"Преди няколко години смятах, че мултикултурализмът е чудесен отговор на фанатизма. Всъщност това често е маската на друга форма на фанатизъм. Хората се самоопределят, мразейки наследството на другите. Те говорят от името на различността, но не вярват в нея. Това, което искат под прикритието на различността, е отмъщението. Мултикултурализмът се превърна в нова религия и днес има хора, готови да убиват всички онези, които не са плуралисти…"

В романа си “Юда” израелският писател Амос Оз реабилитира фигурата на предателя чрез една любовна история, която се развива в Ерусалим в средата на ХХ век. Романът ни пренася в разделения Ерусалим през 1959 г. Шмуел Аш е загубил годеницата си и паметта си за “Иисус в еврейската традиция”. Обажда се на една обява, която предлага жилище и заплата срещу няколко часа, прекарани в разговори и четене. Така той се настанява при Гершом Валд, отчаян възрастен човек, над когото бди мистериозната и чувствена Аталия. Майсторска вариация срещу фанатизма. 

 

- Откъде идва интересът ви към Юда?

 

- В еврейските училища не се преподава Новият завет. На 16-годишна възраст аз живеех в кибуц и си дадох сметка, че никога няма да разбера изкуството на Ренесанса, музиката на Бах или романите на Достоевски, ако не се поинтересувам от него. Прекарвах вечерите си в библиотеката, докато другите деца играеха баскетбол или тичаха след момичетата. Тъй като не бях надарен нито за едното, нито за другото, аз предпочетох да чета за Иисус. И веднага го обикнах силно. Имах разногласия с него относно всемирната любов или “Прости им, защото не знаят какво правят”, защото мисля, че винаги знаем дали това, което правим, не причинява зло. Но много обикнах поезията, нежността, хумора на Иисус.

 

- Но по-малко сте харесали епизода с предателството на Юда…

 

- Когато прочетох историята за неговата целувка и 30-те сребърника, се ядосах. Не защото бях евреин, а защото това беше много слаб полицейски роман. 30 сребърника са равни на 600 евро. Защо Юда, който не е бил беден рибар от Галилея, а богат човек, е продал учителя си, своя Бог, за 600 евро? И ако това е така, защо се е обесил? Освен това не е имало нужда да се плаща на когото и да било, за да прегърне Иисус и да го идентифицира: той е проповядвал в цял Ерусалим!

Историята не издържаше. Това е впрочем кървава история: стотици хиляди хора са умрели заради нея, от 2000 г. насам тя е Чернобил за антисемитизма в Европа. Всеки евреин е Юда в очите на безброй християни - алчен, предател, коварен. Вижте картините с Тайната вечеря в ренесансовото изкуство и в тях ще откриете вдъхновението на нацистките карикатури на евреи с криви носове. 

Запитах се какво наистина се е случило в онзи прочут петък и стигнах до версията, която дава Шмуел. Тя ми се струва най-добрата, по-достоверна. Не знам дали е вярна - не съм бил там! - но мисля, че Юда наистина е бил сред най-ревностните привърженици на Иисус и е искал целият свят да присъства на чудото на неговото възкресение. И изправен пред това, което изглеждало провал, той е бил обзет от отчаяние и се обесил.

 

- Абраванел, бащата на Аталия, също е бил смятан за предател от много израелци, защото не е искал еврейска държава…

 

- Абраванел, който искал араби и евреи да живеят заедно в една държава под международен контрол, не е създаден по образа на реален човек, но по време на основаването на Израел някои, сигурен съм в това, са си задавали въпросите, които той си задава. Аз си зададох тези въпроси, с отговори, които винаги се променяха. Аз не съм Абраванел, не се идентифицирам с него, но го обичам по същите причини, поради които обичам Иисус: защото мечтите за всемирна любов и за страна без граници са прекрасни. Което не означава, че бих гласувал за него на избори.

Израел, както и кибуцът, е роден от необятни мечти. Аз предпочитам по-скромните мечти. “Юда” разказва за Абраванел или Бен Гурион, бащата основател, но най-вече поставя на сцената трима чужденци, които разискват, пиейки чай, и които за една зима се сближават и почти се обикват. Хора, които, така да се каже, са врагове, стават, така да се каже, приятели…

 

- Очаквате ли сближаване между израелци и палестинци?

