“Винаги трябва да се бориш в този долен свят. За щастие, това е специалността ми".

 

 

Тя се появява с черния си джип “Волво”.  Смятала, че бентлито й няма да изкачи хълмовете на Холивуд, за да стигне до мястото за снимките, бяла тухлена къща, скрита в края на стръмен път. Вляво е прочутият надпис “Холивуд”, изписан с бели букви, вдясно е Тихият океан, потънал в гъста мъгла, докарана от дъжда, който вали над града от сутринта. Шарън Стоун излиза от колата си. Силуетът й прилича на легендата за нея. 

“Обожавам дъжда. Тази страна има нужда от вода”, прошепва тя на влизане в къщата. Моли за чаша зелен чай, за да се стопли, и сяда пред масичката за гримиране. “Ето, виждате, че не хитрувам, казва тя победоносно. Не нося никакъв грим”. Тя сияе. 25 години след “Първичен инстинкт” лицето й е запазило дяволското си съвършенство и непокътната харизма. 

“Никога пластична хирургия. О, Господи, колко е грозно това! Децата ми не биха го харесали… Вижте, не изглеждам зле за възрастта си.” Става, прави няколко танцови стъпки, онези, които изпълнява всяка сутрин, за да запази стройния си силует, повдига пуловера си и показва корема си, стегнат като на войник. “Винаги трябва да се бориш в този долен свят. За щастие, това е специалността ми. Аз съм неразрушима.  Догодина ще публикувам мемоарите си, за да разкажа моята тайна”. Интервю с 59-годишната актриса публикува “Мадам Фигаро”.

 

- Американците избраха нов президент. Вие винаги сте била ангажирана актриса. Не е ли сега моментът да правите политика?

 

- Но аз правя политика! Продължавам работата си в amfAR (Американската фондация за изследване на СПИН) и създадох със сестра ми асоциация срещу глада, Blessings in a Backpack, която раздава на децата в неравностойно положение плик с храна за уикенда. Без съмнение, едно дете, което не се храни, няма сили, за да учи, и в крайна сметка може да бъде принудено да затъне в наркотиците и проституцията.

 

- Продължавате ли да бъдете голям патриот?

 

- Повече от всякога. Вярвам в моята страна, в президентската длъжност. Вярвам в силата на институциите и на Конституцията. Тази страна е велика и благодарение на нея аз станах това, което съм. Не успявам да разбера обаче защо се оказахме в сегашната политическа конфигурация…

 

 

 

- Имате предвид избирането на Тръмп…

 

- Няма да ме въвлечете на този терен.

 

- Да говорим за кино тогава. През последните години снимате по-малко…

 

- Да, но никога не съм отсъствала от Холивуд. Ако се снимам в по-малко филми, то е най-вече, за да се грижа за трите ми момчета. Аз съм това, което наричат самотна майка, и то е голяма отговорност, както и щастието на моя живот. Осиновяването им не е тема табу. Често си говорим заедно, опитвайки се всеки един от нас да намери собственото си равновесие. От 11 г. ми помага една и съща гувернантка, която цялото семейство обожава, но мога да изпитам чувство за вина, ако знам, че децата ми частично са отглеждани от някой друг. 

Но за да се върна към киното, не намирах роли, които да ми харесат достатъчно. Снимала съм с най-големите режисьори, Уди Алън, Пол Верховен, Мартин Скорсезе, Джим Джармуш, така че мога да си позволя да съм взискателна, нали? Вече не се чувствам длъжна да се съобразявам със “звездната система” и да приемам каквато и да била роля. Приключи времето, когато снимах по един филм годишно, много от които впрочем бяха неуспешни.

 

 

Актрисата с трите си осиновени момчета

 

- Ще бъде ли 2017-а годината на голямото ви завръщане?

