“Кой вижда опасност в пробуждането на народите? Само онези, които имат явен интерес народите да не се пробуждат!”. В книгата си “Пътешествие до края на либерално-либертарианските руини” (Voyage au bout des ruines libérales-libertaires) френският писател Матийо Бомие анализира идеологическите причини за днешните беди.

 

 

- Книгата ви е озаглавена “Пътешествие до края на либерално-либертарианските руини”. Как дефинирате “либерално-либертарианската идеология”?

 

- Терминът “идеология” може да обозначава съвкупност от идеи, които са повече или по-малко организирани и приети, способни да ръководят поведениено на индивидите. Ако се придържаме към тази дефиниция, либерално-либертарианската идеология очевидно е идеологията на нашето време, тази, която структурира нашето общество. За Жан-Клод Мишеа това е срещата между либералната икономическа мисъл и това, което той нарича либертарианска мисъл, позовавайки се на надмощието на индивиуалното желание, което се е наложило. Анализът ми се струва точен. 

 

Това надмощие на индивида е общата точка между социал-либерализма, който обикновено наричаме “левица”, и либерално-социалното, което по принцип наричаме “десница”. Според мен това са двете лица на една и съща идеология. Няма фундаментална разлика между тези предполагаеми десница и левица. Привържениците на либерално-либертарианската идеология упражняват властта от 40 г. насам, отхвърляйки екстремистите, които мислят другояче.

 

2017 г. не е победата на нов начин на правене на политика, а продължаване на същата либерално-либертарианска идеологическа власт с други средства.  Според мен тази идеология е още по-широка: това е истинска вяра в безграничността и увереност, че има само един път. Така че тя е последното превъплъщение на религията на прогреса. Имам предвид прогреса като идеология, според която ние вървим към по-добър свят, а не напредъка на отделните общества.

 

- Не е ли тази идеология парадоксално отклонение от идеала за свобода, дори тоталитарно отклонение?

 

- По-скоро е тотализираща: това е господстващата мисъл в политическия, културния и медийния свят. Като всяка политическа идея, либерализмът е многообразен, той може да клони към различен развой. Една форма на либерализма се радикализира, за да стане олигархична. Едно малцинство от хора в световен мащаб, които имат една и съща визия за света, държи юздите на властта и работи за въвеждането на този начин на действие в световен мащаб, осланяйки се на индустрията на щастието, на “хепикрацията” (happycratie). 

 

Този либерално-олигархичен модел произвежда руини, като цяло, и собствената си руина, в частност. Лудостта по разпределението на богатствата и на властта сред все по-ограничен кръг от хора граничи с психично заболяване: как да натрупаме още повече в свят, чийто ресурси естествено са ограничени?

 

- Във въведението на книгата си отдавате почит на Ги Дебор, Мартин Хайдегер, Жан Бодрияр и Жорж Бернанос. Какво представляват за вас тези мислители? С какво ни помагат да разберем нашата епоха?

 

- Струва ми се интересно да подхранвам собствения си интелектуален труд чрез съпоставянето, и следователно прочита, дори размисъла над концепциите за света на много различни мислители. 

 

Дебор, Хайдегер, Бодрияр и Бернанос имат обаче нещо общо: техните творби мислят предварително и дори предизвестяват света, в които ние сме навлезли. Всеки от тях показва по свой начин как ни се налага един виртуален образ на света, който претендира, че е самата реалност, и ролята на технознанието в този процес. Симулакър, роботи, вразумяване, спектакъл… Без значение на понятията, тези четирима мислители са размишлявали какво ще се случи сега: дереализация на всекидневната реалност. 

 

- Либерално-либертарианските руини са именно дезинтегрираните френски предградия. Израснали сте в Баньо, в червения пояс на Париж. Как се стигна до откъсването на тези квартали?

 

- От предградието от моето детство пазя спомена за пространство, ръководено от Комунистическата партия. Но също така, и аз не съм единственият, за пространство, в което наистина живеехме заедно, противно на днешната илюзия за “съвместно съжителство”.

 

Какво се промени? Има много причини за откъсването на тези квартали. Загубата на авторитет и дори отричането, че авторитът е необходим. Какво да мислим за семействата, където майката няма авторитет пред своя тийнейджър, защото той е момче? Масовостта на имиграцията. Какво мислите за факта, че 40 процента от младите хора с имигрантски произход са безработни или че 14 процента от жените, които раждат в Сен Сен Дени, са обрязани? 

 

Развитието на исляма и неговата претенция да оспорва   първоначалния хабитус, и сътрудничеството на част от политическите, културни и медийни “елити”, които насърчиха разлюбването и дори презрението към Франция на фона на всеобщото историческо покаяние. Властта на индустрията на желанието и на техническите вещи над нашия всекидневен живот. Превръщането на някои думи в опасни думи: “идентичност”, “десница”, “обучение”, “авторитет”, “полиция”, “учител”, “католицизъм”…

 

- Посвещавате една глава от книгата си на Мехди Меклат, колумнист в Bondy Blog и идол на “Франс Ентер”, който има стотици расистки, антисемитски, хомофобски туитове… Как си обяснявате, че този “младеж”, произлязъл от предградията, дълго време беше любимецът на либерално-либертарианските медии?

 

- Личността на този господин отговаряше напълно на съвременния конформизъм. Става дума за почти карикатурен прототип на послушния клиент на  “глобализираните елити”, които упражняват идеологическата власт. Фигура, която поставена на преден план в медиите, позволява да се прикрие реалността. Но ето че реалността, която изпълва въображението на част от “младите” в днешните предградия, внезапно се завръща в галоп! И тази реалност има кафява фуражка.

 

- Посвещавате много страници на постдемокрацията. Какво означава това понятие?

 

- Постдемокрацията е повече или по-малко демократичният момент, в който живеем. Публикувайки през 2007 г. “Тоталитарната демокрация”, аз заявих, че сме в постдемократичен момент, който външно прилича на представителната и либерална демокрация, но където демокрацията вече е само образ на самата себе си. Живеем в образ на света, който смятаме, че е истинският свят. Излязохме от реалността заради една въображаема и развлекателна реалност... 

 

Постдемокрацията е насилие над народите в доста области, както в политиката, така и по отношение на свещеното или човешкото, и то се изразява в желанието за промяна на реалността на човешкото същество. 

 

- Движението на “жълтите жилетки” реакция ли е на тази демократична безизходица?

 

- В началото движението “жълтите жилетки” имаше някои характеристики на популистко движение: спонтанността, искането за пряка демокрация, многообразието от редица конкретни искания. Това е също народно движение, всъщност жакерия срещу “глобализираните елити”.

 

Когато демокрацията не е нищо повече от сянка на самата себе си, поставена под попечителство, когато страх обзема всяка либерално-либертарианска политическа личност при самото споменаване на думата “референдум”, тогава това не може да породи нищо друго освен народни изригвания. 

 

Господстващата власт разглежда народа като група деца, на които е достатъчно да се посочи какво ще се прави. Липса на късмет - това е плътски вкоренен народ! Това движение е нещо повече от реакция: това е сиптом, който показва, че либералната демокрация е болна. Реакциите против обаче вече са се случвали преди, по време на референдума през 2005 г., “Демонстрация за всички” или пък някои нови социални движения.

 

- Какво ще отговорите на онези, които виждат във възхода на популизма опасност за демокрацията?

 

- Кой вижда опасност в пробуждането на народите? Само онези, които имат явен интерес народите да не се пробуждат!

 

- Как да възстановим либерално-либертарианските руини?

 

- Нито един реален свят не е безграничен, затова понятието, което трябва да бъде осмислено, е Граница, във всички мащаби. В действителност има само пределен, ограничен свят, в смисъла, в който са го разбирали римляните, които са определяли географски линии, разделящи техния свят, цивилизацията, от този на другите, варварството. Отвъд Границата идвало варварството. 

 

Днес е същото: ако не сакрализираме отново определен брой неща, особено онова, което се отнася до живота, корените, образованието или суверенитета, не в религиозния смисъл на свещено, а на това кое е най-важно за нас, кое надхвърля нашите индивидуалности, тогава Границата, а след това и всички граници, бързо са преминати. Отвъд нея е варварството. С две думи, граница или варварство. Точно това живеем. Изправени пред този момент, въпросът, който трябва да зададем, е какво искаме да съхраним, но не в консервативен смисъл. В смисъла на бъдещето като наследство, на това какво искаме да намерим, за да го предадем. 

 

Днешната ситуация на насилие във Франция, която е уникална в богатите страни, се дължи според мен до голяма степен на отсъствието на истинско консервативно течение в политическия пейзаж. Постоянното заличаване и започване отново и вечното движение не изграждат нищо плътски вкоренено.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

8 коментар/a

Не само Украината е Руината на 02.02.2019 в 09:34
Цитат: "Този либерално-олигархичен модел произвежда руини, като цяло, и собствената си руина, в частност. Лудостта по разпределението на богатствата и на властта сред все по-ограничен кръг от хора граничи с психично заболяване: как да натрупаме още повече в свят, чийто ресурси естествено са ограничени?". - Всичкото това произхожда от базовата методологична грешка на либертарианците - представата им за човешки индивидуализъм в този опростен вид, в който се предлага на масовия консуматор. Защото засвидетелстването на битие през притежавано (значещо) тяло все още не извежда "абсолютната необходимост" за перманентно отъждествяване с това тяло, респективно на това - създаване на мотивация и индустрия за "служене на щастието". В това е грешката, останалото са ефекти, изхождащи от итерации и халюцинации.
Либертарианството на 02.02.2019 в 11:15
Лявото при новото диамантено общество е социалдемокрацията, центъра - либерализма и дясното е консерватизма. Лявото - социалдемокрацията - е най вече при данъчната политика и преразпределението на събраните данъци от държавата. Държавата не може да произвежда, но може да взема данъци и да ги преразпределя. Затова левицата взема (за българските условия) 40 - 45% от БВП и ги преразпределя за издръжка на държавата, за армия, полиция, служби, както и за спорт, култура, изкуство, наука, право, етика, естетика, образование, здравеопазване, социална политика, пенсионна система, социални грижи за деца с увреждания, майки с деца, родилки, бременни и т.н., както и за пътища, канализация, държавни предприятия и т.н. Центъра или либералите, вземат 35 - 40% от БВП за същото, десните - консерваторите - вземат 30 - 35% от БВП за същото. Но консерваторите са за частната собственост, глобализация, за християнство и за държави на отечествата, като Отечеството Обединена Европа има с една хилядна повече суверинитет от отделните Отечества на народите и етносите. Либералите вземат 35 - 40% данъци от БВП и са центристи. Те са за по малка, но силна държава от социалдемокрацията и повече икономическо общество, което може да твори и да проявява инициатива и са за християнство, макар и по малко от консерваторите, и също са за държава на отечествата, но по малка от консерваторите. Либералите са и за глобализация, но двуполюсен свят на два полюса - СЕВЕР и ЮГ, като има две икономически обединения - пак СЕВЕР и ЮГ , като разликата между Севера и Юга да е в противоположните им фази на макроикономическия им цикъл. Тук обаче трябва да кажа, че в досегашните виждания на либералите и неолиберализма, се искаше да няма силни държави, а да има една силна държава - САЩ, която да е световен полицай, а другите държави да се разоръжат и хората да отидат в икономическите общества на държави, които са със силно развити региони и основното да са корпорациите.. Хората в цял свят да са като братя и да няма националности, а всички хора да са равни. Църквата се загърбваше или се искаше хората да са атеисти и да се зачита Разумът в хората, който да е Бог, или да си от света беше най важното, а духът и душата на хората да се пренебрегне, като се въведе и джендър идеологията, както и хомосексуалните бракове. Като всичко това беше идеология против Християнството. На тази база се искаше да има глобализъм, икономически региони и едно полюсен и свят с една доминираща държава - както писах - САЩ, която да бъде световен полицай. Консерватизма е за глобализация като СЕВЕРА и ЮГА като общности от силни патриотични държави, които са с една хилядна повече суверинитет от суверинитета на силните национални държави, като Севера е с противоположна фаза на макроикономическия си цикъл от Юга, като циклите да се въртят в кръг, спирала или елипси за двете класи на СЕВЕРА и на ЮГА. Признава се християнството и християнската църква за целия свят и то едно ново Християнство , което наричам диамантено християнство с четириединен Бог. Държавите са силни национални държави с патриотизъм, родолюбие, любов към Родината - майка и Отечеството - Баща, или държави на отечествата. Икономиката се базира на частната собственост, а държавата осигурява на икономическото общество закони и правила, като осигурява те да се спазват, изпълнява ги и осъжда и наказва, тези, които не ги спазват. Държавите осигуряват развитието на икономиките в страните, в които са държавите, и има свободно движение на стоки, пари и капитали в ЕС и в СЕВЕРА и в ЮГА, както и свободно движение на труд, майсторство и професионализъм, но ограничение от 10 или 15 години да се работи в други държави. Който не иска да се прибере в държавата си - бива експулсиран. Но между СЕВЕРА и ЮГА не може да има свободно движение на стоки, пари и капитали, както и на труд, майсторство и професионализъм на човешкия ресурс, макар, че между СЕВЕРА и ЮГА ще има всякакви много развити икономически връзки. Между държави и църкви има секуларизъм или държава и църква са отделени една от друга. Това което иска консерватизма в САЩ и Англия е противоположно на новия консерватизъм, защото светът се обърна на 180 градуса. Левицата е против класовата борба и марксизма ленинизма, тя признава капитализма и не води класова борба и не е против капитализма. И тя е за християнската църква, държава на отечествата и глобализацията, и тя е за икономическото общество и ненамеса на държавата за него, но е за повече данъци, както отбелязах в началото. Социалдемокрацията е за социална държава и държавата да има малко по голяма роля, най вече за преразпределението на богатството, като държавата взема по вече данъци от икономическото общество и ги преразпределя. Изобщо новата лев
Амира на 02.02.2019 в 11:24
Благодаря на "Гласове" за интересния материал. Мъдър човек е г-н Бомие, прав е до болка за много неща, най-вече за ада на "дереализацията".
Тарильома на 02.02.2019 в 13:29
Изборът между либерално-олигархичен модел и национално-поулистки олигархичен модел не е решение. Именно в това, в олигархичната съставка, е проблемът.
ха хах а на 02.02.2019 в 15:43
Естествено, като тръгнахте с педалите напреди, получавате пирон в мозъка ;) ... сега всичко ще си се върне по местата!
Helleborus на 03.02.2019 в 17:43
„Надмощието на индивидуалното желание“ Не виждам проблем в тази формулировка, проблемът идва от там, че това индивидуално желание трябва да се заяви лично. Т.е. всеки един човек трябва да има максимално свободен избор, доколкото не му пречи държавата, понеже не всеки е вътрешно свободен. А културните елити да внушават на всеки личната му отговорност и нуждата да мисли, да преценява, за да избере правилното за него самия. В свят, в който държавата избира, държавата обучава и възпитава, държавата диктува ценности и пише учебници, „индивидуалното желание“ няма никакво „надмощие“. Тогава всички сме в ръцете на онова лоби, което към момента ще е най-близко до политиката и те ще се редуват, налагайки възгледите си, както и става. Едните режеха дългите коси и избиваха свещеници, другите режат телесни части и променят пола, човек да се плаши какво ще дойде на власт утре и какво ще реже от нас. Човешките права са изключително важни за цивилизованото общество, но те не могат да се формулират от друг, освен от самия човек, защото те са негови лични права. Правата на едни винаги ограничават правата на други, държавата трябва да следи за баланса и за това отделните групи да не се малтретират една друга. Но без да взема страна, като с държавни средства подкрепя едни идеологии, а преследва други, тя трябва да фиксира усилията си в баланса, в реда, в осигуряване място на всеки на базата на общоприетите от памтивека норми за престъпност, не кради, не лъжи, не убивай и т.н. В днешно време хората отново не ценят индивидуалните свободи, защото джендърите и користолюбивите измамници оплескаха пейзажа и на някои им домиля за болшевизма. Но Европа е островче на хуманизма. По света има твърде много жестокост, насилие, варварщина, които напират към нас. Ако сме небрежни към плодовете на цивилизацията си, на хуманното общество, много бързо ще изгубим това. Виждате, едно поколение е нужно, за да се затрие един свят, самосъзнание, култура. Но не джендърите ще опазят хуманизма, защото те извращават човешката природа. Ще опазят светлинката онези, които пазят знанието за първообраза на човека, за онова изначално семе, от което тръгва всичко, за Словото, което въвежда в съществуване и обновява света. Историята не е прогресивна, тя е циклична, история на засяване отново и отново на чистите семена, борби, загуби, разруха и ново начало, борба между стопаните и губителите на света. Семето е нетленно, Възкръсващото Слово, Туонх-Ре, Тангра, както са го наричали предците ни, от човека се изисква само вяра и усилия отново да засее и да работи на нивата, за да се възроди.
Матийо Бомие: на 03.02.2019 в 23:44
Либералната демокрация е болна, но вождистките режими пращят от здраве. Като в Дивния нов свят.
легисти на 04.02.2019 в 18:35
"- Нито един реален свят не е безграничен, затова понятието, което трябва да бъде осмислено, е Граница, във всички мащаби." - Така е, без това подразбиращо се или експлицирано парадоксално понятие НЯМА никаква философия, а следователно и критичен анализ, и стратегия за действие в света. Човекът е граница, следователно призван да бъде оцелостяващ фактор и вектор, а не частен индивид, както елементарно и повърхностно го разбират либералите. И нещо повече, човек е граница не просто между материята и духа, или между себе си и другите. Той е граница между всичкото и нищото, между отсамното и отвъдното - единствената напълно реална метафизика, изначално преди да бъде физика - стига да се самозабележи именно като граница, а не само и единствено опредметен докрай, като само едно от нещата в този свят.

Напиши коментар