Тодор Живков не го свали улицата, нито липсващите български дисиденти, а го свалиха СССР и комунистическата олигархия, за които той се превърна в бреме със своята сенилност, разпасаност и самомнение, подхранвани от 30-годишна неограничена власт. Същото под друга форма наблюдаваме и сега. Само че Борисов ще го свали американското посолство и олигархията, на които той започна да пречи със своята сенилност, разпасаност и самозабрава от дългото си пребиваване във властта. След Живков нямаше истинска алтернатива. Дойдоха смешници като Филип Димитров, Седесето и "Подкрепа" с всякакви идиоти и мошеници вътре, които крещяха глупости по площадите. Въпреки че нямаше алтернатива, Живков все пак си отиде, защото му свърши времето и историята го затисна като свлачище. Както засипва и Бойко Борисов в момента. Проблемът за мен е в това дежа̀ вю и в абосолютната инертност на българското общество. То не може само да реализира промяната и да бъде господар на историята си, а се носи по течението. Все пак е радостно, че социалистите днес се отвращават от аватара Живков в лицето на своя бодигард и днешна реинкарнация Борисов. Добре е, макар и с 30-годишно закъснение. Сега искам да им кажа какво ми е било, когато масово гласуваха за БСП през 1990 г. Все едно днес масово да гласуваш за ГЕРБ след всичката разруха, която оставя след себе си.
Déjà vu

 

Чета коментари на леви хора, които искрено се възмущават от това, че някой може да харесва ГЕРБ и да гласува за Бойко Борисов. Потресени са, че има непотресени хора от неговата корупция, простотия и очевидния факт на разложена държава, която оставя след себе си. За мен няма съмнение, че той си отива. Дали това ще стане сега или след осем месеца, е все едно. Чакам го от първия момент, в който се появи на сцената през 2001 г.

 

Дежа̀ вюто ми е свързано с друго. През 1990 г. не можех да си представя, че някой нормален човек може да гласува за БСП. За продължението на Живков под друго име. Той беше корумпиран простак, диктатор и примитив, който остави след себе си фалирала държава с огромни дългове, проядена от корупция и бездействие администрация и банкрутирало обществено устройство. Разбити и недовършени пътища - нито една завършена магистрала за 45 години соц и 35 години Тодор Живков; дефицит на стоки и почти никакви услуги и кошмарен обществен транспорт.

 

Спомням си, че като ученик през 1985-89 г., пътувах от Габрово до Враца за рекордните 12 часа с три прекачвания на влак и чакане на съответните гари: Габрово-Върбаново-Горна Оряховица-Мездра-Враца (автобусният превоз не беше развит, както в България като цяло, така и в малките градове). След втора смяна в училище във Враца често чаках автобус N2 от центъра за квартал “Младост” около час и половина, защото ме беше страх да се прибера през парка за 15 минути пеша. Имаше случаи на ексхибиционизъм и нападения, които се знаеха в града.

 

Спираха тока през два часа, а вода нямаше въобще. Носеха я с водоноски между блоковете. “Химко”, за което мнозина си спомнят днес с умиление, тровеше с амоняк жителите на Враца така, че сегашните прахови частици в София ми изглеждат като планински въздух. Телефон се прокарваше с връзки, а цветният телевизор беше лукс. Да не говорим за Ладата. Малки битови белези на тоталната изостаналост и ниски хоризонти, които възпитаха измамна идеализация на Запада и подготвиха почвата за бъдещото безогледно консуматорство. Помня, че предавахме хартия на "Вторични суровини", за да си купят нашите "Отнесени от вихъра", защото имаше такава сложна и абсурдна система за сдобиването с тази банална литература. Много се смях, когато се юрнаха да цензурират филма сега в Щатите. Или май беше за "Птиците умират сами" и "Шогун" - бестселърите на късния соц.

