Билетче за всяка туристическа атракция у нас! Това е новата идея за подкрепа на туризма у нас, представена от ресорния министър Николина Ангелкова. Приходите от тези билетчета ще се инвестират в социализиране на обектите. Фактите сочат, че над 400 туристически атракциона са с неясна собственост, а до над 250 няма достъп.
Невъзможните билетчета за туристически атракции


Да се върнем в началото: що е то атракцион? Според тълковния речник това е „съоръжение за развлечение в открити места за разходка и почивка“. Е, как отиваш да се разхождаш и да почиваш на място, което не знаеш, че съществува, защото не можеш да стигнеш до него? То и до известните трудно се стига и по правило няма къде да се паркира, какво ли остава за тези обекти, дето и сами не знаят за съществуването си!
Още по-конкретен въпрос: какво съдържа атракционът? Дали това е място, което е наречено такова по силата на нечие желание или означава облагородяване на някаква територия по начин, който предполага комфорт, чистота, възможности за лична хигиена?
Едно от най-популярните исторически места в България е крепостта Царевец във Велико Търново. През лятото там температурата достига до 45 градуса. В целия комплекс няма нито една чешма, нито една тоалетна. Всъщност, през 2009 г. показаната на снимката химическа пластмасова кутия се срина в Янтра. За късмет – без клиент в нея.


Подходът към едното място е само за роднини на Спайдърмен или на Жената Котка. 

Макар това можеше да стане изцяло български патент: скачане в Янтра с тоалетна кабинка или рафтинг със същото съоръжение. Само нямаше да бъде ясно: кабинката ли замърсява Янтра или Янтра – кабинката.
Тук-там из България се срещат отлично уредени туристически маршрути, с беседки, с обособени огнища, с места за наблюдение. Цената за разходка по Белоградчишките скали, например, е 4 лв. Там притокът от посетители не спира, защото мястото предлага преживяване от световна величина. Всъщност, докато кмет на града беше Емил Цанков, за него се говореше и в световните новини, работеше се по проекти. В желанието си да привлича внимание, той „откри“ и древна тракийска рецепта за вино! Откак той не е в кметския стол градът изпадна от картата на местата със събития.
Един град като Свищов няма друг шанс, освен ежегодният турнир-възстановка на римски битки „Орел над Дунав“. Инициатор и двигател на всичко отново беше един сърцат зам.-кмет.
В крайна сметка личности с хъс, визия и амбиция могат да създадат туризма по места. Иначе те могат да влязат във всякакви списъци и от това не следва нищо. 


Струилишката екопътека край Девин е сред прекрасните примери на компактно, но отлично изградено място за отдих и разходка. 

Добре организираните и работещи атракциони у нас са толкова малко, че е по-лесно да бъдат изброени те, отколкото да се чудим откъде да подхванем 250 недостъпни туристически места.
Те всъщност не са туристически, защото целта не е някой да се убие, за да стигне до тях.
Да се върнем на изначалната идея: плащане за всички атракциони. И сега музеите, пещерите и всички поддържани по съответния начин места за посещение са с платен вход. Какво ще стане обаче, ако на всеки набеден за атракцион обект бъде сложено билетче? Да допуснем, че то струва левче. Някой трябва да събира таксата, а освен това ако обектът не е с единствен вход с размер на врата за апартамент, то първо трябва да се инвестира в заобграждането му.  А в правенето на огради горчив опит сме събрали достатъчно.
Та слага собственикът на атракциона с тесен вход леля, която да събира приходите. Нека е левче. Жената трябва да получава заплата за чакането на клиенти по цял ден. Вече са отишли 300 лева. Ако мястото е целогодишно, трябва да й пуснат и ток, та да върти по една духалка през самотните дълги зимни дни. Това означава, че обектът трябва да разчита на минимум 500 клиента месечно, та да останат 200 лв. за поддържка (без сезона с отоплението с духалката). И какво по-точно се поддържа с такава сума? И кой е този безименен обект, който акумулира 500 посетители месечно, след като крепост като Баба Вида не може и да мечтае за такъв човекопоток, освен ако не са организираните групи и то само в някои сезони?
Така, както е в другите държави, у нас всички туроператори предлагат на „ваканцуващите“ чужденци по Черноморието екскурзии из страната. От Варна маршрутите са определени от години, същото е и от Бургас. Туроператорите не са глупави, те предлагат и културно-исторически маршрути, и етнографски комплекси, и национални обичаи. Но тук идва друг проблем: тъй като сме най-евтината лятна дестинация с всичко включено в цената, нашите посетители са от групата, която не иска да троши и цент повече от предварително планираното. Ако някой ще ходи до някъде, то трябва да е популярно място, с гарантирани гледки, с възможности за ефектни снимки и нещо, което задължително (това е силно като религиозна принадлежност) - трябва да предлага добър шопинг.
У нас е пълно с трагични примери на вековни манастири, отпред окичени с китайски боклуци, матрьошки, кучета с клатещи се глави и малко грънци. Като контрапункт или като насрещно застанал батальон са

бабите-плетачки на миленца и покривки.

