Сър Роджърс Скрутън, големият съвременен теоретик на консерватизма, е починал в неделя, 12 януари, от рак на 75-годишна възраст. В последните години “Гласове” следеше с особен интерес редките му изяви в западните медии в защита на традициите и идентичността и публикува няколко негови интервюта. В памет на Роджър Скрутън поместваме едно негово интервю, дадено преди три години на френския сайт causer.fr, по повод Брекзит, вкореняването и имиграцията. В него британският философ разказва за баща си, младостта си и парадоксите на живота.

 

 

 

- Разказвате, че дължите консервативния си усет на вашия баща, който обаче е бил активист на Лейбъристката партия. Как успя да ви предаде любовта си към постоянството, без да ви завещава социалистическите си идеали?

 

- Разграничих отделните аспекти на неговата мисъл. Както много англичани по негово време, баща ми Джак Скрутън, носеше социалното си изкачване като бреме и изпитваше класова злоба. Учител, произлязъл от работническата класа, семейството му е било много бедно и е страдало много между двете световни войни. Социалистическите му идеи бяха с напълно отрицателен заряд и той никога не успя да ги изрази политически. Но това, което запомних, е неговата защита на корените, съхраняването на това, което бе наследил, обичаше и искаше да запази. Така той се бе включил с наши съседи в дружеството за защита на Хай Уайком, за да попречи на предприемачите да обезобразят града ни. Той създаде и дружество за защита на околната среда и подтикваше децата в училище да се интересуват от своята местна история. 

 

- Подобно на Джак Скрутън и “торите анархисти”, като Джордж Оруел или Уилям Морис, британският консерватизъм не може да бъде сведен до дясното. Това по-скоро стил и манталитет ли е, отколкото структурирана идеология?

 

- Много е възможно. През ХIХ век Уилям Морис се наричал социалист, а неговият съвременник Джон Ръскин - тори, но и двамата са консерватори в дъното на душата си. Далеч от партийния монопол, британският консерватизъм произтича от едно движение в гражданското общество. Нашият прагматичен консерватизъм кара гражданите да се обединяват, за да се вкоренят, без да искат разрешение от държавата и дори предизвиквайки държавата. Някои създават малки асоциации за защита на наследството, за да съхранят историята и красотата на своето населено място. Други имат по-политически подход, какъвто бе случаят с Джордж Оруел. По време на Втората световна война Оруел е бил поразен от предателството на начетените хора - отказа на левите интелектуалци да участват в националния съюз. И обратно, този консервативен социалист виждаше в работническата класа източник на патриотична преданост.

 

- Но с прочутото “общо благоприличие”, което приписваше на обикновените хорица, Оруел идеализираше донякъде трудовите класи. Вярвате ли все още в общото благоприличие на обикновените хора във време, когато пазарът е цар?

 

- Въпреки че телевизията разруши до голяма степен групите за взаимопомощ, в земеделския град, в който живея, все още има много частни асоциации, като клубовете по шах или боулинг. Почти всичките ми съседи имат малък кръг от приятели, с които пият по чаша вечер, играят крикет или футбол. И те не са буржоа, а  земеделци. Дори британските синдикати да остават слаби в сравнение с мощните френски профсъюзни централи, ние поддържаме други хоризонтални връзки, като религията, която далеч не е мъртва!

 

- Тъй като ме подтиквате да сравня нашите две страни,  Франция страната на това, което наричате “метафизичен консерватизъм” ли е, или дори на невъзможния консерватизъм?

 

- За разлика от британския консерватизъм, основан на нуждата от сдружаване и конкретното чувство за принадлежност на хората, французите наистина са развили един метафизичен консерватизъм като реакция на Революцията от 1789 година. Напълно логично е на метафизично събитие, каквото е Френската революция, да се противопостави метафизично мислене. Фокусирана върху големите понятия Свобода, Равенство, Братство, вашата революция се вдъхновява от трудове като “За обществения договор” на Русо. Не по-малко абстрактна е неговата контрареволюционна реплика  от страна на Жозеф дьо Местр или Шатобриан за “Гения на християнството”. Много обичам да ги чета, но в тяхната мисъл има нещо ослепително, което преминава в романтизъм без особено практическо значение.

 

- Революциите и в двете страни прославяха правата на човека и гражданина, Славната английска революция със Закона за правата (1689 г.), нашата, един век по-късно, с Декларацията от 1789 година. Защо възхвалявате първата и критикувате втората? 

 

- Нашата славна революция има съвсем различен смисъл от Френската революция. Не голямо сътресение, а възстановяване на демократичните придобивки, от които сме се ползвали преди гражданските войни, които подкопаха кралството. Върнахме се към върховенството на закона, зачитането на правата на гражданите и общото право чрез парламента и съдилищата, които служат за противовес на кралската власт. Нищо общо с пълния обрат, какъвто беше Френската революция.

 

- Ако Франция е преживяла нежна революция, това е именно Май 68-а, която сте имали възможността да наблюдавате на място. Какво си мислехте, виждайки как летят павета?

 

- Преди Май 68-а в запаления младеж по литературата, какъвто бях аз, нямаше нищо политизирано. Обожавах Париж и френската култура, нейния език, литература, архитектура. Тогава видях всички тези младежи, които искаха да съборят стълбовете на френското общество. Дълбоко в себе си твърдо се противопоставих на това, защото много ценях буржоазната страна на Франция. И нищо не ме караше да настръхна повече от “антибуржоазизма” на хора като Сартр и Фуко: защото кои бяха те, ако не големи буржоа?

 

- Наливате вода в мелницата на вашите критици, които ви обвиняват, че защитавате интересите на господстващата класа. Как може неуморно да защитавате свободния пазар и постоянството на традиците, без да виждате противоречие в това?

 

- Свободният пазар, отворен за глобализацията в четирите посоки на света, подкопава всички малки групи на солидарност, който обединяват хората, съществува латентно напрежение между защитата на пазара и традицията. Ето защо институции, като брака, любовта или образованието трябва да се изплъзнат на властта на пазара. Прилагането на свободния пазар за секс например винаги се е смятало за грях, защото когато се търгува сексуалността, са заплашени най-ценните неща.

 

- С риск да настоявам, виждам философска несъвместимост между консерватизма и либерализма. Докато първият защитава определена идея за общото благо, вторият отрича всякакъв колективен морал…

 

- Либерализмът приватизира Доброто, за да избегне конфликтите и да постигне неутрално определение на справедливостта. В това е целият парадокс на либерализма, замислен да бъде морално неутрален и универсален, а не елитарна философия, изискваща предварително образование. Приемането на либерализма от всички членове на общността би довело до анархизъм. Защото ако изпразним обществото от всякакъв общ морал и премахнем традиционните институции, като семейството, ще изложим хората на фанатизма на модните фанатизми, на първо място на ислямизма.

 

- Ето че стигнахме дотук! Като явен враг на политическия ислям, вие се тревожите от културното откъсване на част от имигрантите мюсюлмани, но, в духа на Бърк, критикувате изкушението на държавата да наложи “доктринален конформизъм” на гражданите. Това е малко парадоксално…

 

- Но животът е парадоксален! Как да интегрираме имигрантите мюсюлмани, които вярват в правото, основаващо се на Корана, докато нашите западни общества почиват на една светска концепция за правото, която можем да реформираме? Османската империя бе преодоляла това противоречие, въвеждайки две правни системи: общото право, което беше правото на султана, и обичайното семейно право за всяка религиозна общност (милет). Тази двойна система е невъзможна на Запад, защото светското право е твърдо дълбоко вкоренено в нашите институции.

 

- Има и такива, които вървят в крак с времето, като новият кмет на Лондон Садик Хан, произлязъл от пакистанската имиграция… 

 

- Садик Хан е един от онези, които веднага се възползват от възможностите, които предлага нашето общество, и възприе нашия начин на живот. Син на пакистански шофьор на автобус, той се интегрира към британската работническа класа, за да се издигне в Лейбъристката партия. Това е щастлив контрапример за всички тези пакистански имигранти, дошли от селата, които живеят на субсидии на социалната държава.

 

- Хан отмъкна Лондонското кметство от консерваторите. В есето си “Как да бъдем консерватори” (How to be a Conservative?, 2016 г.) вие се позовавате малко на видните фигури на торите. От Маргарет Тачър до Тереза Мей, като се мине през Дейвид Камерън, каква е вашата равносметка за управлението на консерваторите?

 

- Две неща бяха важни за моето политическо пробуждане: Май 68 и Тачър. Когато тя оглави Консервативната партия, аз осъзнах, че не споделям нейните анализи, въпреки че ценях патриотизма ѝ. Тачър говореше само за икономика, свободен пазар и необходимостта да се освободим от властта на синдикатите. Аз обаче, въпреки младостта си, подкрепях икономическата либерализация, но либерализация, контролирана от традицията. Във времето на тържествуващия британски етатизъм обаче, нейните противници лейбъристи бяха още по-лоши от нея…

 

- Има ли поне един френски политик, който да събужда интереса ви?

 

- Без да споделям държавническата ѝ програма, смятам, че Марин Льо Пен е много интересна с това, че обърква всички очаквания. Тя черпи от нещо много дълбоко във френския дух. Тя е светска версия на католическото обновление при Шарл Пеги, вид “жана-д’аркизъм”, който Жан-Мари Льо Пен насърчава от десетилетия. Марин Льо Пен поде големия разказ на баща си, т.е. търсенето на чисто общество, изцяло отдадено на свещената си мисия. 

 

- Като добър антиевропеец, вие приветствахте Брекзит. Защо мнозинството от вашите сънародници пожела да излезе от ЕС?

 

- Има два фактора за това. На първо място, имиграция в огромно количество, главно от Източна Европа, която залива индустриалните градове на север, без обикновените хора да са готови да се почувстват чужденци в собствената си страна. Всяка година приемаме 500 хил. имигранти, с което малък остров, като нашия, горд със своята идентичност, не може да се справи.

 

На второ място, дълбоко в себе си британците са демократи и суверенисти. Те не обичат да им налагат закони отвън. Съпротивата срещу произвола е част от нашата история още от Средновековието и Магна харта. Европейският съд по правата на човека узурпира нашата национална традиция. Някои от неговите решения не бяха приети от британците, като отказът да се експулсира незаконен имигрант, виновен за изнасилване, в името на “правото на семеен живот”, докато той дори нямаше семейство!

 

- Лондон вече беше с единия крак навън, с другия вътре в Европейския съюз. Ще промени ли Брекзит конкретно нещата?

 

- Тереза Мей чу присъдата на урните, особено за имиграцията, за разлика от лейбъристите, въпреки че работническата класа масово гласува против Европа. Целият проблем е, че ЕС беше замислен от Жан Моне като начин да бъде унищожена националната държава. В условията на криза обаче националната държава е единственото средство за защита на народа. Вземете за пример Вишеградската група, която обединява четири държави от Централна Европа (Унгария, Полша, Чешката република, Словакия). Тази конфедерация работи чудесно, защото нейните държави-членки се разбират, споделят една и съща история, едни и същи традиции, съседни културни идентичности и една и съща патриотична гордост. Накратко, всичко, което липсва на Европа!

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

11 коментар/a

Eisblock на 13.01.2020 в 21:12
Много сериозен материал за размисъл. За жалост, тези които трябва да го прочетат и осмислят, няма да го сторят. А тези които ще го прочетат, могат само да благодарят на "Гласове" за него. ... - Бог със Скрутън, добър път!
имена на 13.01.2020 в 22:29
Книгата на Роджър Скрутън „Зелената философия. Консервативно за екологията" излезе преведена и на български език. На събитието присъстваха министърът на екологията Нено Димов и евродепутатът Ангел Джамбазки.
Agee на 14.01.2020 в 08:28
Богаташ ще влезе в Раят, ако камила влезе през иглени уши. Не знам защо тук се противопоставя либерализмът и консерватизмът. Консерватизмът е против прогресът, и прогресивните движения. Консерваторите искат роялизъм, аристокрация, ако са в република, те защитават плутокрацията. Либерализмът е за свобода, той е обратното на диктатурата и феодализмът. Зтова на запад имат либерален консерватизъм и либерал консерватори, като путиновата партия.
В интервюто на 14.01.2020 в 08:44
са изказани мисли, които подкрепят материалистическото схващане, че битието определя мисленето, лежащо в основата на социалистическата идеология.
и още на 14.01.2020 в 08:50
щях да продължа по-нататък, но като прочетох , че Agee ме е изпреварил, спрях,защото го подкрепям.
Много на 14.01.2020 в 09:22
хора питат защо Бреккзит. Скрутън дава ясен отговор. Миграционната политика на ЕС ще потопи острова; международните институции упражняват произвол чрез съдебна политика. Последното важи както за ЕСПЧ, така и за Съда на ЕС.
Въпрос на 14.01.2020 в 10:05
Господа-другари, вие консерватори ли сте, или сте социалисти? Или просто сте готови на всичко за пари?
панл на 14.01.2020 в 11:05
Нищо от това не са, само обикновени джендъри.
какво разбрахме на 14.01.2020 в 12:18
Скрутън написа няколко статии в защита на тютюнопушенето. Гардиън съобщи през 2002 г., че Скрутън е писал по тези въпроси, докато не е успял да разкрие, че получава 54 000 паунда годишно от JTI. Плащанията станаха ясни, когато през септември 2001 г. имейл от Scrutons до JTI изтече до The Guardian . Подписан от съпругата на Скрутън, имейлът поиска от компанията да увеличи месечната им такса в размер на 4500 британски лири до 5500 британски лири, в замяна на което Скрутън „ще има за цел да постави статия на всеки два месеца“ в Wall Street Journal , Times , Telegraph , Spectator , Financial Times , Economist , Independent или New Stateman .Скрутън беше критикуван през 2002 г. за това, че е писал статии за тютюнопушенето, без да разкрива, че получава редовен хонорар от Japan Tobacco International (JTI, преди RJ Reynolds ). Изданията премаханаха колонката му. Спорът за тютюна повреди консултантския бизнес на Скрутон в Англия.От 2001 г. до 2009 г. Скрутън пише колонка за издание в САЩ и участва в „Светът на изисканото вино и въпросите на вкуса: Философията на виното“ (2007) със своето есе „Философията на виното“. Книгата му Пия, следователно съм: Ръководство на философа за виното (2009) отчасти съдържа материали от неговата рубрика „ Нов държавник “. Той смята изнасилването при романтична среща, за не изнасилване.
Лека му пръст. Обаче. на 14.01.2020 в 18:40
От кога станахте КОНСЕРВАТИВНИ вкупом? Къде отиде ПРОГРЕСИВНОТО? За друго, освен подмяната на научния комунизъм и историческия материализъм с православные скрепы, не се сещаме.
нищо консервативно на 14.01.2020 в 22:23
Нищо консервативно няма в тези приказки. Приличат на диалектическия материализъм, на народните обичаи, на народняшката традиция- потури, хора и ръченици, пиене по чашка, сбирки и др. подобни- социалистически традиции.. Опростенческо мислене, контрапродуктивно, проповядване на паразитния начин на живот, характерен за сънародниците на този човек. Вместо да се захванат да работят като немците, те тръгнали да "оправят" света и да дават оценки .Е, излязоха от ЕС, сега кой ще работи и кой ще ги издържа ?

Напиши коментар