- Автор: Доминик дьо Вилпен, "Фигаро"
- 10 Sep 2020
- 310
- 20
Русия се завръща; това е добра новина за света. Защото не може да има световен ред без равновесие и различност.
Да искаш ред, означава да приемаш различията. Без Русия, не е възможно уреждане на кризите. Споразумението за ядрено неразпространение с Иран беше доказателство за това, така както и разследването за употребата на химически оръжия в Сирия през лятото на 2013 г.
След като винаги съм пледирал и действал в полза на многополюсния свят, организиран на основата на мултилатерализма, не мога да не се радвам, че Русия се изказа силно в Общото събрание на ООН. По въпроса за Украйна успокояването създава днес условията за политически процес, който изисква да се включим още по-силно. Намаляването на насилието и отлагането на изборите в Източна Украйна са положителни сигнали за постепенното прилагане на споразуменията от Минск II. Напредваме по закона за украинския федерализъм и подновяваме диалога на сътрудничество между Русия и Европа.
Русия се завръща, но в какъв свят?
Русия се завръща, но в какъв свят? Неразбирателството между великите сили е в най-високата си точка, подхранвано от предразсъдъци и недоразумения. Ние не говорим на един и същ език и не гледаме на света с едни и същи очи. Да не бъдем наивни. Светът би могъл да се раздели на два блока, единият - западен, диктуващ своите норми, без винаги да ги спазва, другият - източен, китайски, както и руски, отказващ монополите, упражнявани от Запада във валутната, финансовата, технологичната сфера. Бихме могли да се събудим с двойна финансова система, двоен интернет, може би двойна система на световно управление. Възходът на юана, новите инструменти в интернет, създаването на многостранни финансови институции също са знаци за смяна на епохите.
Залогът на сирийската криза далеч надхвърля регионалната рамка и дори въпроса за общата борба срещу джихадизма.
Решава се новият световен ред.
Жизненоважно е да се избегнат грешките в съответните ни стратегии в Сирия и Ирак. Водени отчасти от наследството и опита си, ние и днес сме изкушени да възпроизведем миналото. Това важи за САЩ, от сунитския съюз със Саудитска Арабия през 70-те г. до едностранното нахлуване в Ирак. Това е вярно също и за Франция, бившата колониална сила, исторически защитник на християните в Ориента, белязана и от опита на войната в Алжир. Това е вярно, най-сетне, и за Русия, наследник на дългогодишни традиции в Близкия Изток, защитник на православните общности, белязана от конфликтите по южните си граници, от Екатерина II до Чечения, като се мине през Съветския съюз.
Да се споразумеем за политическата рамка на нова Сирия
Ние трябва да избегнем също едно второ общо изкушение, то е да заместим регионалните актьори и да ги лишим от отговорност. Трябва да се споразумеем по общите принципи, ако искаме да пресушим чернозема на тероризма.
Първият принцип е неприкосновеност на границите, защото преразглеждането на границите Сайкс-Пико, дори и с добри намерения, ще доведе единствено до взривяване на региона.
Вторият принцип е ненамеса. Нито една велика сила не трябва да се стреми към насилствена смяна на режими, но също така и до тяхното изкуствено задържане на власт.
Третият принцип е отказът от какъвто и да е ангажимент по суша, чийто рискове от затъване всички ние познаваме с плътта си - от Алжир до двете войни в Афганистан.
В замяна на това, ние можем да проявим единство и да покажем пътя на диалога и на мира, а именно като организираме постоянна конференция за регионална сигурност, чийто гаранти ще бъдат международните сили, подновявайки формата 5+1 от преговорите с Иран, като бъдат поканени Саудитска Арабия, Турция и Египет. Ние можем да упражним приятелски натиск, Русия върху Иран, Америка върху Саудитска Арабия, като същевременно насърчим диалога между тях. Днес трябва да се съсредоточим върху уязвимите държави, понякога на ръба на разрива, като Турция или Саудитска Арабия, защото завладяването на светите места на исляма е в линията на джихадисткия прицел.
Ключът днес е да се споразумеем за политическата рамка на нова Сирия, организирайки фактическото разделение във федерална цялост. Това предполага още днес да се приближим към локален мир и прекратяване на огъня в зоните, в които това е възможно: в Хомс, Идлиб, Алепо.
Време е Европа да си върне гласа, паметта и посланието
Става дума да се дадат гаранции на малцинствата и защитата на алауитите от Русия е добре дошла. Само една колективна гаранция ще може да обезпечи сигурността в района на Дамаск, мозайка от общности, която трябва да намери modus vivendi по ливански, при липса на нещо по-добро. Това споразумение трябва, най-сетне, да установи защитени хуманитарни зони на турската и йорданската граница. Това е единственият начин да се стабилизира притока на бежанци, особено към Европа.
Това споразумение трябва да бъде наблюдавано и гарантирано от постоянната намеса на конференция за регионална и международна сигурност с участието на всички актьори.
При липса на такова споразумение, насилието ще бъде безкрайно. Милиони сирийци ще бъдат хвърлени по пътищата. “Ислямска държава” и Асад се засилват взаимно и гангрената ще обхване останалата част от сунитския свят.
Време е Европа да си върне гласа, паметта и посланието. В този дух искам да говоря на моите руски приятели на предстоящия форум във Валдай с Владимир Путин. Защото съм убеден, че Европа ще играе ключова роля за предотвратяване на разлома на света. Нейният авторитет не се дължи на уроците по морал и на санкциите, а на изискването за диалог, на опита и на служенето за пример. Трябва да спреем с неестествените ролеви игри и най-накрая да действаме в полза на равновесието, като отидем на среща с Русия, Китай и останалата част на света.
Превод от френски: Галя Дачкова