И това от десетилетия е нашият продукт.

Всъщност – не стана ясно дали вече ще се плаща и за църковните обекти, които са и туристическа атракция. В западни държави това се прави, но у нас такова решение ще предизвика масова истерия и публично изтезание на цялото министерство. Не че християните са толкова много, но ще се разлеят едни приказки за българщината, за вярата, за правата ни... Отделно от това, посещението на църкви и манастири наистина продължава да е водещ туризъм за много пенсионери. 

Министърът на туризма е напълно права, че туризмът ни трябва да се превърне в индустрия, в цялостен продукт, който да продава едновременно уникалното, търсеното и онова, което е важно и за нас.
Факт е, че в Англия май само за минаване по мостовете не се плаща. За всичко друго дерат по няколко кожи. Но Англия няма проблем с туристопотоците. В Будапеща уникални исторически паметници са напълно безплатни и само за части от цели комплекси се плаща билетче. Това става тогава, когато човек е вече зашеметен от красота и иска да не изпусне нищичко.
У нас от 264 общини, след месеци на постоянно ръчкане и напомняме, 104 от тях още не могат да изброят колко са им туристическите обекти. Та оттам ще изскочат още недостъпни и такива с неясна собственост.
В крайна сметка отново изоставаме в нещо много важно, а то е развиване на тематичните пътувания. Рекламата ни е осъдена да остава безплодна и безпосочна, защото тя продължава упорито да посочва места, а не за кого са тези места, не разкрива какво може да се прави, какво може да бъде преживяно. Хората отдавна не искат да гледат и да слушат, те искат да бъдат част от нещо.
Истината е, че мнозина биха платили за недостъпни туристически атракции, стига някой да ги предложи сладко. А засега запазена трагедия на нашия туризъм е скучнотията.

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

3 коментар/a

био на 18.02.2015 в 19:39
Че това си е оригинална идея на Остап Бендер: https://www.youtube.com/watch?v=gJRGTLydN6A И таксата може да се направи \"плаваща\".
Rattrack на 18.02.2015 в 23:07
Новата министърка се чуди откъде да подхване. Това с атракционите е ново 20. Досега бяха културно-исторически паметници и природни забележителности, сега станаха атракциони. И като си помислим, че сигурно половината са църкви и манастири, ясно е, че няма дак да се събира такса и дори трябва да се премахне безумната такса за снимки \"отвън\". Иначе за останалото Панделиева е права.
И това ли трябва да ви учи човек как да го правите бе, мама му стара? на 19.02.2015 в 05:40
Измислете карнетки, с които посетителите на атракционния комплекс се снабдяват при влизането (в ограденото място). Организацията трябва да е такава, че да не се плаща в началото, а в края на посещението на обектите, когато върху карнетката са се събрали някакъв брой маркери (да речем - ДУПКИ от перфоратор), които се нанасят на карнетката при влизане в поредния атракционен обект. Някои ще посетят едни обекти, за други изборът ще бъде някакъв друг. Не е задължително всеки да посещава всичко - нито е по силите на човека, нито съответствува пък и на специфичните му интереси. Важното е, че когато си тръгне, посетителят ще плати само за това, което е видял и където е бил, а не за всичко, което потенциално би могъл да посети. Така от една страна е справедливо, а от друга е и далеч по-удобно, отколкото за няколкото десетки видове атракции всеки път \"да се редиш за билети\". Ама кой щял бил да перфорира карнетките? Така е - на никого не му се иска да плаща заплати на цяла тумба беделници, които вместо да се шляят насам-натам, да бройкат - макар и срещу умерено капиталистическо заплащане - да не би да влезе някой гратисчия, па и да му продупчат карнетката. В наше вереме с такава работа биха се занимавали само най-големите отрепки, на добросъвестността на които въобще не може да се разчита. Значи пак ще трябва, ваш\'та мама, да дойдете при мен - изобретателя на технически устройства за организация и контрол на инак стихийната и податлива на използвачески инстинкти човешка същност, който да ви измисли автоматизирани (и даже роботизирани) пропусквателни бариери.

Напиши коментар