Един човек умря от антракс – ял от кравата, носител на смъртоносния вирус. Всенародна операция по предотвратяване на последствията спря разпространението на заразата. Месото обаче вече бе попаднало в търговската и ресторантска мрежа по морето. Е, само една антраксова зараза липсваше на разклатения ни черноморски туризъм.
Летният черноморски туризъм – между антракса и леда от кочина

Въпреки това 27 заведения бяха затворени, беше изтеглено цялото месо от хотели. В 10 ресторанта откриха спори на антракса.

Всичко това, уви, не остава наша тиха национална тайна, макар развоят да е с хепиенд.

Всъщност чрез смъртта си човекът, ял от болната крава, стана причина да се направят проверки, които явно са били извън обсега на специалистите. Това значи също, че в заведенията по морето се предлага за храна всичко отвсякъде, а то може да бъде спряно само ако някой умре. Докато всички са живи, туристите често получават стомашни проблеми, а по правило вината се приписва на летните вируси.

Изводът е страховит, макар реакцията на държавните органи да бе светкавична.

Около три седмици по-рано от Комисията за защита на потребителите (КЗП) санкционираха ресторанти за това, че предлагат за прясна риба, която е дълбоко замразена. Пак инспекторите на КЗП затвориха 25 заведения по морето, които са работили на мерак – без разрешения, без документи, просто  отворили и започнали да събират пари от хората за това, което им поднасят. Някой може ли дори да предположи какъв е произходът на храната и какви проверки е преминала?

Нещата започаха да добиват трагикомичен характер – не минаха и десет дни от труса с антракса, появи се лед за напитки, правен в свинарник.

Лед с елементи на четина?

Очаква се обаче, че разхладителната свинщина на кубчета не е стигнала до много заведения, но всъщност това не е никак сигурно.

Точно ден по-късно научихме, че първата в България пътека за влизане в морето за хора с инвалидни колички, направена в Аспарухово във Варна, е разбита на шестия ден. Вандали с удоволствие я направили на парчета. Около 20 хил. лв. ще струва възстановяването й.


Ето тази рампа за хора, които не могат тичайки да се бухнат в морето, се оказа пречка за местните в Аспарухово. 

 

И понеже от хранителнителните проблеми преминаваме към човешките проявления по морето, пиян до смърт британски турист за майтап изтръгнал бебешка количка с пеленаче от ръцете на родителите и побягнал с нея. За щастие с намесата на околните и на полицията бебето не пострада. А можеше да стане непоправимото. Ние вече знаем какво се случва с поданиците на короната, които извършат престъпление у нас (например счупят черепа на барман, който се опитва да помогне на мъртвопиян британец) – връщат ги на Острова, където ги посрещат като герои.

Новините гърмят и от възмутителни случаи на плажно изнудване. Въпреки законите, въпреки правилата, въпреки глобите за концесионерите нарушители туристите, които не искат да плащат за сянка и шезлонг колкото за хотелската си стая, да вървят накрая на плажа! Ако искат пълна свобода, да пътуват до неохраняемо място и там да си опъват кърпите. Но там някой кмет може да сложи бариера на пътя. Уж от грижа за околната среда.

В колко ли европейски държави когато кметът еднолично прегради път, премиерът му се обажда и го "убеждава" да вдигне загражденията? 

Българското море постепенно, но трайно се сдоби с явен облик: място за деребеи – плажни и ресторантьорски; място за европейските пияници; българското Черноморие – дестинация толкова евтина, че и най-притеснените във финансово отношение западняци да могат да си позволят поне четиризвездно настаняване. Родното море - агресивно към своите, защото който се е докопал до малко сезонна власт - било на местата за плажни кърпи, било зад бара, откъдето да подава напитки, натирва първо своите. 

За простиране на кърпа в близост до шезлонг в Приморско например се взима петарка. На Южния плаж в града чадър с два шезлонга струва 18 лева на първа линия. Цената трябва да бъде платена дори и ако сте сами. Намерете си другар, бе! На втора линия тарифата е 12 лева, като сянката върви с един шезлонг.

Безплатен плаж? Няма такива глезотии!

Искате безплатна ивица с удобства – вървете в Гърция, вървете където си щете, в България не става.


На този гръцки плаж на 3 часа с кола от София, на първа линия са предоставени места за хора с обикновени кърпи и лични чадъри, а всички останали лягат на сянка дори само срещу поръчката на една минерална вода. 


Минавали проверяващи, налагали глоби на концесионерите, те си ги плащали, а на другия ден започвали да искат по евро и за чифт джапанки, шегуват се нашенци. 

