Безспорно всичко, свързано до момента с предстоящия Всеправославен събор, може да се обобщи с думата безпрецедентно. Защото всичко, свързано с него, не кореспондира с хилядолетната практика на Църквата. За да се достигне сърцевината на проблема с този събор, е необходимо да бъде направена една кратка ретроспекция за сравнение.

 

 

 

Ако в историческата съкровищница на Църквата са съхранени повеленията на седемте Вселенски събора като крепка ограда на Църквата, то е, защото за всеки един от тях през вековете е имало конкретна причина. Седем пъти светите Отци като ревностни пазители на светата Православна църква са се събирали, за да очистят Тялото на Църквата от нищо друго освен от ересите! Това своевременно е било необходимо, за да бъде опазено православието от отровните стрели на заразите на ереста, която като епидемия през вековете се е явявала основното оръжие на вечния враг на Църквата.

 

За сравнение, в настоящия Всеправославен събор липсва точно това – не е назована главната причина и цел за неговото свикване. От 13 века насам Църквата не е свиквала Вселенски събор поради ред причини, но каквито и да са те, решенията на седемте Вселенски събора са напълно достатъчни за изпълнението на душеспасителната мисия на Църквата. Чисто организационната подготовка на предстоящия събор започва още през 60-те години на миналия век, като през това време 100-те теми, които са били поставени за разглеждане, са редуцирани до 6.

 

В църковната история седемте Вселенски събора са запечатани неслучайно с наименованието свети, защото, освен че на тях са присъствали светите Отци на Църквата, взиманите решения са били изпълнени не от самоцелна човешка воля и амбиции, а от Боговдъхновено единогласие. Тук става дума за съборната общност както на миряни и свещеници, така и на всички епископи начело с патриарсите, в духа на единогласието от най-малкия до по-големия в служение за полза на Църквата, която по своята същност е Събор.

 

Друго подобаващо за Църквата е делата й да не бъдат извършвани скришно. Когато се споменава за гласа на Църквата при взимането на решения, се има предвид никой друг, а всеки един неин жив член по цялата Земя, който има право открито да изрази своята позиция чрез християнската си съвест. Дали същото можем да кажем относно статута на предстоящия събор, след като доскоро малцина бяха осведомените за неговите цели.

 

Основателен е въпросът за това кой и какъв се явява Вселенският патриарх Вартоломей и полагат ли му се компетенцията и първенството, за които претендира? При положение че всички негови действия в последните години по повод събора са обърнати не към диалог за постигане на консенсус с останалите автокефални църкви, а предимно към Ватикана и неговия „пръв без равни“ първенствуващ папа, следва да се зададе въпросът под чия юрисдикция е цялостната концептуална рамка на настоящия събор.

 

Несъмнено БПЦ даде безпрецедентен отпор на всичко, свързано с липсата на яснота върху видимо многото проблеми и въпроси, свързани с този събор. Дългогодишната му подготовка и очакванията, свързани с него, не се явиха пречка, за да може БПЦ да обоснове ясно своя отказ с посланието „Един е Господ, една е Църквата и Тя е Православна“. С решението на БПЦ от 01.06.2016 г. в пълно единодушие бе категорично и окончателно оповестено, че предстоящият събор в този вид трябва да бъде отложен или в противен случай българските архиереи няма да присъстват на него. Буквално след часове нейният пример бе последван и от Антиохийската поместна църква, която обоснова и своите причини за отказ от участие в него.

 

Православната църква през вековете неведнъж е била подлагана на изпитания, но предвид все по-ясно видимите цели на предстоящия събор и последвалите реакции на смущение от всички краища на света, някой действително трябваше пръв да се осмели и да бие камбаната за тревога.

 

Предвид близката предистория, свързана с множеството остри сигнали и критики срещу документите на събора, съвсем основателни се оказаха и становищата на Грузинския Свети синод, Еладската архиепископия, Светият синод на Руската задгранична църква, Свещеният кинотис на  Света гора – Атон, както и многобройните писма и обръщения на архиереи, духоносни старци, клирици, богослови, миряни и общественици от всички краища на Земята. Действително, някой трябваше пръв да се реши да каже „Стоп!“.

