Преживяването рак в България

Преживяването рак в България
Тези дни прочетох в „Гласове“ кратко мнение със заглавие „Гневно за рака”. И си спомних моята лична среща с рака през май 2002 г. И аз тогава бях гневна. В началото винаги е така. В 2002 г. семейната ни приятелка д-р Даниела Георгиева се разболя от рак на панкреаса. Беше на 42 години, с две малки деца, на 3 и 11 години. От диагнозата до смъртта й минаха само 3 месеца, които промениха коренно живота ни – физически, психически, емоционално. Онова, което убиваше Дани пред очите ни, по някакъв странен начин ни променяше към по-добро. Трудно ми e дори сега, след 13 години, да го призная, но е истина: болестта й ме пренаучи как да се храня, как да се радвам на живота, как да се грижа за себе си, близките си и околните. Променях се с дни по думите на самата Дани, трансформирах се пред очите й.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49623_BBFXY2JHvO5XcwMzG66k2hk2yiU4KT.jpg" style="height:497px; width:414px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>През тези 3 месеца нейното спасяване беше единствената тема вкъщи. Съчинявахме писма до Световната медицинска асоциация във Франция, Световната здравна организация в Женева, фармакомпанията в Средния запад на САЩ, производител на скъпоструващия препарат Х, който й беше предписан, но отказан от МЗ, според посветени заради &bdquo;напредналата&rdquo; й възраст от цели 42 години. Отговаряха ни. Производителят Х например предлагаше да даде лекарството безплатно, ако МЗ на България му даде списък на група от нуждаещи се пациенти, които представител на Х да лекува и наблюдава. Естествено, темповете на работа в България не предполагат толкова адекватно и бързо реагиране на пациентските нужди.<br /> &nbsp;<br /> В същото време, заразени от книги за правилното хранене и лечебните резултати от него, съпругът ми преведе на един дъх&nbsp;<em>A Cancer Battle Plan</em> (&bdquo;План за битка с рака&rdquo;) на Ан и Дейвид Фрам (с малки съкращения на религиозните й части) &ndash; превод, посветен на Дани и прочетен първо от нея. Преводът излезе след това на части в &bdquo;Още.инфо&ldquo; на Любо Данчев, лека му пръст на този чист и много добър човек, който почина също от рак. Осигурихме с частни дарения от приятели предписаното лекарство на Дани, в първите 20 дни тя беше неузнаваема, сякаш в ремисия. За първи път почувствах силата на лекарствата за рак &ndash; те дават&nbsp;много радост на близките и най-вече надежда, на-деж-да. Четях упътванията, потръпвах от статистиката: на колко процента от пациентите помагал и с колко месеца или години удължавал живота. Добре е хората да се вслушват в статистиката, тя е безчувствена и в определени случаи може да насочи мислите ви по-скоро към повишаване комфорта на болния, особено в случаи като този, последен стадий на рак на панкреаса.<br /> &nbsp;<br /> Така накратко премина гневното ми запознанство с рака. Моето поколение растеше някога в свят, където рака или го нямаше, или рядко се срещаше. Пък и не се говореше за него, ракът в България беше и все още е тема табу. Болните се приемаха, и често до днес се приемат, за обречени. След смъртта на нашата приятелка на 24 юли 2002 г. светът, поне за мене, сякаш пламна от ракова пандемия &ndash; боледуваха и умираха мои приятели в София, Бостън, Пловдив, Чикаго, Стара Загора, Варна. В 2006 г. се разболя снаха ми. Тогава започна вторият етап в запознанството ми с рака &ndash; реших да го боря рационално и последователно. Спънах се на първата си крачка в личната ни семейна трагедия. Нашата Ю., съпругата на брат ми, образовна жена, архитект по професия, дълго отказваше да я оперират. Нейният рак на гърдата беше &bdquo;хванат&rdquo; при рутинен преглед в много ранен стадий, находката била 0,5 см. Броени дни след това й беше определен ден за операция. И тя отказа. Някои приятели и роднини я убеждаваха да се лекува алтернативно. Никакви увещания от страна на лекари, пациентски активисти, съпруг, деца в полза на операцията не успяха.<br /> <br /> Бях вече виждала &bdquo;алтернативния&rdquo; път в справянето с тази болест и знаех, че такова решение при диагноза &bdquo;рак на гърдата&ldquo; е самоубийство. Нашата Ю. отиваше там, откъдето много хора не се завърнаха. След безполезни лутания операцията все пак беше направена, но късно, след 8 месеца, и при ракова находка вече 3,5 см. С разсейки. Един изстрадан съвет за всички бъдещи жертви на рака на гърдата: не пренебрегвайте рутинното, т.нар. консервативно медицинско лечение на рака. Дарих много от свободното си време за доброволна работа за най-голямата в периода 2006&ndash;2011 г. българска пациентска ракова организация и знам от опит, че почти няма &bdquo;излекуван&ldquo; пациент от рак на гърдата (в ремисия поне 5 години от диагнозата), който да е отказал предписаната му от специалист операция. Слагам в кавички &bdquo;излекуван&ldquo; по много причини. Преживелите това бедствие знаят най-добре защо. Ракът всъщност никога не си отива от тялото на болния, той в най-добрия случай спи летаргично. Страхът или суетата, най-чести причини за отказ от операция, заедно с надеждата за алтернативно лечение чудо не струват пукната пара пред радостта да види човек как растат децата му и пред ужаса на мъчителното умиране от тази болест.<br /> <br /> Болният, особено в България, обикновено няма достатъчно време да се глези с алтернативност. Нашата Ю. почина две години и пет месеца след диагнозата си, с разсейки из цялото тяло и в големи мъки. Моето убеждение е, че тя сама реши съдбата си, след като осем месеца се лута между &bdquo;лечение&rdquo; с билки, баячи и коремни инжекции, изпратени й от шарлатанин от Германия. Не ме разбирайте погрешно: нямам нищо против алтернативните методи, доколкото те не&nbsp;заменят необходимата операцията при рака на гърдата, препоръчана горещо от специaлист. Няма да коментирам тук случаите на т.нар.&nbsp;over-diagnosis и over-treatment (диагноза &bdquo;рак&rdquo;, когато го няма, и опериране без нужда), това е проблем в страните с добре действащи национални антиракови програми, каквато България не е. Всеки разумен човек при подобна диагноза иска второ, трето и т.