Шепот от Бергман

Шепот от Бергман

“Животът накрая ме застигна и ме отведе до срамежливост и мълчание”

На 14 юли се навършиха 104 години от рождението на един от най-великите режисьори – Ингмар Бергман, създал над 40 филма и 170 театрални постановки.Той си отиде на 30 юли 2007-а на 89-годишна възраст, в дома си на шведския остров Форьо в Балтийско море, където живееше през последните 20 г. и където засне някои от шедьоврите си. Приживе той бе покрит с почести - с палмата на Златните палми в Кан за цялостно творчество, Оскари в Холивуд, редом с редица други награди, и толкова силно повлия на своята епоха, че името му се превърна в прилагателно - “бергманов”.

Дълго време отхвърлян в Швеция и дори преследван, по думите му, през 70-те г. заради укриване на данъци, в края на живота си той е признат за велик киномайстор в родината си. При новината за смъртта му, знамената пред филмотеката в Стокхолм бяха спуснати наполовина. Радиостанциите и телевизиите прекъснаха програмите си, за да му отдадат почит.

Роден на 14 юли 1918 г. в Упсала, северно от Стокхолм, през дългата си кариера Ингмар Бергман е заснел над 40 филма, сред които “Шепот и викове” (1972 г.), “Сцени от един семеен живот” (1974 г.), “Есенна соната” (1974 г.) или неговия шедьовър-завет “Фани и Александър” (1982 г.). 

В последните години той живееше в усамотение от света на остров Форьо. 

“Форьо беше моята тайна любов”

пише той в автобиографията си “Латерна магика”, разказвайки за любовта си от пръв поглед през 60-те г. към това равно парче земя, на което небето и морето се сливат. Там той построява къщата, в която ще умре, студио, в което заснема “Като в огледало” и “Мълчанието”. 

 
Лив Улман и Ингрид Бергман в "Есенна соната"

Освен филмовото си творчество, в което изследва в едри планове мъката и човешките рани, през целия си живот Бергман работи и в театъра, поставяйки на сцената много пиеси, включителни тези на своя детски идол, Аугуст Стриндберг. Кариерата му започва в театъра през 40-те г. на ХХ век, със стаж като режисьор в Стокхолмската опера. По-късно, през 60-те г., той е ангажиран като режисьор в престижния “Драматен”, кралския драматичен театър. През 1945 г. обаче решава, че единственото модерно изразно средство е киното:

“Да правя филми за мен е инстинкт, необходимост, като тази да ям, да пия или да обичам”,

признава Бергман. Филмовата му кариера покрива цялата втора половина на ХХ век, той е съвременник на Федерико Фелини, Луис Бунюел или Акира Куросава. Голям киноман, той харесва американското кино от 40-те г. и френските филми от 30-те и 40-те г. 

Ингмар Бергман получава три Оскара за най-добър чуждоезичен филм и, въпреки склонността си към мрачни размишления за смъртта и любовта, той е ценен от киноманите по цял свят заради филми като “Дивите ягоди” или “Фани и Александър”.

Първия си филм, “Мъчение” (Torment), снима през 1944-а, имайки зад гърба си 34 постановки в театъра. Той е едва 26-годишен. Бил е само на 13 г., когато с 64-те крони, който му дава една богата леля, си купува сборник с произведенията на Стриндберг.

През 1955 г. Бергман постига първия си международен успех с комедията “Усмивки от една лятна нощ”. От края на 50-те г. филмите му стават все по-мрачни - за живота на двойки в криза, за човешките създания, разкъсвани от един отсъстващ Бог. “Женски режисьор”, той дава най-хубавите роли на актриси като Брит Нилсон, Хариет Андершон, Ева Далбек, Ула Якобсон и Лив Улман. Има любовни авантюри с повечето от актрисите си, жени се пет пъти и има девет деца, признавайки, че няма много силно бащинско чувство. 

Бергман снима мрака на душата, преоткрива черното и бялото. Съществува един сив Бергман, както подчертава любимият му актьор, Ерланд Йозефсон. Това е шведското сиво. Това е човешката сивота. Целта на режисьора била да “опише универсалната дейност на злото”. На снимачната площадка го прихваща “педагогическа ярост”, която актьорите му добре познават. Методът му e прост: 

“Във филмите ми всяка секунда има за цел да вълнува”.

Или пък: “Осем часа упорита работа за три минути от филма”. Казват, че бил интелектуалец, абстрактен, че е изследвал чрез символи отсъствието на Бог. Интерпретациите на творчеството му обаче изобщо не го интересували.

  “Той ме научи на всичко в професията, първо в театъра, после в киното”, признава актьорът Макс фон Сюдов, с когото Бергман снима дузина филми. “Той работеше по един и същ начин и в едното, и в другото: имаше талант на диригент, за да настрои всички на една и съща страст към творбата. На него дължа дисциплината си в работата, малко философия и едно изключително приятелство. Ние имахме една и съща среда, много културни и много религиозни семейства. Родителите му бяха като моите, строги лютерани. Много сме си говорили за религия. Той имаше дълбока вяра и моето съжаление е, че не прецених правилно тази дълбочина тогава, защото бях млад и като реакция срещу протестантството. Но разбрах по-късно. В писанието има непреодолими трудности и неща, които говорят на сърцето. Трябва да влезеш в тайнството и да приемеш съмнението. Вярата винаги е свързана със съмнение. Но не трябва да спираш да питаш”, доверява Макс фон Сюдов.

Последният филм на Ингмар Бергман за големия екран, “Фани и Александър”, се приема като завет на шведския гений. Той е на 62 г., когато снима филма, който е и най-скъпата му продукция (6 млн. долара), петчасова фреска, предназначена за телевизията, която трябва да съкрати, за да угоди на продуцентите. Така че режисьорът неохотно го орязва и представя тричасова версия, която ще бъде прожектирана в киносалоните. 

“Фани и Александър” е пълното произведение на моя живот като режисьор, 

обяснява той. Никога не съм работил толкова, но забравете за тричасовата версия! Ужасна е! Истинският “Фани и Александър” трае повече от пет часа и половина”.

Историята за разочарованията на едно шведско семейство в началото на ХХ век печели “Сезар”, “Златен глобус” за най-добър чуждестранен филм, а на Оскарите, освен статуетката за най-добър чуждоезичен филм, получава и тези за най-добри костюми и за най-добри декори, а Свен Нюквист - “Оскар” за операторската си работа.

През 1997 г. журито в Кан му присъжда палмата на Златните палми. Верен на навиците си, той не отива, за да я получи. Дъщеря му я приема от негово име.

“Животът накрая ме застигна и ме отведе до срамежливост и мълчание”,

заключава той. Ингмар Бергман почина на своя остров Форьо на 30 юли 2007 г. Той старателно бе организирал погребението си. Дали би гравирал на надгробния си камък репликата, която отправял към актьорите си: “И сега, дявол го взел, в атмосфера на дълбоко другарство, ние ще обрисуваме самотата на човешкия вид: втори дубъл!”?

  

 

По материали от “Ел” и “Фигаро”

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Коментари

  • хамалин

    18 Юли 2020 16:13ч.

    ( Бил е само на 13 г., когато с 64-те крони, който му дава една богата леля, си купува сборник с произведенията на Стриндберг.):нямам насита за шедьоврите му

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пачо

    19 Юли 2020 0:42ч.

    Даже в Швеция не могат да му понасят скучните филми повече от 15 минути. Затова и не ги показват по телевизията - никой не гледа "шедьоврите"...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 15 минути пак добре

    03 Авг 2022 14:05ч.

    интернет "културата" възпита поколения неспособни да се съсредоточат за повече от 15 секунди (освен върху порно или комп игра)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хамалин

    19 Юли 2020 11:36ч.

    киното замества света,съзвучен с нашите желания

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЗИП

    22 Юли 2020 7:37ч.

    Бергман е "учебникарски" режисьор. Не всеки може да гледа филмите му. Негов духовен спътник е Тарковский. Но киното е нещо много много повече от тези двама наистина велики режисьори. За мен има и доста по-велики. Примерно Стенли Кубрик, Никита Михалков, Дейвид Лийн, Джузепе Торнаторе, Алън Паркър и т.н...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Фелини.

    03 Авг 2022 14:09ч.

    Менцел.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Коцкар

    03 Авг 2022 9:34ч.

    Прави скучни филми, обслужващи идеологията за разрушаване на семейството, покрай тях чука актрисите, които си лягат с него, за да се докопат до по-тлъст хонорар. И какъв е резултатът - че белите в Швеция станаха джендъри, а Швеция се превърна в африканска държава! Велик режисьор, няма що...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Бай Милор от село Парамун социален антрополог

    03 Авг 2022 16:21ч.

    Шведското кино винаги е имало талантлими творци. След Бергман се появи Рой Андершон. Той е направил филм, посветен на новия български премиер Гълъб. Названието му е "Гълъб, кацнал на клон, размишлява за битието" и може да го изгледате безплатно тук: http://ae.lordfilms-s.tube/28165-film-golub-sidel-na-vetke-razmyshljaja-o-bytii-2014.html

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Нищета

    04 Авг 2022 15:28ч.

    Да предложиш филм на Бергман на днешния масов зрител е все едно да сервираш черен хайвер върху мазна амбалажна хартия...Несъвместими са нещата...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи