Това, което прави Тодор Живков, след като поема властта през 1956 г., е да успее да побългари социализма, т.е. да го напасне по мерките на българина. И прави един социалистически либерален бълвоч с мека репресия без крайности, каквито крайности има на други места в Източна Европа. И това е просто защото българите не са крайни хора и могат да възприемат по-лесно подобен подход. Така Живков създава един народен режим, който впоследствие го консервира, стъпвайки на нов идеологически фундамент, който ни приляга на нас, българите, повече. Това, което прави Бойко Борисов, е същото. През 1990 година ни се налага един западен модел, който е либерален. А Борисов просто побългарява този наложен западен модел типично по български. Това прави той – тази либерална система, която наричаме Европейски съюз, я напасва по дрехите на българина. Защото на всеки един преди Борисов директно след избори народа казва: „Махай се веднага! Ти не си нашият“ Това стана и с Виденов, и Костов, и със Сакскобургготски, и със Станишев.

 

Димитър Ганев е доктор по политология. Съосновател на социологическа агенция "Тренд". Снимка: БГНЕС 

 

- Г-н Ганев, умират ли идеологиите от миналия век?

 

- Идеологията никога няма да умре. Винаги ще има някакъв заряд, който кара хората да вярват или да не вярват в нещо. Наскоро прочетох едно интервю на социолога проф. Иво Христов, в което той казва, че идеологиите са светски религии. В този смисъл вярване в някого или в нещо винаги ще има. Хората имат нужда от това. 

 

Как това разбиране се проявява в политическия смисъл на лявото и дясното?

 

- Това, което наричаме ляво и дясно днес, не е универсално, а важи за определена част от света и това е Западна Европа. В САЩ делението ляво-дясно никога не е било определящото. Много хора погрешно казват, че демократите са лявата партия в САЩ, а републиканците дясната. Но много по-силното деление там винаги е било по линия на консервативно и либерално. И с десетилетия демократите са по-либералната партия в сравнение с републиканците. Но ми се струва, че през последните години в Европа лявото и дясното отстъпва позиции на ново противопоставяне, което е много по-близо до американското.

 

- Какво промени прочитът на идеологиите в Европа?

 

- Едно събитие, което направи това противопоставяне много по-ясно и до голяма степен замени лявото и дясно с либерално срещу консервативно. Това до голяма степен излезе на показ с мигрантската вълна през 2015 г., което раздели тежко Европа на две половини. От едната страна застанаха по-либералните държави и по-специално тези в Северозападна Европа – Скандинавието, Германия, Франция, Бенелюкс, а от другата са източните държави. Това разделение го имаше и преди, но мигрантската криза го извади на показ. Тя изчисти картината.

 

- Защо се появи това ново голямо разделение?

 

- Някои наричат това разделение националпопулистка вълна, която се оглавява от Качински в Полша, Орбан в Унгария и други. Беше изградена нова Желязна завеса, която раздели Източна от Западна Европа. Обясненията са много. Има и исторически – западните държави са били империи, космополитни държави. Те са свикнали да упражняват власт над мултиетнически общества. Причините са много и вероятно трудно бихме могли да изброим всички. Но аз имам малко по-нестандартен прочит. Според мен една от най-важните причини за това разделение е комунизмът.

 

- Защо?

 

- Да започнем с края на Втората световна война, социализмът залива цяла Източна Европа, спускането на Желязната завеса и установяването на съветския модел – в този момент буквално се инсталира съветски режим, който е по Сталински модел. И всички държави от средата и края на 40-те години до смъртта на Сталин през 1953 г. изглеждат, общо взето, по един и същи начин. С едно изключение – Титова Югославия, която е отделен случай.

 

Приемаме, че социализмът е ляв режим, който говори за интернационализъм, няма я идеята за „една нация - една държава“, няма традиции, няма национализъм. До края на 50-те години заради този интернационализъм България е била готова да даде Македония. Георги Димитров и Тито са преговаряли за създаване на обща южнославянска федерация. Фактически до края на 50-те години всички държави от Източния блок изглеждат еднакво с подчертано ляв тоталитарен характер. Но за тези 45 години комунизмът еволюира. Има няколко етапа и не може да се смята, че този период е хомогенен. Със сигурност това, за което говорим тук, е първият етап – установяването на съветския модел. 