н. мнение. Но да се полагат рационални надежди само на езотерични и шарлатански лечения е неразумно. Да, има случаи на &bdquo;излекуване&rdquo;, но при тях вероятно не билките са ви помогнали, а липсата на злокачествени находки. Приемам алтернативните методи за лечение на рака&nbsp;по-скоро като превенция, нежели като реална битка с вече съществуващ рак.<br /> &nbsp;<br /> Какво причинява рака? При споменаване на темата няма как да не попаднете на всички онези окуражаващо-елементарни обяснения за &bdquo;злата гъба кандида&ldquo; и прочее &bdquo;градски легенди&ldquo;. На всички е известно, че генетичното предразположение за рак, пушенето, неправилното хранене, излишните килограми, липсата на движение, стресът, &bdquo;нещастното съзнание&ldquo;, замърсяването на водата, която пием, продуктите, които ядем, въздухът, който дишаме, и природата, която унищожаваме, са безспорни фактори за рака.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Известно е и има статистика от десетилетия, че повече от 90% от хората, болни от рак на белите дробове, са или пушачи, или бивши пушачи. Забележете, не 90 % от пушачите ще заболеят, а 90% от болните са пушачи. Това говори много за риска при онези, които пушат. По мои наблюдения този процент е само малко по-нисък при заболелите от рак на гърдата жени. Жените пушачки са преобладаващият брой от болните от рак на гърдата. Това не означава, че ако пушите, ще се разболеете непременно, но значи, че ако не пушите, имате няколко пъти по-голям шанс да не заболеете. Пушенето по време на химио- и радиотерапия, говори статистиката, е също недопустимо. Мнозина го правят. Бях предложила в пациентската организация, на която помагах, да сложат въпрос във формуляра за записване на членове: дали са пушачи в момента и били ли са пушачи някога. Доброволното участие в тази анкета щеше да е добронамерен жест, проява на загриженост на болните към здравите. Предупреждение, ако щете. Не го направиха &ndash; хората можели да се засегнат. Сериозно? Въпросните хора са достатъчно несериозни да не се грижат за собственото си здраве и за здравето на околните, като пушат, а останалите трябва да премълчават реалните факти за тази болест, за да не ги наранят + да дишат облаците им от дим на обществени места?<br /> <br /> Помня как обсъждах с приятелка от Вашингтон, пациентски лидер, каква трябва да бъде темата й за лекция за рака на белите дробове в София. Тя ме попита дали е добре да изложи истинските факти за връзката между рак и тютюнопушене. Попитах я защо изобщо се притеснява за това, истината за тези неща трябва да е над всичко. Аргументира се с това, че по нейна преценка състоянието на тютюнопушенето в България било толкова тежко (висок брой пушачи, предполагам сега над 50% за страната &ndash; за сравнение в САЩ са 22%), колкото в 60-те и 70-те години в САЩ. По онова време пациенстките лидери се сблъскали с проблема със стигмата върху пушачите, болни от рак, особено на белия дроб. Да, написа ми тя, връзката между пушенето и рака у заболелите е несъмнена, но добре ли е болният човек да бъде тормозен допълнително от факта, че стилът му на живот го е довел до това състояние? Отвърнах й, че в България проблемът с тютюнопушенето е толкова голям, че не бива да имаме никакви сантименти, когато говорим за фактите.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>В страна, в която онкологът си позволява да пуши в кабинета си, а медицинската сестра на съседната маса прави същото в стая със затворени прозорци, докато разглеждат снимките на потенциално болен от рак човек и пациентът е в стаята, трябва да се говори високо и ясно за проблемите на тютюнопушенето. Видях това с очите си в 2012 г. Не е нормално също 100 онколози от целия свят и още толкова пациенти да излязат в почивка от форум за проблемите на рака и превенцията му и само българските лекари, заедно с пациентите си, да извадят цигари и да запушат. Визирам реална ситуация, видяна от мене през май 2008 г. в София. Това не само не е нормално &ndash; това е скандално, проява е на неуважение към медицинската професия, проблемите на болестта &ndash; и не на последно място, средствата на данъкоплатците, които се влагат за скъпите лекарства за болните от рак.<br /> <br /> Как се лекува ракът? И тук водопадът от лесни отговори ще ви залее и задави: лечебно гладуване, алое, неподозираната сила на сода бикарбонат, йода и разбира се &ndash; къде без тях &ndash; заговорните теории как световни конспирации пазят в дълбока тайна елемeнтарните и магически лечебни свойства на веществото А, Б, В и т.н., за да продават скъпите си лекарства. В такива писания няма как да не намерите и имената на злодеите &ndash; Рокфелер и подобни.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Политическата &bdquo;коректност&rdquo; явно владее България. Простите обяснения са привлекателни, действат първосигнално и почти винаги са неверни. Тези теории са обединени от едно: страстното желание на писалите да излекуват болестта с магическа пръчка. А на&nbsp;рака трябва да се гледа като на хронично заболяване като диабета, високото кръвно налягане и постоянните болки в гърба и да се лекува като тях. Хората, издаващи книги с приказни истории как се излекували веднъж завинаги от рак, най-често не са вече сред нас. Познавах такива автори. Защото ракът, както и животът, е нещо сложно. Неслучайно учени твърдят, че колкото болни от рак по света, толкова видове рак.<br /> &nbsp;<br /> Какво се промени от 2002 до 2015 г. в областта на приемането на болестта и лекуването й в България? Страната вече е част от ЕС и това има нещо общо с отношенито към рака: днес няма случаи на отказ от медикаментозно лечение на болен от рак на основание неговата възраст. Но остана проблемът с липсата на лекарства. Само малко преди година, в края на 2013 г., особено нашумя случаят, когато НЗОК отказа лекарство на г-жа Диана Борлакова и още 49 жени, болни от рак на гърдата, защото били скъпи (7000 лева на месец на човек). Въпросното лекарство не било в позитивния списък на касата. Имам щастието да познавам отблизо Диана през изминалите 7&ndash;8 години. Поразявам се от достойнството и грацията, с която приема проблемите на лечението си, и знам колко й струва това. Диана не прие опита да я купят, като &bdquo;дарят&rdquo; лечение само на нея. Тя поиска лечение на базата &bdquo;за всички нуждаещи се или за никого&rdquo;.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Но най-тежкият проблем у нас днес е деморализацията на лекарското съсловие. Тогава причината за умиране без лекарства беше възрастта, днес е липсата на средства и&nbsp;елементарна професионална етика на много лекари. Резултатът е същият. Онкологичните лекарства са безобразно скъпи дори за живеещите в страни с далече по-висок стандарт на живот. Нека си го кажем направо &ndash; няма човек от средната класа, който би могъл да издържи да плаща сам лечението си, ако му се случи да получи диагноза рак, независимо дали живее в САЩ или България. Свидетел съм на стотици болни в България, които са принудени да продават собственост и се разоряват, за да се лекуват или да лекуват близки. Привърженик съм на идеята, че както образованието (включително висшето), така и здравеопазването трябва да е всеобщо и достъпно, а хората практикуващи тези професии, трябва да са високоетични професионалисти. Здравеопазването в България не бива да е скъпо като в САЩ, където здравната застраховка на месец за семейство вече надминава на пазара сумата за месечен наем или ипотека. Всеки гражданин трябва да има задължителна здравна застраховка и ако някой няма необходимия доход, за да я заплаща сам, тя трябва да се субсидира от държавата.<br /> &nbsp;<br /> Друг ужасен проблем е финансовата корупционна мощ на големите фармакомпании. Видях с очите си как западните компании не само завладяха здравеопазването в България в ущърб на обикновения гражданин, но и безобразно го корумпираха. Видях как лекари и пациентски лидери бяха купувани и за няколко години окончателно завладени с комисионни за изписване на определени лекарства, понякога ненужни, с безплатни пътешествия до поредните конференции за онколози и пациентски лидери из цяла Европа и с финансиране на определени псевдограждански проекти. Видях също как източноевропейските пациентски организации са по-податливи на корупция. Става въпрос за милиардна търговия и няма нормален човек, който да се примири с факта, че фармакомпаниите харчат много повече за реклама и купуване на лекари и лидери, отколкото за реални изследвания и търсения на нови лекарства срещу рака.<br /> &nbsp;<br /> Нещо повече. Те превръщат печалбите си от безбожно скъпи лекарства и медицински услуги в бизнес проекти, които нямат нищо общо със здравето. Здравеопазването не трябва да е бизнес проект, от който се печели. То е основно право на човека и основна социална придобивка на всяко развито общество. Лекарите не бива да са търговци и заплатите им не трябва да са астрономически.&nbsp;Но затова и скъпото медицинско образование, заради което младите лекари в САЩ започват работа с четвърт милион дългове, трябва да изчезне.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Болницата в квартала, в който живея в Манхатън, построи нова 50-етажна жилищна сграда, в която двустаен апартамент с изглед към Централния парк се дава под наем за&nbsp;$7950, но затова пък същата болница отказва да приема застраховки по програмата за &bdquo;достъпно&nbsp; медицинско обслужване в щата Ню Йорк&ldquo;. Под &bdquo;достъпно&ldquo; (affordable) се има предвид няколкостотин долара на месец на човек, при това с доплащане за всяко посещение. &bdquo;Достъпното&rdquo; медицинско обслужване в Ню Йорк лишава хиляди хора от средната класа от досегашните им лекари, които са ги лекували десетилетия, и ги праща в непознати клиники далеч от дома. В същото време болниците продължават да строят скъпи сгради и да приемат избирателно само скъпите застраховки. В България често не разбират, че в САЩ лекар може да не приема определена, неизгодна нему застраховка, но нито една &bdquo;бърза помощ&rdquo; няма право да откаже прием на основата на вид застраховка или дори липса на такава. Тук говоря за рутинно ползване на здравните застраховки.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Здравноиндустриалният комплекс в САЩ продължава да разорява стотици хиляди хора всяка година, а фармакоманиите да печелят милиарди. Колко процента от средната класа на Манхатън могат да си позволят лукса да плащат $100 000 годишен наем за двустаен апартамент в сграда, построена с пари, изтръгнати от разорени болни хора и от данъкоплатеца? Абсолютно същото се отнася до България. В момента в страната ни има удивително глупав тренд да следват сляпо най-лошото на САЩ &ndash; като се започне от т.нар. &bdquo;дясно&rdquo;, егоистично мислене, че всеки сам трябва да си плаща здравните сметки, и се стигне до липсата на осигуряване у много хора. В XXI век фармаиндустрията е много по-мощна и богата, отколкото преди 20 години, но харчи все по-малко за лечение на болните по света и все по-малко се интересува от наука и нови лекарства. Харчи се безобразно много за лобиране, за да не се допусне например в САЩ централно договаряне на цените на лекарствата по федералната програма за възрастни &bdquo;Медикеър&ldquo;. Корупционните сметки ги плащаме ние, гражданите, например във вид на безумно скъпи онкологични лекарства. Очаквано е страни като България все повече да не могат да поемат непосилните цени. И никакви 20&nbsp;или 50 милиона (незвисимо дали евро, долари или лева) повече в бюджета тук няма да помогнат.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Пробитата ни здравна система е каца без дъно. Както казват разумните хора в страната, включително и политици: в нея не бива да се налива нищо, преди да се реформира основно. В допълнение идват безобразията с т.нар. клинични пътеки, част от които са обикновена фалшификация на съответния лекар в опит да получи нещо към заплатата си или дори да помогне за хоспитализирането на болен поради свършване на броя на нужните за даден случай &bdquo;пътеки&ldquo;.