Снимка: архив
По време на трудните преговори, които проведохме, за да ни даде това интервю (на журналист, който е на страната на неговите противници и за ляв вестник: следователно без коментари, само въпроси и отговори), той държеше да уточни, че е “агностик”. Преди няколко години издаде книга, озаглавена “Самоубийството на Просвещението?” (Le suicide des Lumières?), в сътрудничество с група изследователи. Според тази книга светът върви твърде бързо и лудият му ход трябва да бъде спрян. Междувременно ние възхваляваме старото, познатото, сигурното, а именно Бог, родината и семейството (за да спрем “финдаментализма на човешките права”), докато на предизборни срещи президентът Дуда сравнява говоренето на ЛГТБ общността с болшевишката идеология, най-голямото публично оскърбление, което би могло да съществува в Полша.
- Може ли да ни обясните какъв е проблемът с Просвещението?
- Проблемът с Просвещението се състои в неговата предпоставка, че с разума и науката човечеството ще бъде в състояние да направи така, че доброто да възтържествува в света, защото разумът и науката са най-подходящите инструменти, за да се познаят истинските нужди на хората. Накратко, това е любимата версия за Просвещението на левицата и либералите. Но науката не е неутрална, разумът също.
- Точно това казват и леви мислители, сред които Адорно, Хоркхеймер, Бауман и цялото постколониално и феминистко мисловно течение.
- Дори Джордж Сорос, който не е философ, споменава в текстовете си не-неутралността на науката и познанието. Въпреки това често забравяме, че техниката поражда промяна в структурите на властта. И това се отнася преди всичко до цифровите технологии и всичко, което идва от Силициевата долина. Цифровата революция засили неравенствата и е мощен фактор на социална поляризация. Добре е да помислим за връзките, които съществуват между познанието, техниката и интересите на някои социални слоеве и мултинационални компании.
- Тогава какво да правим с Просвещението? Да го изхвърлим на боклука на историята, ако използваме един любим израз на бившия болшевишки водач Леон Троцки?
- Не мисля, че трябва да го изхвърлим на боклука. Говоря за разочарованието от Просвещението. Трябва да сведем научния разум до ролята на философска институция, а не да го разглеждаме като касационен съд. Разумът не може да обясни всичко и той променя света, като действа, а не като съзерцава, както твърди.
- Какво е лошото на промяната? Маркс казваше, че “задачата на философа е да преобразява света”.
- Това е теза със смъртоносни последици. Способността ни да променяме света е много по-голяма от способността ни да го разбираме и това има неочаквани странични ефекти. Ние сме изгубени. Ето защо предлагам да се сложи спирачка на технологичното ускорение. Днес, ако се вярва на про-бизнес пропагандата, светът ни се изпълзва, поради което трябва да ускорим развитието на техниката. Но в действителност ние караме кола на път, пълен със завои, към обетованата земя. Двигателят (цифровата революция и пазарът) е мощен, но посоката и спирачките са слаби. Така че преди всичко трябва да имаме правилна посока и добри спирачки. Но за да направим това, трябва да спрем превозното средство.
- Накратко, трябва да спрем световния ход. Но каква е алтернативата на разума?
- От политическа гледна точка, автокрацията или анархията - но и двете са отрицателни. Правейки изводи за случилото се след Арабската пролет (тя причини повече жертви от тираниите), философът Джон Грей критикува фундаментализма на човешките права и презумпцията, че те представляват универсална парадигма. Обещанието, че разумът ще направи възможно установяването на демокрация, е вредно обещание. Когато измислихме интернет, реалността се умножи и разви толкова много, че днес никой не е в състояние да се разпознае в архитектурата на света, който се променя всяка част от секундата.
- По-конкретно, трябва да се върнем към националната идентичност?
- Антъни Гидънс (британският теоретик на третия път - б.а.) говори за загубата на онтологична сигурност. За да възстановим тази сигурност, трябва да съхраним елементите на идентичността, които на дават усещането за колективна принадлежност. Марксистките теории за изчезването на държавата бяха преждевременни, както и тезите за неотложността на космополитизма. Когато са лишени от идентичността си, хората реагират с насилие.
- Но какво означава да бъдеш поляк? Това е страна, която в продължение на векове е била населявана от хора с различни езици, религии и исторически ориентири. Гражданство ли е това? Етническа принадлежност?
- Бих цитирал нашия министър на културата и националното наследство: “Ние сме културни патриоти, а не етнически”. Всеки, който дойде в Полша с идеята, че полската култура почива на ценности, които си струва да се култивират и се разпознава в нейните символи, ще бъде смятан за поляк. Става въпрос за символи, които от векове са знаци на нашата идентичност, победи и поражения.
- Предполагам, че семейството е друга институция, способна да даде известна онтологична сигурност. Могат ли двама души от един и същ пол да формират семейство?
- Еднополовият съюз може да изпълнява някои важни семейни функции, но в никакъв случай не трябва да се сравнява с брака. Само връзката между мъж и жена може да роди живот. Освен това, ако тази връзка види бял свят, често това е защото двамата партньори искат заедно да заченат и отгледат деца. Хомосексуалистите не раждат деца. А нераждането на деца е заплаха за човешкия род. Моята позиция по отношение на не-хетерономните е следната: отричам дискриминацията, но съм против популяризирането на тяхната култура.
- Какво е популяризирането?
- Популяризиране е да се обяснява на децата в училище, че ядрото баща-майка не е задължително да се състои от мъж и жена, или да им се казва, че ако не са доволни от това, което са, могат да експериментират с други форми на сексуалност или да променят пола си. Това е форма на фундаментализъм на човешките права, който дестабилизира хетеросексуалното семейство като основа на обществото. И ако хората вече не намират стабилността, от която се нуждаят, в семейството, накрая те ще се окажат в ръцете на мултинационални компании или демагози. Без семейството не можем да се противопоставим на силата на автократичните сили.
- Полша има един от най-строгите закони срещу абортите в света.
- Жените не са наказуеми и в някои случаи тази практика е разрешена.
- В редки случаи. Остава обаче принципният въпрос: жените имат право да решават дали желаят да запазят бременността си или не. Става дума за тяхното тяло.
- В свят, в който хората губят своя компас, трябва да се съхрани свещеното. И защитата на произхода на човешкия живот принадлежи на това свещено. От друга страна, аз много се информирам за екологичната неотложност. И се питам как можем да убедим хората да се замислят, за да поставят интересите на екосистемата пред своите. Според мен именно сакралността на живота прави възможно това. В крайна сметка, искаме ли да имаме отговорни и способни хора, които виждат връзката между причина и следствие или искаме да създадем поколение от нарциси? Реакцията на една жена, която казва: “Не бях изнасилена, дадох съгласие, но не искам да търпя последствията”, е част от култура, в която хората са неспособни да се жертват. Защото отглеждането на дете (помня, че след раждането на сина ми, прекарах пет години без сън) изисква жертви.
- Имам въпрос към вас за ролята на Църквата.
- Прекъсвам ви, за да уточня, че във всички религии има трансцендентност и те учат на смирение, защото ни карат да осъзнаем, че светът не е напълно разбираем от разума.
- Въпросът ми е за ролята на Църквата в държавата, а не за духовността, която е много по-интимен въпрос. В Полша мнозина критикуват тясната връзка, която съществува между Църквата и властта, публичното позоваване на Черната Мадона, кралицата на Полша…
- Тези хора са лишени от религиозна чувствителност. Това не е престъпление. Но не може да се подиграват на хората, които са дълбоко вярващи, както правят много ваши приятели.
Текстът на италианския в. “Република” е публикуван във “Фигаро” в рамките на сътрудничеството между изданията, членуващи в LENA (Leading European Newspaper Alliance - Водещ европейски вестникарски алианс).
Превод от френски: Галя Дачкова