 

- Кои са другите етапи?

 

- Постепенно след смъртта на Сталин новият съветски вожд Хрушчов либерализира режима и отпуска юздите на източноевропейските сателити. Приблизително от този момент нататък всеки един от режимите поема по някакъв що-годе самостоятелен път. И ако до началото на 50-те години всички те са изглеждали еднакво, то в края на 80-те годни са напълно различни един от друг. Именно тази десталинизация дава на отделните държави да имат малко по-свободна политика. Още през 1956 година се появява унгарското въстание, потушено от съветските танкове. А през 1968-а Пражката пролет също. Чехословакия например се опитва да даде повече свобода, да вкара някакви пропазарни елементи в икономиката или „социализъм с човешко лице“. 1968-а е фундаментална за цяла Европа, защото се наблюдава общоевропейско надигане – в Западна Европа са бунтовете на студентите, а на Изток това е Пражката пролет. И оттук започва това разделение, което дава своите отражения и до днес.

 

- До какви резултати води това надигане от двете страни на Европа?

 

- В Западна Европа се случва успешна либерална революция. Един от лозунгите на 1968 година там е „Всички сме малцинство“. Това е революция на свободата на индивида по определението на Иван Кръстев, а в Прага - „свобода на суверенитета на нацията“. Това са две различни неща, но фундаментални за разделението в Европа и днес.

 

Защото в Източна Европа с влизането на съветските танкове в Прага беше извършена контрареволюция. И от този момент източноевропейските лидери и народи разбират едно – промени в периферията няма как да се случат, ако Москва не позволи. Така промяна може да дойде само и единствено от центъра – от Москва, каквато беше инициирана през 1985 година с идването на Михаил Горбачов и неговите „Гласност“ и „Перестройка“. И когато разбереш, че промяна от теб не може да дойде, защото всеки опит се потушава с танкове, то тогава естествената реакция е тези режими да се консервират.

 

- Кога започва това консервиране?

 

- Социализмът в цяла Източна Европа започва да губи своята привлекателност като идея още в края на 50-те и началото на 60-те години. И затова се случва един идеологически завой през 60-те години. Трудно е да се каже кога точно това започва в България, но има изказвания на Тодор Живков, които чертаят тази линия още в началото на 60-те. И най-лесното нещо, което можеш да направиш, за да прелегитмираш властта си по някакъв начин, е да търсиш нов идеологически импулс, нещо, което да зарежда хората. А кое е това нещо – да се обърнеш към това, което е сътворила нацията, да се обърнеш към историята, към националното си минало. 

 

Но „контрареволюцията“ в Прага от 1968 г. дава официалното начало на този процес. Всички социалистически държави без нито едно изключение имат такива характеристики в периода на 60-те години, обръщайки се към по-консервативен идеологически модел – и това е национализмът. Честването през 1981 година – 1300 години България, е апотеоз на новия идеологически фундамент, който развива режимът на Живков.

 

Ако в края на 40-те години в Източния блок няма религия, няма етноси, няма национална държава, а има интернационализъм, границите нямат значение. Двайсет години по-късно имаме ясни обособени нации, които се връщат към историята, към националните традиции.

 

В България започват да издават отново Симеон Радев – „Строители на съвременна България“, за Стамболов се говори по нов начин, припомнете си всички филми с пропагандна функция, обслужващи новия идеологически курс – „Златният век“, „Хан Аспарух“, „Време разделно“ и други. Това е ясна подготовка и за довеждането до най-агресивни и брутален акт на комунистическата партия, който е т.нар. възродителен процес. И последното става под ръкоплясканията на целия български народ с изключение на една малка либерална общност, съсредоточена основно в столицата. 

 

- А в Западна Европа какво се случва през това време? 

 

- Както казах, в Западна Европа през същата тази 1968 г. се извършва успешна либерална революция. Тя налага този либерален ред, в който живее целият западен свят днес. С всички характеристики, които познаваме и са ни до болка познати. Този либерален ред след 1968 г. приема дясна философия в икономиката и по-скоро лява в културен план. Западният модел, разбира се, се оказва по-успешен и ефективен и заради това побеждава в студената война. 

 

И тук отново се връщаме на мигрантската криза и разделението между Запада и Изтока в Европа. След успешната либерална революция от 1968 г. позицията на Запада спрямо мигрантската вълна е естествена. Позицията на Изтока, който в продължение на десетилетия е изграждал консервативен идеологически фундамент, също е изключително логична. 

 

- А в България политическите идеологии са със смутени граници - лявото е дясно, а дясното - ляво?

 

Да, защото в България за консервативна партия след промените започва да се възприема БКП-БСП. Тя държи националистическата карта през цялото първо десетилетие след 1989 г. А прогресивната либерална сила, тази, която приема либералните ценности на Запада – това е СДС. Разбира се, в своето мнозинство българинът е консервативен.

 

- Добре, а тогава какво държи СДС през 90-те години, след като българинът е по-скоро консервативен?

 

- Това са дебатите комунизъм-антикомунизъм. Тук не става дума за консервативно-либерално, а за друго. Щом БСП са комунистите, СДС са антикомунистите. И всичко, което държи тогава системата двуполюсна, е благодарение само и единствено на тези дебати. СДС не е там, защото е консервативна или прогресивна партия, а защото се противопоставя на БСП. Това обаче рухва през 2001 г. с идването на Симеон Сакскобургготски. Заедно с това се сменя и председателството на БСП – идва времето на Сергей Станишев, който прави така, че БСП да премине в релсите на лявата западноевропейска ценностна система. Той вкарва партията си в социнтерна и Партията на европейските социалисти.

 

- Какво става с националистическата карта, която БСП оставя?

 

- Това води до раждането на партия „Атака“. Тази партия не е някакъв фашистки феномен. „Атака“ като електорат са тези хора, които са гласували за БСП преди. Това е най-консервативната националистическа част на бившите комунисти. СДС пък рухва, защото остава единствено с дебатите комунизъм-антикомунизъм, но той тогава вече не е актуален. А нейните либерални наследници създават формации като „Синя коалиция“, „Реформаторски блок“ и „Демократична България“ днес. Те наименуват себе си като десни, но това е наследство от тези предишни 20 години. Това обаче не ги прави десни, защото, ако чуете какво говори „Да, България“, това би прилягало много повече на типично лява партия. Самият Христо Иванов неслучайно каза на учредяването на партията си, че „няма ляво и дясно“. Те отричат лявото, защото е непрестижна опция и символизира БСП.

 

Благодарение на това, че Сакскобургготски разрушава дебатите комунизъм-антикомунизъм, СДС се връща към либералния сектор, където винаги му е бил мястото, а БСП в този период пак губи националистическата карта. Малко след това пък се ражда ГЕРБ. 

 

- Какъв е идеологическият образ на партията на Бойко Борисов?

 

- ГЕРБ е тази десница, която не е прогресивно-либерална, а е народната десница. Тя се позиционира така благодарение на разместването, за което говорим. И ако трябва да се направи отново един паралел, през 1944 година на нас ни е наложен един съветски модел. Това, което прави Тодор Живков, след като поема властта през 1956 г., е да успее да побългари социализма, т.е. да го напасне по мерките на българина. И прави един социалистически либерален бълвоч с мека репресия без крайности, каквито крайности има на други места в Източна Европа. И това е просто защото българите не са крайни хора и могат да възприемат по-лесно подобен подход. Така Живков създава един народен режим, който впоследствие го консервира, стъпвайки на нов идеологически фундамент, който ни приляга на нас, българите, повече. 

 

Това, което прави Бойко Борисов, е същото. През 1990 година ни се налага един западен модел, който е либерален. А Борисов просто побългарява този наложен западен модел типично по български. Това прави той – тази либерална система, която наричаме Европейски съюз, я напасва по дрехите на българина. Защото на всеки един преди Борисов директно след избори народа казва: „Махай се веднага! Ти не си нашият“ Това стана и с Виденов, и Костов, и със Сакскобургготски, и със Станишев.

 

- А в БСП какво се случва?

 

- Това, което направи Нинова, след като оглави БСП през 2016 г., беше да смени курса на Сергей Станишев – от идеологическа ориентация към западноевропейска лява партия да я върне към корена си. Там, където нашите социалисти се чувстват най-комфортно – в консервативна позиция. И затова видяхме конфликт с Партията на европейските социалисти, остра позиция спрямо Истанбулската конвенция, „Визия за България“, която пък си е чист културен консерватизъм. Резултатът се видя – Нинова вдигна БСП двойно. Така на сцената в момента има двете големи партии – ГЕРБ и БСП, които са със сходен консервативен уклон в умерени граници. 

 

- Докога ще продължи този процес на консервиране в Европа и ще има ли обрати?

 

- Надявам се той да не доведе до експлозия, а да се стигне до някакъв разумен баланс. Очевидно е, че има консервативна вълна в Европа, но все още мнозинствата, които се формират, са около тъй нар. либерален консенсус. Трябва обаче да се получи някакъв хибрид – консервативните движения да се интегрират в управленията, те да станат по-консервативни, без да се стига до крайности. Защото другата възможност е тотална изолация и след време експлозия. Така има опасност махало да отиде мощно в другата посока, а тя е опасна.

 

Източник: "Клуб Z"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

25 коментар/a

observer на 30.09.2019 в 19:24
Много интересна статия и създава хубавото усещане, когато виждаш как авторът не цепи басма на никого. Само ще добавя, еволюцията на натрапената от Сталин система се дължи на факторите, които са закодирани в историческия опит и националния характер на отделните държави от Източния блок. Както Съветска Русия конструирайки химерата на Маркс не успява да се откъсне от феодалната си същност, така в Централна Европа зад привидното подчинение се крие европейски либерализъм, а у нас патриархалното очовечава същите дървени постулати, в които иначе всички вкупом се кълняха. Привидно еднакви, ние не си приличахме. Освен в едно, никой не вярваше в пришествието на комунизма, където щяха да раздават всичко без пари. Коли, вили, яхти, частни самолети или пък кой знае, може би храна и гумени ботуши?
Повърхностни глупотевини, изричани на 30.09.2019 в 20:13
в смисъл такъв. Йорданка Фандъкова редови член на БКП. Цецка Цачева партиен секретар на Окръжен съвет в Плевен. Менда Стоянова член на БКП, партиен секретар на звеното Приходи от народното стопанство в Окръжния Народен Съвет в Пловдив. Бойко Методиев Борисов от 1977 е член на БКП, хвърля партийната си книжка чак когато става главен секретар на МВР. Цветан Цветанов - сержант в ДС VІІ главно управление ЦИОУ. Красимир Велчев член на БКП. Пламен Нунев, член на БКП...
Гери на 01.10.2019 в 04:04
В главата на това момче е абсолютен тюрлюгювеч. Никога страните от източния блок не са изглеждали еднакво. Национализмът в Полша никога не е отстъпвал на интернационализма, религията там винаги е имала водеща роля. Самите комунистически лидери си ходеха на църква. Не случайно от източноевропейска страна избраха и папа. Поляците в соц. периода свободно пътуваха на запад, което беше немислимо за България и Румъния. В Унгария и Полша при социализма си имаше частна собственост. Като в Полша около 90 на сто от селското стопанство си беше частно. Затова и поляците си защитиха интереса при влизането в ЕС, защото съюзите на земеделските собственици бяха ултимативни или приемане на условията им, или няма влизане в ЕС. Ами Румъния, която не си прекъсна отношенията в Китай на Мао. И изобщо маоизмът даде много силен отпечатък и на запад. Според мен и идеята за създаване на Балканска федерация не е заради комунистическия интернационализъм на Георги Димитров или на Тито. Защото ако беше така защо и Румъния не е включена в проекта? Просто историята и народите ни са по-близки. Още повече, че съпротивителните движения срещу фашистите са имали съвместни действия и това по скоро е израз и продължение на бойната дружба, отколкото на интернационализъм. Ако както Ганев приписва толкова интернационализъм от страна на СССР, то Сталин щеше да подкрепи тази балканска федерация и щеше да натика в нея и Румънците. В интернационализма се влагаше нещо съвсем различно от това, което описва Д. Ганев.
Илиана Илиева на 01.10.2019 в 08:15
Повърхностни твърдения, без реално познаване на действителността, без отчитане на международното положение след Втората световна война, изобщо “бълвоч”, по български, изсмукан от недоказуеми изводи.
Човека на 01.10.2019 в 12:30
е видял нещата правилно. Друг е въпроса че представената картина на Европа е силно изолирана от влиянията на центъра - САЩ. Както без Москва не е могло нищо да се промени в социалистическия блок така и в Европа като цяло не върви без да се зачита мнението на победителя в студената война. Ако Европа благодарение на процесите в САЩ успее да надрасне тази зависимост може да станем свидетели на разпад на ЕС и новото му сформиране под друга форма. Може да има обединение на източна Европа под една или друга форма. При такъв сценарии много зависи как ще се развият нещата с държави като Русия и Китай.
Констатация на 01.10.2019 в 13:18
Това момче доста се е объркало. Всъщност, ГЕРБ е автентичната БКП, която благодарение на новия Тато отново е на власт, с което и преходът у нас окончателно приключи точно по начина, по който това трябваше да стане... БСП пък е ментето, опитало (общо взето неуспешно) да се социалдемократизира под ръководството на част от комунистическия елит, свалил Живков. Атака действително е партия на национал-болшевишките слоеве в БКП, а пък ДПС е партия, създадена от Държавна сигурност с помощта на бивши нейни агенти от турски произход. Що се отнася до СДС и НДСВ - това бяха съпътстващи прехода партии, които трябваше да му предадат известна автентичност и да улеснят трансформацията на държавната собственост в частна (както и последвалото и преразпределяне) и след като изиграха ролята си, закономерно и безвъзвратно изчезнаха от политическата сцена...
Айде, айде! на 01.10.2019 в 13:49
С интерес следя не статията, слаба и глупава е, а това колко пъти хората на Дачков ще изтрият критичните постове. До тук три пъти. Поне аз толкова съм забелязал. На г-н Ганев явно му липсват елементарни исторически познания. Със сигурност за него причинно следствена връзка не съществува. Но по интересна е яростната му защита от страна на "Гласове". Това е меча услуга. Ще вземе да си повярва хептен ще оплесква всеки свой "анализ"!
Андрей Кънчев на 01.10.2019 в 16:02
Сред десните и други, има едно клише лъжа. ОПОРНА ТОЧКА СРЕЩУ ЛЯВОТО. Мислих, че е отпаднала. Докато превъртам каналите, десният кандидат за София изрича по някоя телевизия, че: - "левите правят дългове, а сега не е време за дългове". Зманолова ли го казва, не знам. Но Швеция има 25% от БВП държавен дълг, Дания има 30%, все леви държави. САЩ имат 99%, Япония 196%, Унгария 97%, Британия 116%, Ирландия 84%, Испания 1970та има 2000% дълг. Десните които знаят как се управлява капиталът? Роналд Рейгън Републиканец 8 години управление, увеличение на дълга 188,2 %, годишно увеличение 14,1 %, отношение в % на дълга към БВП на страната 52,6 %, Джордж Буш старши Републиканец 4 управление, увеличение на дълга 46,2 %, годишно увеличение 9,9 %, отношение в % на дълга към БВП на страната 65,9 % , Бил Клинтън Демократ 8г. управление, увеличение на дълга 13,7 %, годишно увеличение 1,6%, отношение в % на дълга към БВП на страната 57,7 %. https://bg.wikipedia.org/wiki/Държавен_дълг_на_САЩ ... Клинтън намаля дългът от 65,9%, до 57,7%, от БВП, а Рейгън от 33,3% го прави на 52,6%.
Атанасов на 01.10.2019 в 16:23
Трийте, момчета (девойки), трийте! Д.Г. няма да поумнее, Вие също!
Мила редакция, на 01.10.2019 в 18:05
