Задължителното социално осигуряване се появява в Европа в края на XIX век като клон на личното застраховане. В България началото е поставено със създаването на професионален пенсионен фонд през 1869 г. като част от австрийски пенсионен фонд. Той осигурявал работещите по железницата между Истанбул и Пазарджик.

 

Непосредствено след Освобождението, в Търновската конституция от 1879 г., се предвижда право на пенсия за държавните служители: Чл. 166.  Длъжностните лица, които съ назначени на служба отъ Правителството, иматъ право да добиватъ пенсия, основата и количеството на която ще бъде определена по особенъ законъ“.  Впоследствие това право се разширява от специални закони. На 11 ноември 1886 г. е приет Закон за пенсиите за инвалидност на военните лица, но тъй като той е считан за доста несъвършен, за първи специален закон за пенсиите у нас се възприема Законът за пенсиите на учителите, приет на 15 декември 1888 г. и влязъл в сила на 12 януари 1889 г. Така с него се въвеждат първите държавни пенсии в България и започва изграждането на осигурителната система.

 

Първоначално тя обхваща само държавните служители и работниците в държавните предприятия, а от 1918 г. и работещите в частните предприятия. Следват: Закон за пенсиите и временните помощи на свещениците (1890 г.); Закон за пенсиите на чиновниците и служащите по гражданското ведомство (1891 г.); Закон за пенсиите на военните лица и чиновниците по военното ведомство (1891 г.); Закон за пенсиите на служащите при изборните учреждения  - въвеждат се пенсии за общинските и окръжните служители (1908 г.) и др. Всички те предвиждат възможности за получаване на пенсии за старост, инвалидни и наследствени пенсии.

 

Развитието на пенсионното осигуряване през следващите години е свързано със създаването на Отделението по труда през 1905 г. и основаването на Института за обществено осигуряване през 1941 г., който се грижи за изграждането и доброто функциониране на обществените осигуровки в страната.  Междувременно, през 1924 г. е приет Закон за общественото осигуряване, останал непроменен до 1948 г. С този закон, заедно със Закона за пенсиите за изслужено време от 1932 г., е оформена фондовата система за социалното осигуряване в България. Значително се разширява кръгът на осигурените лица, увеличени са приходите на пенсионните фондове, които разумно инвестират натрупаните в тях средства.

 

В първите пенсионни закони са прокарани сравнително ниски норми за прослужено време и пределната възраст за пенсиониране. Това дава възможност да се пенсионират млади служители с малко трудов стаж, нещо, което се отразява зле на пенсионните фондове и затова впоследствие постепенно законите се изменят, като се увеличава прослуженото време и възрастта за добиване право на пенсия. В началото пенсионните удръжки са 3 на сто,за да достигнат през 1943 г. на 12,5 на сто.

 

До войните за национално обединение, размерът на пенсиите дава възможност за едно добро съществуване на пенсионерите, предвид малкия им брой и нарастващия демографски потенциал на страната. След двете национални катастрофи, завършили с подписания Ньойски договор, започва продължителен процес на обезценяване на пенсиите по обективни причини, който е прекъснат за кратко през 30-те години на ХХ век и е възобновен отново по време на Втората световна война.

 

Като цяло пенсионното осигуряване до 1944 г., макар и добре организирано и натрупало значителни ресурси, има сравнително малък обхват – почти не се отнася до населението, занимаващо се със земеделие, а то е представлявало доста голяма част от българското общество по онова време. Едва при Иван Багрянов, министър на земеделието в кабинета на Георги Кьосеиванов, през 1942 г. е приет Закон за земеделските пенсии. С него България става първата страна в света, която осигурява старините на земеделските стопани, навършили 60 години.

 

Жители на с. Подгорица при връчване на пенсионните им книжки, 1942 г.

 

В статия на „Вестник на вестниците“ от януари 1943 г. са дадени няколко любопитни факта, свързани с пенсиите в България:

Първата пенсия за изслужено време е отпусната на 4 декември 1890 г. на вдовицата на свещеник Димитър Здравков, който е служил 17 години – 15 години в Горна Джумая и 2 години в Дупница. Размерът на тази първа пенсия е бил 10 лева и 50 стотинки. Вдовицата на свещеника е получавала пенсия в продължение на 27 години.

 

Втората пенсия е отпусната на наследника на свещеник Зафир Димитриев от Самоков, който е служил 11 год. и 9 месеца като учител и свещеник. Тази наследствена пенсия е била в размер на 12 лева и 23 стотинки месечно и е получавана в продължение на 15 год. и 3 месеца.

 

Една от първите лични пенсионери е бившата учителка Рада Киркович, родена в Копривщица през 1848 г., която е учителствала 23 год. и 4 месеца – от 1. IX. 1866 г., (т.е. от 18-годишна възраст) до 8. I. 1896 г., на която дата е пенсионирана с 219 лв. и 91 ст. месечна пенсия. Пенсията е била прекратена на 9. XII. 1941 г., т.е. след като е получавана в продължение на 45 години.

 

По военното ведомство един от първите пенсионери е бил зап. ген. Рачо Петров, роден през 1861 г. Пенсиониран е на 17. XII. 1896 г. след 19 год. и 2 месеца служба с пенсия 789 лв. месечно.

 

Ежегодно държавата изразходва за пенсии:

През 1923 г. – на 18 870 пенсионери 38 090 292 лв. През 1925 г. тази сума значително отскача и достига до 115 239 987 лв.; през 1930 г. за пенсии се изразходват 842 505 634 лв., а през миналата 1942 г. на 53 702 пенсионера държавата е изплатила пенсии за 907 790 062 лв. – но без временното увеличение и еднократните помощи, с които сумата е кръгло 1 млрд. 171 млн. лв. За 1943 г. се предвижда кредит за пенсиите за изслужено време 1 млрд. 300 млн. лв.

 

Освен пенсиите за изслужено време, изплащат се държавни пенсии (военноинвалидни, пенсии за инвалидност, опълченски и поборнически, народни и помощи на пострадалите от атентата в „Св. Неделя“) и пенсии на земеделските стопани. Най-малък е броят на държавните пенсии: на 560 души се изплащат опълченски и поборнически пенсии, на 82 души народна пенсия и само на 25 души помощи, като пострадали от атентата в църквата „Св. Неделя“ през 1925 г.

 

Земеделските пенсии. Тяхното отпускане започна от началото на миналата 1942 г. Броят на пенсионираните земеделски стопани в началото на тази година възлиза на 153 хил. души, но този брой значително ще се увеличи, след като започне пенсионирането на земеделските стопани от освободените земи. Общо през 1942 г. по изплащането на земеделските пенсии са изразходвани 45 млн. 900 хил. лв., а за 1943 г. се предвиждат 605 млн. 880 хил. лв.

През 1943 г. Дирекцията на пенсиите ще изразходва общо за трите вида пенсии 2 699 271 783 лв.“

 

Като цяло до 1944 г. в условията на пазарно стопанство България успява да положи основите на системата за социална сигурност, която е близка до подобни системи в развитите страни, особено по отношение на законодателството. То определя точни и ясни критерии за отпускане на пенсии, като от първостепенна важност са размерът и продължителността на внесените осигурителни вноски. След Деветосептемврийския преврат е наложена система за централно планиране. Това неминуемо оказва влияние и върху осигуряването (пенсионно, за временна нетродуспособност, за трудова злополука), което също става силно централизирано.

 

През 1948 г. е приет нов Закон за общественото осигуряване, който подменя фундаменталния принцип, че правото на пенсия се поражда от участието с осигурителни вноски в съответния фонд, а не от положения труд. Осигуровките на работниците и служителите по силата на новия закон се поемат изцяло от държавните предприятия и учреждения. През 1951 г. системата на фондовото осигуряване е ликвидирана, всички осигурителни фондове са национализирани и средствата им са преведени в държавния бюджет.

 

 

 

Още от категорията

16 коментар/a

Спиноза на 22.12.2014 в 17:28
Както виждате, нищо не се е променило от 1951г. насам, въпреки лъжите за \"преход\" и пазарна икономика, живеем си в стария комунизъм, само малко е гримиран. По-лошото е че и западняците са ги подкарали в кошарата на комунистическия концлагер, още не го знаят, като гледат нашата мизери си въобразяват че живет в демокрация и охолство, но е само въпрос на време.
EUbg на 22.12.2014 в 23:54
Г-н Спиноза, имаха ли хората прилични по стандарта пенсии преди победата на либерализма или не?
Хакамиах на 23.12.2014 в 17:45
аФторката е направила нескопосан преглед на нормативната уредба на последния период на Османската империя,на Княжеството и Царството България и е завършила този преглед с хула срещу Републиката. Ако някой се опита да разбере каква е била тогавашната система на пенсионно осигуряване и каква част от населението е била обхваната в нея различните категории пенсионери през този период, това ще стане на \"кукуво лято\"!? През периода след \"деветосептемврийския преврат\", както се вижда, няма нито едно коментирано действие на пенсионното осигуряване и сравнение между съществуващото преди “преврата” и след него, а и след другият “ноемврийският преврат”, след който ни нападна поредната “напаст Божия” – соросоизродията. Да се види, аджеба, кое е по-доброто все пак! Соросоизродска работа е горното изродче, творение на поредната измекярка от породата \"учени глави\" - по Джендо, сиреч Захарий Стоянов! Такива като нея са бурените в нивата на българите, обхванали са я вече четвърт век и пречат на “полезните растения”, особено на младите, като ги прокуждат в чужда чужбина! Тези соросоизроди на чужда копаня са позорът на българите! Харчи пари да ги образоваш, а резултатът е както го е казал Хашек, когато полковникът нарежда ротата да обикаля в кръг около него и да крещи: \"Какво направихме ние, едно голямо лайно направихме!\". Такова си направиха българите, г-жо или г-жице, и крещят обикаляйки урните за гласуването! Но вашият път е към лудницата, рано или късно там ви е мястото!!! Народът все още търси поредния “Младен”, то не бе Мангал Костоф, царчето, параванов, тиквата, бадемов и пак тиквите, до като Той се появи и застане с тоягата до изника на злото!
Перо на 23.12.2014 в 20:19
През 1942 г. - 53 702 пенсионера. При 6,8 - 6,9 милиона население това означава, че незначителна част от възрастните - някъде около 2,5%, са получавали пенсии. Със 153-те хиляди земеделски пенсии, отпускани след 1942 г. пенсионери са били едва 10-15% от възрастните. За сравнение, днес при почти същото население пенсионерите са 2,2 милиона. Влияе и факторът застаряване, но и с него изводът е един - при Царя пенсии са получавали неголяма група от възрастните.
Вени Гюрова на 24.12.2014 в 00:27
Покрай масовити пенсионерски протести се изписаха и изприказваха сума глупости. Най-ме дразни тази, че причината била, че след 1944 г. държавата взела пенсионните фондове и ако сега ги върнела, всичко щяло да е наред. Нека обаче погледнем Статистическия годишник на Царство България от 1941 г. (данните в него са от 1939 г.): Население - 6,3 млн. души От тях - 23% градско, 77% селско Активно население - 3,4 млн, т.е. 54% от цялото население Като сметнем 23% от 3,4 млн. излиза 782 000 градско население в активна възраст. Нека ги сложим милион да са, понеже по селата са имали повече деца (макар че детската смъртност по селата пък е било по-висока). Обаче една малка част от са се осигурявали, което може приблизително да се види да се види от броя на тогавашните пенсии: Всичко са дадени около 122 000 пенсии на стойност 1,3 млрд лева, което засяга 2% от цялото население. Само че тази стойност е преди паричната реформа от 1961 г., тъй че трябва да я намалим около 10 пъти. Държавата и да върне сега тези пари барабар с лихвите, за какво ще стигнат - за левче-два, хайде три увеличение на сегашните пенсии. К`во да коментираш? Когато цифрите говорят, и боговете мълчат. Сегашните дрънкала обаче явно се смятат за повече и от боговете. Пиночетските фондове - ДЗПО, имат 1% от страните в светът, и в нито една развита и демократична държава. Преди 1944 година не са били частни фондове. Фондове са се наричали, защото са държали осигуровките във фонд на армията, на учителите, металургията, земеделците, тоест да не се мешат за да има солидарност само във фонда, но системата е била като на Бисмарк.
СВОБОДЕН ПАЗАР на 24.12.2014 в 00:30
Защо ти е индивидуална сметка? И без това пенсионната система не е солидарна. Ще взимаш толкова колкото си внесъл като процент спрямо другите умножено по растежа на БВП, КОЕТО Е СВРЪХ ИЗГОДНО И АНТИСОЛИДАРНО. НО АКО ИСКАШ ИНДИВИДУАЛНА СМЕТКА, СИ НАПРАВИ В ЧУЖД ИНВЕСТИЦИОНЕН ФОНД ИЛИ БАНКА. Да и армията и полицията, магистралите, образованието, всичко да не е солидарно. ЩЕ Е НАЙ-ДОБРЕ!! Тоест да ликвидираме държавата ще е на-добре. Че гледай сега, някакъв вложил 100 000 лева в частната банка, и после държавата му ги гарантира. Или държавата дава десетки милиони на милиардери, та да правят житото на световни цени. АКО ДЪРЖАВАТА НЕ СЕ НАМЕСВА, ЩЕ ИМАМЕ ПЪТИЩА - ЧЕРНИ ПЪТИЩА САМО КРАЙ РЕКИТЕ, НО ЩЕ ТИ ИЗЛЕКУВА ЗЪБИТЕ НЯКОЙ МИЗЕРНИК ДЕНТИСТ - НА ЦЕНИ КАТО В ИНДИЯ, МОЖЕ ОТ ИНДИЯ ДА Е. И пенсия да няма, че селяните да се върнат на село и земята да им е пенсия, щото примамиха селяните работници в града да стават - чрез тези пенсии, и работната ръка намали ценността си.
Kolev на 25.12.2014 в 16:38
Пропуснато е да се спомене, че решението за отпускане на земеделски пенсии е взето от правителството на Богдан Филов, който е министър председател на Царството от 16.II.1940 до 14.IХ.1943 г. (съставя два кабинета). По това време на фондов принцип е финансирана и медицинската помощ в страната.
Плачете раби за Социализъма!!.........и за Възкресението Т.Живково!.......Алелуя! на 25.12.2014 в 20:53
.
ГРАБВАЙТЕ ВИЛИТЕ И ДА ПОДПАЛИМ ДЕСНИТЕ на 26.12.2014 в 03:45
Голямата депресия, със силната дефлация и натиска върху бюджетите, променя коренно световната финансова система. През 1931 година Великобритания, а през 1933 година и Съединените щати, се отказват от златния стандарт и девалвират валутите си. България, както много други европейски страни, се опитва да избегне открита девалвация, която би увеличила номиналната тежест на държавния дълг, но още през 1931 година отменя конвертируемостта на лева в злато. Макар формално левът все още да е обвързан с долара (а след 1933 година — с френския франк), задължението на БНБ да обменя левове в чужди валути със златно покритие е премахнато. Едновременно с това са въведени силни административни ограничения върху движението на капитали и вноса на стоки. През следващите години все по-голяма част от външната търговия се осъществява чрез междудържавни клирингови спогодби. През май 1935 година покритието на банкнотната емисия спада под определеното със закон ниво от 33,3%, което подтиква ръководството на БНБ да прави различни счетоводни манипулации, за да прикрие реалното състояние на банката. Към края на годината това се оказва недостатъчно и законово установеното минимално покритие на емисията е намалено на 25%. По време на войната левът претърпява силна инфлация, като за периода 1939-1945 година паричното обращение нараства 14 път, а стойността на лева пада 12 пъти. За да запази поне формално покритието на лева, от 1942 година правителството започва да издава съкровищни бонове (с номинал 8 милиарда лева само през първата година), които се приемат за законно платежно средство. Това обаче се оказва недостатъчно и БНБ търси начини за скрито субсидиране на бюджета, а през 1941 година е прието, че за обезпечение на лева може да се ползват и неконвертируеми в злато валути. Банкнотната емисия през следващите години е обезпечена главно с германските задължения по клиринговата спогодба, които представляват депозити на т.нар. „клирингови марки“ в германски банки, с които БНБ и правителството нямат възможност да разполагат на практика.
Абе вие сте се побъркали бе! на 11.02.2016 в 16:30
Случвало ли се е вълка като остарее и да си каже следното: "аз вече няма да излизам на лов за дивеч, а само ще си стоя в дупката, и каквото по-младите вълци ми донесът - това ще ям". Вълкът затова му е дебел врата, защото всичко сам си прави: от преследването, през улова, до консумацията; това последното, не вярвам вълка да иска да го споделя с другите вълци
Деконструкция на 13.02.2016 в 23:30
Пенсиите се изплащат от постъпления от вноски за пенсии, която е солидарна система в кавички. Кавички, защото умрелите преди пенсия са солидарни повече с богатите и по-малко с бедните, тоест са повече солидарни с не бития и по-малко солидарни с бития. Това което не е платено на умрелите преди пенсия, се разпределя така, на този с 5 хляба му се дават пет хляба, а на този с един хляб му се дават един хляб. Същото е разпределението и от бюджета отпускани за пенсии, които пари дори надвишават парите от вноски за пенсии. Някой ще кажат, че така е за да има по-високи вноски, тоест стимул за лотария, колкото повече билети толкова повече печалби и шансове. Но тази система трябва да е солидарна, и да няма вноски, защото всички правят държавата и воюват за нея, и с растежът на заплатите и с растежът на БВП, се увеличават и постъпленията за пенсии. Та в демократичните и развити държави, пенсията е държавна и е според нуждите, и се дава само на хора с никакви или много ниски доходи, а който работи няма нужда от пенсия. А тука милионери претендират за пенсия. Кой певец с добри доходи, в нормална държава, взима пенсия социална?
Най-справедливо е да се изплащат пенсии само по ИНВАЛИДНОСТ, на 25.10.2017 в 13:44
като при това старостта МОЖЕ ЕВЕНТУАЛНО да бъде считана за причина за инвалидност. Но може да се случи някой да е станал на 90 или 95 години и да е напълно в състояние да упражнява обичайната за него трудова дейност. Горчивата истина е, че в условията на един развихрил се експлоататорски строй (както и да го обозначим: капитализъм, социализъм и т.н.) НЕ Е ВЪЗМОЖНО да се съществува току така: 1) Човек не може да се изхранва, ако само упражнява трудовите си качества и способности: за да оцелее, ТОЙ ПРОСТО ТРЯБВА ДА КРАДЕ! (А да се краде може само на млада възраст, защото крадеца понякога го погват да го заловят и тогаз трябва да се тича!) 2) Експлоататорското общество може да съществува само ако навсякъде има ФОН ОТ БЕЗРАБОТИЦА, който да пришпорва успялите да се задържат на работа: да си гледат те — мърлячите — работата, а не да мързелуват (защото лесно би могъл работодателят да ги замени с мераклии от „напиращите гладни тълпи“). Отпращането в пенсия на онези, които са прекрачили някакъв праг на застаряването, е един удобен начин да се загладят зверските противоречия — хвърлят им малко стотинки, пък те да му мислят с тези стотинки свещи за гроба си ли да купят, или пък — ако имат повече „щастие“ — дори някой умиротворяващ надробен венец от тъжни есенни цветя да си осигурят. „Социалните общества“ прилагат един особен принцип на уравниловка спрямо тези, които вече не са способни да работят: на тези с по-голям трудов стаж дава по-малко, за да има за онези, които имат по-малко трудов стаж, на които да им се увеличи пенсията и да стане тя съизмерима с тази на работягите. По този начин „в пенсионна възраст всички животни стават равни“: равенство по показателя МЪРЗЕЛ-ТРУДОЛЮБИЕ. Ето как „социалните общества“ стимулират леността — всеки си казва: защо трябва да работя цял живот като говедо, след като щом се пенсионирам, ще се изравня с останалите „любимци на Бога“. Подозирам, че и Раят, за който всички си мечтаем, че ще попаднем в него, след като се ОПРÒСТИМ, е организиран като едно „социално общество“. Но там — нейсе! — сам Господ ДАВА…
Айде, айде! на 25.10.2017 в 17:47
Забравете за каквито и да е пенсии! Лъжа е че намалялото като брой трудоспособно население е пречка за получаването на достойна пенсия. Истината е че съществува така нареченият минимален размер на пенсията(180лв.). Някой който е работил 7-8 години ще получава пенсия но от парите които някой друг е внасял 30 години. Също така съществува и социална пенсия за старост (120лв.). Да ме прощават от БХК но тези пенсии се отнасят за почти 100% от циганският етнос. Друг начин за източване на пенсионният фонд са пенсиите за инвалидност. Поне 70% от ползващите такава пенсия са от същият етнос. За пример идете в старозагорското село Зетьово населено предимно с цигани. Може да се каже че почти всички от тях получават инвалидни пенсии. Иначе на вид пращящите от здраве мангали са освидетелствани като страдащи от глухота и тежка форма на анемия!
Не ми е известно на 26.10.2017 в 17:58
Не ми е известно със стаж от 7-8 години да е възможно да се получава пенсия, па макар и на 65 години ; не става въпрос за пенсия по старост (120 лв) ; някой да ме поправи ;
Комунист на 27.10.2017 в 17:23
Глупотевините на либерастите за некви пенсии във Фашистка България....

Напиши коментар