Билетче за всяка туристическа атракция у нас! Това е новата идея за подкрепа на туризма у нас, представена от ресорния министър Николина Ангелкова. Приходите от тези билетчета ще се инвестират в социализиране на обектите. Фактите сочат, че над 400 туристически атракциона са с неясна собственост, а до над 250 няма достъп.
Невъзможните билетчета за туристически атракции


Да се върнем в началото: що е то атракцион? Според тълковния речник това е „съоръжение за развлечение в открити места за разходка и почивка“. Е, как отиваш да се разхождаш и да почиваш на място, което не знаеш, че съществува, защото не можеш да стигнеш до него? То и до известните трудно се стига и по правило няма къде да се паркира, какво ли остава за тези обекти, дето и сами не знаят за съществуването си!
Още по-конкретен въпрос: какво съдържа атракционът? Дали това е място, което е наречено такова по силата на нечие желание или означава облагородяване на някаква територия по начин, който предполага комфорт, чистота, възможности за лична хигиена?
Едно от най-популярните исторически места в България е крепостта Царевец във Велико Търново. През лятото там температурата достига до 45 градуса. В целия комплекс няма нито една чешма, нито една тоалетна. Всъщност, през 2009 г. показаната на снимката химическа пластмасова кутия се срина в Янтра. За късмет – без клиент в нея.


Подходът към едното място е само за роднини на Спайдърмен или на Жената Котка. 

Макар това можеше да стане изцяло български патент: скачане в Янтра с тоалетна кабинка или рафтинг със същото съоръжение. Само нямаше да бъде ясно: кабинката ли замърсява Янтра или Янтра – кабинката.
Тук-там из България се срещат отлично уредени туристически маршрути, с беседки, с обособени огнища, с места за наблюдение. Цената за разходка по Белоградчишките скали, например, е 4 лв. Там притокът от посетители не спира, защото мястото предлага преживяване от световна величина. Всъщност, докато кмет на града беше Емил Цанков, за него се говореше и в световните новини, работеше се по проекти. В желанието си да привлича внимание, той „откри“ и древна тракийска рецепта за вино! Откак той не е в кметския стол градът изпадна от картата на местата със събития.
Един град като Свищов няма друг шанс, освен ежегодният турнир-възстановка на римски битки „Орел над Дунав“. Инициатор и двигател на всичко отново беше един сърцат зам.-кмет.
В крайна сметка личности с хъс, визия и амбиция могат да създадат туризма по места. Иначе те могат да влязат във всякакви списъци и от това не следва нищо. 


Струилишката екопътека край Девин е сред прекрасните примери на компактно, но отлично изградено място за отдих и разходка. 

Добре организираните и работещи атракциони у нас са толкова малко, че е по-лесно да бъдат изброени те, отколкото да се чудим откъде да подхванем 250 недостъпни туристически места.
Те всъщност не са туристически, защото целта не е някой да се убие, за да стигне до тях.
Да се върнем на изначалната идея: плащане за всички атракциони. И сега музеите, пещерите и всички поддържани по съответния начин места за посещение са с платен вход. Какво ще стане обаче, ако на всеки набеден за атракцион обект бъде сложено билетче? Да допуснем, че то струва левче. Някой трябва да събира таксата, а освен това ако обектът не е с единствен вход с размер на врата за апартамент, то първо трябва да се инвестира в заобграждането му.  А в правенето на огради горчив опит сме събрали достатъчно.
Та слага собственикът на атракциона с тесен вход леля, която да събира приходите. Нека е левче. Жената трябва да получава заплата за чакането на клиенти по цял ден. Вече са отишли 300 лева. Ако мястото е целогодишно, трябва да й пуснат и ток, та да върти по една духалка през самотните дълги зимни дни. Това означава, че обектът трябва да разчита на минимум 500 клиента месечно, та да останат 200 лв. за поддържка (без сезона с отоплението с духалката). И какво по-точно се поддържа с такава сума? И кой е този безименен обект, който акумулира 500 посетители месечно, след като крепост като Баба Вида не може и да мечтае за такъв човекопоток, освен ако не са организираните групи и то само в някои сезони?
Така, както е в другите държави, у нас всички туроператори предлагат на „ваканцуващите“ чужденци по Черноморието екскурзии из страната. От Варна маршрутите са определени от години, същото е и от Бургас. Туроператорите не са глупави, те предлагат и културно-исторически маршрути, и етнографски комплекси, и национални обичаи. Но тук идва друг проблем: тъй като сме най-евтината лятна дестинация с всичко включено в цената, нашите посетители са от групата, която не иска да троши и цент повече от предварително планираното. Ако някой ще ходи до някъде, то трябва да е популярно място, с гарантирани гледки, с възможности за ефектни снимки и нещо, което задължително (това е силно като религиозна принадлежност) - трябва да предлага добър шопинг.
У нас е пълно с трагични примери на вековни манастири, отпред окичени с китайски боклуци, матрьошки, кучета с клатещи се глави и малко грънци. Като контрапункт или като насрещно застанал батальон са

бабите-плетачки на миленца и покривки.

