"Моралният ред? Всички епохи имат такъв и толкова по-добре. Нашият иска да изгради пастьоризиран свят, без рискове, изцяло положителен, където не искаме повече да виждаме да се лее кръв, бикове на арената, нито ковчег на улицата. Живот без жестокостта на живота. Без съприкосновение със Злото. Да останем чисти... Мъжете се феминизираха с грижите за външния си вид, тялото, грижата за себе си, съблазняването, украшенията, татиурането. Феминизацията е по-широко явление, което трябва да се приеме символично, и в случая това е голям цивилизационен прогрес, в смисъла на Норберт Елиас, като омекотяване на нравите и овладяване на силите на смъртта... Живеем в състояние на мир. Оттук произтича по-скоро мекота, отколкото твърдост, по-скоро образ, отколкото реалност, красота, както за мъжете, така и за жените, по-скоро култ към жертвата, отколкото към героя, и нарастващото ни отвращение към лова, към мъжката дейност. В по-дълбок смисъл, напускаме Бог Отец заради Майката Земя". В есето си “Зеленият век” (Le Siècle vert) писателят Режис Дебре разсъждава над голямата западна промяна. В нарастващото влияние на екологичните тревоги той вижда появата на нов феминизиран и стерилен свят.

 

  

- Сравнявате днешните екологични вълнения с “Интернационал на тревожността”. Няма ли основателни причини за тревога във време, когато учените прогнозират необитаема планета?

 

- Неформален, децентрализиран, но вездесъщ “Интернационал”, като универсален въздушен фон. И това е напълно нормално: проблемът е световен, тревожността също, подклаждана от заразително и непосредствено излъчване на бедствия. Има основания за тревожността, чието отричане е неприлично: прогнозите на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (Giec) и днешните симптоми. Основанията са налице, неопровержими.

 

- Цената на своя хюбрис ли плаща човекът?

 

- Плащаме цената на индустриалното общество и без съмнение на самата модерност. Имам предвид Декарт и прочутото му да станем “като господар и притежател на природата”. Според мен хюбрисът започва по-рано, през ХIV век, когато, за разлика от древните гърци, които съзерцавали отдалеч връх Олимп, без да си помислят да го изкачат, Петрарка решава да изкачи връх Ванту. Той открива модерността, която ще достигне своята кулминация на Кейп Канаверал*. Изведнъж откриваме, защото на практика не говорехме за климата преди 50 г., зависимостта си от една крехка природа, от която си мислехме, че сме независими. Това е раждането на несигурния човек, който е загубил застраховката си “живот”: Прогресът. 

 

- В “зеления век” вие виждате симптом на цивилизационна промяна, почти антропологичен обрат. Как се вписва повдигането на все повече екологични въпроси в установяването на “стерилен морален ред”?

 

- До днес човекът беше историческо същество, което постигаше спасението си във времето, с предци, памет и обещание. Сега той се разполага в пространството. Вездесъщността надделя над продължителността. Изчислявахме във векове, хилядолетия, а сега виждаме времеви диапазон, който вече не е свързан с човешката история, а с геологията или Космоса. Преходът от историческата всеобхватност, която ни ръководеше, особено през ХIХ век, към природната всеобхватност е най-малкото прекъсване. Вярващи или не, ние бяхме християни, защото Бог се бе въплътил за първи път в историята на цивилизациите, събитието придоби смисъл, най-важното се случваше във времето, а четенето на вестник беше сутрешната молитва, както казваше Хегел. Преминахме от дълга за изпълнение към дълга за съхраняване. 

 

Моралният ред? Всички епохи имат такъв и толкова по-добре. Нашият иска да изгради пастьоризиран свят, без рискове, изцяло положителен, където не искаме повече да виждаме да се лее кръв, бикове на арената, нито ковчег на улицата. Живот без жестокостта на живота. Без съприкосновение със Злото. Да останем чисти. 

 

- Новият човек е жена като другите, пишете вие- Защо свързвате екологията или по-скоро “екологизма” с “феминизацията на обществото”?

 

- За мен феминизацията засяга първо мъжете, а не жените. Мъжете се феминизираха с грижите за външния си вид, тялото, грижата за себе си, съблазняването, украшенията, татиурането. Феминизацията е по-широко явление, което трябва да се приеме символично, и в  случая това е голям цивилизационен прогрес, в смисъла на Норберт Елиас, като омекотяване на нравите и овладяване на силите на смъртта. Палач няма женски род. Жената дава живот, не дава смърт. Няма жена снайперист, дори когато облича униформа. 