 

Тук ще направя разграничение между личните си емоционални спомени, които са прекрасни от онези години, но нямат нищо общо с политическото и социално устройство на България тогава. Живеехме щастливо, въпреки него, както го правим и сега. Всички готини хора, които познавах, които бяха умни, образовани и с характер, бяха маргинали. Политическата върхушка се беше разкапала в морално и всякакво отношение - Иван Славков (който е истинският антропологичен предобраз на Борисов) и цялата кадесарско номенклатурна кохорта, която играеше тенис (западен снобизъм на фона на масовите спартакиади), напиваше се с уиски в Японския хотел и ръководеше Националната телевизия (единствената).

 

Тогавашните Пеевски, Черепа, Домусчиев и Валентин Златев бяха Огнян Дойнов, Андрей Луканов и подобни “будни” пичове от Първо главно, Кинтекс и външнотърговските дружества. България беше домодерна страна, управлявана от малък, корумпиран елит, който вземаше самолета, за да вечеря във Виена, докато границите се пазеха с ток, тел и автомати. България и сега до голяма степен е домодерна страна, но с разширен корумпиран елит, който отскача до Дубай или Куршевел, само дето няма тел и автомати по границата.

 

Тоталитаризмът държеше хората в дисциплина и затова нямаше изцепки на повърхността. Мнозина бъркат това с морал. Имаше страх, а не вътрешни задръжки на съвестта и категоричния императив на Кант. Когато страхът отпадна след 1989 г., паднаха и задръжките. Мутрите и всички изроди от началото на прехода бяха възпитани през социализма. Там те получиха своите първи седем години, че и висшето си образование. Истината е, че разложението на прехода бе заченато в развитото социалистическо общество, което си беше разбито социалистическо такова, а най-отвратителните мутри бяха продукт на социалистическите спортни училища.

 

Да не говоря за големите играчи, които бяха завършили в Москва и партийните школи. Нямаше истински обществен морал, а само пропаганда и строга цензура, която не позволяваше на безобразията да излизат наяве за разлика от сега - тогава беше невъзможно да излязат снимки с парите на Живков. Впрочем по свидетелства на Бойко Борисов (който му беше бодигард) в неформален кръг - Тодор Живков се е “пенсионирал” с около 500 млн. тогавашни лева, които ги е въртяла Лора Виденлиева след 1990 г. Човекът се е погрижил за безпроблемното си слизане от властта. И умря на свобода и от естествена смърт, въпреки огромните си престъпления.

 

Социализмът фалира и затова приключи, няма заговор, нито предателство, както мислят левите днес. Умря, защото беше глупава идея, реализирана от посредствени и алчни хора, които не дадоха свобода на други идеи и други по-интелигентни хора. Живков беше олицетворение на това малоумие. Той бе същински срам за нацията, а в края на управлението си се държеше като днешния Борисов - разпасан, самодоволен и прост в чист вид. Има негови записи в Златния фонд на БНР. Не са тайна. Тодор Живков не го свали улицата, нито липсващите български дисиденти, а го свалиха СССР и комунистическата олигархия, за които той се превърна в бреме със своята сенилност, разпасаност и самомнение, подхранвани от 30-годишна неограничена власт.

 

Същото под друга форма наблюдаваме и сега. Само че Борисов ще го свали американското посолство и олигархията, на които той започна да пречи със своята сенилност, разпасаност и самозабрава от дългото си пребиваване във властта. След Живков нямаше истинска алтернатива. Дойдоха смешници като Филип Димитров, Седесето и "Подкрепа" с всякакви идиоти и мошеници вътре, които крещяха глупости по площадите. Въпреки че нямаше алтернатива, Живков все пак си отиде, защото му свърши времето и историята го затисна като свлачище. Както засипва и Бойко Борисов в момента.

 

Проблемът за мен е в това дежа̀ вю и в абосолютната инертност на българското общество. То не може само да реализира промяната и да бъде господар на историята си, а се носи по течението. Все пак е радостно, че социалистите днес се отвращават от аватара Живков в лицето на своя бодигард и днешна реинкарнация Борисов. Добре е, макар и с 30-годишно закъснение.

