"Ню Йорк Таймс": Каква е играта на Турция

Ердоган предположи, че ръководител на убийството в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул е самият принц Мохамед или някой от неговите приближени. Ердоган зададе въпроса „По чия заповед пристигнаха тук тези хора?".

Такова открито предизвикателство към Саудитска Арабия, която има тесни връзки с президента Тръмп и неговия зет Джаред Кушнер е доста смел ход. Но какво ли си мисли, че ще спечели от това Ердоган?

Малко вероятно е да е бил потресен от убийството на Хашоги, ако вземем предвид списъка с журналисти, незаконно преследвани от режима на Ердоган и ограниченията върху свободата на печата. През миналата година неправителствените организации, които следят за свободата на медиите, отново определиха Турция като най-големия нарушител на свободата на пресата. Аргумент за това беше арестът на редица журналисти, чиято вина се състои в това, че си вършат работата.

А когато е пренебрегвана свободата на печата, то какви принципи тогава защитава Ердоган? Турският президент разбира се е възмутен от това, че чужда държава е извършила такова нагло убийство на територията на Турция и то в Истанбул, родното място на турския президент. Саудитска Арабия е изпратила група от 15 килъра да извърши това престъпление, а тялото на Хашоги и до днес не е открито.

Възможно е, както казват някои американски официални лица и експерти, Ердоган да се опитва да използва това убийство, за да изнудва Саудитска Арабия за пари, с които да подкрепи закъсалата турска икономика, като в замяна предостави помощ за отклоняване на подозренията от саудитския режим. Курсът на турската лира постоянно пада, а инфлацията се увеличава, което ограничава доходите на турските работници и възможностите за реакция от страна на правителството.

Макар че такъв сценарий не беше реализиран досега, все пак остава възможността за договаряне на някакъв вариант на турско-саудитски компромис, целящ да се запазят в тайна нови детайли за убийството, въпреки че това, което е необходимо на този етап, е разкриването на цялата истина и привличането към отговорност на убийците. Дори директорът на ЦРУ Джина Хаспел посети Истанбул във вторник, за да се информира относно убийството на Хашоги.

С речта си във вторник Реджеп Ердоган постави на карта репутацията си, като заяви, че версията на Саудитска Арабия за това, че уж убийството е станало в резултат на „неконтролирана операция“ или на неочаквано избухнал в консулството конфликт, е лъжа. В края на деня дори Тръмп се съгласи с факта, че това обяснение от страна на саудитците е „най-неудачният им опит да се скрият“. В случая обаче решаващо значение има обстоятелството, чеЕрдоган въобще не продължи в посоката, за която говореше.

Той само косвено намекна за принц Мохамед и с уважение спомена името на крал Салман, баща на принца и върховен ръководител на саудитското кралство. Това е свидетелство, че турският президент все още се надява да избегне пълния разрив на отношенията си с Рияд. Това естествено осигурява известно пространство за сключване на сделка между Турция и Саудитска Арабия.

По този повод, имайки предвид поведението на Ердоган, един дипломат каза: „Той просто се пазари за да вдигне цената“. Ако Ердоган твърди, че притежава някакви доказателства, за които се съобщава в пресата, било то аудио-записи от убийството, или друга разузнавателна информация, то това означава, че той разполага със средство, с което може да унищожи 33-годишния наследник на престола, принц Мохамед.

Въпреки че във вторник принц Мохамед приветства участниците в провеждащата се в Рияд икономическа конференция, той бързо започна да се превръща в парий и стана обект на дворцови интриги. Всъщност това може и да е истинската цел на Ердоган. Той разглежда убийството на Хашоги по-скоро като възможност да простреля регионалния си съперник в крака и използва създалата се ситуация, за да направи Турция доминираща сунитско-мюсюлманска държава в региона.

Турският президент отдавна мечтае да управлява възродената Османска империя. Дори ако подобен вариант изглежда възможен от гледна точка на политическото влияние, много съмнителна е перспективата Ердоган да успее да разшири значително турската територия, въпреки че изпрати войски в Северна Сирия за борба с тези, които нарича кюрдски сепаратисти, застрашаващи границата на Турция.

По принцип, Ердоган подкрепя групировката „Мюсюлмански братя“, която застъпва един популистки вариант на исляма и която оказваше помощ в предизборните кампании в Египет и Тунис. На свой ред пък, саудитците наричат групировката „Мюсюлмански братя“ терористи и я разглеждат като форма на управление, която представлява заплаха за наследствената власт.

Също така Ердоган подържа топли връзки с Иран и Катар, които са главни съперници на Саудитска Арабия и които саудитското кралство заедно с други арабски държави бойкотира заради политически спорове. Ердоган е на власт вече 15 г. и през цялото това време укрепваше властта си вътре в страната. Хвърляше в затвора дисиденти и унищожаваше независимите медии. Обаче след настъпилата криза неговите позиции отслабнаха.

Турция е на ръба на икономическа катастрофа и дипломатическа изолация. Всичко това е резултат от лошото управление, прилагането на твърди, авторитарни методи, корупция и пренебрежително отношение към върховенството на закона. Турция се отдалечи от САЩ, които и наложиха санкции по повод ареста на американския, евангелистки пастор, който междувременно бе освободен в началото на октомври.

По същият начин Турция влоши отношенията си и с европейските страни-членки на НАТО и изпадна в изолация. Въпреки всички съществуващи в Турция проблеми, в сегашния момент Ердоган създаде условия за подобряване на отношенията си с президента Тръмп, а също така и за коригиране на икономическата ситуация страната. Днес Ердоган показва пред света Саудитска Арабия като страна способна да убива журналисти и това му дава възможност да сплоти турския народ пред лицето на общия враг, което по същество е изпитан във времето инструмент в ръцете на авторитарните режими. Напълно реална е вероятността в резултат на тази конфронтация той да укрепи още повече своите позиции.

Източник: The New York Times

Превод: Никола Стефанов