В политиката ни управляват хора, които нямат деца, като Мей, Макрон и Меркел. Те не мислят за своето потомство. Децата са защитени от нашето наследство, а не от незначителния ни индивидуален живот. Затова защитаваме брака, например, и нещата, наследени от общото право. Пазим ги не заради себе си, а заради нашето бъдеще, разсъждава в интервю за “Фигаро” сър Роджър Скрутън, големият съвременен теоретик на британския консерватизъм.

 

 

 

Интелектуалният консерватизъм е започнал при нас с великата книга на Бърк за Френската революция: английска реакция на едно френско събитие (“Размисли за революцията във Франция”). Бърк описва влиянието на литераторите като литературна кабала. Според него голям недостатък на Франция, е че тези хора са имали такова влияние. Това видяхме и през Май 68-а: Лакан, Бурдийо и Алтюсер създадоха интелектуална атмосфера, която успя да разруши първоначалната университетска система и да я замени с нещо подобно на зоологическа градина, която все още съществува. Толкова голямо влияние ме шокира по онова време. Винаги съм смятал, че достойнството на държавата трябва да бъде подкрепено от нещо различно от интелектуалците, които за мен са изнежено тяло. 

 

Оттогава продължава хипериндивидуализмът, отказът от всяка власт, от всяко наследство. Трябва да преоткрием не само корените, но и усещането за привързаност. От 60-те години наследихме идеята, че привързаността е слабост, че истинският политически живот е животът на човек като Макрон, който се идентифицира само със себе си, а не с нацията и традицията. 

 

Във Франция думата “консервативен” е форма на обида. Тя се бърка с реакцията, с отказа от приемане на модерния свят. Това се подразбира от реториката на Макрон: има добър прогресизъм и лош консерватизъм. Това е манихейска диалектика, прекалено проста, за да бъде вярна. 

 

Британският консерватизъм стана име на политическа партия в самото начало на нашата партийна система, през 1832 г., с първия акт на реформа. Това означаваше, че ние ценим някои неща, които смятаме да съхраним, докато те бяха заплашени от мечовете на Френската революция и Наполеоновите войни. Много добра идея е да съхраним нещата, от които зависим. Бърк казваше, че реформираме, за да съхраним. 

 

Различаваме се и по това, че ние не сме нация, като Франция. Ние сме “три и половина” и трябва да се определим другояче. 

 

Това е работата на консерваторите: да накарат хората да осъзнаят общото наследство.

 

Идеята за национален мит, на който се основава усещането за легитимност, е нещо, характерно за Франция. Ние нямаме такъв мит. В нашата страна нито една революция не е имала статута на Френската революция. Но ние имаме приемственост на институциите. Общото право е творение на съдилищата и на отделните решения от хиляда години насам. То легитимира държавата, защото държавата подкрепя това право. The law appoints the king. The king does not make the law (Законът назначава краля. Кралят не прави закона). Това е включено в английското съзнание. Ние не приемаме, че държавата може да промени всичко. И революцията от 1688 г. е връщане на уважението към общото право, което Стюартите бяха узурпирали. Това е народен инстинкт, който не позволява на правителството да променя нещата твърде много, както във Франция.

 

Нашето общо право и институции защитават традиционните свободи и индивида от държавата. Нашите свободи не произтичат от правата на човека и на гражданина, а се съдържат в съдебните процедури и правото. За нас свободата означава, че всичко е позволено, ако не е забранено. Нашите свободи не са описани, те се приемат като основата на нормалния живот на хората в общество. 

 

Всички консерватори споделят идеята, че свободата е нещо много важно, но то се различава от освобождаването. Свободата без ограничения и  институция е форма на анархия, телом и духом. 

 

60-те г. създадоха форма на вътрешна анархия на битието. 

 

В днешните ни общества институциите, които позволяват на хората да се изразяват по един съзидателен начин, се отричат като вериги, които пречат на вътрешния живот. Бракът, например, днес се възприема като принуда, затвор, в който човек влиза, но който ще попречи на неговата реализация, докато всъщност е точно обратното, това е начин да се осъществят вътрешните възможности, които всеки носи в себе си. Това е трудно да се изрази, когато свободите се възприемат като негативни: като липса на контрол и ограничения.

 

В политиката ни управляват хора, които нямат деца, като Мей, Макрон и Меркел. Те не мислят за своето потомство. Децата са защитени от нашето наследство, а не от незначителния ни индивидуален живот. Затова защитаваме брака, например, и нещата, наследени от общото право. Пазим ги не заради себе си, а заради нашето бъдеще.