Старомоминската ви срамежливост е направо очарователна! Така харесва ли ви: "Повърхностни глупотевини, изричани с дълбокомислен вид. Особено умилително е побългаряването на социализма, извършено от Тодор Живков. Ми той миличкият не смееше до тоалетната да иде, без да поиска разрешение от Москва! Виц за заседанието на ръководителите на братските партии - чува се гръмка флатуленция, Брежнев сбърчва вежди и изрича: "Тодоре, излез!" Живков се оправдава: "Ама аз, другарю Брежнев..." "Излез, казах!" Тогава Суслов се навежда към Брежнев и прошепва: "Бе що изгони човека, нали ти флатулира?", на което Брежнев отговаря: "Ти забрави ли, че аз като флатулирам, той дефекира?" А либералната революция на Запад изобщо не е свързана с излизането на Франция от военната организация на НАТО, обмяната на няколкостотин милиона хартиени долара за злато по фиксирания курс и други недопустими волности на Големия Шарл.
OLD на 01.10.2019 в 18:32
-: )) И пилците, като квачките ! Но вицът вече не е нецензурен. А взет от живота вече на т.н. човеци днес. Явно е истина писаното в най-четената и издавана книга, за Содом и Гомор. Интересно, кой ще е Лот ?
Андрей Кънчев на 01.10.2019 в 16:02 на 01.10.2019 в 18:41
Според скорошното изявление на БНБ и ние сме вече там- 57 процента. И нищо , от избраните от суверенът ! А само от разни уж НПО-та . Защо ли ?
Прост международен шофьор на 01.10.2019 в 19:05
Това лансиране на този абсолвент не мога да го разбера?!?!? По-често от бащицата го засичам по медиите...това не е нормално!
Кой за консерватор на 01.10.2019 в 19:14
Има верни попадения в статията на Димитър Ганев,но има и места където издиша. Ако познаваше по-детайлно историята на марксизмо-болшевизма щеше да му се получи по-добре и да обясни по-убедително метаморфозите на реалния социализъм. Ориентировъчно до изгонването на Троцки и още няколко години по инерция в Съветска Русия и СССР властва волунтаристичен марксо-комунизъм ,който по същество се припокрива с днешния либерализъм.Днешната либерастия е изкопирала повечето от парадигмите на теорията на марксизма и практиките на болшевизма. Практическият марксизъм на Ленин и Троцки,тоест болшевизмът, има същите съставки на сегашния либерализъм - агресивно антихристиянство,абсолютен сексуален релативизъм,абсолютни права на гейове и педерастите,широко въвеждане на фройдизма в теорията и медицинската практика,отмяна на християнския брак и дефакто обезсилване и отмяна на моногамния брак,въвеждана на комсомолските секскомуни пред които шведската тройка ряпа яде, обявяване на жените за общи,измисляне и въвеждане на маркетинга и рекламата,въвеждане на модернизма в изкуството. НЕП-ът на Ленин си е чисто "връщане" на капитализма,макар и уж с тактическа цел.Всъщност в царска Русия чист капитализъм не е имало и чак при Ленин капитализмът е освободен от феодалните му съставки. Първите чисто голи гей паради в света са съответно през 1918г. в Петербург и 1919г. в Москва. През 20-те години на миналия век е нещо обикновено в градския транспорт на големите руски градове да се возят чисто голи хора,като израз на освободеност от буржоазните норми. По Москва-река плажовете са заринати от чисто голи хора.Не случайно почти всички деца на болшевишката върхушка се провалят в живота защото са отгледани в детски ферми и възпитавани във същите нрави в каквито днес джендърите в Норвегия и Скандинавия възпитават техните си деца. Синът на Цола Драгойчева,професор Драгойчев,надали би станал педераст ако беше отгледан в моногамно семейство ,а не в сексуално девиантна детска ферма. Да не говорим пък за интернационализма - това е днешнитят мулти-култи и глобализмът. На всички тия сатанински изстъпления сложи край Сталин.