<br /> &nbsp;<br /> Реформата в здравеопазването ни е абсолютно необходима, защото проблемите, за които говорим, не ще се излекуват със сода бикарбонат и йод или с изчезването от организма ни на гъбата кандида. Или като борим виртуално Рокфелер. Проблемът с рака може да се управлява максимално добре само когато цялото население на страната има здравна осигуровка, тя покрива всички необходими мерки за превенция на рака, включително годишни прегледи, и всеки пациент е преглеждан и лекуван не на конвейер, а съобразно личните си особености и фамилна история. Да кажем, жените, които имат майки или баби, боледували от рак на гърдата, трябва да бъдат преглеждани всяка година от 25, а не от 45-годишна възраст. Или има специфични генетични изследвания, които със сигурност могат да кажат дали дадена химотерапия ще подейства на определен човек. Всички ще се съгласим, че е престъпление да се губи преброеното време на болния и малкото средства на държавата със скъпоплатени, но безполезни лекарства на конвейер. Далече по-добре е да се търсят алтернативни лечения, лекарства или способи.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Новото в 2015 в областта на онкологичното лечение в България, разбирам, е наличието на цели 30 онкологични болници. Някога те се брояха на пръстите на едната ми ръка. Пациентски лидер твърди, че болниците са оборудвани като най-модерните университетски центрове в Европа, включително и с възможности за радиохирургия. И аз вярвам, че е така. Въпросът е колко хора си позволяват да се лекуват на тези места? И кой точно ги лекува, след като специалистите онколози за последните 10 години са намалели от 100 на 50 човека? Това означава ли, че във всяка от тези болници имаме наличие само на 1,7 онкологични специалиста? Опонират ми, че е голям успехът от въвеждането на психолозите в мултидисциплинарните екипи за лечение на рак, и аз се съгласявам с това. Въпросът е, колко човека остават живи, за да се ползват от тези нововъведения, след като в България дори ракът на дебелото черво се открива най-често в последния му стадий?<br /> &nbsp;<br /> Освен от операции, химио- и лъчетерапии болните от рак много често се нуждаят от лекарства, които всекидневно борят физическата им болка. На нашата приятелка Дани в 2002 г. бяха дали само болкоуспокояващи във вид на хапчета, при положение че един от тежките странични ефекти на препарата Х е гадене и повръщане. След този случай постепенно станах горещ привърженик на използване на медицинската марихуана при болни от рак. Без да влизам в подробности и дискусии: за някои болни с напреднала форма на рак един от изходите за достойно и сравнително безболезнено напускане на този свят се нарича марихуана. Сериозоните учени, които не поставят политическата коректност над научната си съвест, ще потвърдят, че марихуаната е далече по-безвредна от пушенето на тютюн (който доказано увеличава шанса ви да се разболеете от рак), че увеличава значително апетита на болните (някои от раковоболните губят много тегло и нямат сила да се движат поради липса на нормално хранене), намалява болката и повишава настроението. Като цяло ползващите медицинска марихуана често нямат нужда от скъпоструващите болкоуспокояващи на фармаконцерни. За да пресека веднага лични коментари: не пуша и не умея да пуша нито цигари, нито марихуана. Имам подобни на астма проблеми, ако съм сред пушачи. Не съм единствената в света и за такива случаи, ако човек е пациент, лекарите предлагат инхалатори с водна пара и се опитват да създадат вещество с лечебните свойства на марихуаната, което да се впръсква в устата като лекарствата за астма.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Истерията срещу марихуаната е умишлено политизирана в угода на фармацевтичната олигархия, която трябва да продаде комплекта си болкоуспокояващи средства. Да, пушещите марихуана не трябва да шофират, но спомнете си за какво говорим &ndash; някои от тях са&nbsp;терминално болни пациенти, които дори не излизат от домовете си. В много щати в САЩ лавинообразно узаконяват използването на медицинска марихуана. В други притежаването на марихуана за лично ползване е все още &bdquo;престъпление&ldquo;. С преследването на пушачите се занимава половината състав на полицията и голяма част от затворниците са осъдени за продажба на марихуана. Поне в Ню Йорк е така. Лично аз, като данъкоплатец, гласувам с двете си ръце на тези хиляди полицаи да се намери по-полезно поле за изява, а на болните в града да се позволи използването на марихуана за медицински нужди. Опасенията, че от нея ще се възползват и здрави хора, са бял кахър. Всеки поискал да пуши има начини да го направи дори когато има забрана. Кой спечели от сухия режим в САЩ в 30-те години на ХХ век? И дали днес, при свободната продажба на алкохол, пиенето е повече? Подобни забрани са безвъпросни създатели на социални &bdquo;джобове&rdquo; за престъпления, организирана престъпност и корупция на полицията.<br /> &nbsp;<br /> Както повечето съществуващи свестни неща по света, и националната превенция на рака не е толкова въпрос на пари, колкото се нуждае от достойни хора да я направят и въведат в действие. Пари се намират, а посветени на идеята хора &ndash; много рядко. Едно от първите неща, които видях да изгуби Бойко Борисов, като дойде за първи път на власт на 5 юли 2009 г., бяха парите за създаването на антираков план в България, които ни беше отпуснал Европарламентът с помощта на евродепутати от Словения и Англия. В медицината се приема, че има три вида рак, които могат да се превентират и контролират: на гърдата, на шийката на матката и на на дебелото и правото черво. За общо добро тези три рака събират и най-големия процент болни от рак по света.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>В България има здрава основа за въвеждане на антираков план: над половинвековна традиция на регистриране на раковоболните. Националният раков регистър в България е създаден преди 63 години. Някогашен негов ръководител беше д-р Валерианова. Сега проверих в нета, отново е тя. Госпожата е вече професор. Предполагам, помни битките на пациентите за въвеждането на Национален раков план в 2008&ndash;2009 г. Интересно какво ново имаме в 2015 г. в тази област? След &bdquo;Меморандума за ограничаване и контрол на онкологичните заболявания в България&ldquo;, приет на 9 май 2008, от 40-ото народно събрание &ndash; кратък е, малко повече от страница е и бие право в целта &ndash; какво е направено? След декларацията на Народното събрание в подкрепа на действията за ограничаване и контрол на онкологичните заболявания в България от 12 юни 2008 г. какво е направено?<br /> <br /> Кратката ми проверка установи: почти нищо. Антираков план в България все още няма. А идеята е проста: превенцията е единственият начин да намалим заболеваемостта и да увеличим откриването на рака в първите му, лечими стадии. Идеята за национален антираков план предизвика буря в чаша чай в 2008&ndash;2009 г. от типа &bdquo;кой да води бащина дружина&ldquo;. Седем години след тези събития все още сме без реално действаща програма при много по-лоши икономически параметри. Тогава поне имаше работеща и в някаква степен оптимистична икономика. Сега имаме тотална стагнация, обезверяване, липса на инвестиции и национален нихилизъм.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Едно мнение от днес на пациентски лидер по въпроса: &bdquo;В бюджета за 2016 година ще бъдат заложени средства за скрининг по ясни и структурирани правила. Това означава, че прегледите ще бъдат безплатни, но много се надявам да са задължителни, защото иначе ще се провалят&rdquo;. Аз също се надявам това да е истина, макар, признавам, скептицизмът ми е голям. Антираковият български план прилича на легендата, която си разказват всяка година клиентите, пътуващи по направление Ню Йорк &ndash; София: как щели да открият утре, най-много в други ден нов полет без спиране в Европа. Такива полети няма от 1999 г. и така, както вървят нещат, няма да има още много дълго.</p> <p>&nbsp;</p> <p>В 2009 г. пациенската организация, за която работех, преведе на български Антираковия план на Шотландия (тя е близка по население до нас) и го подари на МЗ като пример как да направим наш план. Къде са безплатните годишни прегледи за трите вида рак, за които медицинската общност има съгласие, че може да бъдат превентирани? От 2009 до 2015 г. идеята за масова национална превенция от рак е едно от хилядите неща, които управляващите политици хвърлиха на бунището, загрижени за собственото си благополучие, за осигуряването на 16-милиарден дълг, за създаване на фалшиви банки, които да крадат спестяванията на българските граждани &ndash; такава банка все още съществува, а съдебната система не желае да защити правата на окрадените граждани &ndash; и унищожаване на други, неугодни тям банки.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Националният антираков план е забравен точно както беше забравена магистрала &bdquo;Хемус&ldquo;, цяла Северна България и хората в нея, пенсиите на хората, които не им стигат за тока през зимата, образованието и т.н. Управляват ни хора, които нямат нищо против в България населението да продължава да измира от рак, а онколозите от 100 души в 2009 г. да останат 50 на брой (за ЦЯЛА България) в 2015 г. Интересно, къде са останалите 50 онколози отпреди шест години? Поели са изходите през терминал 1 или 2? Управляват ни хора, на които се свиди да дадат няколко лева на година на човек и да въведат дори елементарния тест за рак на дебелото черво, който в страните от ЕС се прави по пощата. Колко са хората над 50 години в България, че не можем да си позволим да направим поне това изследване? В България всяка година има по 5000 нови случаи от рак на дебелото черво. По мои изчисления&nbsp;лечението само на тези нови 5000 струва на държавата повече пари на година от популационното тестване на всички хора в страната, подлежащи на такъв преглед. Математиката е категорична.<br /> <br /> През август 2002 г. получихме писмо от МЗ, дирекция &bdquo;Диагностична и лечебна дейност&rdquo;, на адреса си в Ню Йорк, което любезно ни съобщаваше, че след направена проверка МЗ одобрява безплатно лечение с препарата Х на д-р Даниела Георгиева-Иванова. В момента &bdquo;тя провеждала лечение с лични медикаменти&rdquo; (б.а. &ndash; поправям след 13 години: не с лични, а с доставени от приятели, след като държавата ни отказа да ги закупим от аптечната мрежа в България на цени, почти 3 пъти по-ниски от цените в САЩ). След изчерпване на личните медикаменти, казваше писмото, д-р Даниела Георгиева-Иванова щяла &bdquo;да премине на лечение с Х, доставен по реда на наредба #23. Подпис: доц. Ст. Александров&ldquo;.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Писмото пристигна две седмици след смъртта на Дани (24 юли 2002 г.), на погребението на която присъствахме. Днес пред очите ми боледува от рак на дебелото черво последна степен бащата на моя приятелка тук. Човекът дойде в Ню Йорк миналата година вече с диагноза на напреднала болест. За всички интересуващи се: ракът на дебелото черво, &bdquo;хванат&ldquo; в първия му стадий, се лекува напълно в над 90% от случаите. Ако в 2008&ndash;2009 г. усилията на лекари, политици и пациентски лидери се бяха увенчали с успех, този човек щеше да бъде прегледан, лекуван навреме и здрав днес. За това МЗ е трябвало да отдели само няколко лева за обикновен годишен тест, за който пациентът дори няма смисъл да отива до поликлиника, може да се направи вкъщи и да се изпрати по пощата за изследване. Какво са няколко лева на фона на 16-те милиарда дълг, които правителството гласува тези дни? Нищо. А те щяха да спасят на най-скъпото, което има това семейство, живота и здравето на близък човек. Отново ли въпреки милиардите, които си осигуриха, сегашните управляващи &ndash; същите, които в 2009 г. сложиха кръст на националната превенция от рак, ще заметат проблема под чергата?</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>