 

Едно неотдавнашно проучване посочи Маргарет Тачър като най-популярния министър-председател след войната. Тя не е ценена от интелигенцията: професионалистите по презрение я презират. Но за народа тя беше и все още е много популярна. Тя изразяваше идеята за нация, от която хората имаха нужда в онзи момент, особено по отношение на свободата на синдикатите. От тази гледна точка, тя беше голям патриот, а не интелектуалка. Подкрепях я, дори и да не ценях особено догмата за свободния пазар, защото имам една социалистическа страна… Мисля, че все пак трябва да има минимум управление на икономиката. Необходимо е да се разпределя един минимум от блага в обществото, за да се спечели предаността на обикновените хора, нещо, което тя не успя да разбере. Но Тачър все пак разбра, че модерната политика зависи от социалното единство. Което се създава извън политическото поле: от приятелите, религията, местните общности… Това е деликатно наследство, нещо като организъм, който трябва да се уважава и да не се управлява. Тя бе разбрала това и създаде условия, при които Великобритания успя да се възстанови от опита на следвоенния социализъм. 

 

Епохата много се промени с глобализацията на икономиката. Имахме прекалено голям ентусиазъм и доверчивост, защото тази глобализация донесе със себе си огромната имиграция, която познаваме, и форма на слабост в нашите институции, необходими за поддържането на националния живот. А също и голям контрол над езика: вече не може да използваш думите, които искаш, без да се издадеш. Това е истинска полиция на мисълта. Ако искаме да оцелеем като нация, абсолютно трябва да се придържаме към рамката на националната държава. Предаността, основана на територия, вековната рамка, в която хората се идентифицират с обща традиция. 

 

Иначе няма как да се вкореним в нашето общество и история, да поддържаме нашето взаимодействие чрез законите и политическия процес. Имиграцията имаше този ефект навсякъде: ние започваме да го осъзнаваме, но интелектуалците искат да разрушат тази реалност. Това е част от интелектуалния живот. Ислямо-левичарската идеология иска да замени класовата борба и пролетариата с нова демиургична битка: ислямистите и левичарите са съюзници срещу Франция. Ние в Англия имаме същия проблем. Левичарите не ви противопоставят аргументи, те ви обезоръжават, като ви отнемат правото да използвате този език, за да назовете тази реалност. А политическата коректност е средство да бъде накарана опозицията да замълчи и да не се говори за нещата, от които се страхуваме. 

 

Модерните общества са страхуват от дългосрочните последици от миграция и промените. 

 

В този смисъл, ние сме обезкоренени. Интелектуалците не искат да дебатират, те искат да покажат своята добродетелност, без да плащат цената да бъдат добродетелни.

 

А понятието “популизъм” се използва като обида, за да се отстрани това, за което мислят обикновените хора…

 

Откъси от интервюто на сър Роджър Скрутън за “Фигаро”: Roger Scruton-Bruno Retailleau: «Comment peut-on être conservateur?»

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

40 коментар/a

Мери на 03.07.2019 в 12:23
Майка Тереза също не е имала деца. Проблемът не е в това дали имаш, или нямаш деца, а в това дали си човек. Всички деца са на Майка Тереза!
До Мери на 03.07.2019 в 12:40
Напротив, проблем е! Ако имаш деца, нама да позволиш в обществото да се прокарват дегенеративни тенденции (джендъризми, мултикултурализми и др.).
Санчо на 03.07.2019 в 12:49
Ех, Мери, Мери...! Макрон прилича ли ти на Майка Тереза?
ввм на 03.07.2019 в 13:00
Е всичко тече, всичко се променя, сега с урсула , аристократката със седем деца начело на съединените европейски щати, нещата може и да потръгнат добре.
София на 03.07.2019 в 13:09
Хора , които не са пожелали да отгледат дете мислят само за настоящето и за собственото си материалистично его , те няма как да имат визия за бъдещето , а такива егоисти за съжаление определят в момента нашия живот за десетилетия напред !
Мери на 03.07.2019 в 13:28
Нормалният човек обича всички деца, не само собствените си, също и хората ... Жалко е колко промити мозъци има! Никога няма да се разберем по най-важните въпроси! Затова България отива на майната си, не разбирам как можеш да обичаш само своето дете...
София на 03.07.2019 в 13:46
Не виждам посочените в статията екземпляри М. М. М. да обичат когото и да било освен себе си , а създаването на поколение е отговорност , която те не са пожелали да поемат , което не им пречи да се отнасят към нас като с опитни зайчета. Трагедията е , че шепа ненормалници решават съдбините на милиони !
jkk на 03.07.2019 в 13:51
Тия дето разправят че обичат всички деца, значи не обичат нито едно. Също като тщестлавната тьотка меркел, добре е, че идва края на времето и. Не успя да се реализира като шампион по абстрактно човеколюбие като комунистка, поради негодност на платформата, после реши да остава в историята като " спасителка" на бежанци, с което разцепи европа, като го направи по престъпен начин и стана косвено причина за смъртта на много хора.
Мильо Лудия на 03.07.2019 в 14:45
Мери на 03.07.2019 в 13:28 айде бе, случайно да ти е правило впечатление, че уличните котки се хранят в 99 % от случаите от стари моми.
Дам на 03.07.2019 в 14:55
Точно такива като Мей, Макрон и Меркел биват "слагани" на тези постове, именно защото нямат деца. Те наистина не мислят за бъдещето. Играят по свирката на разни "чужди" и вредни индивиди, защото в крайна сметка са само пионки, чрез които да се прокарват определени политики, интриганстват и удобно управляват без оглед на общественото мнение или желания.
Майка Тереза също не е имала деца. на 03.07.2019 в 15:01
Ммм, даааа, за това пък е имала личен антураж от ратаи и слугина на брой на 30 човека, които са се грижили за личния ѝ комфорт, но не са били допускани да нощуват в любимите ѝ 5-звездни хотели. А, Мерито нека кльопа доматите с колците!
Майка Тереза също не е имала деца. на 03.07.2019 в 15:01 на 03.07.2019 в 15:26
Изпревари ме, браво!
бойкий на 03.07.2019 в 15:52
Повечето от коментарите дотук са съсредоточени не в съществената посока, в която би трябвало. Децата са ценност за простолюдието и за жените. Не са обаче за сериозните задълбочени мислители, монасите и воините... Политиците са поначало фалшива социална категория, но за тях съм донякъде съгласен с автора, че е по-добре да имат деца, отколкото да нямат. Все пак политиката поне малко трябва да си върне класическото морално призвание; но иначе самата тя не е кой знае какво и излишно емоционално се надценява, даже и от умни хора. Що се отнася до консерватизма като идеология, добре че дойде Путин, който предвид обстоятелствата в глобалния свят към днешно време, има силата и смелостта да заговори отново за прости неща, предвид колосалните извращения с човечността, които ни докара ултралиберализмът на съвременния западен свят. Оставен сам на себе си и особено на полуживата и антипасионарна английска теоретизаторска и практическа инициативност, консерватизмът е едно нищо, непригодно и неприложимо в други части на Европа и света, освен островите на Н.В. И няма как да бъда съгласен със следното: "Лакан, Бурдийо и Алтюсер създадоха интелектуална атмосфера, която успя да разруши първоначалната университетска система и да я замени с нещо подобно на зоологическа градина, което все още съществува". Ала не те я създадоха, а именно жалките им епигони, които никога не бяха на нивото на учителите си; и именно защото едни такива бездарни "параграфи" и епигонстващи "латерни" в живота, им станаха асистенти в университетите, обладани от демонични амбиции за кариера и жадни за грантове на вечно дежурните (да ги използват за революции в такива случаи) еврейски банкстери.
Във форума не се на 03.07.2019 в 16:07
вижда най важното на консерватизма, че семейството не е затвор, а съзнателно обвързване, за да се създадат и възпитат деца и то 3-4 и повече, че има общо благо, което е единството на народите, на гражданите, и което сега се мъчим да съградим, чрез събори по селата, фестивали, фолклор, да се чувстваме една общност в България и да сме задружни и сплотени. А в България, Русия, Украйна всеки е срещу всеки и хората се мразеха един друг и бяха всеки срещу всеки и хората се бореха за пари, жени и власт. И не случайно хората казват: " Дай на българина пари, жени и власт и му гледай сеира". Това е валидно и за руснаците. Там в Руската федерация, всеки мрази другите и се мъчи да му навреди, макар официално за това не може да се говори. И злините на този свят са фашизма, социализма, комунизма, демократичния социализъм и исляма, които разделят хората. Затова в Западна Европа и бившите соц. страни са против мигрантите, но още не могат да разберат истините за социализма и комунизма. А сега в Европа има десен комунизъм или се създава десен комунизъм, който е с частна собственост, неравенство, две класи, пазари с конкуренция, но трябва някаква намеса на държавата, която да създава социалното или общото благо, което пазарът не може да направи. Но това не значи, че трябва да има социализъм и ляв комунизъм, който е със силово налагане на равенство, което равенство е равенство в бедността, има терор репресии, революции и т.н.
ефрейтора на 03.07.2019 в 18:02
Сър Роджър...Респект !!! / Той не се нуждае от коментар или интерпретация . Трябва да се чете внимателно /.

Напиши коментар