 

- Децата ми днес са пораснали. Роан е на 16 г., Лейърд на 11, а Куин на десет години. Мога отново да поема по пътя на снимките. Тази година обещава да бъде много богата. Може би ще отида в Париж, за да поставя една пиеса в “Театр дьо Пари”. Филмът What About Love на Клаус Менцел с Анди Гарсия трябва да излезе тази година, а със Стивън Содърбърг подготвяме интерактивен сериал, Mosaic, в който зрителите, благодарение на една апликация, ще влияят върху развитието на интригата. Той ще бъде разпространяван от HBO. Идеята е гениална. Тя ще позволи на зрителите да си възвърнат част от свободата, която им отне прекалено нормативното общество. Технически този проект е революционен. 

 

- Като света, в който живеем днес?

 

- Технологичната революция е в ход. Ние ще трябва да съградим един нов свят. Може би ще има нови видове животни, растения или други неща… Заради това светът е нестабилен. Промяната винаги се извършва в хаос.

 

- Все още ли сте феминистка?

 

- Никога не съм била. Или по-скоро винаги съм била, без да го знам. Без да го показвам. Войната между половете не даде кой знае какво. Предпочитам диалога пред сблъсъка. Често ме питат: “Но защо излизате с по-млади мъже?”. Защото с тях мога да разговарям, да общувам, да изразявам свободно желанията си. Повечето от тях са били отгледани от самотни майки, които са възпитали в децата си чувство на отговорност и уважение към другия. За разлика от тях мъжете на 60 г. са били отгледани от майки, които несъмнено са били подчинени на мъжете си, както беше през 50-те години. На какво са научили синовете си? Да вземат думата и да не я пускат повече. Ако една жена им се съпротивлява, те се чувстват нападнати, мълчат или се връщат при майка си…

 

- Не са ли любовните и сексуални отношения с по-млад мъж начин за една жена да си възвърне властта?

 

- На моята възраст аз нямам сексуални отношения единствено заради секса. Нямам време. Ако живея с някого, то е защото той ме привлича. И както казваше майка ми: “Не ни пука за онзи, който ни обича. Важното е да обичаме”.

 

- Ад ли е за жените Холивуд?

 

- Не е прилично да си задаваме този въпрос в момент, в който светът върви толкова зле. Да бъдеш актриса в Холивуд? Но то е същото като да работиш в сладкарница, в която правят кексчета!

 

- Как определяте онова, което наричат “звездно качество”, т.е. онова, което е характерно за една звезда?

 

- Невъзможно е да се определи. То се вижда. Това е всичко. Или притежавате, или не тази искра. Катрин Хепбърн, Марлене Дитрих, а днес Кейт Уинслет са надарени с него. Кейт е прекрасна. Тя реши да е хубава и с всеки изминал ден е все по-хубава. 

 

- А вие кога решихте да сте хубава?

 

- На прожекцията на “Първичен инстинкт”. Когато се видях на екрана, си казах: “Уау, никога не съм мислела, че мога да бъда толкова хубава!”.

 

- Никой ли не ви го беше казвал?

 

- По-скоро са ми казвали обратното. Точно за това си мислех вчера, за онова, което майка ми каза, когато ме видя с къса, остра коса. “Но най-сетне направи нещо. Сложи си ролки!”. Майка ми не беше настроена много майчински. Не от лошотия, а просто защото не знаеше какво означава това. Родена в ирландско семейство, в което да бъдеш домакиня се предаваше от майка на дъщеря, тя е израснала в крайна бедност, в свят, в който не си позволяваш да мислиш. Баща ми останал сирак на четиригодишна възраст, семейството му, което работело в петролната индустрия в Пенсилвания, изчезнало по време на екслозията на един кладенец с нитроглицерин… Ще разкажа за всичко това и дори повече в моите мемоари.

 

Шарън Стоун

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Още от категорията

Аве, Парий!

Аве, Парий!

Кевин Спейси, актьор и мъченик на сексуалния маккартизъм. Неговото тво...

Напиши коментар