 

- Очаквам добро развитие, не революция. Най-напред бих искал израелците и палестинците да станат съседи на една площадка. После да започнат да се поздравяват в асансьора, когато се срещнат. След това да започнат да се отбиват едни у други за по едно кафе. После да започнат да готвят заедно храната си. След това да споделят колониите. И тогава може би ще стигнем до федерация и - кой знае? - до еквивалент на Европейския съюз. Ужасявам се от добронамарените интелектуалци и идеалисти, които смятат, че израелците и палестинците трябва да се хвърлят в обятията един на друг. След един век на ненавист, насилие, несправедливости? Това е лекомислено. В родината ми някои ме смятат за радикал. А аз никога не съм бил такъв.

 

- Смятали са ви и за предател, нали така?

 

- Като дете се сприятелих с един английски войник. Опитвахме се взаимно да се учим на английски и на иврит. Приятелите ми разбраха и решиха, че съм предател. Това беше първият, но не и последният път, и аз нося това отличие редом с Ордена на почетния легион, който ми връчи Жак Ширак. Предателите, както казва Шмуел, понякога просто са изпреварили времето си. Можеш да бъдеш смятан за предател от хора, които мразят промяната, не я разбират и се страхуват от нея. Очевидно не всички предатели са герои, но някои герои също са били смятани за предатели: Линкълн, Дьо Гол, Чърчил, Бен Гурион, Садат, Бегин…

 

- Казахте, че конфликтите ще спрат, когато хората се уморят. Но, добавихте вие, фанатиците никога не се уморяват…

 

- Самюел Хънтингтън не е прав, когато говори за сблъсък на цивилизациите Изток-Запад или ислям-християнство. Голямата битка на нашето време е войната срещу фанатизма. Фанатиците се ръководят от една проста идея: да убиват лошите и светът ще стане по-добър, независимо кои са лошите, с риск да убиват съседите си. Нужна е сила, за да се провали тази идея, но тя не е достатъчна. Има нужда от по-добра идея. Тя няма да дойде от мен, що се отнася до фанатиците ислямисти: единствено умерените мюсюлмани могат и трябва да я намерят.

Съществуват и други фанатизми - мисля си за ислямофобията, но не само. Преди няколко години смятах, че мултикултурализмът е чудесен отговор на фанатизма. Всъщност това често е маската на друга форма на фанатизъм. Хората се самоопределят, мразейки наследството на другите. Те говорят от името на различността, но не вярват в нея. Това, което искат под прикритието на различността, е отмъщението. Мултикултурализмът се превърна в нова религия и днес има хора, готови да убиват всички онези, които не са плуралисти…

