В Световния ден на фотографията бележим началото отпреди 190 години
576 хил. евро са платени за първия фотоапарат в историята
Ето това е началото - какво му трябва на човек: добър апарат, добър модел и много желание! Кадър от личния архив на Мариана Добрева.

Първата фотография в света датира от 1826 г. и принадлежи на френския учен Жозеф Нисефор Ниепс. Той използва камера обскура, за да запечата гледка от прозореца на стаята си. Експонацията продължила цели 8 часа при силна слънчева светлина, а за фотографска плака използвал полирана калаено-оловна плочка.

За разлика от предишните образи, които направил и които се задържали за няколко дни и после избледнявали, този път изображението остава на хартията.

 

 

На 29 май 2010 г. първият фотоапарат в историята, произведен през септември 1839 г. в Париж от Алфонс Жиру, се предлага на аукцион с начална цена от 200 хил. евро. Закупен е за рекордните 576 хил. евро. Специалистите оценяват състоянието на устройството като перфектно.

 

 

Само месец преди произвеждането на този фотоапарат, на 19 август 1839 г., Френската академия на науките признава фотографията като изкуство. На същата дата е направено официалното представяне на фотографския процес от Луи Дагер пред академията. Френското правителство купува патента и незабавно го прави публично достояние.


Фотографията навлиза широко на потребителския пазар през 1901 г. с представянето на известни модели фотоапарати, а през 1925 г. се появява първият апарат "Лайка" с 35 мм черно-бял филм.

Фотография се нарича процесът на създаване на изображения на реални обекти с помощта на светлината. Терминът произлиза от гръцките думи фос (светлина) и графо (пиша).

 

Още в началото на ХХ век като топъл хляб се харчат фотокартички с момичета, които "непристойно" показват бедра и деколтета.

 

 

 

 

Следва бум на фотографията и тя почти светкавично покрива всички сфери на живота. Фотографите, които притежават студиа, се превръщат в душеприказчици досущ като бръснарите и бакалите – без тях вече нищо важно не се случва в живота. Сватби, кръщенета, рождени дни, родови срещи – те не просто запечатват събитието. Присъствието на фотото се гарантира със записване, понякога с месец по-рано, а майсторът научава всички важни детайли, за да знае какво е важно да бъде заснето. Фотографът на един малък град знае всички тайни на своите съграждани. Във фотостудиото се е влизало след специално приготовление – добре облечени, причесани, с любимите бижута, с възможно най-красиви лица.

 

Кадър на самоковска фамилия от 1930 г. 



В България художествената фотография е призната за изкуство през 1957 г. През 1959 г. в тогавашния Техникум по графика (Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография) е открито редовно и задочно обучение по фотография.

Първата съхранена снимка на българи е от 1842-1843 година. На портрета са фотографирани във Виена възрожденецът Тодор Минков с майка му. Фотографията вероятно е направена от българина Анастас Йованович, смятат специалистите.

 

Още по време на Първата световна война на полето на фотографията излизат военните фоторепортери, мнозина от които са загинали. И в наши дни ежегодно по горещите конфликтни точки на света фотографите загиват по време на въоръжени сблъсъци.

 

Най-бързо и някак от само себе си изгрява модната фотография, следвана по петите от еротиката пред обектива. Успоредно с тези течения започва и репортажната фотография – пътешественици, археолози, изследователи се надпреварват в показването на своите уникални попадения. Някои от тях също са изпатили, защото в началото на ХХ век местното население в някои региони от света вярвало, че снимката отнема духа му.

 

След края на Втората световна война все повече хора стават собственици на фотоапарати, а най-големите любители си правят студиа за промиване на филми и вадене на снимки у дома. Всъщност това обикновено е баня или тоалетна без външна светлина, където се промиват филмите. Даването на едно филмче в студио, което да извърши магическите процеси и да предаде готовите кадри, отнема около месец. Все повече хора обаче искат да изберат кои фотоси да копират на хартия. Затова се връщат в студиото след седмица, на осветен екран и с лупа разглеждат негативите, описват ги върху специално пликче и след още три седмици могат да се радват на хартиените копия.

 

Фотографските студиа преживяха гигантски бум с автоматизирането на процеса по промиване и копиране на фотосите и така срокът за предаване на снимките от месец стана седмица, после три дни и накрая – един ден.

 

Първите цветни филми за любители криво-ляво предаваха по четири основни цвята, но самото наличие на цвят правеше фотосите толкова ценни, колкото и цветен телевизор!

 

Задоволяване на потребността веднага да видиш какво си снимал първи даде Polaroid. Но консумативите за моментните снимки, първо, бяха скъпи и второ – дори когато се държаха на тъмно, снимките избледняваха до степен нищо да не се вижда. Въпреки това немалко плажни фотографи изкараха чудни пари, защото на онези скромни времена взимаха по 2 лв. за кадър (хлябът беше по 20 ст.)

 

В романтиката на българската фотография един вечен образ е чичо Манчо - героят на Георги Парцалев от филма "С деца на море". 

"Щраках, щраках, поне хиляда пъти щракнах - е, няма такъв филм!" 

 

Творбата е заснета през 1972 г. и засилва интереса към фотографията сред младите. 

 

Началото на цифровата фотография като общодостъпно благо стартира около 2000 година. Първата цифрова камера обаче е създадена през... 1975 г. от Kodak, по-точно от нейния инженер Стивън Сасон.

 

Опитайте да изглеждате елегантно с това приспособление на плажа! 

 

 

През 1988 г. Fujix – компания, известна най-вече с производството на качествени филми, представя първата потребителска цифрова камера – DS-1P. За първи път снимките се качват на карти, а образите могат да се качат на компютър. Потребителите могат да си купят цифров фотоапарат едва през 1990 г. Камерата не стига до пазара, но отключва изцяло нов път за развитието на цифровата фотография.

 

През 2000 г. „фотоапаратите с телевизорче“ предлагат най-много 4 хил. пиксела, а 10 хил. пиксела звучат като нещо, което може да притежава само милионер. Към този момент цифровите фотоапарати са с цени между 800 и 1200 долара.

 

Бумът в разпространението на новите апарати първо удря по кварталните фотографски студиа. Всеки нов цифров апарат означава спад в копирането на снимки - хората си ги гледат на компюър. Към днешна дата фотостудиа от стария тип не съществуват. Сега става дума за магазини, които предлагат копиране на снимки от цифрови носители, но също така рамки, албуми, техника, аксесоари, сувенири, производство на подаръци от авторски снимки, рамкиране, а някои предлагат и изложбена площ.

 

Само за последните 20 години светът се напълни със стотици милиони любители на фотографията. Те са най-общо четири типа:

 

  • Снимат, защото им харесва да щракат без никакви изисквания към качеството на заснетото – харесват си снимките и това им стига, важно е апаратчето нито да тежи, нито да пречи;

  • Любители, които страшно искат да са като професионалистите, разполагат с достатъчно пари, купуват най-скъпата техника и обективи, но нямат идея какво да ги правят, защото мислят, че скъпата техника снима сама, и техните кадри често са по-лоши от тези на хората с простите апаратчета;

  • Любители, които са готови на всякакви саможертви, за да постигнат професионално ниво, четат, експериментират, влизат във фотографски общества, тичат по пленери, участват в конкурси и се карат стръвно със себеподобните в желанието си да се докажат;

  • Професионалисти – едни запалени по професията си, други изпълнени с досада.

 

В тази класация само третата и четвъртата група владеят магиите на фотошоп. И в това се корени една от вечните теми на любители и професионалисти, които с еднаква страст държат фотоапарата: честно ли е да се подобряват кадри чрез допълнителна обработка и коя обработка е допустима и коя е промяна на образа в същината му? А дали параметрите, зададени на фотоапарата, са коректни към околната среда, или нарочно подсилват дадени цветове и правят други шашми? Колко поправки може да понесе една известна жена и дали тази, която е гола на снимка, на 57 години наистина е с кожа като на пеленаче? 


Ето така може би изглежда Шарън Стоун. Но ние знаем, че и Лили Иванова изобщо не й отстъпва! 

 

 

Веднъж седнете сред фотографи и ще установите, че след шест часа спорове никой няма да е уморен, а темите са все така сладки.

 

През години се оформи и битка на марките. Водещи в титаничния сблъсък са Canon и Nikon. И ако политическите препирни могат да доведат до конфликти между случайни хора, то някой трябва да види как люто се карат канонаджии и никонаджии. Марките, предлагани на пазара, са много повече, но на сцената с отлични параметри настъпиха Sony, Panasonic, Olympus.  

 

Имената на големите фотографи вече не са така изтъкнати, както са били само преди 30 години. По какво се познават добрите фотографи? Според правилата на съвремието – по това в кои най-признати издания са публикували своите кадри и най-вече – колко им се плаща за всеки кадър. Интернет се превърна в разпространител и убиец на фотографията. Качествените кадри потъват в сайтове за сток фотография, където още стотици хиляди като тях са в обращение. Не съществува световно мерило за присъствие във фотографията, освен световноизвестните награди. Или цена от 6,5 млн. долара, платена ето за този кадър на Питър Лик.

 

Той не е луд късметлия – друга негова снимка е откупена за 2,5 млн. долара. Той остава фотографът с най-скъпо купувани снимки, като 20 от тях са с цена над 1 млн. долара. Дали това е най-добрият фотограф в света?

 
Този кадър е първият на Лик, продаден за 1 млн. долара. 

 

Към необозримата сцена на фотографията за последните пет години се добави и екшън фотографията, като водеща е камерата GoPro. Тичаш, скачаш, летиш, падаш, самоубиваш се, атакуват те – камера на главата или някъде на тялото щрака напосоки. И понякога се получават шедьоври. С пръчка за selfie всеки може да се прави на красив или на идиот – както му се иска.


Снимка: личен архив на Цветелина Пелтешка

 

 

 

Днес само българският фотографски сайт photo-forum.net предлага 21 категории, в които любителите да пускат своите снимки.

 

 

През 1826 година на хартията остават сенките на сгради, видени от прозореца. Днес, през 2015 г., почти 190 години по-късно, светът е фотография.  

 

 

 

Още от категорията

1 коментар/a

Renjith на 26.10.2015 в 06:39
That's a shrewd answer to a tricky quetison

Напиши коментар