Простодушният канибализъм на Светлана Алексиевич

Простодушният канибализъм на Светлана Алексиевич
Не мога да си не си доставя удоволствието да изкоментирам макар и с две думи онези човекоядски размисли, които Светлана Алексиевич сподели в свое успяло да стане знаменателно интервю с журналист за агенциа „Регнум“.

 

 

Светлана Алексиевич не казва нищо ново в него, но простодушието, с което изрича неща, които нямат нищо общо нито с човеколюбието, нито с демокрацията, е ненадминато.

 

Светлана Александровна заслужава да ѝ издигнат паметник, олицетворяващ интелектуалното скудоумие и свирепия антихуманен авторитаризъм на родната либерална мисъл.

 

Достатъчно е да се изтъкнат две тези пред публиката: за това, че лауреатът на Нобелова награда по литература проявява разбиране към мотивите на убийците на писателя Олес Бузина; че може, и е необходимо, украинският език да се въвежда насилствено, лишавайки руснаците от правото им да ползват родния си език. При това Светлана Александровна счита национализма в Европа и Русия за чудовищни явления, заплашващи да подкопаят основите на цивилизацията.

 

Христоматийността на това интервю тепърва ще бъде оценявана по достойнство. Същото ни говорят отдавна къде-къде по-напреднали в интелектуално отношение съмишленици на Алексиевич, но рядко някой от тях, с изключение на свръханекдотичния Саша Сотник, си е позволявал така открито да заяви, че руснаците нямат никакви права – даже на живот, какъвто е случаят с Бузина; а народите, които Русия е побеждавала през вековете, нямат проблем да издевателставт над руснаците.

 

Мнозина писаха, че ако Алексиевич си бе позволила да разсъждава по подобен начин в разговор със западен журналист, то същото това западно общество, пред което тя се кланя, моментално би я подложило на тотален остракизъм.

 

Впрочем руските либерали, дори да не го разбират, инстинктивно усещат какво бива да се говори на Запад, и какво не.  Затова в средите им се случва главозамайваща метаморфоза – те моментално превключват на вълната на своите „изобличаващи“ инструменти, които по същността си са нацистки: за народа, в чийто генетичен код е заложено да бъде роб; за нарушаването на човешките права и ограничаването на гражданските свободи.

 

Бих искал да обърна внимание на още един момент в интервюто, доколкото, както ми се струва, той остана незабелязан в морето от коментари на шедьовъра, случайно роден от великата беларуска писателка.

 

Алексиевич казва, че не вижда смисъл да работи в Чечения и не желае да точно сега да се взира в случващото се в Донбас, тъй като вече била изследвала мъката и трагедията на други хора, та да се налага да изучава как точно страдат всички останали.

 

Нормален човек не би могъл да си представи по-антихристиянско евърдение – та нали личността на Бога и личностите на неговите чада са в центъра на светогледа на християнското вероучение? А това значи, че всяка човешка съдба е неповторима, че всеки се нуждае от помощ и съчувствие, от разбиране за това колко уникална е неговата лична история.

 

Не, разбира се. Според Алексиевич, може да се групират хора по какъвто и да е ще признак, но няма проблем да се признаят хората от Донбас и правото им да налагат и обосновават „своята правда“ за собствените си беди въз основа на „факта“, че са отломки от зловещия, порочния, проклетия руски свят.

 

Именно това е имала предвид писателката лауреат на Нобелова награда, просто не е могла да се изрази точно – директно казано, че това според нея, не са хора, а някакво глухо, сляпо, нелепо и мъртво съобщество от човекообразни същества.

 

Лауреатът на приза на Ленинския комсомол Алексиевич си остава човек с примитивни възгледи, израснал по времето на СССР, към което време дамата принадлежи и до ден днешен. Бездушното деление на хората на такива, които заслужават съчувствие, и други, които отказват да приемат селекционния подход, когато човекът е опакован според класови разпоредби, и му се отказва да бъде приет според качествата и перспективите, които той посочва в даден свой проект.

 

Тук националността заменя класите, но навикът човешкото общество да се квалифицира механично, остава като стара, но все още действаща монета.

 

Тази забележителна история има продължение, което не всички знаят.

 

След като интервюто със Светлана Алексиевич видя бял свят, журналистът Сергей Гуркин, неговият автор, бе уволнен от вестник „Деловой Петербург“, въпреки че именно зам.-главният редактор бе дал разрешение  материалът да бъде публикуван в агенция „Регнум“.