 

Несъмнено Църквата се нуждае от Събор, на който да бъдат разгледани наболели въпроси, които са от съществена значимост за опазване на духа на православието, като решението им трябва да съответства в пълнота на правилата на Църквата.

За да разпознаем дали подготвеният събор отговаря на тези важни критерии, като за начало трябва да изброим все по-очебийните проблеми, свързани с него.

 

  1. Няма точна аргументация защо се свиква, тъй като липсва конкретна обосновка каква е причината да се състои точно сега и в такъв непознат за църковната практика вид и ред. Друг проблем се оказва фактът, че този събор не разглежда някакъв догматичен въпрос, нито обяснява защо липсват действително сериозните теми, които имат съществена нужда от Съборно решение.

 

     2.Няма яснота какво е наложило промяната на наименованието на събора, като това води до съществена разлика от православната традиция и църковна приемственост и не е ясно какво е наложило последвалото видоизменение от Вселенски на Всеправославен.

 

     3. Няма ясен регламент, който да съответства и изпълва задължителния Съборен дух на Църквата, като с това е поставен под въпрос и цялостният облик на представителност при взимането на решения, защото не се разбира кой кого ще представлява? 

 

Църковната йерархична представителност се оказва сведена до едно мнимо присъствие, лишено от най-важното и живо свидетелство за истинност, а именно – равнопоставения и целокупен глас на Църквата в лицето на всички нейни членове. На практика в предстоящия събор се наблюдава една самоволна претенция на Вселенския патриарх Вартоломей, който от „пръв между равни” се самопровъзгласява за „пръв без равни” законодател. 

 

Гласът на всяка поместна църква на този събор е сведен до свръхкритичния и на практика невъзможен минимум, като освен че участие могат да вземат само 24 митрополити от всяка поместна църква, се оказва, че техният глас няма никакво значение, тъй като право на глас има само един представител на поместна църква – нейният първойерарх – патриарх или архиепископ. Оказва се, че върховенстващ глас има „първият без равни“ Вселенски патриарх, а след него право на глас няма целият епископат на Църквата, начело със своите митрополити, а такова право може да има само един от тях – патриархът. Така гласът на миряните или свещениците се оказва несъществуващ. 

 

Единосъщният характер на Църквата е подменен с някаква пирамидална структура, имаща първовърховенстващ земен глава, а именно „пръв без равни” управник. Накратко казано, гласът на Православната църква по цялата земя на този събор може да бъде представляван само от 14 патриарси и 1 главнокомандващ и пръв без равни патриарх-абсолют. Подобно нововъведение не само е чуждо на многовековната църковна история, а е противно на естеството и понятието за Църква. 

 

Дали такова положение не се явява опит за мащабен глобален вътрешноцърковен преврат чрез узаконяването на хегемонията на безгласието? Какъв ще е този събор, който е лишен от гласа и пълнотата на Църквата, от верния народ Божий и от събора на своите архипастири – епископите? Подобна представителност заприличва на някаква представителност на висш управителен съвет на някаква земна организация от типа на политическа партия или световна корпорация. Защото такова изкуствено и безгласно тяло на представителност не може да бъде считано за Тяло Христово и Негова Църква, защото това е нищо друго, а някакъв дефоримиран и фалшив неин образ и съвършено изопачено нейно безподобие.

 

             Няма налична каквато и да е  конкретна визия и обосновка на целите, които са поставени на този събор. 

Отсъствието на каквато и да било дефинирана основна тема, както и отговор  какво трябва да бъде постигнато на този събор, е предпоставка за сериозни изяснения. В предсъборните текстове се забелязва прокарването на чужда на православието понятийна система, приписваща понятието „църква” на организирани общности, нямащи нищо общо със Спасителната мисия на Църквата. 

 

Забелязва се опит да бъде легитимиран икуменизмът, като причината за всички несъответствия се коренят в изопачаването именно на православната сотириологична същност. На практика излиза, че целта на този събор е да се достигне механичното обединяване на различни езически вярвания, култове и схващания в лицето на междурелигиозния икуменизъм, чрез който все по-често става дума за подмолната подготовка на тайни организации за световно въвеждане на бъдещата глобална религия, наричана от разобличителните пророчества от светите Отци на Църквата – религията на анти-Христа

 

Дали тук не става дума за постигането целите на религиозната глобализация, на която за плацдарм е необходима Църквата? Дали не се цели чрез цялостна подмяна на църковните устои авторитетът и доверието в Църквата да бъдат използвани като инструмент за упражняване на една авторитарна и свръхцентрализирана власт, контролирана от глобален елит? Дали насоката на така наречения „Свят и велик събор“ е курс не към православието и неговата спасителна Истина, а към всеереста на икуменизма, която съвсем тенденциозно присъства в обръщенията на повечето западни световни лидери, подпомагани от предводителството на Вселенския патриарх и неговия също „пръв без равни“ събрат – папата? 

 

Всички несъгласия с изначално сбъркания концептуален вид и съдържание на този събор са една свойствена и защитна реакция на Църквата, която е запазила своите съпротивителни сили, като съхранява зорко своите догмати, защото те са сърцевина на нейния живителен смисъл и предопределеност. Допълнително свидетелство за това даде и БПЦ със своята навременна реакция, която потвърждава обещанието на думите, че въпреки нестихващите опити за въздействие срещу Църквата портите на ада не ще й надделеят.

 

В повечето от предсъборните документи се забелязва едно стремително внедряване на модернизъм чрез изопачаване учението на Църквата и прилагането на идеите на икуменизма, неслучайно наричан от светите Отци „ерес на ересите“. В църковната история обединяването на истината с множеството примеси от заблуди и лъжеучения винаги се е наричало ерес. В този случай става дума за всеереста на икуменизма, срещу който православните без съмнение ще отстояват бдително своята вяра докрай с едни уста и с едно сърце.

 

Определено фокусът на всички съпричастни към темата е насочен към решението на БПЦ, като не бяха спестени опитите да й бъдат приписвани какви ли не причини, които се надпреварват да обясняват нещо, което е вече ясно оповестено.

 

Всяко превратно тълкуване, че Светият синод на БПЦ е взел своето решение, играейки ролята на сателит на Руската православна църква, е съвсем безпочвено, подвеждащо и манипулативно и невярно. Повече от очевидно е каква е целта на такова злонамерено внушение, което се опитва да атакува едно достойно решение на базата на несъществуващи зависимости.

 

За всеки разумен човек съвсем не остава незабелязана липсата на обективност в подобни твърдения, тъй като ако такава беше налична, щеше да се разбере, че позицията на БПЦ е по-скоро близка до тази на представителите на Еладската архиепископия, отколкото до РПЦ. Такива опити за заблуда стават повод да бъде изяснена и тази тема, като се посочи видимата и съвсем ясна разделителна линия на действията на РПЦ и БПЦ по този въпрос.

 

Това дава повод да се изясни и тази тема, като се посочи видимата и съвсем ясна разделителна линия на действията на РПЦ и БПЦ по този въпрос.

 

  • От изнесената информация за едноличното и неофициално оповестено становище на Руския патриарх Кирил относно негово изпратено писмо с критики до Вселенския патриарх, се разбира, че погледнато дори и с просто око, се касае за чисто домакински и организационни въпроси. Засегната е финансовата страна по провеждането на събора, като е наблегнато на друг технически момент, свързан с разположението на участниците в събора, като е изразено основателното мнение, че то заимства от практика на римокатолицизма, и упоменава, че това се явява предпоставка за неодобрителни реакции, които биха могли да възпрепятстват провеждането на събора.

 

За сравнение, БПЦ съборно и официално оповести, че несъгласието с целите на събора касае на първо място наличието на догматически, канонически и вероотстъпнически различия, които са от фундаментално значение за православието, като сигнализира, че става дума за подмяна на основите на вярата.

 

  • Предвид последната среща на Руския патриарх Кирил с папата, както и последните му еднолични действия, свързани с цялостно видоизменение на устава на РПЦ без зачитане на всеобщия глас на Църквата, е невъзможно да се открият каквито и да било съответствия и прилики с поведението на БПЦ. 

 

Тук се забелязват същностни различия с напълно противоположен характер. Ако единият изразява своята загриженост за по-безпроблемното провеждане на въпросния събор като един вид домакин в сянка, то решението на БПЦ се основава на тревогата, че такъв събор, с такъв регламент и смислово съдържание, е опасен, и то заради редицата обстоятелства, които възпрепятстват да бъде чут съборният глас на Църквата. Разбира се, не е пропуснат и финансовият момент, но той е представен като последен проблем.

 

  • Решението на Синода на РПЦ от 03.06.2016 г. е да бъде предложено извънредно предсъборно съвещание броени дни преди насрочената дата на събора, докато решението на БПЦ е диаметрално противоположно, защото е за категорично и окончателно отлагане на събора

 

Друг несъответстващ момент в реакцията на РПЦ е, че за разлика от последователните действия на БПЦ, която на 21.04.2016 г. отново единодушно и официално оповести своето становище, то РПЦ, незнайно откъде, без към момента да има каквото и да е официално оповестено становище на несъгласие с предсъборните проекто-документи и с липса на всякаква логика оповестява някакво утвърждаване и настояване за поправка на документите, която не е ясно откъде е дошла. От цялостната им домоментна позиция на практика излиза, че те утвърждават нещо, което досега за тях не е било поставяно като проблем и въпрос изобщо.

 

Предвид всички по-горе споменати въпроси, отлагането на този събор е единственото решение към момента, тъй като без необходимото време за ревизия няма как да бъдат посочени тези важни и видимо опасни положения.

В настоящия момент Православната църква е подложена на изпитание. Такава проверка свише никак не е за подценяване, тъй като има предопределящо значение за бъдещето не само на Църквата.

 

Настоящата ситуация по света е свързана с нестихващи кризи по цялата земя, войни и политическо напрежение. Съвсем логично следва да бъде зададен въпросът трябва ли и кому е нужно да се хабят сили, време, финансови и духовни ресурси, за да се съучаства в нещо, което не предвъзвестява нищо добро.

 

Чужди на Църквата интереси са оставили в историята немалко събори под името лъжесъбори. В сегашните нелеки за света времена за всички е тъй необходимо благоденствие, но ако този събор е лишен от подобаваща автентичност, с което да бъде поставена под въпрос неговата истинност, съвсем основателно може да се окаже поредният лъжесъбор, запомнен в историята не като благословен, а обратно – като проклет. Не е случайно и пророческото предупреждение на св. Иустин (Попович) от 1977 г. относно предстоящия събор, от позицията на пряк съвременник и свидетел на подготовката му, като заявява, че ако такъв събор, не дай Боже, се състои, от него може да се очаква само една вреда – разколи, ереси и погибелта на много души.

 

Всеки член от живото тяло на Църквата – от патриарх до обикновен мирянин – има право на своя личен избор и чрез своя разум да изрази свободната си воля, като се съгласи или отрече всяка неправда с думите „Да не бъде!“.

 

Посланието към адресатите, към които е насочен отказът на БПЦ да участва в този събор, е неедноличен акт, а съборен, още повече че той представлява гласа на паството, а това е непреодолимо положение, защото гласът му е равносилен на гласа Божий.

 

Важно за всички е този пример да бъде последван смело от посестримите Църкви, защото БПЦ, макар и неголяма по численост, може да се окаже твърдото камъче, застанало под колелото на нечия забързана колесница, загубила своето управление.

 

Още по темата: 

http://www.glasove.com/categories/intervyuta/news/pravoslavieto-pred-istorichesko-sybitie-vsepravoslavniyat-sybor-prez-yuni-2016-g

http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=205494

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

15 коментар/a

Фактите: на 04.06.2016 в 13:54
Цитат от друго мнение: "1. Да не се разглежда уеднаквяването на календара е РУСКО настояване. 2. Да се смята събора за валиден единствено с ЕДИНОДУШИЕ на ВСИЧКИ Православни църкви (вместо с мнозинство на участващите) е РУСКО настояване. И неучастието на БПЦ в Събора означава единствено - провал на Събора. Която и да е от църквите може да предизвика това (защото руснаците го издействаха). 3. Съборът се подготвя 93 години - нашите се сетиха сега, че нещо не им харесва. 4. Основният упрек в писмото на Вселенския патриарх (от което нашите комундерски ПР-и изцитираха само точките за служенето на гръцки и паметника на екзарх Антим) беше че БПЦ Е ЕДИНСТВЕНАТА ПОМЕСТНА ЦЪРКВА, КОЯТО НЕ УЧАСТВА В ОБЩИТЕ РАЗИСКВАНИЯ И НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВА ОТ ЖИВОТА НА ЦЪРКВАТА. С това си решение да не участва в Събора БПЦ върши това, което руснаците предпочитат да не направят сами - проваля Събора."
БПЦ не е "твърдо камъче", на 04.06.2016 в 16:11
а обелката на РПЦ, на която ще се подхлъзнат останалите. И всички високопарни словоизлияния студентката по богословие не са в състояние да придадат достойнство на долното слугинство, което беше демонстрирано от нашите владици. РПЦ имаха и други козове - ако не бяхме ние, щяха да са грузинците, ако не бяха грузинците, щеше да е Антиохия, ако не - Йерусалим. Те навсякъде са пуснали политическите си пипала. Но ние се оказахме най-лесни.
Ud.djf; на 04.06.2016 в 16:53
Намирам аргументите за отказ на събора за правилни.Браво на БПЦ и Синода!Няма никакво съмнение,че Вартоломей се стреми към върховенство.Смисалът на отказа намирам най вече в следните изречения: "На практика излиза, че целта на този събор е да се достигне механичното обединяване на различни езически вярвания, култове и схващания в лицето на междурелигиозния икуменизъм, чрез който все по-често става дума за подмолната подготовка на тайни организации за световно въвеждане на бъдещата глобална религия, наричана от разобличителните пророчества от светите Отци на Църквата – религията на анти-Христа."
Зилотските манящини нямат край! на 04.06.2016 в 17:55
Тая девойка с шамията май е объркала изповеданието. Нейната позиция е съвсем подходяща за ИД (в родната й Сирия), но няма нищо общо с Православието. Първо, тя очевидно не знае смисъла на понятието "икуменизъм", което изключва каквито и да било "езически", авраамични и въобще нехристиянски изповедания. Второ, приказките за "глобален заговор" не правят чест нито на девойката, нито на медията. Това са приказки от Женския пазар. Трето, това за използването на понятието "църква" за инославните деноминации е отдавнашна икономийна практика, която има своето оправдание - ако покръстителите бяха наричали езичниците обръщани от тях с обидни имена, никога нямаше и да ги обърнат. Мисилята на Църквата е да обръща в Христа и да връща в стадото, а не да се огражда с овчарски кучета!
православен мирянин на 05.06.2016 в 00:26
Според Словото Божие,в края на времената трябва да има едно царство,един цар и една религия.Царството вече се подготвя-обединението на всички държави в една .Със изобретяването на компютъра и поставянето на чип - (число и номер) на всеки човек това вече е възможно.Остава идването на царя - антихрист,който с лъжливите си знамения ще се представи за Христос.Всеобщата религия ще се нарича икуменизъм(според православните отци е наречена религия на дявола).Браво на БПЦ,тя първа от всички православни църкви каза НЕ на този предателски за православието и Бога събор,за разлика от Руската която каза да,но вече и Кирил видя накъде духа вятъра,така,че не обвинявайте БПЦ.Времето на комунизма отмина!А ето и думите на Бжежински - апологета на богаташите които искат да купят света:"Победихме комунизма,но с Православието трудно ще се справим.Сега голямата ни война трябва да е срещу него".Тези думи ясно говорят за това коя е истинската вяра и с кого са се обединили задкулисно управляващите света!Четете книга Апокалипсис от библиите си за да не сте в неведение и заблуда православни българи!
Православен на 05.06.2016 в 01:16
Абсолютно правилна реакция на БПЦ. Напълно подкрепям БПЦ.
грешник на 05.06.2016 в 15:38
Подкрепям решението на Светия Синод да не участва на този лукав събор, чиято цел изглежда е да приравни Христовата Църква с ересите , и да унищожи истината смесвайки я с лъжа.
