С чувството си за непогрешимост архимандрит Дионисий задмина дори папата!

Василианна Мерхеб Снимка: личен архив

- Как ще коментирате безпрецедентната пресконференция на архимандрит Дионисий в храма "Св. Александър Невски"?

- За съжаление, съвсем нагледно се видя как този служител злоупотреби с поверената му власт и правомощия. Вместо след приключване на Светата Богослужба, както подобава, да бъде изнесена проповед и да бъде раздадена анафора, което е неизменна част от Светото Служение, практикувано по цялата Земя от векове, станахме свидетели на безпрецедентно своеволие в Божия дом, озвучавано от неспирния звън на камбаните, които бяха използвани за фон на неговата небивала пресконференция.

Самият Господ е изрекъл думите „Моят дом ще се нарече дом за молитва“ (Мат. 21:13), а тук какво се случи – бе допуснато богомолният народ да бъде лишен от духовната храна, каквато е Словото Божие и Евангелската Проповед, както и не получиха своевременно анафората, която им се полага. Истинският пастир и верен Божий служител, както са казали Светите отци, можем да познаем по това, че никога не насочва вниманието към себе си, а единствено и само към Христос.

Свидетели сме и на друг опасен момент – чувството му на непогрешимост, съчетано с цялостното му поведение ни демонстрира и друго, не по-малко страшно – това за безнаказаност. Насред храма не за първи път чухме безсрамно да отправя критики към всички, които имат нещо против неговите действия, и най-вече свещениците, които служат там, като постоянно твърди, че те са се провинили и трябва да бъдат наказани. Оставаше само и в прав текст да каже, че посочените с пръст ще бъдат наказани, а той най-скоро въздигнат в епископски сан, понеже, както сам твърди, митрополитската корона се използвала не за друго, а за да „свети“.

Чухме от устата на негова адвокатка в телевизионно предаване, че той притежавал завидно смирение, а след това ни беше обяснено как изпраща съдебни призовки на хората. А сега, когато в пълнота се вижда, че твърденията и поведението му противоречат на всички канони, догмати, повеления и Свети отци, на кого ще изпрати призовка? На цялата Църква Христова, която следва Божия Закон ли, до всички православни ли?

Затова след чутовната пресконференция насред храма споделям мнението, че ситуацията с архим. Дионисий вече е навлязла в една напълно неуправляема фаза. Тя е извън мярата на всичко, което може да бъде основано на йерархичното право на миряните и редовия клир на БПЦ. Такава извънредна ситуация, съчетана с многобройните реакции към момента срещу този духовник през годините са съвсем показателни за това какво е отношението на клира и народа Божий към него. В Църквата има йерархия, някак не е свойствено само ние да реагираме. Нека да видим кой ни управлява, това решение ще бъде много показателно относно бъдещето на Църквата в България, това е проверка към всички ни. Време е тези, които са го издигали в годините и поставяли на различни постове, да осъзнаят своята грешка и да го възпрат от  висотата на това високо служение, с което е удостоен и да се отнесат отговорно към проблема, като се реши къде въобще му е мястото.

- Какви са мотивите му за подобно поведение?

- Съвсем видно е, че мотивацията на този човек не стои на духовни основи. Здравината на разсъжденията му, както се вижда, определено са в сферата на тези науки, които се занимават с душевните разстройства. Съвсем показателно е и изказването му, че видите ли, зарята приличала на „излизащите от гробовете души на възкръснали мъртъвци, които политаха радостно към небесата”. Тази заря по-скоро олицетворява това, което се случва в умозрението на този човек – явно там има голям дефицит на светлина. Говори за „Христоносци“ и „Богоносци“, цитирайки светия, като забравя, че Христос е в тихото, и е Правда сред покоя и мира на Тайнството на Светата Евхаристия, извършвана в Истина. Никакво външно проявление на шумове и цветни ефекти, никаква тварна, било то и гърмяща светлина, не може дори и за миг да докосне висотата на тайнственото величие, което е нашият Господ.

Думите на архим. Дионисий и цялостно му поведение са послание за проява на едно войнстващо срещу монашеския образ поведение, в което царува плътско мъдруване и високоумие, чрез което съвсем неприкрито и с чужда на Църквата арогантност, се внушава не само непочитание към събратята, но и към членовете на Светия Синод и самия Патриарх. За същото свидетелстват и реакциите на неговите яростни защитници.

Очевидно е, че постъпките на архим. Дионисий са част от поредица планирани действия, които в светското законодателство се тълкуват като преднамерено престъпление, което винаги подлежи на по-високо наказание, а какво остава, когато това се отнася за Светата Църква.

- Можете ли да изброите  сериозните нарушения, заради които всъщност свещениците се обърнаха с писмо до Светия синод?

- Не става въпрос само за свещениците, но и за миряните, които преди този служител да се появи в храма и въобще в Църквата, се черкуват там, и които са станали свидетели на такива изумителни и небивали моменти в богослужението, че са помолили своите пастири да реагират незабавно. Тоест, освен че представляват себе си, свещениците представляват на първо място хората, които са станали свидетели на безчинието в този храм. В този случай свещенослужителите проявяват достойнство и доблест, тъй като им се налага да са в изключително тежката ситуация да отстояват изпълнението на вярното служение, за което са давали обет пред Бога и което значи да не правят компромиси с нищо и никой в име Господне. Следователно, съвсем оправдано се обръщат към Светия Синод да се погрижи за архим. Дионисий, като с това те проявяват загриженост както към него, така и към Църквата. Проявената от тези свещенослужители смелост е липса на страх от силните на деня и е достойна не само за похвала, но и за радост, че в редиците на БПЦ има такива отговорни пастири.

Настоящата извънредна ситуация е огромно изпитание и проверка за тях. Чрез отказа си да се съгласят с неправдата те се показаха, като истински бранители на Църквата и верни ревнители за благоденствието на богоспасяемия български народ.

Авторът на безпрецедентната пресконференция с невиждан замах, без капка смущение и страх поне от земното свещеноначалие, огласи публично пред медиите вече за пореден път своята безпогрешност, в което открито се противопостави на опровержението, дадено от Йерусалимския клирик относно несъстоятелността на твърденията, че в храма „Свети Александър Невски“ е приложена Йерусалимската традиция. Ставаме свидетели на пълни липса и отказ за възприемане на истината чрез упорито противопоставяне, особено когато става дума за Свети отци, канони, правила, типик и православна традиция. 

Кой може да се справи с такъв, ако не Светият Синод? Кой трябва да произнесе своята позиция и прекрати оскърбяването на Църквата, ако не оправомощените свише архиерей? 

Бих искала да попитам: откога да имаш вуйчо митрополит е грях и в нарушение на кое Божие повеление е това? Умишлено ли се забравя и  целеустремено пренепрегва факта, че отговорността на такъв служител пред Бога се явява трижди по-голяма точно поради тази причина?

Друг е въпросът, с какво право наричаш разколник, свещенослужител, на който е разпоредено с решение на Светия Синод во главе с Негово Светейшество да служи там. Видяхме, че когато почтено му беше зададен въпрос познава ли какво е монашеството, отговор не само не се чу, но изказа на уличната саморазправа, изпълнен със сквернословие, беше единственият отговор, който огласи храма.

С неверните си твърдения относно Йерусалимското служение по време на Страстната седмица Дионисий определено злоупотребява, твърдейки една неистина. И точно това никак не му помага. Защото представител на Йерусалимската патриаршия каза, че такова нещо няма. След случилото се вчера, считам за напълно безпредметно да ангажирам хората с Богослужебната специфика. Нека да оставим този въпрос на Светия Синод, както е по-редно да бъде.

Отказът на архим. Дионисий да възприеме думите на интервюто от Йерусалим, от което става ясно, че такова Богослужение по начина, по който се е случило, не съществува нито в Йерусалим, нито в Гърция, нито в Константинолпол, и е чуждо на Йерусалимската традиция, е съвсем показателен. Очевидно е изопаченото му възприемане, че свещениците, са единствените, които не са съгласни с неговото псевдослужение, като в това число влиза в пълно несъгласие и противоречие не само с общоприетия Типик на служение в БПЦ, а и на Църковния Типикон.

- Искате да кажете, че той си измисля богослуженията?

- Да. Затова тук Светият синод също е изправен пред едно много сериозно решение и изпитание, тъй като в църковната история такива хора, които изопачават службите и оскверняват Тялото и Кръвта Христови, са смятани за еретици или магьосници и се е считало, че са свързани с тъмни сили. Потресаващо звучат тези думи за съвсем доскоро оглавявал отдел „Богослужебен“ на БПЦ. Много е важно в състояние ли е да отговори къде е чул, къде е прочел, къде е видял, откъде е разбрал за такъв тип служение.

Едно е ясно към момента: че решението за даването на тялото Господне от ръка на ръка, е взето след Втория Ватикански събор през 1969 г., като това принадлежи на Римокатолическата църква и е по еретически обряд.

Виждате ли? Тук съвсем не става дума за фойерверките на Възкресение, става дума за нещо много по-страшно. Той внедрява в Църквата нещо, което око не е виждало и ухо не е чувало. 

Прекъсването на Празничното богослужение на Възкресение Христово е акт, чрез който архим. Дионисий препятства молитвеното общение между богомолния народ, Патриарха и Самият Господ Бог. Това е страшното – дали ще е заря, дали ще са реплики от типа на: „Кога ще се уеднаквим?“, няма значение – все си е страшно.

Тук не става дума за някакви лични грехове на този човек, а за тежки провинения спрямо Църквата.  Тук не говорим за осъждане, а за изобличаване и осветляване на неправдата, защото казано е да не участваме в безплодните дела на тъмнината, а напротив да ги изобличаваме. Ако замълчим, то е равностойно на съгласие, с нещо, което, като за начало, ще ни отдели от лицето на Господа.

Според мен парите и зарята трябва да са на последно място. След всичко, което вече излезе през устата на този архимандрит към своите събратя относно темата пари, и въобще по тази тема, считам за редно да се произнесе Светия Синод. С поведението само от тази небивала пресконференция, се вижда, че става съвсем ясно дали такъв човек е здравословно годен да управлява каквото и да било – храм с паство, богослужение, финанси или самия себе си. 

- Това не са първите провинения на Дионисий. Той е известен с много груби нарушения, с поведението си от години. Как си обяснявате, че въпреки че миналата година имаше подписка и Светият синод не можа да го направи тогава епископ, но го постави да ръководи може би най-представителния и най-важен храм в България - „Св. Александър Невски“?

- Той е дал амбициозна аргументация, влагайки енергията си в гръмка заявка, че би могъл да постигне определени цели, с което е подвел архиереите, че ще успее да осъществи възложените му задачи. Разбира се, едно е да говориш, друго е на дело да изпълниш казаното, защото по делата им ще се познае кой – кой е и на кой господар служи.

Храм-паметникът „Свети Александър Невски“ е с национален статут, той е събирателна съвкупност на църковната и държавна власт. Добре ще бъде отново да спомена, че е важно освен кой ще е председател на храма, кои ще са свещенослужителите там, защото определено не всеки би могъл да издържи да служи в този храм, всичко там е по-особено, строго специфично, липсват требите и отговорността е много голяма, защото енорията на този храм е цяла България. Затова служението там трябва да е на особена висота, особено богослужебния и духовен живот. Поведението на служителите там е равносилно на проповед, пастирското внимание и отношение към всеки посетител, било то държавен глава, премиер, министър или който да било високопоставен до най-бедния чужденец, може да бъде от огромна полза. От клисаря до председателя, отговорността е една и тя е истинско предизвикателство, защото ако бъде показана Христовата Любов, неедин друговерец би тръгнал по спасителния път.

След небивалата пресконференция в храма, ако това лице, наричащо себе си „избран, утвърден и наречен за Стобийски епископ“, остане в пределите на управлението на храма, рискът от неговото присъствие може да придобие размери, стигащи до ситуации, касаещи и националната ни сигурност. Определено не само защото виждаме гафове, като редом Президента и Патриарха и военни сред храма, както и чужди посланици дошли, като туристи в България и предоставящи дарения, но и заради доверието, с което го възприемат институциите, като представител на БПЦ, без да подозират, че се намират в тежък капан и биват въвличани в съучастие на не несъществуващо Богослужение и ред в този храм.

- Какво още можем да очакваме от архимандрит Дионисий?

- Очевидните проблеми във възприемането на реалността на архим. Дионисий с основание ни дават правото да си зададем въпроса може ли някой да предположи и предвиди какво би му хрумнало в бъдеще да извърши. Свидетели сме на едно нездраво възприемане на реалността и фактите, свързани с нея, твърдението му, че имало голям обществен интерес към него отново го доказва. Ако тук става дума за обществен интерес, то той е насочен единствено към заседанието на Светия Синод на БПЦ и последващото му решение относно тежките му Богослужебни  и прочее провинения.

Такива тежки простъпки подлежат на Църковен съд – още повече, когато става дума за човек, който нито се покайва, нито признава каквато и да било вина, а упорито продължава да твърди, че е изключително благочинен. След всичко, което видяхме и чухме, как да приемем твърдението му, че е изпълнен с благоприличие, и че изпълнява всичко с небивала стриктност и с непознат по българските ширини духовен педантизъм, поради което се явява и непогрешим.

- Злепоставя Негово светейшество. Защото това е Патриаршеската катедрала.

- Да, защото като Ставропигиален храм се предполага, че всичко, което се случва на територията му, е разрешено от Светия синод и е с благословението на Негово Светейшество. Никак не е добър сигнал откритото твърдение на архим. Дионисий, че определени политически кръгове имат интерес от това той да бъде омаскарен.

Какви политически кръгове да имат такъв интерес, след като той няма нищо общо с политиката? А ако има, нека гласно да го открие! Защото ние знаем за неговите връзки, за ревностното застъпничество в негова защита от страна на лица като г-жа Ренета Инджова, и на разни други фигури от тягостното политическо минало на страната.

За мен този човек по някакъв начин се опитва да подражава и евентуално да се хареса на тези, които въвеждат в църковния живот и въобще в политическия живот на света едно ново явление, продукт на „новия световен ред“ с принадлежащата му глобализация, което носи наименованието „георелигия“. Основни играчи в този процес са посочваните, като световни духовни лидери римския папа, Вселенския патриарх Вартоломей и все по-осезаемо, руският патриарх Кирил. Внедрявайки чуждите за Църквата ни практики архим. Дионисий, очевидно иска да се хареса на някой, който е вън от Светата Православна Църква.

Ще дам една препратка към предстоящия Всеправославен събор. С решението си от 21.04.2016 г. Светия Синод реагира подобно на други представители на Поместни Църкви, към които се присъединиха и основните манастири на Света Гора, като с това предупредиха с тревога, че в текстовете на предсъборните документи се забелязва смесица и опит за внедряване на изопачена представа за Православието, като определено може да се каже, че става дума за опит за налагане на нова религия, основана на икуменизма, която е изправена пред предизвикателството за обединение на съвременния свят.

Проявите на Дионисий само от последните дни могат да бъдат възприети като олицетворение на всичко онова, което предстои да се случи със Светата Православна Църква, ако бъде допуснато съгласие с това, което искат авторите на предстоящия събор.

- Архимандрит Дионисий казва, че атаките срещу него идват, защото иска да въведе финансова дисциплина в храма „Св. Александър Невски“ и че те са по-скоро опит на свещениците, които отказаха да служат с него, да вземат властта, така да се каже по-популярно. Той обаче пропуска, че има други хора, които искат санкции за поведението му – вие сте сред тях, има петиция, има подписки… Какви са вашите мотиви за реакцията срещу този духовник?

- След безпрецедентната пресконференция насред Божия дом, моите мотиви са нещо най-последно, защото считам, че е редно да се постави чертата на всички уточнения, изяснения, коментари и подписки, свързани с неговата личност. Християнският дълг на всеки един от нас е по съвест да се възпротиви на всичко това, което този човек носи като въздействие и внушение. Очевидно е неговото неконтролируемо поведение, неподвластно на мира, здравия разум и добрия тон. И, още по-страшното в случая – истинно служение.

- Каква трябва да бъде реакцията в деня на заседанието?

- В деня на заседанието, а и преди това нашето място е в енорийските храмове, към които принадлежим, или в домашната ни църква, или всеки където има възможност, за да отправим гореща молитва към Бога да ни избави от налегналите ни беди, съблазни и смущения покрай този човек, като се уповаваме на Всеподателя, че ще просвети нашите архиерей да упражнят властта, дадена им свише и да изпълнят своя архипастирски  дълг към Църквата. 

След като видяхме на какво са способни привържениците на архим. Дионисий, считам че нашето присъствие не е пред Светия Синод по време на Заседанието му на 18.05.2016 г., където да умножим съблазните и с това да създадем грешни и враждебни интерпретации сред медиите и обществото, с което ще създадем допълнителен шум, който по никакъв начин няма да помогне при взимането на решение. Едно молитвено бдение не може да бъде превърнато в зрелище, където има шум и прожектори, особено в този небивал момент за Църквата. Време е Светият Синод да се произнесе  – негова е отговорността пред Бога и народа, особено когато става дума за такава сериозна и извънредна ситуация, този който е поставил архим. Дионисий на този отговорен пост, той трябва да го санкционира с цялата категоричност на Църковния закон. За всички е ясно, че не ние сме му възложили тази отговорност.