След като историята с трите изгубени в Балкана момчета завърши с щастлив край и те бяха намерени, журналистката Лияна Панделиева изригна в социалната мрежа, като нарече младежите "говедца" и "кретени". Нападнаха я, че била безсърдечна, нахална и нечувствителна към три изгубили се в гората деца, както често ги определяха медиите. „Когато пуснах този пост бях прочела, че изгубените са локализирани и към тях вече пътуват спасителни екипи, затова бях сигурна, че всичко ще завърши добре”, заяви Панделиева. „Тези младежи са тръгнали към хижа "Рай" по гуменки и къс ръкав в условия, за които се предполага, че може да завали и сняг. Това не са хлапета, а 20-годишни мъже, които могат да носят съдебна отговорност. Те са еманация на всеобщата безотговорност, когато някой тръгне да прави нещо, просто защото така му е кеф,” отговори тя на нападките. В този разговор Лияна Панделиева посочва случката с тримата младежи не като дребен семейно-битов проблем, а като симптом, който заразява цялото ни общество.
Лияна Панделиева: Изгубилите се младежи са симптом за всеобщата безотговорност

 

- Значи какво казваш? Че нито един политик не е постигнал такъв дебат в най-скоро време?

- Дебат, който в рамките на един ден да разтресе абсолютно всички хора и да обхване по един и същи начин всички медии, просто не се е случвало.И това показва колко дълбоко и директно е бръкнато в раната. И хората са се почувствали засегнати – веднъж класово, веднъж силно измамени от това, което е всъщност животът ни в последните 20 години. Почувствали са се обидени тези, които все пак вярват в силата на правилата, в коректността, в почтеността. Реално почти нямаше някой, който да не се е почувствал засегнат.

- Но много бяха засегнатите от агресивния ти и груб тон. И тук искам да изчистим нещо – можеш да бъдеш заподозряна като част от типичното българско хейтърство или в негативизъм. И всъщност какво искаше да кажеш? Ти написа една кратка бележка,която възбуди този дебат, но като че ли хората не те разбраха. Те помислиха, че ти говориш за пари.

- Много добре ме разбраха всички, които искаха да разберат, че става дума за отговорност. А това, че такава маса хора започна да повтаря, че „човешкият живот няма цена…”, „тази държавата е длъжна…”,„кой ви дава право да обиждате…” и т.н. Нека започнем отзад напред. В моето лично пространство, в моята лексика, в едноличното ми качество на Лияна мога да кажа каквото намеря за добре по която и да е тема. И всеки опит да ми бъде внушено, че аз дължа на някого някакво обяснение, е плод на странен комунистически колективизъм. Ако хората за тези години не са разбрали, че цялата битка беше за това да сме индивидуалисти и всеки да може да каже мнението си открито, то да им напомня – минаха 25години от поставянето на тази цел. Дали става дума за пари? Не съществува развито общество в света, в което темата да не е за пари. Защото това е остойностяване на човешкия труд, това е начинът, за който за някакъв вид усилия и компетентност ти се дава дължимото. Ако това остойностяване ставаше в круши, щях да говоря за круши. Но терминът е „пари”. И да се говори, че държавата е длъжна, просто защото е държавата, да поема абсолютно всеки един ангажимент за всеки, който не е поел ангажимента за себе си, е престъпно в самата си нагласа. Тоест ние говорим за една неопределено голяма маса от хора, които се обединиха в мисленето, че отговорността не е за тях.

- Нека поговорим за това през конкретния случай. Защо мислиш, че тези момчета са безотговорни, а не изгубили се хора, които имат нужда от подкрепа и от помощ?

- Кои хора могат да се изгубят в планината? Всички! Но когато отиваш в планина, отиваш с идеята, че тя не е асфалтиран път, че там изобщо законите, по които се движиш, са други. И ти си, повече или по-малко, информиран какво може да те очаква. Преди няколко години в една страховита зимна буря се качих горе на платото на Витоша, за да стигна местността Ушите по някакви мои причини и предизвикателство към мен самата. Но, първо, бях облечена така, че да мога да издържа минус 30 градуса. Второ, всички – дъщеря ми,приятелите ми, знаеха къде съм. Трето, бях с два заредени телефона. И имах застраховка. Беше въпрос на амбиция да успея да изгазя пътя, защото бях без снегоходки. После се оказа, че поривите на вятъра са достигали до 120 км в час, в резултат на което последните 150-200 метра пълзях по корем. Нямах физическата сила да остана на краката си. Така или иначе, изгазих, приключих похода и дори се запознах с нови хора, които са ми приятели и до днес. Това е приключението, това е опитът да надделееш над себе си, да видиш – абе аз мога ли или не мога.

- Тези момчета също са били амбициозни, но са се загубили. Хайде да ги виним сега за това, че са се загубили.

- Аз не ги виня за това, че са се загубили. Ти къде видя, че аз казвам – вие, идиоти, защо сте се загубили?

- Говоря за интерпретациите.

- Не изключвам възможността всеки да се изгуби – губили са се алпинисти, опитни планинари, специалисти. Говоря за това, че тези момчета са постъпили безотговорно. Тръгнали сте напълно неподготвени, предизвикали сте съдбата, създали сте проблем. А оттук нататък това, което излезе от разказите на спасителите, може да направи нещата да се окажат коренно различни.

- Даже саботиране на опитите да бъдат намерени?

- Даже и саботиране на търсенето и демонстрация, че няма да направят това, което им е казано от спасителите. Искам да излезем от темата на тези безотговорни, самонадеяни, арогантни и откровено нагли хора. Защото ако историята наистина беше толкова умилна, агресията, с която семействата им посрещнаха журналистите, вече показа, че нещо не е наред. В момента, в който бяха открити, те трябваше да се извинят на всеки обектив, обърнат към тях. Те трябваше да са безкрайно засрамени. Получих стотици съобщения във „Фейсбук” и на всяко съм отговорила поотделно. И всеки път, когато някой каже - не ви ли е срам, това са млади хора, отговарям – добре, страната, в която живеете, която е всекидневен пример за безотговорност, действително ли ви удовлетворява дотолкова, че да искате този модел да се мултиплицира и да го подкрепяме. Защо да не обърнем нещата в обратната посока, защо санкцията да не дойде откъм обществото. Ние бяхме в период на избори и това е случка, която разтърси хората, разтърси ги отвътре. Да чухте поне един политик да каже „Аз заемам позицията, че трябва да сме отговорни”? Някой от тях с половин дума да е коментирал случката? Не, те са извън времето, с различен дневен ред. Живеем с различни приоритети, след като политиците ни са кой от кой по-безполезен, по-ненужен, по-празноглав. Съжалявам, но в тази ситуация ти да не разбереш какво вълнува хората, да не се обърнеш към тях с две думи, означава, че ние,обществото, трябва да си направим свой дневен ред. И това, което е редно оттук нататък, е да искаме отговорност, да изискваме отговори. Щом тези младежи са студенти, нека техните висши училища реагират и те да понесат санкция. Всяка част от обществото, до която се докосват, да реагира, да им покаже, че това поведение няма място в него.

- Това е много дълбок и хубав въпрос, но ти даваш ли си сметка, че повечето хора въобще не могат да схванат къде започва чувството за отговорност специално по този казус. Който впрочем е емблематичен, той е приказен – има гора, има загубили се хора. Звучи като приказка. Повечето хора си спомнят за Том Сойер и Беки Тачър, загубени в пещерата, или за Хензел и Гретел…

- Това, от което бях настръхнала, е, че като ги намерят, всички медии ще се втурнат към тях с въпросите: „Страх ли ви беше?”, „Гладни ли бяхте?”, „Ама колко беше страшно?”, „Колко студен беше дъждът, който ви валя?” Малоумието, с което се подхожда към случаите, които трябва да бъдат критикувани, които трябва да бъдат обсъдени, които трябва да намерят своя център, се размиват в такава безотговорност по отношение на въпросите, че предусещайки поредния цирк, който се задава, аз исках да сложа една малка контра. Добре бе, хора, защо не ги питате как ще си поемат отговорността? И изведнъж се оказа, че това е в дневния ред на хората – и от едната, и от другата страна.

- Имаше доста хора, които бяха на твоето мнение.

- Имаше стотици хора, които ме подкрепиха с лични съобщения. Имаше едно такова: „Никак не ви харесвам и никога не съм ви харесвал. Но, мамка му, колко сте права!”

- Нека го повторим - призивът ти да платят, означава те да поемат отговорност.

- Аз предложих в два телевизионни ефира моралния начин за излизане от тази ситуация: парите, които бяха издухани за тях – десетки, а може би вече стотици хиляди, ако сложим и парите за полета на „Кугъра”, да бъдат събрани от хората, които искат да спасят живота на близък човек. Да ги събират лев по лев. Ще влязат някъде, ще попитат за управителя дали не би дал 20 лв. за подобно нагло безочие. Да си поемеш отговорността, означава да си направиш кампания, да събереш същата сума и да я дариш. Това ще даде, от една страна, морална сила на много хора. Това ще обърне изобщо темата и ще покаже, че безотговорните могат да станат отговорни.

- Към теб имаше и такива забележки, като – ти беше лицето на демокрацията, ето докъде ни докарахте вие демократите. Хайде да поговорим и за този аспект. Всъщност това живеене, в което безотговорният човек очаква държавата да поеме всичко за него, и което ти нападна, според мен много коректно и точно. 25години след краха на комунизма все още има съпротива срещу това живеене да опиташ да поемеш сам отговорността за себе си.

- Не става въпрос за краха на комунизма, защото едно е да го обявиш на думи, а съвсем друго да го направиш. Това опира до психологическата нагласа и до манталитета. Направих справка: в Испания, Италия, Франция, Германия, Австрия операцията по спасяването ще струва минимум 4000 евро. И никой и за секунда няма да си помисли, че няма да я плати. В Германия за повикване на линейка без нужда глобата на мига е 350 евро. Ако откажеш да я платиш, ще те арестуват веднага. Когато тази отговорност започне да се изисква от нас, хората ще разберат кое какво значи. Една от много умните жени, която ми писа, сложи на стената ми във „Фейсбук” един доклад на английски. В него става дума за един психологически момент, че когато човек не е наясно със себе си, не разбира своята роля в обществото, той насочва всичките си неуспехи към един по-висш орган, който да го спаси. Това може да е кметството в големия град, което се нарича „държавата”. А когато застанеш срещу тези хора и се опиташ с аргумент да ги насочиш към това да кажат нещо, те най-често избухват, развикват се и започват да псуват. Докато не се изживее ето този манталитет, подобна реакция ще бъде факт. В едно студио ми казаха „Ама тези млади хора все пак са останали в България.” Искам да кажа още нещо колко не са били наясно с планините тези хора, за да си мислят, че разстоянието до хижа „Рай”, което се взема иначе за около 5 часа, те могат да го минат за половин час. Видяхме скъпите им автомобили, но не разбрахме въз основа на коя компетентност са сдобили с тях.

- Това означава, че и семействата им така са ги възпитали и че общността, в която живеят, е такава.

- Един човек ми писа - никога ли не съм била и аз млада и когато на 20 години съм била символ на СДС, действително ли съм постъпвала отговорно. На такива въпроси обикновено отговарям кратко, но на този човек много му се ядосах. Написах му, че когато съм била на 5 години, съм ходела сама на тренировки по художествена гимнастика от единия край на София до другия със сак, който беше голям колкото мен. Аз не помня да съм възпитавана в нещо друго освен в отговорност. И, не дай си Боже, да постъпя безотговорно. Обидата, която виждах в очите на родителите си; начинът, по който ме гледаха презрително, че не съм била отговорна, бе за мен много тежко. На 9-годишна възраст се грижех за 5-годишната си сестра. Живеехме в Либия, нашите бяха там на гурбет. Успях да предвидя, че искат да ни отвлекат и ни спасиха от отвличане. Разболях се изключително тежко от някаква тамошна болест с температура от 42 градуса и аз сама успях да си я премеря, да я видя. И със сетни сили заведох сестра си при други хора, връщам се вкъщи и след това съм била в безсъзнание. Но гарантирах, че сестра ми ще е в сигурни ръце. На 14 години съм била дружинна ръководителка и съм вдигнала 40 деца на Витоша, като съм им направила инструктаж за безопасност. Аз съм израснала с думата „отговорност”. Когато сестра ми беше на 3 години, й казвах – ти си длъжна да си поемаш отговорността. Спомням си една смешна случка – без да иска, сестра ми бутна киселото мляко зад хладилника. Избутах хладилника, дадох й една кърпа и й казах да го изчисти. Ако ти не изискваш това от другите, как да го разбереш в един прекрасен ден! Отговорността означава адекватност, информираност, разбиране, предвиждане, мисъл. Когато всичките тези неща ги няма, най-лесното е да кажеш, че някой друг трябва да поеме твоето. И аз съм безкрайно щастлива, че в моята среда, където ходя на езда, има поне 50 деца ездачи със собствени коне, и те отделят от собствените си средства, за да се грижат за конете си - как ги чистят, как гледат да им е добре на конете. Това е гигантска отговорност. Ами аз имам много приятели сред тези деца, лични приятели, с които има за какво да си говоря. Защото те са от тази висока класа хора. Една моя приятелка – Цветелина Пелтешка, която е състезателка по всестранна езда, най-трудната дисциплина, завърши японска гимназия, приета е в няколко университета, класира се трета на международен турнир в Шумен, на европейското във Франция, успя да завърши един безумно труден крос. Това са моите приятели. И понеже знам, че те съществуват, понеже съм заобиколена от такива хора, аз изисквам и от другите същото.

- Да се върнем пак на ролята на медиите и на политиците. Защото мисля, че делят поравно първенството по развращаване на хората, като говорят това, което те очакват да чуят. Или влизат в жанра, а това беше жанр„риалити” от турски сериал. Би ли коментирала?

- Политиците ни са еманация на унищожение на духа. Защото не може всеки ден без изключение хората, които трябва да градят държавата, да обясняват с някакви хватки защо не са отишли на работа, с месеци да не ходят на работа. За подобно нещо всеки друг ще бъде уволнен, ще бъде изритан. Някои от тях си позволяват да напуснат партията, за която са гласували стотици хиляди и за неговото място, а той искал да става „независим”. Не разбирам защо до ден-днешен политиците не се съгласиха, че който напусне партията, трябва да напусне парламента, а на негово място да дойде следващият от листата. Какъв си ти, в качеството си на какъв ме представляваш, като ходиш като пет за четири из сградата на парламента. Няма да коментирам кампанията за евроизборите, но застанал Станишев да води листата. Всъщност само морално поемал ангажимента, ама нямало да влиза в европарламента, ама щял да бъде филанкишията. Изобщо не ме интересува кой е втори. Няма значение дали знам или не знам. Или поставяш този втори да води битката, или ти оставаш докрай. Това също е измама, също е лъжа. Няма такава измама, дошла от политиците ни, която те да не са благословили. От тази гледна точка ние не можем да очакваме, че нещо ще се случи. И хайде като говорим за случката с тези трима млади мъже, да си представим, че един от тях е депутатски син. Тогава нямаше да се налага да казвам каквото и да било, защото всички щяха да питат: „А ти сега ще си платиш ли?” Просто защото там нагласата е такава. Сиромахомилството е нещо, което унищожава дори малките податки на хората да бъдат коректни. Става потоп някакъв. Оказва се, че цялото селище е без нито една застраховка. Държавата да ни плати! Аз не разбирам защо! Или не били изчистили коритото на реката. Придошлата река влачи дървета – значи първо горското стопанство не си е свършило работата, защото са длъжни да влязат и да отстранят дърветата от водата. Ама не чух някой да търси отговорност от горското. Дори в търсенето на виновника нещата се въртят около пъпа ни. Никой не иска да влезе в дълбочина, никой не иска да проследи нещата в цялата им верига. Преди дни беше, когато някакъв тираджия застана на релсите и го блъсна влакът, а една жена вече е загинала. Какво обвинение му повдигнаха за разрушаване на железопътна инфраструктура, за повреждане на мотриса, която дори още не е изплатена? Те му повдигнаха обвинение за причиняване на средна телесна повреда и в гигантската си некомпетентност сума журналисти казаха, че той е минал на неохраняем прелез. Според тях „неохраняем” означава, че я няма пръчката, която се сваля и вдига. А това, че има звукова и светлинна сигнализация, не е нищо. Медиите допринасят за разпространяване на глупостта. И никой не ревна, включително Министерството на транспорта. Това, по дяволите, е тероризъм. Не може да виждаш, че влакът идва, да виждаш, че трябва да спреш, а да застанеш отгоре върху релсите. И сега този, мога ли да кажа - това говедо, ще излезе от болницата и ще се влачи делото10 години. И ето това е усещането ни за справедливост. И от тази гледна точка аз разбирам всички хора, които застанаха изцяло на страната на глупостта. Защото те знаят, че дори да го видим от другата страна, дори сега да започне следствие, всички ще са забравили, докато то приключи.

Още от категорията

13 коментар/a

observer на 30.05.2014 в 17:45
Умният човек ще престане да рови тази тема. Защото първото изявление остави такова впечатление, че сега е по-добре изказващата се да се покрие за известно време. Винаги ще има неразумни млади хора. И винаги, докато съществуваме като ЧОВЕШКО ОБЩЕСТВО ще се опитваме да им помогнем. Който е отглеждал деца, знае. Когато собственото ти дете е в опасност, не казваш да си носи последствията, а се втурваш да помагаш. И с чуждите трябва да е така, ако сме хора.
interesno на 30.05.2014 в 21:10
observer, нали все пак прочетохте цялото интервю? Никъде не казва да не се помага, а че трябва да се поема отговорност! И неразумността е присъща не само на младите, но и на доста по-възрастни хора. Това означава ли, че едните ще ги извиняваме с факта, че са млади, а другите - изкуфели?!? Абсолютно съм съгласна, че всеки трябва да поема последствията от собствените си (без)действия. В противен случай, се превръщаме чисто и просто в неми зрители на всичко, което се случва около нас. Или още по-лошо - стадо, което непрекъснато сви търси овчарски песове ...
ashurbanipal на 30.05.2014 в 22:52
Оbserver, винаги ще има млади и неразумни хора, но като направят някоя магария - да си плащат, че и в троен размер. Така от една страна няма да тежат на обществото, а от друга ще се научат следващия път като тръгне някой да им помага, защото пак са затънали до шия, да изпълняват инструкциите на помагащия, а не да си правят каквото им скимне.
wagner на 30.05.2014 в 22:56
ниско качество ум (колективен/индивидуален):такива синове и бащи след падането на живков говореха,че ще станем швейцария:впрочем синовети ставът товъ коквъто напраят от тех маминките им.икате от тия тебеширени студенти да схванат като какво значи това отговрност (ако им кажете че това е смисълът на животот те ще ви гледат като тилета)
Яна на 31.05.2014 в 02:58
Напълно подкрепям Панделиева. И ако младостта на момчетата до някъде може да ги оправдае за лошата екипировка, то отказът им да изпълняват нарежданията на спасителния екип е престъпен. Всеки трябва да бъде отговорен за поведението и решенията си-това е ключът към съвременния свят и благополучието.
до\"observer\": на 31.05.2014 в 06:01
Поздравление за коментара!С малко думи казваш много неща!..Срамно и обидно е изявлението на тази жена,не го коментирам,който не го е разбрал,няма да го разбере никога.Искам само да добавя,че всеки в тази държава плаща данъци и част от тях би трябвало да отиват да помогнат на изпаднали в беда!А тези хора,подготвени или не,опитни или не,млади или не,в един момент са бедствали.Изключително отвратителна беше и реакцията на ПСС,организация отдавна изгубила авторитета си.Казвам го с болка,като човек роден и отраснал в планината.
ММ на 31.05.2014 в 06:25
Ако това се беше случило на някой от т.н. български политици,щеше ли някой да ги обвини в безотговорност и да ги кара да плащат разходите?Или ще кажете,на тях не може да им се случи!Вярно!Те не слизат от държавните коли и почти не ходят пеша.Държавата се е погрижила за това.По-точно, данъкоплатците.
хм... на 31.05.2014 в 07:05
Не става дума просто за неразумни млади хора. Става дума за лъжци. Да, там, където се намираха, човек лесно може да се изгуби. Може да не нацели пътя за мястото, за което е тръгнал, или да не нацели на връщане пътя, по който е планирал да се върне. Обаче в същото време, ако не е жестоко премръзнал, ако не е ранен така, че да не може да ходи, човек за няколко часа сам ще достигне населено място. Защо ли? Защото не се намира в непрогледна гора. Защото посоката за обратен път е само надолу, а къде е \"надолу\", се вижда. И колкото и да е труден теренът за неопитни хора, колкото и да е трудно спускането, каквото и обикаляне да има, в най-лошия случай за един ден човек ще стигне я град, я село. Момчетата сами казаха, че са вървели непрестанно през деня и са изминали десетки километри. Ако наистина са го направили, те още на втория ден по светло щяха да са в населено място. Те не вървят в безкрайна тайга, където могат да се въртят като въртоглави дни и седмици, нито се намират на връх в Андите или в Хималаите. А как да коментираме пренебрегването на препоръките на спасителите? Това нормално ли е? А как да коментираме вида на момчетата? Три дни вървяли, три дни гладували (само водица от ручейчета пили), дъжд ги валял, по калища стъпвали и накрая - свежи, гладко избръснати. Как става тая работа? Неслучайно планинските спасители искат разследване на тази история.
Ана на 31.05.2014 в 07:07
Един момент от интервюто обяснява целия казус: Тя се фука, че била дружинна ръководителка. Е, и сега е една застаряла дружинна. Само я няма любимата й диктатура.
хм... на 31.05.2014 в 08:40
Ето, по-горе се включи човек, роден и отраснал в планината. Нека пак да се включи и да каже може ли тези момчета в района, в който се намираха, да извървят 30-40 километра в продължение на три дни, без да достигнат населено място?! Абе хора, те да не са бродили из Каракорум между Пакистан и Китай?! И хайде помислете малко - ако ви пере градушка, ако висите по водопади (вЕрваме, че някой е висял), ако спите (ако изобщо можете да заспите) в пещери или на открито, ако ходите безспирно по пресечен терен, на какво ще приличате накрая? Върнете си сега лентата и си спомнете как изглеждаха юнаците - все едно са излезли от хотел. Вижда се, че лъжат, та се късат. Според мен поради някаква причина от един момент нататък НЕ СА искали да бъдат намерени, сами са стигнали до място с храна, вода, подслон (където може да са имали познат) и след 2-3 дни са решили да се \"самонамерят\". Затова ни делтапланеристи, ни хеликоптери ги засякоха.
Shine на 31.05.2014 в 09:08
\"Никой не иска да влезе в дълбочина, никой не иска да проследи нещата в цялата им верига.\"; \"Медиите допринасят за разпространяване на глупостта.\". Това казва всичко, който разбрал- разбрал. За останалите- носете си мизерията и се оплаквайте до края на живота си. Образовани, зрели хора, с опит, а като го чуеш: \"Бе това е дребно, тя цялата машина не върви, ти за това малко болтче ми говориш!\". Ами тя машината няма как да върви, ако всичките й малки болтчета са потрошени или изгнили. Поздравления за Панделиева.
Али Физика на 01.06.2014 в 19:33
Глупостта на квадрат обикновено е съчетана със самочувствие. Такива хора живеят в собствен свят и затова не се усещат да помълчат. Демокрацията ни излезе глупава, като символа, който избрахме да я олицетворява.
Попов на 02.06.2014 в 15:25
Тонът на г-жа/г-ца/Панделиева е много добър и адекватен-насочен против простотията,която залива България.Простотия и безотговорност!!! И тъпотия безгранична!!!Това е истината и всеки я вижда ежедневно.Политик няма да каже това,което тя казва!

Напиши коментар