването им означава провеждане на операции по унищожаване на обекти в околоземното космическо и в горните слоеве на въздушното пространство. Ето защо новата стратегия, от една страна, има пряко отношение към противоракетната отбрана, а от друга тя има и непосредствено отношение към противокосмическата отбрана, т.е. втората, необявена цел на новата стратегия е именно ПКО.  По същество тя е стратегия за създаване на възможност за провеждане на отбранителни и настъпателни операции в обединен земно-морски и въздушно-космически театър на военните действия /ТВД/. Следователно новата стратегия има за цел създаване на възможности за използване и на четвъртото измерение на войната – космическото.

Реализацията на предвидената дейност, значителна част от която трябва да завърши до 2023 г., изисква централизиране и оптимизиране на цялата военно-космическа дейност на страната. Това ще бъде основна задача на бъдещите Космически войски, за чието създаване на 19 февруари 2019 г. беше подписан президентски указ SPD-4 – „Директива за космическа политика-4”. С него Космическите войски /”Space Force”/ стават нов, шести вид въоръжени сили. 

Космическите войски ще функционират съвместно с Космическото командване, създадено през 2018 г. Засега много основни моменти от функциите на двете структури не са ясни. В посочените документи се указва само, че Космическите войски /вероятно се има предвид бъдещия им щаб/ ще организират, подготвят и въоръжават поделенията, а Космическото командване ще планира, организира и провежда космически операции, включително и с използване на ударни средства. 

Кои са важните военно-политически проблеми,  свързани с Русия и Китай,  които имат предвид САЩ при разработване на новата стратегия? 

Не е пресилено да се твърди, че основен настоящ проблем за САЩ е Русия, а бъдещ – Китай. С проблемите на ПРО и ПКО СССР/Русия се занимават още от началото на 60-те години на ХХ век. След редица преобразования на 1 август 2015 г. Русия създаде Космически войски като род войска в състава на Въздушно-космическите сили – те са формирани на същата дата чрез обединяване на ВВС и Войските за въздушно-космическа отбрана.

Днес подходът на Русия към военното използване на околоземното космическо пространство се изразява в два аспекта : ефективен контрол на противниковите космически обекти и създаване на възможност за неутрализирането им със земно базирани комплекси. През периода 2013-2015 г. Русия активно експериментира с четири спътника-инспектори от серията „Космос”. Те са подобни на използваните от САЩ през 2006-2017 г. няколко маневриращи спътника, на основата на които са разработени по-ефективните SBSS /Space-Based Surveillance System/. 

За противодействие на американските космически обекти засега Русия предпочита създаване на средства клас „земя-космос” с  различно предназначение. Например мощно средство за радиопротиводействие на електронните системи на спътниците е комплекс „Таврида-2.3”, която е в серийно производство от 2018 г. Твърди се, че приетият на опитна войскова експлоатация боен лазер „Пересвет” е в състояние да се справи с оптико-електронните устройства на разузнавателните спътници. 

Не могат в САЩ да не отчитат и възможностите за ПКО на мобилната зенинто-ракетна система С-500 „Прометей”, чийто полетни изпитания са планирани за тази година. Успешни полетни изпитания се провеждат и със стационарните ракети-прехващачи от системата за ПРО на Московския промишлен регион А-235 „Нудол”, чиито възможности са сходни с тези на американските антиракети GBI. 

Що се отнася до ударни средства „космос-космос” може да се твърди, че все още се съхраняват технологичните постижения на СССР за провеждане на космически операции като комплексите „Каскад”, „Щит”, ИС-МУ /”Убиец на спътници”, на въоръжение от 1990  до 1993 г./, на опитните лазерни станции със земно /”Тера-3”/, въздушно /мегаватен лазер А-60 на база ИЛ-76МД/ и с космическо базиране /„Скиф-Д”/, изоставени в края на 80-те години на ХХ век, както и на използваните три орбитални военни станции „Алмаз” /1973-77/. При необходимост някои от тях  могат да се възстановят на нова технологична основа, например, през 2018 г. стана ясно, че е продължена работата по проекта „Сокол-Ешалон” за въздушно-базиран боен лазер. 

Китай засега само загатва, но твърде ефектно, възможностите си за военна дейност в космическото пространство. На 11 януари 2007 г. с противокосмически комплекс ”Dong Neng-1” /ракета „земя-космос” КТ-1 и кинетичен прехващач SC-19/ Китай унищожи свой аварирал метеоспътник  „Fen gyun-1C” /”Вятър и облак-1С”/ на височина 865 км и с това демонстрира възможностите си за ПКО. 

През септември 2013 г. изстреляна китайска ракета „Kuaizhou” предизвика сериозно безпокойство в Пентагона. Ракетата достигна височина 35 хил. км, на която летят свързочните спътници на САЩ и ретранслаторите за предаване на информация от разузнавателните спътници, а на 20 хил. км са навигационните спътници на DPS NAVSTAR. Вече няколко години три китайски спътника,  обявени като средство за отстраняване на космически боклк, успешно маневрират, сближават се и експериментират с използване на роботизиран манипулатор. Той е подобен на този на американския космоплан Х-37В и с тях могат да се захващат неголями по размер космически обекти. Активното маневриране и инспектиране на космически обекти е първата необходима стъпка към тяхното унищожаване.

Китай реализира и програма ”Шен лун”, чиято цел е разработване на безпилотен космоплан, подобен на Х-37В, но извеждан в космоса от модифициран бомбардировач Н-6. Страната експериментира и с лазерна установка „земя-космос”. 

Посочените данни за военно-космическата дейност на трите мощни космически държави ясно показва направлението за развитие на системите за ПРО и ПКО. Трябва да се подчертае, че тази дейност не е незаконна. Извеждането на конвенционални оржия в космическото пространство не е забранено и то няма да наруши сществуващия Договор от 1967 г. за дейността на държавите по изследване и използване на космоса, Луната и другите небесни тела. Той забранява разполагане в космическото пространство само на каквото и да е оръжие за масово поразяване. 

Затова извеждането на оръжие в космоса може да бъде осъдено от морална гледна точка като стъпка, открила вече нов етап от надпреварата във въоръжаването – този път космическа.