- Автор: Иван Бакалов e-vestnik.bg
- 10 Sep 2020
- 274
- 14
На практика гласуването в ООН показа, че Бокова без подкрепа на държавата има повече гласове от фаворизираната еврокомисарка, зад която застана правителството. Борисов вкара страната в унизителна интрига. И не беше сам. Ако прелисти човек заглавията от изданията на Иво Прокопиев, ще види цяла
пропагандна кампания на самозалъгване
Ето какво пише „Капитал” след издигането на кандидатурата на Кристалина Георгиева:
„…Шефката на ЮНЕСКО не изглеждаше да има големи шансове и преди номинацията на Кристалина Георгиева, но сега вече те са минимални.
…
Основният аргумент за новата номинация на българското правителство беше, че Кристалина Георгиева има повече шансове за успех.
…
Заради отказа на Бойко Борисов да я номинира през февруари тази година, когато правителството потвърди издигнатата от кабинета “Орешарски” Ирина Бокова, Георгиева беше принудена да води деликатна кампания зад кулисите на световната политика. Тогава това изглеждаше като доста слаба позиция, но от сегашна гледна точка всъщност носи немалко ползи.
…
Историята на досегашните процедури по избор на генерален секретар в ООН показва, че често компромисният кандидат се появява на по-късен етап. Ролята на първоначалните претенденти е по-скоро да послужат на петте държави от Съвета за сигурност, за да маркират позициите си и да означат кой какво иска.
…
На етапа изглежда, че стратегията на Георгиева ще е да се позиционира като втора след сегашния фаворит. За това, че кандидатурата й е сериозна, говори и реакцията на Лисабон на новината за номинирането й. Португалският президент критикува късното влизане на Георгиева, като го сравни с това да влезеш в маратон само за финалния спринт. Източници на Politico твърдят, че този остър тон е, защото Антониу Гутериш „знае, че е прецакан”.
… (виж тук пълния текст).
„Капитал” не спира дотук. Отделно е
„дал отпор” на предвижданията,
че смяната на кандидата е грешка, че правителството взима решение под външен натиск.
Ето какво още пише „Капитал” и представя тези предупреждения като „вражеската пропаганда”:
„Правителството взима това решение под външен натиск –
само ако вярвате на Москва. Тази опорна точка беше разпространена първо от руското въшно министерство. Преди две седмици Кремъл обясни, че Германия оказва натиск над България да смени кандидатурата си…”
Самият Борисов в деня на срама след гласуването обясни:
„Съжалявам, че имаше толкова напразни изказвания от най-високи равнища… Имахме подкрепата на много държави, които ни писаха с призив да издигнем кандидатурата на г-жа Георгиева, защото нямаше по-подходяща от нея в Източна Европа…”.
От думите на Борисов се вижда, че не е опорна точка на Русия, той сам си признава за външна намеса.**
Като се проследят всички публикации, които заблуждават читателите за едва ли не гарантирания успех на Кристалина Георгиева, ще се види, че това не е просто пропаганда. В тях има като че ли някаква наивна борисовска вяра, че желаното може да стане действително.
Уж обективни медии действаха в заблуда на аудиторията, в подкрепа на авантюристичните ходове на правителството, като негови пропагандни рупори, с „опорни точки”. Такива функции изпълняваха медиите при комунизма.
— — —
* Виж тук показателно интервю на германска политоложка, което излиза след дъжд качулка в “Дойче Веле”, там отначало също излизаха наивни материали в подкрепа на кампанията за Георгиева.
** Също и статията в “Ню Стейтсман” - “Защо Германия вади “wild card” в състезанието за лидер на ООН?“, която директно свързва Германия с издигането на кандидатурата на Георгиева вместо Бокова. Такива тези бяха чужди на българските пропагандни медии, а онези, които водеха кампания в полза на Георгиева, ги обявяваха за “опорни точки” на “левите”.
История на резила с Кристалина в заглавия от някои медии
Симптоматични заглавия, които предшестваха издигането и провала на Кристалина Георгиева.
.jpg)