Коментари

  • ОНКОЛОГ

    25 Март 2015 15:54ч.

    Уважаема госпожо Хаджийска, Чувствам се задължена, в качеството си на онколог с 30-годишен стаж, да коментирам написаното от Вас. Аз съм една от тези, които участваха при написването на т.нар. Програма за контрол на рака през 2008-2009 г. Тя обхващаше всички области на ракивия контрол - от профилактиката и скринига до палиативните грижи.Много са факторите, които причиниха провала на тази програма, но водещите са финансовите интереси. Много желаещи има да ръководят тази програма и най-вече да разпределят парите. Можете да попитате проф. Валерианова за още много неща, свързани с програмата, проекта за онкологичен скрининг, строителството на лъчелечението , паркинга и т.н.В резултат на преживяното, аз изпитвам пълно омерзение от случващото се в българската онкология. Повечето специалисти, подобно на мен, са напълно разочаровани и \\\&quot;прегорели\\\&quot;, в резултат на трудностите, проблемите , алчността и мръсотията , с която се срещнахме. А пациентските организации, за съжаление, изобщо не са пациентски, а по-скоро \\\&quot;търговски и фармацевтични\\\&quot; организации. В момента , при съществуващия хаос в българското здравеопазване и онкологията, не виждам, как може да се реализира програма за контрол на рака. Всеки се спасява сам , както може. Поздрави от един онколог.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Никодим

    25 Март 2015 20:11ч.

    Моля инструктирайте лекарите - уролози когато при дигитален преглед на простатата напипат \&quot;бучка\&quot; и установят че простатният маркер е дори само леко повишен, да не предписват на пациента антибиотик ами да го посъветват да си направи биопсия (пък той ако откаже - негова си работа).Безотговорна лекарска немарливост или невежество ! Поздрави от един информиран пациент.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЛИЛИ

    25 Март 2015 20:54ч.

    Браво, впчатлена съм от статията !!! Наистина трябва да има превенция, из0следвания и пари вложени за това, а не само да се хвалят поредните дошли в управлението на държавата с реформи и големи празни приказки !! ФАКТИ, ФАКТИ И ПАК ФАКТИ ДА БЪДАТ ТЕХНИТЕ ДЕЛА !!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • възторг

    26 Март 2015 5:42ч.

    Извод: кой умрял- умрял. Но! да живее демокрацията! Долу бсп и тодор живков!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Коко

    26 Март 2015 9:54ч.

    Темата е много трагична! Тази госпожа обаче явно има мнение по всички въпроси,което не е лошо. Но нека не ни поучава и размахва пръст.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Благодарна

    27 Март 2015 3:16ч.