 

Сега искам да им кажа какво ми е било, когато масово гласуваха за БСП през 1990 г. Все едно днес масово да гласуваш за ГЕРБ след всичката разруха, която оставя след себе си. Дежа̀ вю са ми и десните (наследници на "Екогласност", клубовете за демокрация, "Подкрепа", СДС, СДС с тирета и т.н.) с техните циркаджийски изпълнения и гламави лидери, жадни да вземат най-после властта без въобще да знаят какво да правят с нея.

 

Смея се, когато чувам “десни” да казват, че Тодор Живков/Борисов няма алтернатива и се грижат за стабилността, която неговата сенилност произвежда. Мисля, че на това се дължи и общото чувство за безпътица, което е лайтмотив на цялата ни следосвобожденска история, между другото. Във в. “Щурец” от началото на миналия век е пълно с днешна публицистика и сатира. По-възрастните сме живели в този филм няколко пъти през последните 30 години. Никаква промяна на Конституцията няма да оправи това, докато ние самите не излезем от него.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Свят без хоризонт

Свят без хоризонт

Когато международният живот се оказа парализиран от пандемията, всички...
Déjà vu

Déjà vu

Тодор Живков не го свали улицата, нито липсващите български дисиденти,...
Краят на Ататюрк

Краят на Ататюрк

През Х век посетителите били заслепени от гледката на централния купол...