 

Живеем в състояние на мир. Оттук произтича по-скоро мекота, отколкото твърдост, по-скоро образ, отколкото реалност, красота, както за мъжете, така и за жените, по-скоро култ към жертвата, отколкото към героя, и нарастващото ни отвращение към лова, към мъжката дейност. В по-дълбок смисъл, напускаме Бог Отец заради Майката Земя. Преминахме от държавата (état), в мъжки род, към гражданското общество (société civile), съществително в женски род.

 

- Не сте ли станали земурианец?

 

- Ерик Земур го възприема като края на една цивилизация. На първо място можем да видим в това връщане на махалото. Реваншът на доминирания над доминиращия. Жената беше обект, превръща се в субект, вижте аферата “Мацнеф”. Това е краят на монопола над словото, разказът се разделя. Статистката става актриса. Признавам, че връщането на махалото винаги отива твърде далеч. След сто години вие и аз ще бъдем част от ДОМ, “движение за освобождение на мъжете”. Междувременно можем да си изградим оптимистичен възглед за феминизацията, от гледна точка на продължителността на живота и моралната справедливост. 

 

- Зелената революция върви ръка за ръка и с “технологичната” революция, както и с глобализирания капитализъм. Не е ли парадоксално?

 

- Не, едното води до другото. Колкото повече сте хай-тек, толкова повече имате нужда от природата. Колкото по-глобализиран сте, толкова по-голяма нужда имате от земята. Ние имаме нещо като вътрешен термостат, според който всяка денатурация изисква ренатурация. Затова в Париж има повече природозащитници, отколкото във Ванде, повече сред висшите мениджъри, отколоко сред земеделците. Не забравяйте, че техно-икономическата глобализация е политико-културна балканизация.

 

- Какво мислите за младежкия възторг по екологията?

 

- По-добре възторг по голяма кауза, отколкото да бъдат егоисти. И следователно, съчувствие и признателност. Изчезването на старите буфери и защити - партията, семейството, Църквата, нацията, води до това, че човек се оказва сам лице в лице с планетата. На тяхната възраст ние бяхме политизирани и безгрижни за съдбата на планетата, днешните младежи изглеждат деполитизирани и планетаризирани. Това е друга формула, за друга епоха. Това, от което можем да се опасяваме, е, че с твърде много протести срещу вредите, нанесени на природата, забравяме за несправедливостите, причинени на хората. Планетата кара хората да забравят за града, полиса.

 

- Трябва ли възрастните непременно да ги следват?

 

- Това може да се превърне в демагогия. Младостта не е аргумент за авторитет. Първо, защото е нужно много време, за да станеш млад и да започнеш да мислиш съм, и второ, защото младостта не е синоним на невинност, нито на знание. Ако стане антинаучна, тогава вървим към катастрофа. А освен това, не е забранено да припомним, че всички големи светски религии са започнали с мобилизиране на младежта, от фашизма до маоизма. Днес това не е така, но изкореняването на миналото рядко води до по-добро бъдеще. 

 

- Правите паралел между комунистическата утопия и екоутопията. Означава ли това, че “Зелените кхмери” биха могли да заменят Червените кхмери?

 

- Очевидно не. Но винаги е опасно да се даде пълна власт на една наука, в случая на науките за живота и земята. Всяко ново откритие има своя фундаментализъм и има “зелени” интегристи, които смесват стария атавистичен страх от апокалипсиса с едно опасно и потенциално принудително пуританство. Филмът “Зеленото слънце” показва завземането на политическата власт от експертите, които знаят повече от другите, и налагат своите възгледи на останалата част от обществото. Това е тоталитарна фантасмагория, като “1984” на Джордж Оруел, която можем да разглеждаме също като преградна защита. За това какво се случва, когато едно основателно предупреждение се превърне в наказание. В този филм има предупреждение. Едно ново знание не притежава само по себе си ценностен ред. Съществува това, което знаем, и това, което искаме. Това не са едни и същи неща. Ценностите не са в природата, а в главите ни. 

 

- Сравнявате и “екологизма” с религия. Но може ли една религия без трансцендентност наистина да се наложи?

 

- В този случай не може да се говори за гражданска или светка религия, каквито бяха национализмът или комунизмът. По-скоро бих го нарекъл религиозност. Религията на първо място е институция. Но това, което е в интересно в екологизма като идеология, който е различен от екологията като наука, е неговата неорганизираност, флуидност, гъвкавост. Способността му да прониква в умовете и да печели битката за умовете, може несъзнателно да доведе до ново свещено, което би била сакрализираната природа. 

 

В Англия веганството официално стана религиозно малцинство, което трябва да бъде защитавано и като такова има права. Това беше предмет на съдебен процес и съдиите решиха така. Ние във Франция нямаме същото влечение към мултикултурализма, както в англосаксонския свят.

 

В днешната символична празнота и изчезването на всички големи разкази може би се нуждаем от нова сакралност, от нещо, което забранява светотатството и препоръчва жертвоприношението. Има промяна в начина ни на мислене, но все още не и в начина ни на живот и тази липса на съответствие е проблематична. Можем ли да искаме това, което знаем? И най-вече, можем ли да превърнем в решения това, което знаем и което се посочва в документите на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (Giec)? Как да мислим едновременно и за планетата, и за нацията? Това поставя въпроса за ограниченията пред действията на едно правителство, изправено пред процес, който го надхвърля. Липсата на съответствие между предизвикателството и отговора е драматична. Ние имаме малък контрол върху нещата, а управляващите се преструват, че решението е тяхно. Не трябва да отчайваме младежта, нито “Конвенцията на добрите граждани”.

 

- Предпочитате понятието “среда” пред “околна среда”. Защо?

 

- Дори и думата “околна среда” (environnement) да е с латински произход, употребата ѝ е преди всичко англосаксонска. В нашата култура има термин “среда” (milieu). Той ми се струва по-подходящ, защото думата “околна среда” свежда природата до периферия, обкръжение, външна корона. Ако има учение по екология, то е, че човекът не е остров в океана, добре или зле обкръжен център. Човекът е в средата на една среда и външното обитава вътрешното. Въртенето на Земята около оста ѝ определя нашия личен живот, например редуването на съня и бодърстването, а въртенето около Слънцето ни облича и съблича. Обитавани сме от космическата среда. Накратко, струва ми се, че това е много по-точно понятие, отколкото почти туристическото понятие “околна среда”.

 

- Как да помирим техниката и духовното, природата и културата?

 

- Културата е историческо утаяване. Природата е повторение, което не включва историята. Ако в книгата си говоря за “градинарско сътрудничество в световен мащаб”, то е, за да се изправя срещу определена технофобия на нашия интелектуален свят. Човек не може да се лиши от инструменти, за да подреди възможно най-добре природата, градинарят се нуждае от градинарски ножици, за да спаси розовите храсти, а градинарските ножици са култура. Природа без култура е чиста диващина. Нека се опитаме да останем цивилизовани.

 

* Кейп Канаверал е нос в Атлантическото крайбрежие на Флорида, където са разположени авиобазата на ВВС на САЩ "Кейп Канаверал" и Космическият център “Джон Ф. Кенеди” (бел. пр.).

 

Заглавието е на “Гласове”. 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

25 коментар/a

дреалист на 18.01.2020 в 15:13
Детинщина е да се призовава за феминизиране на мъжете. Мъжете имат своите си предизвикателства пред които да се изправят и да ги решават, а жените - техните. Феминизация на политиката - да. Обществото има нужда от повече женско начало. Но - женско, а не фемини(ши)стко. За екологията, героят, е малко объркан. Средата си е среда. И, тя става 'околна', когато Човекът я забелязва в това й качество. Това антропоцентриране е неизбежно. Какъв е смисълът да мислим за неща от средата, които не "познаваме' и не ни засягат?
Преминахме от държавата (état), в мъжки род, към гражданското общество (société civile), съществително в женски род. на 18.01.2020 в 16:31
Любимата тема на един наш форумец, пишещ тука главно на религиозни теми (форумният антиетатист, който обаче не пропуска да подчертае, че е Син на Небесния си Татко). Де да я разбираше толкова, колкото я преекспонираше...
"Междувременно можем да си изградим оптимистичен възглед за феминизацията, от гледна точка на продължителността на живота и моралната справедливост" на 18.01.2020 в 16:37
Продължителността няма да надхвърли повече от 7-8 години, както е към момента. Т.е. - не си струва нито усилието, нито преспективите, щом все още ще става дума за подобие на мъж в един доминантно женски свят. А за моралната справедливост - затова ли остроумно й се мръщим и така брилянтно иронизираме в един свят на вече победилия феминизъм?
"може несъзнателно да доведе до ново свещено, което би била сакрализираната природа" на 18.01.2020 в 16:45
Сакрализирана природа е била налице в древната митология. Зелената сакрализация е продължение на наукообразния естественически рационализъм на модерната епоха. Там природата отсъства, защото не сме потопени в нея (едно такова потапяне повече е невъзможно), а я съзерцаваме абстрактно, подобно на самосъзерцанието на буржоазнолибералния индивид в гражданското общество, както казваше Маркс.
В днешната символична празнота и изчезването на всички големи разкази може би се нуждаем от нова сакралност, от нещо, което забранява светотатството и препоръчва жертвоприношението. на 18.01.2020 в 16:50
В условията на победил феминизъм ще бъдат жертвоприношавани мъже, изобщо ще се обяви джендър-война чрез преследване и заличаване на мъжкото във всичките му аспекти. Успехът на това начинание дотук е повече от очевиден, но оттук нататък ще го поеме светата модерна инквизиция под формата на евродирективи и основополагащи конвенции, заклеймяващи и громящи (с помощта на НПО и отпуснати пари за корпоративни проекти) всякакви традиционни форми на мъжки изяви и въздействия. Неведнъж сме го казвали тука: наложилата се глобална демокрация има своето истинско име - гинекокрация.
"Културата е историческо утаяване. Природата е повторение, което не включва историята." на 18.01.2020 в 16:54
Друг израз на прословутата Хегелова формула, че природата е враг на Смисъла, инобитие на Идеята.
Тия, ако не бяха толкова вторачени единствено в собствения си пъп, на 18.01.2020 в 18:24
щяха да са запознати поне малко и с недотам западната мисъл или поне художествена литература, което би им се отразило здравословно. Например с “Последното пътешествие” от “Звездните дневници на Ийон Тихи” от Станислав Лем и резултатите от тоталната феминизация.
Helleborus на 18.01.2020 в 18:34
„Майката“ земя е също проявление на творческите сили на Отца, но обикновено хората, които я наричат майка имат предвид еволюционната теория. Че майка им е мъртвата материя, камъни и космически прах. Така не дължат синовна обич на евентуален баща, който проявява взискателност. Колкото до мъжкото и женското начало, всеки един от половете има склонността да се самозаблуждава относно своето изключително превъзходство, само че те се допълват подобно лявата и дясната половина на мозъка ни, лявата и дясната ръка. Жената не обича повече, тя е много по-чувствителна и емоционална и преживява по-тежко идеята за болка и страдание. Затова тя се хвърля като орлица да брани децата си и всичко живо и да налага някакъв ред без насилие. Но има неща в света, при това важни неща, които не могат да се случат без по-голям натиск, свят управляван предимно от жени би разглезил и разюздал дотолкова нравите, че светът би потънал в грях, немощи и поквара (както се случва). Не защото жените много искат покварата, а защото са твърде жалостиви да проявят онази любов, която изгаря и изрязва болното и опасното и води със здрава ръка по трудния, но по-правилен път. Бог е любов, но е и огън пояждащ, в милостта си е немилостив към вредното и в любовта си хладнокръвно мачка болестотворното. Любовта изисква война, защото няма как по друг начин да се запази живота. Жените, когато са прекалено настойчиви тиранки и женища и успеят да се наложат, оставят твърде