 

Явно поначало водачите на тези хора са били „недооценени“ поради простодушието на Алексиевич. Заради самоизлибичителния порив на Светлана Александровна,която само за миг, прикрива цялата хищна същност на „прогресивните си пориви“.    

 

В крайна сметка решиха да приключат със скандала, като накажат журналиста, който показва себе си като „никой“, като руски либерал „по природа“ – ограничен канибал, който си служи с щампи, отвеждащи към съветските времена.

 

Превод от руски: Елена Дюлгерова

 

 

Още от Интервюта

Коментари

  • Руси Драганов

    26 Юни 2017 9:24ч.

    Православно-кагебейско клеветничество. На малкия пръст на Алексиевич не могат да се покатерят путинските слуги.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • мария

    26 Юни 2017 9:54ч.

    Руси Драганов, ти си пример за закостенял мозък

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хехехе

    26 Юни 2017 10:08ч.

    Отново се повтаря профилът на прикрития главорез, шестваща пришълка в цивилизацията на Европа. Тая е ентелектуалка колкото и цар Киро

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • alec leamas

    26 Юни 2017 10:38ч.

    хехе! руснаците "по някаква причина" никога не са били "особено благосклонни" към своите нобелови лауреати. нито към солженицин, нито към сахаров, нито към горбачов или йосиф бродски. пастернак и шолохов са имали сложни отношения с тоталитарната система на вожда-слънце с мустакатото лице и киселият винен дъх. може би затуй общият брой на всички руско-съветски лауреати на нобелови премии се равнява на 20, а лауреатите на сащ са 356, на англия 120, а германия има 100. както се казва: два свята - две реалности. трудно се живее в русия. мъка нечовешка.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    26 Юни 2017 13:28ч.

    Пропуснал си емигранта Бунин. Ако добавим и Стравински, Прокофиев, Шаляпин, Дягилев, Кандински, също емигранти, картината се допълва. Следват вътрешните емигранти като Ахматова, Манделщам, Булгаков, Шаламов. А иначе няма гаранция, че талантът, политическите позиции и човечността вървят в една посока, примери много и не само в Русия и Беларус. Дори нещо повече, емоционалността често води до екстремизъм.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • whit

    26 Юни 2017 16:02ч.

    а бе самото интервю има ли го че ме мързи да търся

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    26 Юни 2017 16:17ч.

    Бе то има още едно интервю, което е съвсем сърцераздирателно - https://youtu.be/cVCdqyQzk2Q Неописуемата писателка (никой не я е чел и затова не може да бъде описана) показва удивителна твърдост в убежденията си - и сака може, и вака може.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • пропаганда и агитация

    26 Юни 2017 19:24ч.

    Извините, а колко "правоверни" избиха руските въоръжени сили в Сирия от есента на 2015 досега? За по-преди и за други места няма да питаме. Това легитимно ли е или канибализъм? Кой е по-голям канибал - неква бабичка с химикалка или Кървавото Жуже със стратегическите ядрени сили и спецназа? Руснаците да свикват, че си имат СМЪРТНИ врагове, и че са ЛЕГИТИМНА цел за ПЪЛНО унищожение. При това съм русофил, но фактите са си факти.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    26 Юни 2017 20:06ч.

    Извинени сте. Това е легитимно, тоест законосъобразно на български език. Руските въоръжени сили се намират в Сирия по покана на законното сирийско правителство, за разлика от водената от САЩ "коалиция", която ежедневно нарушава международното право и Устава на ООН. А за руснаците не се безпокойте, те са свикнали с опитите да ги приобщят към ценностите на западната цивилизация, като почнеш от 1812, та до ден-днешен. И не използвайте думички, чието значение не ви е ясно, като легитимен например.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    26 Юни 2017 21:40ч.

    Шойгу няма да дойде. Такива виреят само в сянката на големите и висят на косъм. Нещо като принц Фуке при Луи XIV, но от монголски произход. И той си построил луксозен замък с крадени пари, но кралят му завидял и го изгонил. Замъкът е паметник на културата, не е като китайската пагода или шпертплатовия Райхстаг на другия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Преводът...

    27 Юни 2017 8:37ч.

    Целта на превода е читателите да научат нещо, което е недостъпно за тях на някакъв друг език, нали така? Направи ми впечатление липсата на съответствие между общия тон на преведената статия и заключителните редове на превода, поради което, имайки предвид оригинала на статията на Андрей Бабицкий: https://vz.ru/columns/2017/6/21/875457.html и очевидното несъответствие между оригинала и превода, предлагам преведеният текст: "…Явно поначало водачите на тези хора са били „недооценени“ поради простодушието на Алексиевич. Заради самоизлибичителния порив на Светлана Александровна,която само за миг, прикрива цялата хищна същност на „прогресивните си пориви“. В крайна сметка решиха да приключат със скандала, като накажат журналиста, който показва себе си като „никой“, като руски либерал „по природа“ – ограничен канибал, който си служи с щампи, отвеждащи към съветските времена…" да се чете така: "Явно първоначално ръководителите на опозиционното издание просто не са дооценили – по причина на същото простодушие – великата сила на саморазобличителния порив на Светлана Александровна, демаскиращ за миг цялата хищна същност на прогресивните надежди, замаскирана с призиви за хуманизъм. След разразилия се скандал те решиха да накажат журналиста, продемонстрирал без да иска, че родният [руския] либерал по своята природа е ограничен канибал, работещ с щампи, създадени още в съветските времена и съвсем не гнусящ се от човешки жертви." А ето и оригинала, за всеки случай: "…Видимо, поначалу руководители фрондерского листка просто недооценили – по причине все того же простодушия – великую силу саморазоблачительного порыва Светланы Александровны, демаскировавшего в одно мгновение всю хищную сущность прогрессивных чаяний, закамуфлированную призывами к гуманизму. После разразившегося скандала они решили наказать журналиста, продемонстрировавшего невзначай, что отечественный либерал по своей природе – это ограниченный каннибал, оперирующий штампами, отлитыми еще в советские времена, и совсем не гнушающийся человеческих жертв…"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    27 Юни 2017 12:35ч.

    observer, и къде се намира замъкът на Шойгу, построен с крадените пари? А дали ти е известно, че освен Путин, и Шойгу може да натисне голямото червено копче? За висенето на конец, де.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Канибальский проспект

    27 Юни 2017 17:07ч.

    Муйо, ако си мислиш, че убийството на един човек е легитимно, а на друг човек е нелегитимно, значи напълно заслужаваш ника си. Казах ти го ясно - пропаганда и агитация, промиване на мозъци, създаване на илюзии с цел манипулиране на масите. Ние и ТЕ. Ние - добри, ТЕ - лоши. Сатъра!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    28 Юни 2017 18:46ч.

    Ох на батя ученото! Да не сте седяли със Цв. Цв. на един чин? Ми дай да се откажем от правото като основа на държавността и да се върнем в пещерите! Или предпочиташ да се върнем към 1990-2007 година, когато международното право беше изтривалка пред Голямото Каменно Типи на Великия Бял Баща от Вашингтон?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Проблемът е, че цялата Източна половина на Европа е населена с евреи. Е, има и НЕ-ЕВРЕИ (славяни, татари и всякакъв друг циганор), но тях никой не ги бара за червива слива.

    30 Юни 2017 0:32ч.

    Разликата между едните евреи, за които става дума и другите, е че едните са с КОМУНИСТИЧЕСКИ УКЛОН, а другите са с ФАШИСТКИ УКЛОН. Случило се е така, че в Русия (Федерацията) в този момент преобладават КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ЕВРЕИ, докато в Украина (територията, която от хилядолетия е населена с човекоядци) преобладават ФАШИЗОИДНИТЕ ЕВРЕИ. Двата вида евреи страшно се мразят. Има и неутрални ЕВРЕИ. Това са така наречените ОРТОДОКСАЛНИ ЕВРЕИ, които се пишат МНО-О-О-ОГО РЕЛИГИОЗНИ (доколкото евреин може да бъде религиозен — та нали за него Господ-Бог е нещо като «момче за всичко», което е на тоя свят, за да задоволява прищевките на разюздания фарисей!). Ортодоксалните евреи не са нито фашисти, нито комунисти, но са МЮЗЕВИРИ, които потриват ръчички щом успеят да спретнат някоя майсторска интрига, която да накара фашизоидните евреи да се вкопчат в нова човекоядска схватка с комуноидните евреи. В цялата тази схема, ние — гдето не сме евреи (и гдето от евреи ни се повдига да повръщаме, зер гнусотията е бездънна!), — ние сме предвидени за ПУШЕЧНО МЕСО. Само че — НЕМА ДА СТАНЕ!…

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи