Червени камъни, червен пясък, червени скали, червени пътища и... черно-бяла снимка на пясъчен призрак, продадена за 6,5 млн. долара.
Призракът от Каньона на антилопата – кадър за 6,5 млн. долара

Това остава най-скъпоплатената снимка в историята на фотографските продажби от висок клас. Купувачът е анонимен клиент от Лас Вегас, а автор е Питър Лик, комуто се удава да продава кадри на цени около милион долара.

 

 

Мястото, където е заснет „призракът“, се нарича Каньонът на антилопата и е едно от най-търсените места от туристи и фотографи аматьори в щата Аризона в САЩ. Намира се до града Пейдж, който си има само един интернет провайдер. Затова на рецепцията в хотела предупреждават, че от време на време интернетът нещо забива...

В самия Пейдж живеят на първо място от камъните и пясъка – кой казва, че пустошта не привлича легиони от почитатели туристи? Там съществуват и няколко предприятия, които дават поминък на хората, които не са ангажирани в туризма и ресторантьорството.

 

Това е мястото, където е заснет гениалният кадър на Питър Лик

 

Възможностите за посещение на Каньона на антилопата са две: по 80 долара плащат туристите, по 150 долара плащат фотографите. Разликата?

 

Обикновените туристи изминават 200-те метра в прохода в скалите на Горен каньон на антилопата за около час, а фотографите разполагат с два часа и половина. И работата на гида на фотографите е да спира всички преминаващи туристи, докато всеки фотограф, който снима, не каже: „Готов съм“. Това означава, че цели групи стоят и чакат, докато хората със стативите не останат доволни от резултата, който са видели на екрана на апаратите си.

 

„Сърце с каменни форми и живот от светлина“ – това е само едно от поетичните описания на този феномен. Страхотно е за подарък за Свети Валентин

 

Най-феноменалните кадри с пробиващи през камъните слънчеви лъчи се получават в месеците между май и септември. През зимата и пролетта светлината не пада вертикално отгоре и краските са значително по-меки. И ако човек си мисли, че това е загуба, трябва да чуе подробности от гида.

 

В пика на посещенията хората, които минават през природното чудо, са около 3 хиляди души дневно. Освен на самия вход (където е заснета и най-скъпата снимка) вътре е толкова тясно, че хора с клаустрофобия не се допускат. Освен че е тясно, на повечето места е и ужасно тъмно. Когато човек започва да снима, изглежда като нощ. Затова фенерчето, което си носех, се оказа най-разумната дреболия – с него осветявах точка, където апаратът да може да се хване за някакъв фокус, и след това при експозиция от поне 30 секунди се появяваше образ, който с очите си човек не може да види.

 

В ниското е напълно тъмно, но дългата експозиция вади неочаквано ярки и красиви цветове

 

В студения януарски ден сме двама фотографи, водачът и моята дъщеря, която ни прави компания (води се обикновен турист, придружител на фотограф). Влизаме с бързи крачки навътре и както ни обяснява гидът, това се прави, за да имаме достатъчно време да се разминем с туристическите потоци, като се движим срещу тях. Освен че пази пространството около нас чисто, той ни посочва и подходящи места, откъдето да направим снимки. Фигурите, нарисувани от камъните, през които преди милиони години се е носила бърза вода, са толкова причудливи, че в първия момент с колегата фотограф стоим зяпнали и дори не се сещаме да отворим стативите. Когато започваме да снимаме, се оказва, че подходящите ракурси са толкова ограничени, а мястото така тясно, че апаратите ни са един върху друг – учтиво си правим по една крачка място, колкото да закрепим техниката.

 

 

Водачът ни разказва, че през лятото най-големите групи са от по 6 фотографи и почти винаги се стига до повишаване на напрежението и до словесни престрелки. Тогава не само е вече невъзможно тясно за всички, а за да се получат интересните ефекти със слънчевите лъчи, гидове сипват пясък в сноповете. И тогава всички фотографи искат да снимат едновременно. Гидът разказва, че носят и пластмасови постаменти, за да може всички да разположат апаратите си. В същото време отзад напират туристическите групи, които стоят на място и чакат фотографите да приключат.

 

И накрая следва клюката за най-скъпия кадър. Питър Лик откупува каньона за четири часа, през които ще влизат вертикални слънчеви лъчи, и плаща таксата за комерсиална фотография (цената е тайна). Пристига с петима асистенти, разполага шест апарата на стативи и заедно с тях започва безспирно шеметно снимане за всичките 4 часа. „Както и да го гледате, това прави няколко хиляди кадъра. Поне един трябва да е гениален, нали!“ – смее се гидът.

 

Два часа и половина са не просто недостатъчни да бъде осмислена красотата от формите на Каньона на антилопата, а човек излиза с усещането, че е прецакан. Някой трябва да му е казал, че трябва да си купи поне три тура един след друг. На първия само да гледа и да се диви. На втория да опита да снима, а на третия да е измислил поне две-три места, където да създаде своя си шедьовър. Не защото ще струва милиони долари, а защото ще го е направил с усещането, че знае какво прави.

 

 

До Каньона на антилопата се стига само със специализиран транспорт на фирмите, които организират посещенията. Солови акции са забранени, макар червено-пясъчното трасе да е подравнено. В началото на януари 2016 г. четирима приятели – двама мъже и две жени, отишли тайно през нощта. „Съмнявам се да е за секс, много е студено!“ – смее се фотографският гид. Според него е било заради тръпката. Но рейнджърите ги сгащили, извикали полиция, авантюристите били арестувани, прекарали нощта в ареста, платили глоба от по 1000 долара на калпак и били вписани в регистъра на нарушителите на правила в националните паркове на Америка. При следващо провинение глобата им ще е по 3 хил. долара и ще прекарат и няколко дни в затвора.

 

На тръгване колегата фотограф признава, че влиза в Каньона за трети път и е все така възхитен. Негови приятели оставали в Пейдж по две седмици, снимали всеки ден по малко. Затова два часа и половина стигат само за възбуждане на апетита тези тесни 200 метра да бъдат преживени отново и отново!

 

 

 

 

 

Още от категорията

Иранският Рубикон

Иранският Рубикон

Санкциите срещу Иран ще предопределят бъдещето на американското глобал...

2 коментар/a

Цвети Станчева на 23.02.2016 в 14:49
Страхотно видяно, заснето и разказано! Поздравления, Лияна!
Lana на 11.03.2018 в 10:43
Когато посетих каньона през 2011 година, можеше да се отиде самостоятелно с автомобил и никакъв специализиран транспорт не беше необходим. Входът беше между 20 и 30 долара (не помня точно), затова се чудя на тези 80, за които говори авторката. Нещо драстично ли се е променило в последните години или... Иначе за красотата там и емоциите, които предизвиква, е точно така. Едно от най-вълнуващите ми преживявания.

Напиши коментар