Не отведнъж а в продължение на няколко години след като изгони Троцки. Най-късно Сталин се разправи с интернационализма,но тъй или иначе разтури Коминтерна,а през войната дефакто възстанови руските национални традиции и пантеона на историческите им герои стъпкани в калта през лениново-троцкисткия период. При нас нещата вървяха хем със забавяне,хем с отстъп. Живялите в края на 40-те и 50-те години помнят,че турците и циганите ни бяха класови интернационални братя, а и помнят какви широки културни права имаха турците тогава. По-младите помним и привилигиите на турците при изкупуването на тютюна,при строителството на къщи,при доставки на стоки и при следването на висше образование. Днешната либерастия прави същите неща и отива още по-далеч. У нас след 09.09.1944г. , ортодоксалните ленински болшевики се бяха засилили да изхвърлят Иван Вазов от учебниците защото бил буржоазен антисемит. Трябваше академик Николай Державин от СССР да набие канчето на нашите закъснели ултраболшевики,та да озапти тая дивотия. Днешните либерасти правят същото не само с Вазов,но и с цялата ни национална история. Не случайно Сталин предотврати шантавия инерционен интернационализъм на Георги Димитров,а пък нашите натегливи копирачи веднага организираха грандиозно чествана годишнина на Вазов и прекръстиха Сопот на ...Вазовград - това лично го помня. При Хрушча махалото пак се люшна към либерастия и наш Тошо използва момента да се пише малко по-демократ и либерал,нищо,че беше и той гласувал смъртната присъда на Трайчо Костов. Тошо закри лагерите,а в тия 1-2 броя дето останаха над 90% от затворените бяха криминални. Политически бяха само лично скочилите срещу властта на Тоша,а не класовият враг по принцип. На бившите класови врагове,стига да го хвалят и подържат,Тошо осигури широк достъп до всякакви държавни постове. При дядя Льоня имаше известно озаптяване на хрушчовата либерастия и наш Тошо използвА това да възстанови донякъде патриотизма и националното чувство. То и затова така широко чествахме 1300г. България - при Хрушча това щеше да е невъзможно. Дядя Льоня обаче въобще нямаше капацитета на Сталин да ръководи и управлява държавата която им остави Сталин - и вместо това дръпнаха пердетата на купето и се заклатиха на седелките все едно,че влакът на държавата се движи. Към времето когато дойде белязяния Горби реалният социализъм твърде много се беше изменил в сравнение с либерасткия волунтаризъм на Ленин и Троцки. Горби затова и разтури социализма,като уж го реформираше, и взе курс към либерализъм - в реалния либерализъм имаше много повече болшевишки съставки като от Майдана от 1917г. в сравнение с реалния социализъм от 1990г. Горби и по-голямата част от съветската върхушка се заблуждаваха,че западната либерастия ще ги възприеме като равноправни,а всъщност западяците ги заимАха за колониална компрадорска администрация. Вярно е,че днес и Нинова ,и Борисов се борят като прасе с тиква за нишата на консерватизма. Нинова поне ясно се отграничи от либерастите социалдемократи в Европа,ноооо... не се знае дали успешно ще се пребори докрай с либерастите в БСП. Борисов в типичен негов стил в Европа се прави на либераст,а в България на консерватор,макар,че в сравнение с Нинова закъсня. Тази му двойна игра не може да продължава до безкрай,защото хората отдавна знаят,че сутрин казва едно,на обяд второ и вечерта съвсем друго. С Истанбулската конвенция Борисов настъпи мотиката,но овреме се дръпна,та го перна само леко. Таква мотики Борисов постоянно ще настъпва и надали винаги ще се отървава. Тескере патреотарите вечи ги разкриха,че едно се пиняват в България и друго правят при брюкселските зелки. Тъй или иначе днес борбата е за консервативната ниша и българите трябва много да внимават кого да припознаят за консерватор.
Отговорен на 01.10.2019 в 19:45
Ей, редакторчето ! Както споделям от известно време, още 10 пъти да ме изтриеш Ганев по-умен няма да стане. Демонстрирай добро възпитание и ме помоли да не досаждам, коментирайки празнословието на любимеца ти. А иначе, в главата не това дете е пълна боза, гарнирана с претенция. Факта, че се е "дисертирал" в СУ разглеждам като събитие унизително и жалко за учебното заведение ! .... Да не забравиш да ме помолиш!

Напиши коментар