И това от десетилетия е нашият продукт.

Всъщност – не стана ясно дали вече ще се плаща и за църковните обекти, които са и туристическа атракция. В западни държави това се прави, но у нас такова решение ще предизвика масова истерия и публично изтезание на цялото министерство. Не че християните са толкова много, но ще се разлеят едни приказки за българщината, за вярата, за правата ни... Отделно от това, посещението на църкви и манастири наистина продължава да е водещ туризъм за много пенсионери. 

Министърът на туризма е напълно права, че туризмът ни трябва да се превърне в индустрия, в цялостен продукт, който да продава едновременно уникалното, търсеното и онова, което е важно и за нас.
Факт е, че в Англия май само за минаване по мостовете не се плаща. За всичко друго дерат по няколко кожи. Но Англия няма проблем с туристопотоците. В Будапеща уникални исторически паметници са напълно безплатни и само за части от цели комплекси се плаща билетче. Това става тогава, когато човек е вече зашеметен от красота и иска да не изпусне нищичко.
У нас от 264 общини, след месеци на постоянно ръчкане и напомняме, 104 от тях още не могат да изброят колко са им туристическите обекти. Та оттам ще изскочат още недостъпни и такива с неясна собственост.
В крайна сметка отново изоставаме в нещо много важно, а то е развиване на тематичните пътувания. Рекламата ни е осъдена да остава безплодна и безпосочна, защото тя продължава упорито да посочва места, а не за кого са тези места, не разкрива какво може да се прави, какво може да бъде преживяно. Хората отдавна не искат да гледат и да слушат, те искат да бъдат част от нещо.
Истината е, че мнозина биха платили за недостъпни туристически атракции, стига някой да ги предложи сладко. А засега запазена трагедия на нашия туризъм е скучнотията.

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Свят без хоризонт

Свят без хоризонт

Когато международният живот се оказа парализиран от пандемията, всички...
Déjà vu

Déjà vu

Тодор Живков не го свали улицата, нито липсващите български дисиденти,...
Краят на Ататюрк

Краят на Ататюрк

През Х век посетителите били заслепени от гледката на централния купол...

3 коментар/a

био на 18.02.2015 в 19:39
Че това си е оригинална идея на Остап Бендер: https://www.youtube.com/watch?v=gJRGTLydN6A И таксата може да се направи \"плаваща\".
Rattrack на 18.02.2015 в 23:07
Новата министърка се чуди откъде да подхване. Това с атракционите е ново 20. Досега бяха културно-исторически паметници и природни забележителности, сега станаха атракциони. И като си помислим, че сигурно половината са църкви и манастири, ясно е, че няма дак да се събира такса и дори трябва да се премахне безумната такса за снимки \"отвън\". Иначе за останалото Панделиева е права.
И това ли трябва да ви учи човек как да го правите бе, мама му стара? на 19.02.2015 в 05:40
Измислете карнетки, с които посетителите на атракционния комплекс се снабдяват при влизането (в ограденото място). Организацията трябва да е такава, че да не се плаща в началото, а в края на посещението на обектите, когато върху карнетката са се събрали някакъв брой маркери (да речем - ДУПКИ от перфоратор), които се нанасят на карнетката при влизане в поредния атракционен обект. Някои ще посетят едни обекти, за други изборът ще бъде някакъв друг. Не е задължително всеки да посещава всичко - нито е по силите на човека, нито съответствува пък и на специфичните му интереси. Важното е, че когато си тръгне, посетителят ще плати само за това, което е видял и където е бил, а не за всичко, което потенциално би могъл да посети. Така от една страна е справедливо, а от друга е и далеч по-удобно, отколкото за няколкото десетки видове атракции всеки път \"да се редиш за билети\". Ама кой щял бил да перфорира карнетките? Така е - на никого не му се иска да плаща заплати на цяла тумба беделници, които вместо да се шляят насам-натам, да бройкат - макар и срещу умерено капиталистическо заплащане - да не би да влезе някой гратисчия, па и да му продупчат карнетката. В наше вереме с такава работа биха се занимавали само най-големите отрепки, на добросъвестността на които въобще не може да се разчита. Значи пак ще трябва, ваш\'та мама, да дойдете при мен - изобретателя на технически устройства за организация и контрол на инак стихийната и податлива на използвачески инстинкти човешка същност, който да ви измисли автоматизирани (и даже роботизирани) пропусквателни бариери.

Напиши коментар