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Още от категорията

11 коментар/a

Мери на 26.12.2016 в 17:43
"Мултикултурализмът често е маска на фанатизъм". Именно. Ако го каже човек публично, ще го обявят за фашист.
Васил Здравков на 26.12.2016 в 20:54
Вместо като автентичен евреин да пресмята колко са 30 сребърника по днешния курс на еврото, г-н Оз да вземе да гледа 2-3 пъти Jesus Christ Superstar на съплеменника му Ендрю Лойд Уебър от 1970 г. ,там всичко е казано.
Задавали ли сте си някога въпроса: „Кои са тези, които се проявяват като фанатици?“ на 28.12.2016 в 22:59
Това са хора, дълбоко непримирими по отношение на всичко онова, което е около тях и вътре в тях. Достатъчно е един ден човек да се спре и да се позамисли за някои важни неща, след което да си каже: „Дявол да го вземе — на мен ли трябваше да се случи?…“ И тогава в душата на човека назрява желание за мъст.
НЕПРИМИР на 29.12.2016 в 15:44
Муктикултурализмът е заместител на философията на явлението ЛИБЕРАЛИЗЪМ, при условие, че трябва да се съгласим с факта, гдето такова нещо като „философия на либерализъма“ няма и не може да има. Либерализмът е мечтата на плебеите по света да могат и те да се чувстват в правото си ДА ВЪРШАТ КАКВОТО СИ ИСКАТ — нещо, кеото винаги е било отказвано на плебея, защото е било привилегия само на аристократа. С други думи ЛИБЕРАЛИЗМЪТ е утопията, която носи упование в душата на изтерзания от аристикратическото високомерие ПЛЕБЕЙ. Мълтикултурализмът е само един от множеството „философски“ заместители на идейния вакуум на плебса. Той е НАЙ-БЕЗОБИДНИЯТ. Него най-малко можеш да обвиниш в безчовечност, защото „отстоява“ правото да речем и на цветнокожия да се почувствува малко „бял човек“. Другите заместители са скандални. Един от тях например е: ПРАВОТО на ХОМОСЕКСУАЛИСТИТЕ, да осиновяват деца, въз основа на разрешените преди това бракове между хомосексуални. Това би подразнило мнозина, защото „осиновяването“ на деца е фактически освещаване на привилегията на педофилите да правят каквото си искат с невръстните жертви. Друг дразнещ заместител е: ОТНЕМАНЕТО на децата на някое почтено семейство с презумпцията за извършено насилие над подрастващи, за което се свидетелствува по донос. След това съдбата на такова отнето дете става крайно неясна: то може да попадне в резултат на това при педофили, които ще го вземат на отглеждане — обградено със съответните „ласки“; — или да бъде използувано като ДОНОР за ТРАНСПЛАНТАЦИИ на ОРГАНИ ПРЯКО ВОЛЯТА МУ!!! Освен това има и сатанистични култове, чиито ритуали изискват проливането на младенческа кръв, така че такива деца могат да попаднат и на такова място. Изобщо — сладостите на ЛИБЕРАЛИЗМА са нескончаеми. Но все пак се предпочита МУЛТИКУЛТУРАЛИЗЪМА, който всъщност дава правото на ТВОЯ ГОСТЕНИН (когото ти приемаш, защото СИ ДЛЪЖЕН [!!!!!!!!!!] да бъдеш гостоприемен) да те командува в собствения ти дом, а ти да не смееш да му възразиш, защото над теб — понеже си БЯЛ ЧОВЕК [!!!!!!!!] — виси проклятието на ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ. В тоталитарното комунистическо общество имаше само един вид политическа некоректност, за която изпращаха в лагери и затвори — тогава не биваше да се критикува властта и комунистическата идеология. И толкоз! Сега като нарушение на политическата коректност може да се формулира АБСОЛЮТНО ВСИЧКО, КОЕТО МОЖЕ ДА ХРУМНЕ НЯКОМУ. Крайната цел е — ДА БЪДЕШ НАКАЗАН. Защо? Защото си ВИНОВЕН ЗА НЕЩО — без значение какво е то!
Михаил Игнатьев на 07.01.2017 в 11:41
«Планета управляется не скептиками и сатириками, но боевиками и правоверными. Новый мир, который они завещают следующим десетилетиям, уже сейчас кажется более яростным и мрачным, чем я мог когда-либо вообразить. Я предполагал, что после холодной войны новый мир, возможно, будет управляться философами и поэтами. Мое убеждение исходило из глупой веры в то, что зыбкие формы доброжелательства и общественного порядка тех стран, где я жил, выражают собой идеал, к которому, согласно разуму, должны стремиться все люди. Теперь я не уверен в этом. Я начал свой путь как либерал, и я останусь им. Но сейчас меня не покидает мысль, что либеральная цивилизация, признающая гегемонию закона, а не людей, диалог, а не насилие, компромисс, а не войну, противоречит сущности человека и может достигнуть успеха только в неустанной борьбе с его природой. Принципы либерализма – терпимость, компромисс, разум – не теряют свои ценности, но их нельзя проповедовать тем, кто одержим страхом и страстью к отмщению.»
600 евро - бе ако това ти беше заплатата за на 29.12.2018 в 15:15
четири месеца, друга песен щеше да пееш! Трийсетте шекела са трийсет антиохийски тетрадрахми, равни на 120 денария. Квалифицираните строители са получавали един денарий дневно и с тоя денарий са издържали дом, жена и деца. Та гешефтът на Юда не е чак толкова скромен. С една целувка да покажеш на храмовата стража един от стотиците проповедници, които в тия предпразнични дни са щъкали из многохилядните тълпи, наводнили Ерусалим, па да ти дадат четири месечни заплати...
600 евро - грешка, заплатите били шест. на 29.12.2018 в 16:21
Юлий Цезар определя заплатата на легионера на 225 денария годишно. Повишена е чак при Калигула. Гешефтът на Юда става съвсем приличен.
до Непримир на 30.12.2018 в 10:28
Аристократът никога не е можел да прави, каквото си иска. Напротив, той е бил най-ограниченият в едно общество, защото изискванията към него винаги са много по-големи, отколкото към плебея. Речено е: "Ноблес оближ!" ("Благородството задължава!"). Благородството задължава - а не освобождава.
Helleborus на 30.12.2018 в 13:51
Тук прочетох няколко, да кажем, неистини. Първата е, че антисемитизмът се появява в християнския свят, защото евреите са убили Сина Божи. Точно обратното, в християнския свят се проповядва широко юдеохристиянството, което визира Завета на Христос със света, като пряко продължение на Стария Завет на евреите. Поради тази причина католици, протестанти и всякакви християни по света питаят особено уважение към Израел като божи народ, леко сгафил. Всъщност старозаветната религия също е християнство, защото ако евреите се питат Кой им е правил кладенци в пустинята и ги е хранил с манна, това е същият, Който разпънаха фарисеите. Затова Йоан казва, „При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха.“ /Йоан 1:11/ Името Исус Христос преди изпълнението на жертвата е било скрито и тайно. Били са разменяни сричките, Ус-ис и тъй като второто ис, което означава виждам, е произнасяна и като ирис, е останало името Усирис в Египет. Ние имаме Дион-Исус, също и Възкръсващото Слово – Туонх-Ре, Тангра. Накратко, евреите са приели вярата си от Мойсей – „И Моисей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в Слово и дело.“ /Деяния 7:22/. Тук се прави пряка връзка между цялата египетска мъдрост и силата на Словото и делата от него. Прави се от светите апостоли! Не случайно и Исус е отгледан в Египет. А династиите в Египет са тракийски, вярващи в Слънцедатния Исус и очакващи Неговото въплъщение и изкуплението си и винаги са вярвали във Възкресението от мъртвите. Книгата на Възкресението те са записали на пирамидите. Египет става лош за евреите, отгледани там, „докато се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосиф.“/Деяния 7:18/ Този друг цар е удържал победа над тракийските династии, тогава исторически те са изгонени от Египет и напускат завинаги, а местните завоеватели продължават традицията на фараоните, но без да познават същината на културата. Така че древната тракийска църква, като основателка и на Египет, познава много по-добре от съвременните евреи какво им е било предадено!!! Защото когато те го губят след дългогодишния плен във Вавилон, евреите изпращат именно до тракийския цар молба, да им възстанови олтара и служението. И ние можем да кажем, че това винаги е било християнство. Но не юдеохристиянство, защото тракийският народ също е имал завет, много по-стар, посредник на който е Орфей, чието име означава Храм, на древното наречие. За антисемитизмът по света са отговорни самите фарисеи и техните наследници, които въпреки, че са отхвърлили и са били отхвърлени, създават една доктрина за световно превъзходство, основана на вятър и мъгла, която не е трън в очите на християните, които още се давят във въпросното юдеохристиянство, а по-скоро осъществява сблъсък с други земни местни власти, които се противопоставят на юдаизма, като идея за еврейска хегемония. Не може да имаш идея за световно господство и да не предизвикаш ответна реакция на всякакви други господари и властимащи по света. А истинският мултикултурен модел се изповядва само от Сина Божи, Който отделя своите в кошара, пази ги, но не се занимава с чуждите, а ги оставя на съдбата им. Ако всички общности следваха Неговия пример, щяхме да имаме мултикултурен модел без агресия. Щяхме да виждаме плодовете на всяка общност и да имаме свободен избор! Но ако вярваха всички това, те всички щяха да бъдат християни. Никой, който не вярва в Христос не дава истински избор на света.
Денев на 30.12.2018 в 20:17
"Всеки евреин е Юда в очите на безброй християни - алчен, предател, коварен." - ами "По делата им ги съдят! Това е опитът с тях от няколко хиляди години и далеч не само на християните.
Милото то! на 06.01.2019 в 16:49
Давам два лева на тоя, който ми преведе "гоим". Или "гой", по избор. За observer - три лева.

Напиши коментар