    Благодаря на автора, г-жа Хаджийска, че още не е загубила сили в безнадеждната борба. Почти половината ми близки от предишните поколения в семейството ми, а и приятели починаха от рак и съм свидетел на какво са подложени болните тук. В момента боледуват мои приятелки - едната във Франция, другата тук. Ракът на гърдата на \&quot;французойката\&quot; е открит в първи стадий, при задължителен преглед /ако пропуснеш, си губиш здравните права. Същото важи и за преглед за рак на дебелото черво - получаваш кутийка по пощата и си длъжен да я изпратиш обратно за изследване, веднъж в годината/. При химио/лъчетерапия, в зависимост от състоянието ти, здравната каса плаща такси или линейка до и от процедурите и т.н Просто всякакви разговори и коментари са излишни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Нели

    28 Март 2015 11:31ч.

    Г-жо онколог, написах тази статия не за да звуча песимистично. Напротив, опитам се да напомня какво свършиха някога заедно пациентите и техните приятели, българските онколози и пациентските лидери. Пак повтарям - ЗАЕДНО, преди фарма индустрията да ги раздели, корумпирайки част от тях. Ако сте един от хората писали Програма за контрол на рака през 2008, няма как да не сме се срещали. Видях с очите си политическото решение за тази програма, участвах в дебати и познавам пациентските лидери от ЕС, които работиха заедно с нас с много плам, планът да стане реалност. Познавам и европейски парламентаристи (Алоиз Петерле е един от тях), които дойдоха специално на среща в Народното събрание, за да защитят идеята планът да се въведе незабавно и участваха в лобирането в ЕП в наша полза за финансирането му. Финансиране от ЕС имаше, в 2009 г., но то не беше усвоено заради боричкания в медицинските среди \&quot;кой да води бащина дружина\&quot;, кой да \&quot;напише\&quot; плана и безславно беше отнето на България. Поради липса на адекватни действия в страна. Малцина знаят, че г-н Петерле, бивш министър-председател на Словения, е и някогашен раково болен. Той и до днес помага безкористно на пациентското антираково движение в ЕС. Срещнахме се за първи път в Брюксел през април 2008. Не пие алкохол, не пуши и е пълен суровоядец от поне 15 години. Превърнал се е в емблема на покоряването на рака. Не съм сигурна дали успя да дойде за майския ни съмит в София през 2008 г., но беше на кръглата маса в Народното събрание през януари 2009 г. Планът, както знаете, не се въведе заради едно или няколко его/ега и за това, че мнозина в България се променят тотално когато чуят да се говори за пари. Така останахме май единствената държава от ЕС, в която липсва елементарно планово преглеждане на населението за различни видове рак.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гражданин

    28 Март 2015 16:41ч.

    Г-жо Хаджийска, забелязвам, че Вие и съпругът Ви често пишете дълги текстове по актуални теми. Опитвате се да бъдете компетентни по всички въпроси, което няма как да стане. Не оспорвам факта, че в настоящата статия коментирате изключително тежък проблем, до който се е докосвало всяко българско семейство. Освен това познавах и д-р Даниела Георгиева,светла й памет. С интерес я прочетох, но значително по-убедителна от Вашата теза, е тази на проф. Н. Хаджиева за причинителите на рака - вируси и бактерии. Статията е публикувана в БЛИЦ: http://www.blitz.bg/news/article/327460, И ако позволите, бих добавила, че дългите текстове, на които сте почитатели със съпруга си, дразнят. Човек може да забрави началото, докато стигне до края. В никакъв случай не искам да Ви огорчавам, но считам, че и с по-кратки статии, човек може да изложи мнението си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Zont

    28 Март 2015 22:58ч.

    Другарят гражданин е един от многото българи, за които основно правило е \\\&quot;Пък да не знам коя си\\\&quot;. Че и добавя още: \\\&quot;Пък и мъжът ти знам\\\&quot;. За съжаление последните години ни управляват хора точно с такъв манталитет. Всичко знаят и всичко могат, другите са плюнки. Резултатът е всевластието на некомпетентността и пълният хаос, който ни заобикаля. Така че оправия няма да има. Не случайно царят (когото не уважавам особено) каза нещо много важно - трябва да сменяме чипа. Мисия невъзможна.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До:Zont

    28 Март 2015 23:20ч.

    Надменното поведение, просташка лексика и изводи на ангро, дават основание да се предполага, че зад подобен коментар се крие единият от фамилията многознайковци. Жалко за претенциите!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Д.П.

    28 Март 2015 23:21ч.

    Благодарности на автора за четивото. Искам само да добавя едно лаишко предложение: 1. Трябва да се промени механизма на реагиране при първоначално диагностициране на рак - операцията да се извършва веднага 14-дневен срок след диагостицирането!(в САЩ това се прави, поправете ме, ако греша); 2 Трябва да се наложи пълна забрана на вноса и употребата на препарата \&#039;Roundup\&#039;, доста популярен сред БГ происводители напоследък, и всички внесени количества да се изтегли напълно от търговската мрежа) https://www.youtube.com/watch?v=qeYEgwlE19M .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • много вярна картина

    29 Март 2015 1:45ч.