Чакаме китайци и индийци по плажовете. Те щели да наваксат за руснаците, които вече прелитат над нас и отиват в Гърция и Турция. Но как да ги очакваме – като индивидуални туристи или на чартъри, и тях ли ще набутаме в ол инклузива? Можем да се помолим и за арабски гости - нашето жежко лято е нищо пред техните 55 градуса дневна температура на сянка. 

В Хърватия например ол инклузив не съществува. В хотели, които са малко по-отдалечени от центровете на курортите, може да се предлага закуска и вечеря. Но това е по избор, а не единствено възможна оферта.


Ето така изглежда курортната застроеност в Хърватия - идеята е хората да си почиват и да се радват на простор и спокойствие. 

По нашето Черноморие е пълно с хора, които ходят наоколо с гривнички – сини, жълти, червени - да е ясно кой на какви ясли се храни. Тези, които са на super all inclusive, разполагат с една гарантирана и заобиколена с въженца плажна територия, където могат да се опънат на шезлонг, без да им одерат кожата за това. Гледат надменно към простосмъртните, които ги заобикалят.

Всъщност, ако индийците не започнат да прииждат в България като ол инклузив гости, що бой ще отнесат по нашите плажове и колко пъти ще ги изгонят от заведения, докато някой схване, че плачат на хинду...

Министърът на туризма Николина Ангелкова

далеч преди началото на сезона изяви желание плажовете, като неразделна и съставна част от туристическата услуга, да бъдат предоставени за управление на ведомството. Ако това стане, министерството може да избира измежду няколко варианта: драстично да намали цените за концесия и така да обоснове лесния достъп на всички летовници до предните линии на плажовете; да премахне концесиите и да ги даде за управление на общините; да възложи дейността на хотелиерите, които помежду си да се разберат как да парцелират плажовете.

Последният вариант е най-неприемлив, защото собствениците на хотели само това чакат – ще направят вериги частни пясъчни ивици. Ако общините поемат управлението, ще се окаже, че нямат достатъчно средства да поддържат в добро състояние чадърите, шезлонгите и най-вече хигиената.

Всъщност и сега хигиената зависи от тях само частично. Защото вече в няколко телевизионни новинарски емисии се показват видеа на отходни тръби, които се изливат сред плажуващите. За последно такъв репортаж излъчи БНТ от Бургас, като образно бе разказано за цвета и аромата на прииждащата течност. 
 


Този тип строителство по нашето Черноморие предопределя и трагедията с намирането на плажно пространство. 

 

След дълго проучване на челния опит на Гърция у нас все още стои въпросът защо цените на концесиите са толкова високи. Дали експертите от Туристическото министерство са разбрали как при южните съседи може да се лежи на сянка и да се плаща само консумация на плажа, която е на нормални цени, ще видим най-рано през идния сезон.

Но хората искат много просто нещо: да не ги тероризират, да не ги изнудват, да не ги гонят като нахални натрапници. Накратко: летовниците искат спокойствие.

Пак от новините изтече историята на нашенец с топлинен удар на открито. Дошла линейка и започнали да го питат дали си носи портфейла. 

Поради някаква неясна причина здравните осигуровки на ни един българин не важат, когато попадне на плажа. За щастие при дните мъртво вълнение и десетките спасени в опасните условия на нито един спасител не хрумна първо да пита къде са парите на удавника...

И ако за поставена на пътя бариера от някой си морски кмет се обажда премиерът, на кой телефон да звънят българите със здравни проблеми на морето, та здравният министър веднага да разпореди извозване с линейка и адекватен преглед? 

Защо българите избират все по-често Гърция?

Не защото там кафето е по-евтино, а защото не се държат с тях на плажа като с брашнени чували, които трябва да бъдат изтупани с безочие и наглост. Там всеки си ляга на сянка (на пълен или на обширен плаж), върху шезлонг с шалте, поръчва една минерална вода и никой повече да не го закача. Но понеже денят е дълъг, а морската вода – солена, гостът си взима после още вода, кафе, кока-кола, сандвич, плодове. Отиват около 15-20 евро за двама души (без алкохол). И на човек му е леко и приятно.


На този гръцки плаж наемането на шатра за цял ден струва 40 евро, а в нея удобно могат да се разположат пет души. Няма проблем обаче, ако са и десет - това си е тяхна работа. 
  

Да видим как стоят нещата в Хърватия – чак на Адриатика. На плажа са натрупани един върху друг шезлонги. Върху един от тях е залепена бележка: „Цената на ден е 15 куни (2 евро). Платете ги на рецепцията на... еди-кой си хотел.“ Хората поглеждат бележката, слагат си шезлонга, лежат си колкото искат и като си тръгват, може да минат през въпросната рецепция.

Някои от местата за излягане на плажа са луксозни. Зад модерните плажни легла с индивидуални сенници се намира малко, свежо и тихо заведение. За плащането важи системата с поръчване на консумация.

Хърватия е по-скъпа от България по отношение на настаняване. Храната е с около 20% по-скъпа. Защо хората си тръгват от там удовлетворени? Освен красотата остава

усещането за уют, чистота, сигурност, учтивост, приветливост, коректност, пространство, настроение, тишина.

Няма чалга, няма гърмящи звуци, няма пияни туристи, няма произволно направени къмпинги, няма боклуци. Царевица и сладолед по улицата се продават от работещи през лятото ученици, които носят у себе си разрешението за търговска дейност. Когато поискате царевица, те първо бият касовата бележка, подават я и едва тогава вадят царевицата.

В курорта няма паяци, но никой не е паркирал неправилно – идва полицай на колело и глобява, ако това се случи. Паркингите към хотелите са безплатни (у нас на Златните цената стига до 10 евро на ден). Повечето местни из китните и ниско застроени курорти се движат с велосипеди. От туристите, който иска, може да си наеме колело, може и скутерче, иначе единственият градски транспорт е автовлакче.

Категорично не всички плажове в Европа са безплатни, но никъде в Европа не съществуват плажове, където цената за сянка на ден да е по-висока от цената за стая, както е по българското Черноморие.

Ол инклузивът навсякъде по света остава най-евтината форма на туризъм, която е без добавена стойност към местния бизнес. Системата е създадена в курорти от затворен тип, които са създадени само за целите на туризма, отдалечени от градовете (поне достатъчно далеч, за да не стават за разходка), и така всеки хотел се заема с изхранването на гостите. От друга страна, така цената е крайна, човек може да почива, без да харчи за каквото и да било повече от вече платеното. Така дори най-луксозният ол инклузив влиза в графата на бюджетния туризъм.

В България обаче откъснати от цивилизацията хотелски комплекси няма. Ресторантите най-често са под носа на туристите. Но който ходи на нашето море заради цената, в която е включено пълното изхранване и разредените сокове от машина, не се интересува от други предложения. Дори най-безкритичните туристи по нашите черноморски хотели обаче не са слепи, та да не виждат, че неизядената храна от закуската се слага в обяда, а недояденият обяд се „опреснява“ за вечеря.

Единствено англичаните носят приходи от пиене, още пиене, а след това и пиене за десерт. През настоящия сезон балконингът бе заменен с „телевизоринг“ – мятане на телевизори от прозорците.


Това са хората (най-често гости от Острова), които чрез постоянната си жажда внасят свежи пари в местната икономика. 

 

Призивът към българите да се върнат за почивка на Черноморието мина и през завъртяна из парламентарните кулоари концепция за леко насилие – работодателите задължително да отчисляват от заплатата на работника суми, с които той после да иде на почивка задължително на нашето Черноморие. Всенародният рев заглуши популистката идея. Но дори да беше приета на драго сърце с родолюбивото народно съгласие, пак този парламент отмени едничката гаранция на българите, че ще могат да стиковат семейните ваканции и да ги резервират отрано: работодателят вече е в правото си да отмени обявената месеци по-рано отпуска на служителя по свое усмотрение. И ако някой някога е мислел нещо добро като стратегия за родния туризъм, с това решение го утрепа безвъзвратно.

Поради ниските заплати и скритите договори в туристическия бранш качественият персонал отдавна е извън България. С работата се захващат хора, които нямат отношение към представянето си на работното място, а впечатленията на гостите не ги интересуват ни най-малко. За този извод не са нужни мащабни проучвания, а бърз прочит на потребителски мнения в резервационни сайтове. В тях коментират индивидуалните посетители, които всъщност са и живата реклама на туризма ни. В повечето случаи недоволството иде от лоша хигиена в стаите, бедна закуска, натъпкана с консервирани храни, но не и с пресни плодове и зеленчуци; от силен околен шум. 

Наскоро в тв предаване зрител се обади и сподели история: на павилион за дюнери англичанин поискал голям, платил си го, но си тръгнал със среден по размер. Зрителят поискал същото и разбира се, получил големия дюнер. Попитал защо на англичанина е даден среден и му отговорили: „Този размер е за чужденци“.

Да, няма проблем да се отнасяме с чуждите гости като с тъпаци – те пак ще се върнат, защото сме доказано най-евтини и най-благородни към всички възможни нарушения.

Какво изобщо може да предприеме Министерството на туризма по отношение съдържанието на продукта, който предлагаме?

Получава се странен Параграф 22 – ведомството желае да предложи качество и разнообразие; туроператорите също искат да продават привлекателни и интересни дестинации, тези, които продават туризма, изискват модерна и вълнуваща реклама и още средства, вложени в нея, а когато туристите все пак дойдат на място, се случват големите колизии. Шум, смрад, мръсотия, парцали от повсеместно разположени сергии...

Отличен пример за справяне с този род проблеми в централната градска част е Поморие. Пешеходната зона бе изцяло разчистена от амбулатнти търговци, бе направено специално пазарно място. Но и там (както навсякъде другаде) градът прилича на най-гъсто застроената част на "Лозенец" в столицата - прозорци, които гледат едни в други, асфалт, паркирали къде ли не автомобили, мегагигантски хотели, в които да стигнеш от рецепцията до стаята отнема поне 5 минути. 

Ето това мачка туризма ни - липсата на въздух, липсата на гледка, липсата на свежест, на уют. Ароматът на размекнат асфалт е по-силен от този на водорасли, а небето се вижда само ако човек погледне нагоре през балкона.  

 

Само преди дни излязоха резултатите от

поредната внезапна проверка на таксиджии по морето,

наредена от транспортния министър Ивайло Московски. Бяха отново заловени бакшиши без книжки, без право да управляват таксита, такива, които се договорят на твърда цена. Оплакванията от таксиметрови измами не спират през целия сезон и колкото и да проверяват инспекторите на автомобилната администрация, те хващат единици от армията измамници.


Няма такава стратегия в туризма – краткосрочна, сезонна или стогодишна, която да измисли механизъм как да бъде премахнат гяволъкът и как само смъртта на един човек, ял от заразено с антракс месо, да бъде единствената бариера пред плъзването на отравянето по половината ни Черноморие.  

 

На международна конференция по туризъм в ЮАР, събрала представители от целия Черен континент, специалист по маркетинг даде най-краткото определение за сполучливия туристически продукт: „Когато гостът си тръгне и си каже „Ваканцията струваше поне толкова“, то успехът е факт“.

В неофициални разговори отдъхвалите в чужбина българи, които са доволни от почивката си, започват с думите: „Никой не те мами...“.

Измамата е в основата на гигантското разочарование от общия ни туристически продукт. Българите не пристигат с чартъри, те искат да си пътуват семейно и приятелски. И оттук започва нечестното: офертите за нашенци са винаги по-скъпи от тези на хората, дето пристигат пакетно. Плажът за нашенци е винаги на задните линии; здравните осигуровки престават да важат с пристигането в кой да е морски курорт. 

Отливът от българи всъщност е по-страшен от този на руснаците. Защото след някоя година международната политика може и да се смени, големите европейски лидери могат да се прегърнат със следващия руски лидер, но българите, дори когато искат да пътуват бюджетно, ще избират да дават парите си там, където не ги мамят. А връщането на доверие е най-трудното нещо на света. 

 

 

 

 

Още от категорията

6 коментар/a

опит на 31.07.2015 в 09:17
Предостатъчно автора да е министър на туризма
От 15 години не съм стъпвал на българското черноморие и на 31.07.2015 в 10:25
снимката тук - стената от балкони - ме уплаши. Наистина ли е така зверски презастроено, или е някакъв художествен ефект?
Лияна на 31.07.2015 в 15:28
Снимката е правена по време на регата и показва Свети Влас. Не е добавен нито ред сгради - така си е. А още по-страшно става, когато в горещ летен ден човек опита да мине между сградите - аромат на горещ асфалт, който изпуска вълни горещина и нищо друго.
ееее на 01.08.2015 в 22:27
Статията е писана от човек, който и понятие си няма от туризъм. Най-вероятно е неграмотен. Има различни видове туризъм и отдавна има специализация на курортите. Например не очаквате в Лас Вегас да има море, нали? Но Лас Вегас е голям курорт, в който отива на почивка онзи, който иска да се забавкява, играейки комар. У нас идват за да пият. В Гърция ходят за да скучаят на плажа със децата. И т.н. В Тайланд се ходи за едни други услуги, нали?
АААА на 01.08.2015 в 22:33
Ееее, ма много си тъп, не те ли боли?
А на 02.08.2015 в 19:41
Много точно. Навремето се биехме за командировка на морето, а сега се чудим как да се откачим.

Напиши коментар