хм... на 06.06.2016 в 02:04
https://www.youtube.com/watch?v=4C6lZ7lJ-Rg
До "православния" мирянин, а всъщност дежурен трол на 06.06.2016 в 04:10
Бжежински никога не е казвал нищо подобно за Православието и това се заяви с документ от архива му, поради безбройните руски "цитирания". Освен това - абе какви сте такива "православни" дето се страхувате от идването на края - не вярвате ли в новата земя и новото небе, или подозирате, че вие няма да сте там? А сега вижте под възглавницата дали не се е скрил някой икуменист, масон и демократ, който тайно подготвя перманентното настаняване на антихриста във вашия килер!
Николова на 06.06.2016 в 09:16
Подкрепям БПЦ. Този събор е сбирщина на секти, учения ...содом и гомор .Ние нямаме място там . Ще си запазим православието и религията такава каквато е била хилядолетия наред и такава каквато ни е съхранила .Защото ясно си личи заговора на Вартоломей и неговия брат папата за унищожаването на християнството и заменянето му със нещо уродливо .
Дори само точките... на 06.06.2016 в 10:43
..."служенето на гръцки и паметника на екзарх Антим" са достатъчно основание за отказ на БПЦ за участие.
Николай на 07.06.2016 в 02:24
„Един е Господ, една е Църквата и Тя е Православна“!!! Истинно так! Благодарю вас, дорогие всечестные отцы и братья, православные христиане болгарские! Слава Богу, что вы пребываете в Православной Вере! Какая радость, что у вас истинные пастыри, а не волки в овечьих шкурах! Трудно передать, какое это радостное известие, что вы, вся ваша Церковь, во главе с вашими пастырями остаетесь верными истинной вере - Православной, верными Господу нашему Иисусу Христу! У нас тоже немало людей, осознанно не принимающих навязываемые Церкви ереси, но среди этих людей очень мало епископов. Своим стоянием в вере вы очень укрепите и нас, православных христиан в России, в деле сопротивления ересям латинства, экуменизма и прочим! Потому, что мы знаем теперь, что есть еще настоящие православные пастыри, не все продались, испугались или попались в сети лжи. Молитесь и о нас, всечестные отцы и братья!
Коля, като се научиш на български, тогава пиши! А дотогава Марш! на 07.06.2016 в 09:49
Изтрито 4 пъти. Очевидно някой иска новината да не се чуе! Можете пак да го изтриете и ние пак ще го напишем. Сега стана ясно, какъв е замисъла на целия цирк. Руснаците искат извънредно предсъборно съвещание, на което да се внесат "някои поправки". Сиреч, ако не стане нашата няма да върнем българите и няма Събор. Поредното извиване на ръце!
Дмитрий на 07.06.2016 в 13:27
Дай вам Бог терпения и мужества, братья Православные в отстаивании чести и достоинства Церкви Христовой!
вярващ,до"православния"мирянин, а всъщност.. на 11.06.2016 в 00:14
Казал го е и още как!Относно думите му за борба с/у Православието имаше дискусия в самата САЩ,с участието на православен свещенник,нима вие очаквате този враг на Бога да си признае публично ненавистта си към Него!На негова реч в Тбилиси предателски се отрече да е казвал подобно нещо,но факта си е факт,каза си го в прав текст!Записа е някъде около 2000 и някоя година трябва да проверя в архива и ще го публикувам... Да и той вярва в бога,но в тоя ,чието име е 666!!!А за какъв негов архив говорите,човека слава Богу си е все още жив и здрав,не е починал за да му се ровите в архива...! Дано Бог му даде още дълги години живот да се покае и обърне към Него и се спаси.А ,че се води война с/у Православието е очевидно,човек трябва да е духовно много сляп за да не види това!!!Особено разглеждайки фактите около Вартолозмеевият събор!И защо трябва да слушаме руснаците,сега си имаме интернет и четем от чистият извор! А колкото до руснаците...те са на светлинни години пред нас по отношение на вяра,нищо че ние някога сме им дали книги от които да учат православие.Както е Византия за нас (по отношение на вярата),такава е някогашна България за Русия от ония далечни времена! Жалко обаче ,че настоящият патриарх на Русия,се оказа икуменист и отначало насила бе накарал неговите владици да подкрепят събора.Очакваше се и нашите владици да сторят същото,но слава Богу , те не го послушаха и гласуваха против.Дано Бог вразуми и руснаците да откажат участие.Войната срещу Православието е видна,ето защо с цел забавянето на антихриста,е необходимо обединение на всички православни държави...но в крайна сметка всичко зависи от Бог.На Него слава,чест и поклонение.Амин.

Напиши коментар