160 коментар/a

Махмут на 28.07.2020 в 10:53
Г-н Дачков, дълбоко и почти глупаво твърдите, че социалистическата идея била глупава идея. Жалко! Но сте прав, че тя беше реализирана от посредствени хора. Затова бъдете по-прецизен, не слизайте на нивото на днешните допотопни антикомунисти.
Татяна Стоева на 28.07.2020 в 10:54
Браво! Без изричането на тази очевидна истина не може да има "алтернатива". Дано повече хора в страната ни разбират вече това.
Brad Pitt's brother на 28.07.2020 в 10:56
Господин Дачков, на 62 години съм. Не живях зле при Живков, но не мога и с една една дума да възразя на казаното от Вас. Кратък и точен анализ. Надеждата ме напуска. Наистина ли ще си отидем като много други изчезнали народи?
Луй XIV на 28.07.2020 в 11:03
Браво!
Ерос на 28.07.2020 в 11:05
Много точен коментар! Поздравления!
Петър Колев на 28.07.2020 в 11:13
Социализмът е прекрасна идея, но може да се реализира само в силно развита икономика, каквато България скоро няма как да стане. Съвсем спокойно мога да кажа, че РАЗВИТ СОЦИАЛИЗЪМ, има само в скандинавските държави. Българския Развит социализъм е една ПАРОДИЯ.
Знамги. на 28.07.2020 в 11:16
Тодор Живков въобще не беше "корумпиран простак, диктатор и примитив". Да го обявяваме за такъв означава: 1. Че не познаваме историческата истина и 2. Че поддържаме руско-съветската клеветническа легенда за българите и България. Тодор Живков беше опитен и силно интуитивен политик, несравним артист и работохолик, работещ вкл. и върху себе си. Че не ни е харесвал лично, вкл. и на мен, не означава, че не е бил един автентичен български отговор на съветско-руската окупация, която полека лека - цели 45 години!, България разкриваше за себе си и за света. В един момент Западът прозря това и скрито му подаде ръка, което успя да вбеси лузъра Горбачов. Проблемът беше, че като поддържаше играта за българо-съветската дружба, Тодор Живков нямаше как да не стане част от лъжата в действителност. Той лично си плати и надплати за това реално. Споменът за неговата несравнимост е поучителен. България е имала и ще има и други несравними водачи, затова е жива през хилядолетията. Опитайте се да разграничите личната неприязън (напълно разбираема), от обективността на обстоятелствата, които раждат тодорживковци. Оставете Тодор Живков да почива в мир.
време за поезия на 28.07.2020 в 11:19
абосолютната инертност на българското общество - няма общество, Вие халюцинирате. Има архитектура на сигурността, изнесен суверенитет, тайни служби, банки в арабски държави, офшорни фирми, търговска тайна, неприкосновеност на частната собственост, договори за реклама в политическите предавания по частните телевизии чрез които се купува време за участие, Айн Ранд, хибридни действия, повече морал и справедливост по Хонг-Конгски, фондове по програми и т.н. Накратко казано, със съюзници като Израел, Великобритания, САЩ, Германия, Франция и подобни - не ни трябват врагове. Всъщност това са нашите врагове и врагове на славянството, и Борисов и мафиотизирането на българската държава са пряко следствие от тяхната политика. Какво би могло да направи българското общество, за да се защити от корупционния натиск, идващ отвън? Имаме светлия пример на Милошевич, Саддам, Кадафи, Янукович, Асад и т.н. и пр. Мутрите решиха, че най-важното е сигурността и че те могат да я гарантират - как ли, ами като се предадат без бой на врага. И това е цената която плащаме, и която ще плащаме, докато Русия не бъде разбита, или докато Запада не бъде разбит.
Живяхме скромно, но спокойно на 28.07.2020 в 11:20
при Живков. Анализът е точен, простотията във властта бе огромна, но и да е имало кражби, сегашните са несравними. Тогава нямаше мафия. А ако амбасадата на "Козяк" реши да свали тулупа най-после, дай Боже! Алтернатива все ще се намери.
Мильо Лудия на 28.07.2020 в 11:25
понеже гледам, че Тиквата по цял ден повтаря, че нямало кой да го смени по време на криза. Бай Тошо наистина нямаше кой да го смени, но никога не се оплака, че са го свалили от власт с преврат. Ама от бодигарда му - толкова.
vitory на 28.07.2020 в 11:41
Дачков, ще дам още два примера. Кошлуков с неговото фамозно "Ново време" и днешното му обслужване на властта. Това е манталитетът на "трансформиращия" се постоянно "нов човек" в българското политическо пространство. Той е там, където му плащат добре. И с цялото си политическо лицемерие се прави на редовно четящ Библията. Другият фрапиращ пример е този на простака Вежди Рашидов- от соца досега, преминал през всички управлаяващи партии. Председател на комисията по култура, допреди известно време- Министър на културата. Тия двамцата: Кошлуков и Рашидов, със сигурност ще гласуват пак за ГЕРБ и мутрата. Нищо ново под слънцето. Положението е отчайващо.
Марк Аврелий на 28.07.2020 в 11:44
Човекът не е обществено и политическо животно, както им се иска на някои интуитивно изповядващи Аристотел. Когато прекалено много се подобри обществото (както става на Запад), животът става лигав, а хората - дебили. С това не искам да кажа, че не трябва да се борим за осигурено общество със силна суверенна държава. Но и не искам да заемаме изцяло западното гледище, че социалната промяна едва ли не символизирала човешко подобрение. Човекът, правейки една крачка в експанзионизма си навън, трябва заедно с това да прави две крачки навътре, към себе си. В този смисъл, социализмът само привидно изглеждаше толкова лош, колкото е описан. Спомням си усмихнати хора, с морал, училища, предлагащи знания и народ с достойнството на суверен, въпреки липсата на крещящи белези на модернизация. Уви, всичкото това го загубихме безвъзвратно, защото предпочетохме да познаваме жена си, вместо себе си. Който не е схванал стратегическата дилема пред човека, всякога ще въздиша по призраци. Жената (външното) - във всичките й привлекателни измерения - винаги ще бъде олицетворение на измамата. Неслучайно философът Дугин нарича западните демокрации "женски режими".
Eisblock на 28.07.2020 в 11:44
Хубава ретроспекция на изминалите години със съответният Извод направени от г-н Дачков. Но както най-често се случва в координатите, действителността не оставя поле за отбелязване на някаква алтернатива, още по-малко за начертаване на път извън сегашното ТРЕСАВИЩЕ. И финала като сентенция на ретроспекцията тук - цитат: "Проблемът за мен е в това дежа̀ вю и в абсолютната инертност на българското общество.", както и последните абзаци, отбелязват безпросветната мъгла загърнала социума тук. Ясно е, че разделението му по талвега "фили" - "фоби" и (уж) "леви" - "десни" докарва до една патова ситуация с продължаващо давене в блатото! * Тогава нека се запитаме: - Къде е корена на циреят покрил страната и отравящ бъдещето 'и? Не е ли той този, избуял след Освобождението, подхранван от заразното политиканство и ненаситна алчност - характерни за бедните духом и непомерно амбициозните, излизащи от криминалните среди на обществото? Тогава, както и сега, не са ли политическите партии тези, отравящи самата държава и водещи я към нейната окончателна разруха и ликвидация? При сегашната обстановка и гангреньозното състояние на "политическите партии", клонящи даже към криминални сдружения и шайки, не е ли говоренето за "избори" (дали веднага или чак напролет) пътят към окончателното самоубийство и крах на държавата? ** В такъв случай, след като в голяма степен корена на злото е в политическите партии, НПО-та и други подобни, не е ли ясно, че само и единствено едно ЕКСПЕРТНО УПРАВЛЕНИЕ за по-дълъг период, да кажем пет (5) години, би могло да оздрави държавата, да синхронизира механизмите 'и и да разчисти авгиевите обори оставени от разни проходимци (рус.) на криминалния "преход" тук? *** През това време на абстиненция самите партии трябва да изживеят своето генерално прочистване, оздравяване и консолидиране. Освободени от жаждата за власт, така или иначе не могат да я притежават за споменатият срок или с още отгоре, то те тогава ще могат да се пречистят за една нормална парламентарна дейност в бъдеще. Президентската институция трябва да остане в сегашната 'и роля, а един Държавен консултативен и контролиращ съвет от изтъкнати личности, с професионални и морални достойнства ще са надзорника над правителството. **** Ясно е, че една такава идея е смъртоносна за непочтените политици, антуражите им, кръговете за влияние - още повече, за извън-държавните ментори и "началници" играещи си със съдбините на народа и държавата. Но ако се желае една коренна промяна, оздравяване и надежда България да оцелее в идващите години на световни смутове, само една нова посока, кардинална промяна и твърдост в следването на държавният Интерес може да въздигне и подсигури оцеляването на всички за един по-дълъг период от време!
грейки на 28.07.2020 в 12:05
Истинската нищета на някои български и повечето от световните интелектуалци е, че мислят прекалено модерно, затова и оценките, които раздават за близкото (ни) минало, са исторически конюнктурни. И тук не визирам единствено автора на статията, всеки от нас по едно или друго време е минавал и продължава да минава през такива увлечения. Догонващата ни модернизация не следва да бъде тълкувана през едностранно разбиране на термина "криза" - непълноценната модернизация именно при европейски условия е рядък шанс да видиш кризата не само като ненормалност или проклятие, но и като друга възможност пред човешкото, шанс за пребиваване другояче от конюнктурата, сиреч прочетена вече през китайския йероглиф за криза. Модернизацията на света е прекалено отскоро, за да й даваме правото да изземва и възсяда историческия мащаб на цялата човешка история. Винаги съм считал, че българската догонваща модернизация не е болестен симптом, а провокация спрямо безкритичното модернизиране, което по парадоксален начин от 16-и век насам се възползва от духа на християнството в аспекта на формирането на масовата либерална европейска личност, но и твърде бързо тръгна по талвега да я форматира грешно, материалистично предвзето, изпускайки контрола върху сакрализации и опредметявания, идещи от мъдрата древност, които и доведоха съвременната хуманност до жалкото й извратено състояние, с което някои от интелектуалците се сблъскваме при условията на Западна Европа и Северна Америка.
Живот ли бе да го опишеш - искрици радост, на 28.07.2020 в 12:09
океан от мъка! Ежедневната горчилка се смесваше с малки ручейчета. сладост! Явно не може да е само истина и сладост в живота! И днес е същото!

Напиши коментар