    \&quot;Управляват ни хора, на които се свиди да дадат няколко лева на година на човек и да въведат дори елементарния тест за рак на дебелото черво, който в страните от ЕС се прави по пощата.\&quot; Да ни дадат ли? А откъде имат тези пари та да ни ги дават? Стига с това даване. Парите се правят от същите тези овци, които искат управниците да им дават. Но овцете не направиха нищо, когато парите на здравната каса отидоха в кюпа управляван тогава от седмия финансист в света симо дянков! че герб съсипват съм съгласен. но че бсп, дпс, ндсв, атака и т.н. са по-различни никога няма да се съглася. статияъа е много хубава. за съжаление тя е публикувана в интернет-сайт и толкова. нищо няма да се промени, докато не победим содиализЪма в себе си. а това означава да не ни е срам и страх да говорим истината. навсякъде и пред всички. и ако трябва и да разбием някоя мутра. омразни са българските управници на всякакаво ниво. безсърдечни и жестоки са. спомнете си т.нар. д-р и тогава дУпетат щерев и изказванията му по повод онкоболните преди няколко години. НО! драги другарки и другари ние сами ги избираме. измамени ли сме, излъгани ли сме, изнудени ли сме, ние всички сме възрастни хора и то с претенции. а ето какво правим самите ние. избиваме сами себе си постоянно, съзнателно и не искаме акъл от никого. май действително не ни и трябва.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До: автора на: много вярна картина

    29 Март 2015 2:05ч.

    Семейството многознайковци да престанат да пишат коментари, с които утвърждават значимостта си, но единствено в собствените си очи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Павлина Йорданова

    24 Авг 2016 12:08ч.

    Попаднах на статията съвсем случайно,търсейки в нета "Имали излекуван от рак на панкреаса?".Загубих съпруга си на 29.12. 2015 г. точно от рак на панкреаса, открит в последен 4 стадий.Загубих го само за три месеца.Месеци на мъки и болка!Всички доктори ми казваха да се готвя за най-лошото!Време на мотаене ,време на чакане-резултати,прием в болницата,комисии,прехвърляне на топката,празни обещания и в същото време на бездействие-,"Кой щял да го стабилизира за химиотерапия, то нямало клинична пътека...", време на напразни надежди...Само три месеца преди първите му симптоми-подуване на крака и незначителни болки в горната част на стомаха, той мина през " рутинно изследване",което по думите на личния лекар,нямал е проблеми и "не е бил болен"! Направи си пълни кръвни изследвания без направление,защото обичайното заявление е ,че такива в момента НЯМА!Изследвания,които струваха около 100 лв. и бяха готови на втория час/естествено/,изследвания, показващи високо CRP и съмнения за голям проблем!Пиша всичко това,защото ако редовните изследвания, които са задължителни за хронично болните в случая на съпруга ми-високо кръвно налягане,ако бяха толкова прецизни,каквито бяха платените-ракът му щеше да бъде открит навреме,друг е въпроса в шанса му тогава,сега просто беше със смъртна присъда без право на обжалване!ПРЕКРАСНА СТАТИЯ, Г-ЖО ХАДЖИЙСКА!НАПЪЛНО СПОДЕЛЯМ КАЗАНОТО,КОЙТО НЕ Е ПРЕЖИВЯЛ ТОВА,САМО ТОЙ НЕ ЗНАЕ,КАКВО Е!!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Изабелла

    22 Дек 2016 13:56ч.

    Здравейте, как мога да се свържа с вас, може ли имейл за връзка? Поздрави!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мария

    16 Яну 2017 2:03ч.

    Здравейте, Статията Ви е смислен и съдържателен анализ на действителността. Моля да ми дадете телефон или имейл за връзка с Вас. Имейлът ми е [email protected]. Причината да искам контакт с Вас е молбата ми да напишете няколко реда за опита Ви в пациентска организация в България за друг сайт. Целта е да се говори за проблема за алтернативните лечения или отказа от лечение на етап, на който онкологичното заболяване е все още лечимо по медицински стандарти. Сайтът не е комерсиален - няма реклами. Предварително благодаря за отделеното време. Позволявам си да Ви пиша, защото виждам, че сте изключително съпричастна към проблема.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Димитър Ангелов

    17 Фев 2018 10:01ч.

    На 16.09.2017г.ме оперираха от рак на долната лява челюст.Сложиха ми инплант,с който би трябвало да се храня нормално,а аз дори не мога да говоря нормално.На 63години съм и работех като охранител...Всичко,което имах отиде за този инплант 2400лв...Сега,..аз съм сам,плащам наем,а пари за лекарства от никъде.Да не говоря за храната...Срам ме е да пиша всичко това, но началото на февруари 2018г.от всичкото напрежение,болки,мизерия,получих инфаркт..Е,спасиха ме,благодаря на медиците,но се питам....трябваше ли да ме спасят?Да,ще кажете-длъжни са....изписаха ми толкова лекарства,че по-добре.....Не зная как,не зная,а човек на 63г.да не знае,е срамно за една страна.Взимам болнични 112лв.лекарствата струват 128лв...кажете....как?Още 3м.и ще ме изпратят на телк...ура,сигурно ще станат 220лв..А днес,....имах стотинки,но за хляб не стигат....Срам ме е...срам ме е от мен,срам ме е от държавата ни,....и започвам да се срамувам от човечността ни....Простете,ако съм отнел от времето Ви....Пишете..ще се радвам...това ни остана....надеждата в чудесата[email protected]

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • вертера

    16 Окт 2019 1:16ч.

    https://www.facebook.com/VerteraOrganicSofiaBulgaria/?modal=admin_todo_tour Вертера руското оръжие за рак

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи