- Автор: Гласове
- 12 Sep 2026
- 326
- 0
Автор: Тома Биков, "Филтър"
Медийната пушилка Баба Алино
Новините, че община Варна начело с Благомир Коцев спира тока и водата на част от незаконните сгради в Баба Алино, минават безкритично в големите медии и създават усещането, че този скандален казус постепенно получава своето разрешаване. Обаче е точно обратното. Показните акциите на варненската община и на Регионалното министерство, съчетани с мълчанието на МВР, ДАНС и прокуратурата, са симптом, че скандалът ще бъде заметен под килима, както много други. Твърдението, че тези медийни пушилки, организирани от един от преките отговорни за варненското безобразие в лицето на кмета, представляват въздаване на справедливост, е колкото скандално, толкова и нахално. Огромна част от българската журналистика и дежурните борци с корупцията обаче не реагират нито на скандалността, нито на нахалството, които превръщат думата справедливост в гротеска.
Кой бива наказан от българските институции със спирането на тока и водата в Баба Алино? Това са живеещите в комплекса, които са били излъгани от нотариуси, висши и низши общински администратори, политически фактори, един куп контролни органи и най-вече от собственика на корпорацията КУБ Олег Невзоров, че си купуват законно жилище. Припомням това, защото в началото на скандала стана ясно, че от украинската групировка са боравели с фалшиви или неверни документи. Това логично води до мисълта, че купувачите в Баба Алино не са извършители на престъпление, а са жертви на такова.
Извършители на престъплението са тези, които са строили, издавали документи с невярно съдържание и онези, които не са си изпълнили функциите на контролни органи. Наказанията обаче започват от жертвите, което няма как да ни обнадежди, че по този казус ще бъде въздадена каквато и да било справедливост. Нещо повече – най-вероятно единствените наказани ще бъдат жертвите.
Ако всички по цялата верига – от най-ниските нива, до най-високите, бяха разследвани и обвинени за престъпленията, които са извършили, и сега бяхме стигнали не до спиране на тока, а до бутане на незаконното строителство, то това щеше да бъде знак за адекватно действие на институциите. Ако бяха адекватни, тези институции биха принудили Олег Невзоров да плати обезщетение на подведените купувачи, преди да им съборят постройките.
Три месеца след големите заклинания и всенародните антикорупционни пориви Олег Невзоров е в България, на свобода е, няма обвинителен акт и продължава да бъде със статут на редови варненски бизнесмен. Убеден съм, че е въпрос на време да построи още няколко сгради пред погледа на държавните и общинските институции.
Към момента на избухването на скандала Невзоров не беше в България. Тогава стана ясно, че няколко месеца по-рано ДАНС първо са издали заповед за изгонването му от страната като заплаха за националната сигурност, а седмица по-късно са я отменили. И докато се говореше, че Невзоров е напуснал България с кола на украинското посолство, всички се питаха къде е той. Малко по-късно украинският бизнесмен се върна сам, беше посрещнат от служители на МВР на границата, а след това разпитан като свидетел и освободен. По това време самият премиер Румен Радев обяви: „Показанията на Невзоров са изключително важни, за да стигнем до същината на този случай на незаконно строителство във Варна. Това дали и как е оказвал посланикът на Украйна политическо влияние, надявам се да разберем и от показанията на Невзоров“.
Няколко месеца по-късно е редно да попитаме какво стана с показанията на Невзоров и с тяхната важност, след като нито има обвинени, нито разследвани? Стигнахме ли до същността на случая, или още обикаляме около нея? Наскоро регионалният министър Иван Шишков дори даде обща пресконференция с кмета на Варна, който, повтарям, е пряко отговорен за контрола на незаконното строителство и който „разбра“, че Баба Алино се застроява, в мига на публичния скандал и две години след началото на строителството. Вътрешният министър Иван Демерджиев и председателят на ДАНС Пламен Тончев пък мълчат, въпреки че първият говори с повод и без повод по редица други теми. Защо е издадена заповедта за изгонване на Невзоров и защо по-късно е отменена? Има ли връзка украинското посолство с казуса? Имат ли отговор на тези въпроси Радев, Демерджиев и Тончев? По темата мълчат и лидерите на ПП и ДБ, които иначе са с много изострено чувство за справедливост и имат голяма непоносимост към корупцията по високите етажи на властта. В случая обаче явно ги удовлетворява фактът, че единственият обвинен за случая е бившият главен архитект на варненския район „Приморски“. Към това трябва да се прибави и уволнението на директора на варненския кадастър, както и уволненията на няколко чиновници от средния ешелон на община Варна. А самият Невзоров все още е свидетел! Този, който е застроил незаконно Баба Алино, е свидетел на застрояването!
Тук големият въпрос е защо няма да има справедливост по този казус, а и по много други? Платон казва, че справедливостта се състои в отношенията между мъдростта, смелостта и разсъдливостта. Казано по-просто, за да има справедливост, трябва да са налице тези три качества и те да си взаимодействат. Те обаче не са налице в огромна част от българските институции, независимо от това кой ги управлява. Мъдро, смело и разсъдливо ли е да започнеш да решаваш казус като Баба Алино, като спреш тока и водата на измамените, а онзи, който ги е измамил, да позиционираш като свидетел?! Да нямаш нито един обвинен нотариус, висш администратор или политически фактор? Всички те да са просто свидетели, дори и онзи, който е извършил строителството! И на никого не му прави впечатление този абсурд, чийто сюжет сякаш е откраднат едновременно от пиесите на Гогол и романите на Кафка. Тук не става въпрос просто за корупция, а за същностна липса на мъдрост, смелост и разсъдливост от страна на правораздавателните и правоохранителните органи в държавата. Гръмките фрази и пресконференциите единствено подсилват усещането за дефицит на тези качества, а патетиката на Демерджиев и Шишков е само комично допълнение към иначе трагичното състояние на българската институционалност.
Вероятно моят коментар може да бъде оборен с технически, юридически и процедурни аргументи. Това обаче единствено ще подсили тезата, че българската правораздавателна и правоохранителна система функционира върху абсурдни начала и не е в състояние нито да прилага, нито да изпълнява законите, които явно също са част от целия й абсурд. Защото, ако процедурите, техническите и юридическите механизми на правоохранителните и правораздавателните органи водят до резултат, в който се наказват жертвите, а извършителите са само свидетели на собственото си престъпление, то това право няма никакъв смисъл, а правовата държава е само форма без съдържание.
Източник: filternews.bg
