Невероятно е, че те могат да си приличат. Виждайки за първи път Биби Андершон и Лив Улман една до друга, Ингмар Бергман разбира, че това ще бъде следващият му филм. За две седмици в болницата, където се възстановява от пневмония, той пише сценария на “Персона”. В ума му е образът на двете жени.

Лив Улман и Ингмар Бергман по време на снимките на "Лице срещу лице", 1975 г. 

 

Във филма една актриса остава без глас на сцената, където играе Електра. Тя заминава да се лекува на безлюден остров заедно с медицинска сестра, която лека-полека се превръща в неин двойник. Островът е Форьо. Там има само овце и скали. Актрисата е дребна норвежка със сини като езера очи. Лив Улман има лунички и пухкави устни. По време на снимките Бергман се влюбва в нея. Разбираемо. Той е гений. “Бих искал да правя филми, както Барток пише музика”. Единственият проблем: и двамата са женени. В киносредите подобни подробности рядко са проблем. “За мен той беше бог. Бях много млада, едва на 25 г., а той беше на 46. Когато говореше, аз се изчервявах”.

 

1968-а, Лив и Ингмар

 

Като девойка, тя фантазира за Джеймс Стюарт. Напуска училище на 17-годишна възраст, посещава курсове по актьорско майсторство в Лондон, играе Ане Франк на театралната сцена. Когато излиза първият й филм, прачичо й отива в киносалона в Осло, за да помоли директора да спре прожекцията (във филма тя показва задника си). Тя не умее да казва “не”. А трябва, когато Бергман решава да построи къща на Форьо. Един вътрешен глас шепне на режисьора: “Бергман, това е твоят пейзаж”. 

Лив съзерцава скептично сивото море. Това парче земя в Балтийско море се е превърнало в неин затвор. Той дори не е поискал мнението й. Бергман не е от хората, които слушат другите. Прави, каквото е решил. Казвал, че филмът “Персона” му е спасил живота. Случва се да стигне до прозрение: “Казах си, че съм огромен провал като човешко същество и следователно трябва да се опитам да бъда много добър режисьор”. 

Той има нужда от девет часа сън дневно. Птиците му пречат. Има фобия от микроби, забранява на актьорите да се гримират. Тормози го безсъние. Кошмарите му са изпълнени със слънце. С две думи, той е сложна личност. Близките планове стават запазената му марка. Той изследва под лупа този “театър на кожата”, за който говореше Кокто. “Когато камерата се приближи толкова близо, колкото я приближаваше понякога Ингмар, тя показва не само лицето, но и начина на живот, което това лице е познало”,  обобщава Лив. 

 

Биби Андершон и Лив Улман в "Персона"

 

Те ще останат заедно пет години, без да се женят. “Нямахме нужда нито от адвокат, нито от свещеник в съвместния си живот; имахме нашето приятелство и  любов”, ще признае тя. Докато той снима “Часът на вълка”, тя ражда дъщеря им Лин, която ще стане писателка.

Лутеранската църква отказва да кръсти детето. През зимата температурата на острова е минус 30 градуса. В “Срамът” той кара Лив да играе гола под палтото. Тя трепери. Той аплодира. Бергман кара “Пежо”. Лив се отегчава. “Скоро ще бъда възрастна дама с бели коси, на чийто колене ще сложат бебе с думите: “Бабо, усмихни се”. Всяка сутрин той хваща ферибота в 4,45 часа, за да отиде да купи вестници. През пролетта на 1968-а отиват за пет седмици на почивка в Рим. Срещат се с Моравия. Ингмар веднага се сприятелява с Фелини. Няколко пъти ходи да гледа “Амаркорд”.

През 1969 г. тя заминава за САЩ, за да изиграе главната роля в “Емигранти”, заедно с партньора си Макс фон Сюдов. Това предвещава края на нещо. Връзката им приключва през следващата година. Лив се връща в Осло с дъщеря си. Тя има едно съжаление: “Това беше единият от двамата мъже, които наистина съм обичала в живота си, и исках тази любов да трае вечно”. Въпреки това ще има разправии и сълзи, крясъци и тишина. Ингмар изпада в невиждан гняв, рита врати. Тя бяга, връща се. Впоследствие отношенията ум се успокояват. Те ще продължат да работят заедно. 

В “Шепот и викове” тя е едната от двете сестри, които се сблъскват със смъртта на третата. Хариет Андершон агонизира с хрипове, разкъсващи душата. Филмът извежда Бергман начело и постига световен успех. Въпреки това не е лесно да намери разпространител в Америка. Ще трябва да се задоволи с фирма, специализирана във филми на ужасите и порнография. 

 

Режисьорът и аткрисата в документалния филм "Лив и Ингмар"

 

Чудото настъпва с телевизионния сериал “Сцени от един семеен живот”, където Лив Улман си партнира с Ерланд Юсефсон. В Швеция шестте епизода бият рекорда по зрителска аудитория. Тогава тя прави една сериозна грешка. Парите не достигат. Бергман предлага на оператора Свен Нюквист и на двамата актьори да получат по 10 процента от приходите. Мъжете се съгласяват. Лив предпочита да вземе 2000 долара. Тя все още съжалява горчиво. 

В “Есенна соната”, с кръгли очила и плитки над ушите, тя е дъщерята на Ингрид Бергман, виртуозна пианистка, която е заключила чувствата си. Епизодът, в който репетира една прелюдия на Шопен, е чуден. Жестокост, неизречени думи, приглушено насилие, всичко има в него. В Ню Йорк тя играе в “Куклен дом”, представя му Уди Алън. Вечерята преминава без някой от двамата да произнесе и дума. Това няма да им попречи да бъдат очаровани от вечерта, която са прекарали заедно.

 

Лив Улман и Ингрид Бергман в "Есенна соната"

 

През 2003 г., “Сарабанда”, нещо като епилог на “Сцени от един семеен живот”, слага край на съвместната им работа. Тя режисира “Невярната” (Trolosa) по негов сценарий. По-късно публикува автобиография, отказва да се снима в “Сексът и градът”. Бергман завършва дните си на своя остров. “На брега на морето мога да дам воля на гнева си и да крещя. Най-много някоя чайка да отлети”. На 30 юли 2007 г. чайките запазиха минута мълчание. В къщата във Форьо Лив и Ингмар рисуваха сърца, колела, в зависимост от настроението си, на вратата на хола. Днес светлината почти ги е заличила. 

 

Лив Улман и Ингмар Бергман на остров Форьо, 1966-а

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Още от категорията

Беседа за смъртта

Беседа за смъртта

Митрополит Антоний (в света Андрей Блум) е роден през 1914 г. в Лозана...
Бог като Творец

Бог като Творец

Актрисата Лайла МакКарти описва как веднъж отишла при Дж. Бърнард Шоу...
Разпаднатият свят

Разпаднатият свят

Разцеплението на днешния свят се вижда с просто око. Всеки наш съвреме...

1 коментар/a

swann на 27.02.2017 в 10:44
Kaкто не веднъж е ставало дума, Гласове е една по руски дихотомна карамазовска медия - много нагоре и много надолу, в нея битуват Бергман и Джарет съвместно с Андрей Райчев и други видни апологети на тоталитарния социалния евдемонизъм тип "всички гении още в люлката ще угасим"

Напиши коментар