"Новите пътища на коприната няма да променят маршрута, но ще пренасят нещо различно от материалните блага. Те ще прокарват именно идеята, че ответната реакция на Китай към вируса е по-добра от тази на други страни, за да накарат хората да забравят, че китайското протакане позволи епидемията в Ухан да се превърне в световна катастрофа. Реално става въпрос за пренаписване на историята с тези термини: китайски триумф и западен провал. И няма да можем да кажем, че не сме били предупредени". Питър Франкопан е британски историк, професор в Оксфордския университет, преподава също в Йелския университет, Харвард, Принстън и Кеймбридж, автор на световния бестеселър “Пътищата на коприната” (2017), издаден и в България. В книгата Питър Франкопан пише: “Всички пътища водеха към Рим. Днес те водят към Пекин”. Ще се промени ли това с безпорядъка, предизвикан от коронавирусната епидемия?

 

 

 

- С нарастващото недоверие към глобализацията и тенденцията за преместване на индустриите и по-добро потребление, смятате ли, че китайският проект за нови пътища на коприната, “Един пояс, един път” (One Belt, One Road), ще бъде засегнат от епидемията? Няма ли да се засили протекционизмът в света?

 

- Това чуваме в момента: че глобализацията приключи, защото тази епидемия показва крехкостта на нашите търговски връзки; че сме навлезли в следващата ера, тази на “деглобализацията” и неонационализма. В много кръгове, особено в САЩ, не само са съгласни с тази хипотеза, но и много активно я подкрепят. Някои виждат в нея златна възможност за икономическо отслабване на режима в Пекин. Един от най-близките съветници на президента Тръмп не спря да повтаря, че трябва да се подсигурят веригите за доставки и следователно икономиката да се “върне в родината”. Само че веригите за доставки често включват няколко производители в няколко страни. И освен това, ако човек е решен да стане изолационист, не може да пренебрегне факта, че в отговор ще има наказателни мерки, които ще окажат влияние върху вътрешните работи. Освен това целта на световните вериги за доставки е да произвеждат на възможно най-ниската цена. Отдалечаването от тази концепция ще повиши цените за вътрешните потребители в страната. Готови ли са правителствата за това?

 

Що се отнася до “Един пояс, един път”, засега икономическият натиск е толкова силен, че за известно време ще има малко икономическо разгръщане. Впрочем китайската икономика се забави още преди Covid-19, както заяви един официален представител на Съчуан в края на миналата година: “Вече имаме всички мостове, от които се нуждаем”.

 

- Тогава какво можем да очакваме?

 

- Това, което сега ще направи Китай, е да се съсредоточи върху своето желание и капацитет да помага на другите - както вече направи, изпращайки медицински материали и дори лекари в Италия или милиони маски във Франция. За тях е важно да покажат колко ефикасна е операцията им по изчистване в Хубей и в този контекст за тях беше истински подарък, че толкова хора говореха за Китай, като за държава, чийто авторитаризъм е обречен на изчезване, вместо да се подготвят за идващото цунами. Ето защо китайският проект “Един пояс, един път” сега със сигурност ще постави акцента върху световно лидерство, което не е само икономическо, но и политически и филантропско. Новите пътища на коприната няма да променят маршрута, но ще пренасят нещо различно от материалните блага. Те ще прокарват именно идеята, че ответната реакция на Китай към вируса е по-добра от тази на други страни, за да накарат хората да забравят, че китайското протакане позволи епидемията в Ухан да се превърне в световна катастрофа. Реално става въпрос за пренаписване на историята с тези термини: китайски триумф и западен провал. И няма да можем да кажем, че не сме били предупредени.

 

- Но с оглед на големите събития в историята, не трябва ли да охладим песимизма си?

 

- Наистина фактът, че толкова хора реагираха така, сякаш утре светът ще свърши, ме кара да кажа, че историците не са обяснили много добре миналото. По-ужасяваща ли е днешната ситуация от Втората световна война? От идването на Атила и хуните в Европа? От кубинската ракетна криза? От 1789-а и последвалите години? Също така е напълно възможно да погледнем на пролетта на 2020 г. като на период на мир и спокойствие, първите капки дъжд преди потопа... Най-лошите сценарии биха ни отвели тогава на обичайната територия на научно-фантастичните филми: пусти градове, изоставяне на културата и нейната замяна с насилието… Предпочитам да погледна назад и да си кажа, че страниците на историята, които засягат стабилността и щастието, както пише Хегел, често са оставени празни от историците. Имаме право да мислим, че периодът, през който преминаваме, е необичаен, но трябва да признаем, че историческите ритми винаги са индексирани с войните, епидемиите, революциите… Затова обичаме да четем книги или да гледаме филми: ние сме привлечени от бедствието.

 

- А за великите истории за упадък…

 

- Да! Стана популярно например да говорим за “упадъка” на римляните преди падането на империята. Само че подобен анализ отразява много по-късни идеи, а именно идеята на европейците пуритани, които са писали за тази епоха близо хиляда години по-късно и са искали да я използват, за да предупредят съвременниците си за потенциална опасност. Изчезването на Рим всъщност започва с период на климатична промяна, както при империята на маите в Централна Америка. Проблемът е, че тази климатична промяна, в случая леко захлаждане, слага край на “умереността” на околната среда. В комбинация с външния геополитически натиск, особено големите миграции на изток, това е смъртоносен коктейл. Приходите в Рим се сринали, докато разходите се увеличили и централното правителство не успяло да реагира навреме. Ето така се провалят всички империи - и компании: не чрез предполагаем “упадък” на замесените хора, а често чрез кратък и остър шок, който не е бил предвиден. Както каза моят приятел Насим Никълъс Талеб, всяка година се харчат милиарди за оръжия, а от какво се страхуваме най-много днес? От ръкостискането с барман, който получава минимална работна заплаха. Не, това не беше предвидено. 

 

- В Европа се забелязва брутално намаляване на индивидуалните свободи. Философът Петер Слотердайк говори за появата на “призрака на преоткрития ред” и припомня Карл Шмит. Тревожи ли ви това?

 

- Това е фундаментален въпрос: дали управляващите елити ще предприемат мерки, за да затегнат контрола си над населението, сякаш моментът е сега или никога? Звучи лудо, но лошата новина е, че това вече се е случило. Убедени сме, че все още живеем в период на растеж, прогрес, демокрация, напредък на либералните ценности, но позволихме изграждането на цифрови платформи, които са перфектни инструменти за манипулация и преследване. И не само че сме го позволили, но и на драго сърце се включихме в тях, до степен да развием форма на зависимост към тях. И им дадохме нашите данни… Нека добавим, че нивото на доверие в демократичните принципи е все по-ниско във Франция, Германия, Великобритания и САЩ.

 

- Какви могат да бъдат последствията?

 

- Явлението е тревожно, тъй като изглежда произтича от едно глобално възприятие за провал на правителствата при справедливото регламентиране на обществото. Следователно сегашната криза би могла да нанесе силен удар на силите на демокрацията, чиито лидери се смятат за недостатъчно подготвени. Например много се говори за ролята, която военните биха могли да изиграят в държавите от Европейския съюз: всички видяхме съобщенията за разполагане на войници, които да помагат за снабдяването с лекарства и медицински услуги. Човек може да си помисли, че те също биха могли да изиграят роля, ако народите се впуснат в гражданско неподчинение. Следователно тази криза поставя армията в силно политическа роля, която би могла да промени обществото. Много страни - включително в Европейския съюз - имат популистки лидери с доста категорични мнения за статута на малцинствата, равенството между половете или либералните идеи. За тях това е идеалният момент да засилят властта си в страната и да променят бъдещето. Миенето на ръцете е важно, но да помислим по тези въпроси също. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

40 коментар/a

Наблюдател на 06.04.2020 в 12:52
Парите??? Е, това се видя, че не е вярно. Тръмп отпусна 2.2 трилиона долара, но НЯМА откъде да купят необходимото им и затова крадат чужди пратки. Парите са израз на произведеното, поне така бе преди години. Сега са просто хартийки. Не е важно колко пари имаш, а какво произвеждаш. В резултат на епидемията стоката ще изчезне и парите ще загубят значението си. Марко Поло описва интересен случай с един владетел в днешен Западен Иран. Татарите са го нападнали, той се отбранявал известно време след което се предал. В кула на владетелят, татарският хан намерил огромно количество злато и го попитал: Защо не използва това злато за да платиш на наемници които да воюват против нас? След което хана затворил владетелят в кулата при златото без да му дава да яде и го държал там докато владетелят не умрял от глад. Та толкова за парите, които са безсмислени, когато няма какво да купиш с тях.
Пътищата водеха към Рим, защото там бяха големите идеи за организация на обществото и държавата! на 06.04.2020 в 12:56
Канибале, да не би Конфуций и Лао дзъ да не са изказвали велики идеи за организация на обществото и държавата бе? Малко си чел, или ако си чел, си се ограничавал само до Запада. Синдрома на щрауса.
observer на 06.04.2020 в 12:50 на 06.04.2020 в 12:59
Не е до покритие, а до преекспонация и пропагандно извоювано доверие. Което тия дни се срива, както всички виждаме. Паричният фетишизъм е вид фиксация на вниманието във фикция. Силата на парите не е в самите пари, а в концептуалната доминация на определен тип отношение на субекта към света.
модерно робовладелство на 06.04.2020 в 13:09
Парите правят пари в днешния свят през фиксациите на борсите, чиято капитализация не е реално-фиктивна, а отдавна само номинално фиктивна. Но финансовите инструменти могат да виреят спекулативно откъснати от реалните стокови активи само в определени рационални граници. Когато обаче надутите балони станат пренадути, а също и когато рационалното се замени от ирационално и извънредно, а логиката на отворените пазари се застопори и напълно рухне, както става днес, цялата фетишистка пирамида на съвременната глобална борсова икономика, се срутва. Защото парите са ефективен капиталов посредник само ако необезпечените кредити не са прескочили определен лимит на експоненциален растеж. А в рамките на глобалната икономика те отдавна прескочиха. Тоест, ако ще продължават да увеличават само някакви цифрички в компютрите без реално стоково и фондово покритие насреща, ще настъпи непосилна инфлация и парадоксално универсалните (глобални) пари ще престанат да бъдат търсени, просто защото пари ще има, обаче стоките ще изчезнат - никой няма да може да продава само срещу едни нищо неструващи (т.е. фиктивно струващи) пари, даже и да иска.
фи и пси на 06.04.2020 в 13:21
Китай и Русия в условията на криза навярно имат най-висока готовност да въведат така нареченото проектно държавно финансиране - само за представени проекти, които имат доказана общественополезна стойност. Но тук ще е нужна, както считат китайците, някаква непарично (респ. неглобално) конвертируема рейтингова система за отчитане на социален престиж и полезност на участващите в икономиката актори (наскоро от Делягин, а и от други учени, публикувани в сайта предните месеци, разбрахме, че в Китай тя ще бъде основана на съучастие на гражданите в социални цифрови платформи). Само така може да се стопира токсичността на паричното кредитиране през мярката на глобална валута, защитаваща паразитния борсов и международнофондов/банков търговски капитал с неговите деривати. Защото с долара де факто светът обслужва хем непроизводителната американска икономика (с релеватното й сръхпотребителско трупане на дълг), хем паразитното остойностяване на националния продукт през борсите им - и защо? В името на една крайно несправедливо устроена и неконтролируема концепция за наличие на централизиран глобален търговски и паричен контрол, известна на историята като Вашингтонски консенсус. Някои от големите играчи вече имат готовност да бият шута на този консенсус, но трудности и жертви по разрушаването му, както виждате, ще има.
волк на 06.04.2020 в 13:41
Защо свободата на предприемачеството е всъщност напълно фиктивна на Запад? Защото зависи от парите (кредитите), които почти неограничено отпускат търговските банки, а те на свой ред се управляват идеологически централизирано и задкулисно, по силата на Нашингтонския консенсус, който абсолютизира предприемачеството заради самото предприемачество, а не с оглед на неговата обществена полезност и стратегически цели на нацията (нека от казаното изключим американците, които чрез този консенсус се опитват да водят за носа целия свят). Ето, в дните на пандемия се вижда най-добре колко глупаво работи неконтролирумото от обществото "свободно предприемачество" - свръхпроизводство на стоки и услуги, обслужващи какви ли не глупави капризи и потребителска грандомания у съвременния гражданин на западния свят, и като резултат - едни раздути цифри в рейтинги и статистики за БВП, които нямат никаква реална стойност, когато се налага да бъдат осигурявани консумативи и лекарствени препарати за неотложни нужди - защо, защото бизнесите и големите свободни пари не се интересуват пряко от стратегия за национално или обществено оцеляване, а само от печалба. И, разбира се, всичките крайно необходими образователни, социални и здравни дейности са останали извън тази вездесъща търговска мечта.
observer на 06.04.2020 в 14:16
Доста се съобщава за отмъкнати пратки от Китай. Идват американците, плащат двойно и тройно кеш и отмъкват пратка с маски поръчана примерно от Германия. Грозна картинка като в чумаво време. Или като лошите в уестърн. А отсреща китайците не протестират, усмихват се, кланят се и прибират парите.
Ехо на 06.04.2020 в 14:36
Създаването на стоките и управлението на парите не са причини, а следствия. Резултат са от начините, по които са организирани и функционират обществено - политическите системи по света. Тук голяма е ролята на националните култури, които предполагат/допускат един или друг вид държавност и управление. За това е налице това, което имаме в Русия /колкото и да не ни харесва Путин/, както и в Китай и другаде. За това процъфтява и псевдо демокрацията - в Европа, че и в САЩ. Народите там се лъжат от празни обещания на несменяеми демагози. Некадърници се домогват до властта и трайно остават там. И така върви светът, за сега!
ноз на 06.04.2020 в 14:42
Демокрацията ражда демагози, така е от древнагърция досега и се сменя с диктатура. Има доста вождове по света в момента подготвени за диктатори със съответния психопрофил за такива.
Желязко Желев-фи и пси и observer на 06.04.2020 в 15:31
фи и пси прочети акад.Евгени Матеев ''Теория на икн.системи'' систематизирано е. Обзърваре -с интерас чета позициите Ви.Обаче новонапечатани милиарди 100$ банкноти изчезват.Нещо да кажеш?Кризите също могат да бъдат обезпечение.Предизвикваш криза после печаташ на макс.Може и локална може и глобална.Е с левове не става.
Китай на 06.04.2020 в 15:52
спечели Третата световна война без да изстреля нито една ракета, казва Фейсбук.
задунајска уфса с евразијски манталитет на 06.04.2020 в 15:57
доларите не са силни заради силата си, а заради слабостта на другите валути и тјахната непредсказуемост. Којто не вјарва може да си пази спестјаванијата в рубли, јуани и так далее.
Предизвикваш криза после печаташ на макс.Може и локална може и глобална. на 06.04.2020 в 16:01
Това не важи при токсично високи натрупвания на необезпечени номинали. Не ми е нужно да чета въпросния академик, макар да е възможно да е писал хубави и верни неща. Има си оптимални граници на допустим кръгооборот на спекулативния (търговски) капитал, а днес тези граници са прекрачени и напечатаните пари са силно инфлационни пари, които, колкото повече се печатат и трупат, толкова повече няма да правят впечатление на никого, защото стоки няма да се произвеждат. Достига се постепенно до парадоксалното за днешното време положение стоки да се произвеждат само доколкото преди да са произведени, е сключена спогодба за реални (т.е. несвободни и несвободно конвертируеми пари).
задунајска уфса с евразијски манталитет на 06.04.2020 в 15:57 на 06.04.2020 в 16:05
Погледни как стоят нещата с украинската гривна например. Курсът й спрямо долара е относително нисък, но това не прави Украйна световна икономика, а напротив. Всичко е регламент, който се прокарва от Центъра удобно и според определени очаквания - например геополитически - да навредиш на основния си конкурент. Вярата в магията на някакъв свободен пазар, който спонтанно нагаждал стойностите, просто я изтрийте от съзнанието си - няма такава, особено при днешните условия на борсов тоталитаризъм.
задунајска уфса с евразијски манталитет на 06.04.2020 в 16:07
добра идеја за мурзилажа-искајте си заработеното в рубли или направо в стоки-одеколон Тројној, ножчета за бръснене Нева и дуги стратегически важни стоки. Доларът-враг Номер 1 на Тутраканската селиштна система.

Напиши коментар