много вредителите да действат, затварят си очите за грешките на децата си и за нуждата от полезен тип натиск. Дори когато си въобразяват, че са строги, те винаги разглезват потомството си. Техният принос да смекчават грубата действителност е незаменим в рамките на дома (и навсякъде), когато работят заедно със своите мъже. (без да ги изместват и заклеймяват) Но те не са подходящи да стоят самостоятелно на върха на пирамидата и да отварят врати за хаоса. Нужно е смирение, за да може двата пола да проумеят ценността на другия пол и необходимостта да бъдат взаимно балансирани, включително по начин, който им носи душевен дискомфорт. Обикновено нищо добро не се ражда без мъка и страдание, (включително добрия човек), така е устроен света. Тази лигавщина, която се налага повсеместно, особено във възпитанието на поколенията ни прави по-лоши, агресивни и невъзпитани, така криво разбраното "добро" води до зло.
"Статистката става актриса" на 18.01.2020 в 18:36
Погледнете темата за Маркс и Енгелс. Там статистката се е развихрила в десетки постове, и на всичкото отгоре, из дълбините не е с-тати, а мами и графоманства, графоманства и мами...
Helleborus на 18.01.2020 в 18:34 на 18.01.2020 в 19:12
Забележително! Това е Апостолско послание!
.................. на 18.01.2020 в 20:19
Няма драма .Света си остава мъжки . МММ боеве , бокс , кръв , ръгби , ултраси пребиват фен на друг отбор , християни срещу мюсюлмани и обратно , пребити и убити жени . Света винаги си е бил такъв , медиите лъжат и философа затворен в богатата си стая е заблуден и е натокан сресан повече от жена .
Тукашни въпроси за дискутиране и там: В сакралността не може да се живее повече от три секунди. – http://www.memoriabg.com/2015/05/23/v-sakralnostta-ne-moje-da-se-jivee-poveche-ot-3-sekundi/ на 18.01.2020 в 20:34
Светът е паднал, няма как да е просто мъжки, защото е паднал заради жената. За кого се бият и състезават петлите - за да се представят пред женската. Мъжеството е само в Духа - да го устояваш на всяка цена, засферявайки всичкото в себе си, непозволявайки да ти се изплъзва. Мъжеството е Логосно, няма как без Логос изначално да пресрещнеш кое да е събитие, което ще те направи пленник на прелестта (й); оня, който е насред събитията, ще бъде победен и изроден от жена, в проявените боеве на авансцената се състезаваме за жената, обсебени от наградата и наместването насред материята, без оглед и мъдър въпрос за световната у-местност изобщо. Слънчевият Бог ни е завещал: Моето Царство не е този свят, Аз съм откъм светлината на света.
В съвременния мъжки свят жената не е равна с мъжа. на 18.01.2020 в 22:24
Защото църквата принизява жената. Когато е живял Христос и е проповядвал, жената е нямала никакви права. Едва Христос, който разговаря със самарянката на кладенеца и първи го виждат възкръснал Дева Мария и Мария Магдалена, тогава се говори малко повече за жените. Иначе Рахил на Авраам и в книгата Рут се говори за верността на жената и нейната вярност в семейството. А Ева е направена от ребро на Адам. Това е бил мъжки свят в древността. Аз мисля, че както има четириединен Бог - Бог Отец, Святия Дух, Исус Христос и Бог Слово, трябва да има Бог Майка, Свята Дух, Христоска и Женско Слово, но без феминизъм а да има вярност към мъжа, обич, както и много деца ,и да се уважават и гледат родителите и т.н. Повечето неща ги има в Библията, освен Женски Богини. Понеже това ново християнство е семейно християнство, то можем да кажем, че Бог Отец и Бог Майка са едно, Святия Дух и Святата Дух са едно, Исус Христос и Христоска са едно и Мъжко и женско Бог Слово са едно. Естествено женското Слово ще се напише, както и най нов Завет на Святия Дух. Но жената трябва да е равна и в религията с мъжа. Защото автора говори за феминизъм и феминизация дори на мъжете. Но феминизма не трябва да е както феминистични организации в САЩ, които искат жената да не е вярна на мъжа и да е свободна да прави секс с когото си иска, а трябва да бъде вярна на мъжа си и да има повече деца, като мъжът и жената отглеждат и възпитават децата заедно.
какво разбрахме на 19.01.2020 в 12:18
Протестантските страни имат 300-400 години комунизъм, болшевизъм, социализъм. Читмо писмо задължително, ходене на църква в неделя - с чисти нови дрехи и изкъпани. ... Описанията на американец в 1885г. за България са грубовати и натуралистични. Той е впечатлен от черния хляб с пясък и остатъци от варено пиле в него, който му е сервиран в някакъв крайпътен хан. Както и от липсата на елементарни хигиена сред българите. Стивънс описва нечистите софийски механи, в които ястието – хляб и нарязани краставици – се подава на „недодялани, плоски, дървени танури“. Американецът пише и за стражата пред княжеския дворец, облечена във вехти униформи, както и за изморените работници, които спят само три часа и половина в денонощието. Стивънс продължава с описанието си на столицата: „Селените в дебели дрехи носеха в града кърчази с мляко от най-близките чифлици, ферми. Аз възпрях няколко от тях, за да проверя качеството на млякото и намерих го все нечисто и в таквиз съдове, които повидимому никога не се измиваха. Някои носеха на плещите си цедилки с сиренье, суроватката течеше из цедилките в гърбовете им. Ако любовта към чистотата е свързана с набожността, то се разбира защо българите са далеч от тази последнята. Те се също така нуждаят от цивилизуващото влияние на сапуня, както и в много друго, и ако ли пионерите не сполучат да им присадят християнската религия и цивилизация, то не е зле да се направи опит за сега да се основат една или две народни сапунджийници в страната.“ .. ... БЕЗ РАВЕНСТВО, МОЖЕ ЛИ ДА ИМА ЕДИНСТВО. КОН, МАГАРЕ, ВОЛ, ВПРЕГАТ ЛИ СЕ ЗАЕДНО. Войната и голямото бедствие изравнява всички, ВСИЧКИ СТРАДАТ – ПОСЛЕ ВСИЧКИ СЕ РАДВАТ. Политиката е една крива на падение и възход. Когато всичко е на нула, равно, изравнено, тогава на дневен ред е лявата политика, и става растеж, вяра-надежда-любов, и когато има осезаем и висок скок, постижения, бичи ръст, тогава идва либерализмът на дневен ред, и вождовете сами или подкупени от външна олигархия да вземат общите постижения и парите на масите, след което следва срив, и опасност елитът намазал от либерализмът да го свалят и пак да има лява политика, и тогава елитът прави консерватизъм = фашизъм = дясно, докато всичко стане на нула, и без капитал и надежда, оцелелите се обединяват и правят лява политика. След пожар, наводнение, земетресение, ураган, цунами, война, хората се осъзнават като равни и се обединяват, изтрезнели. … СЛЕД КРИЗА СЕ ВЪВЕЖДА НАЙ-ЕФЕКТИВНАТА СИСТЕМА, И ТО ЗА ВСИЧКИ, ЗАЩОТО ЕЛИТЪТ Е РАЗКЛАТЕН ИЛИ ГО НЯМА. … Това тика държавите, икономиките, обществата, в напредък като те са принудени да приемат ефективното и оставят старото. Така е и в семеен или личностен план. Това е причината за напредък, зако е там България където е. Не е вярно, че на Балканите е бурно и ветровито, Османската империя ни консервира. Според учените, жертвите в Трийсетгодишната война са между три и девет милиона, при общо население във воюващите страни от 15 до 20 милиона души. Сто години след началото на Реформацията и разделянето на църквите протестанти и католици застават едни срещу други като врагове. А властовите светски интереси само допълнително усложняват ситуацията. Между другото мирът постановява и равнопоставеността на християнските религии. „По този начин се полагат основите за мирно съвместно съществуване между протестантството и католицизма, което изглежда невъзможно след десетилетия на насилие“ В германските земи договорът ограничава суверенитета на императора и дава повече власт на князете. Разширяването на властта на местните князе и до днес е един от крайъгълните камъни на федералното устройство в днешна Германия, където министър-председателите ревниво пазят правата, полагащи се на отделните федерални провинции.
Helleborus на 20.01.2020 в 16:44
Колко лесно се забърквала нова религия чрез кражба и омаскаряване на истинската. Вкарваме няколко познати думи от традицията, замесваме обилно с плътско невежество и светски философии, малко феминизъм и фантастика и готово. АБВ, не отстъпваш на врачките и гледачките по нищо (макар че си мъж?) и предполагам, че няма да сбъркам, ако кажа, че попрочиташ библията от скоро, но май през целия си живот си чел само езотерична литература и светски философии, вероятно и жълти медии. Не знам какво точно си правил с живота си, за да се наквасиш до козирката с този дух на безочлив и див антихризъм, но си изгубил дори нормално присъщото на човеците замисляне пред истината, когато им се явява. Дори нямаш очи да спреш да крадеш от Бога, само за да се поругаваш с откраднатото. Знаеш ли, за пръв път виждам човек, който няма страх пред Сина. Мюсюлманите Го признават, будистите Го признават, атеистите го признават, демоните го признават и треперят от него, в историята единствено фарисеите са си позволили да го калят. И ето ти го нашия АБВ, решил да проповядва за Христос и Христоска и да превърне Троицата в четири нещо си. Едва ли сам може да оцениш колко си уникален (в безумието си). За какво точно ти е библейската история, за да я поръсиш като някаква универсална мерудия отгоре върху твоя буламач, който си сготвил и да накараш някой да го преглътне? Дълбоко си се филмирал, но когато в някакъв момент ти се наложи да застанеш пред истината, ще бъдеш размазан от нея. „И който падне върху този камък, ще се разбие; а върху когото падне камъкът - ще го смаже.“ /Матей 21:44/ Съвет от мен, не си трупай повече жар на главата, съзнателната заблуда е едно от най-тежките престъпления. „А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи на врата му един воденичен камък и да потъне в морските дълбочини.“ /Матей 18:6/

Напиши коментар