- Автор: mediapool.bg
- 06 Март 2023
- 1216
- 4
Следвайте "Гласове" в Телеграм
Учени от цял свят се събират тази седмица в Лондон за Третата международна среща на върха за редактиране на човешкия геном (6-8 март), за да обсъдят напредъка в технологиите за редактиране на генома и етичните аспекти на тяхното внедряване.
Събитието няма как да не премине под сянката на предишната конференция от 2018 г, само ден преди която китайският биофизикът Хе Джианкуи шокира света с признанието, че е редактирал геномите на три ембриона, които са се развили в живи бебета. Опасният и забранен експеримент в крайна сметка му донесе три години затвор за нарушаване на китайските закони за медицински опити.
Близо пет години по-късно, учени коментират пред сп. "Нейчър" (Nature), че не очакват подобно шокиращо разкритие на тазгодишната среща - дори само защото опитът на китайския учен ще разубеди други изследователи да направят публично достояние противоречиви експерименти за редактиране на генома. Но това не означава, че подобни експерименти не се случват. "Не бих се изненадал, ако има други деца, които са били създадени с технологията CRISPR–Cas9 през годините след 2018 г.", казва Ебен Къркси, медицински антрополог в Оксфордски университет, Великобритания.
Оттогава технологичните аспекти на използването на редактиране на генома за промяна на човешки ембриони за репродуктивни цели не са се променили фундаментално, казва Робин Ловел-Бадж, репродуктивен биолог от Института "Франсис Крик" в Лондон, който председателства научния форум. "Това все още е опасна техника", казва той, повтаряйки широко разпространения научен консенсус, че технологията за редактиране на генома не е готова за използване при човешки ембриони.
В годините след разкритията на Хе, изследователите разкриха допълнителни опасения относно използването на CRISPR-Cas9 в ембриони, включително това, че може да разбърква големи сегменти от хромозоми. Това добавя към други потенциални проблеми с техниката, включително възможността за причиняване на нежелани генетични промени и за генериране на плод с мозайка от редактирани и нередактирани клетки.
Липса на регулация
От регулаторна гледна точка, много страни - включително САЩ - все още нямат механизми, които да гарантират, че редактираните ембриони няма да бъдат имплантирани, казва Къркси.
През февруари Китай пусна нови насоки за етично поведение в биологичните и медицински изследвания. Те са насочени към необходимостта да се информират участниците в проучването за потенциалните рискове и подробно описание как трябва да работят съветите за етичен преглед, казва Джой Джан, социолог от Университета на Кент в Кентърбъри, Обединеното кралство. Но те все още разчитат на конвенционалния модел на медицински изследвания, базирани в болници, изследователски институти и университети, казва тя. "Те пренебрегват факта, че всъщност все повече частни предприятия или дори отделни лица могат да инициират изследователски проект, който може да бъде доста вреден и доста авангарден", казва тя. "Трябва да преосмислим как управляваме", посочва тя.
CRISPR бебета: кога светът ще бъде готов?
Това включва признаването, че ограниченията за това как може да се изразходва правителственото финансиране за научни изследвания може да имат намаляващо влияние върху поведението на изследователите, казва Джан. След освобождаването си от затвора Хе ухажва частни инвеститори да подкрепят нов проект за генна терапия за Мускулната дистрофия тип Дюшен . "По-големият въпрос, който Хе Джианкуи повдигна, не беше толкова създаването на дизайнерски бебета сам по себе си, а фактът, че има нарастващ брой научни практики, които са извън конвенционалните научни институции", казва Джан и поставя въпроса как да ги проследим.
Освен това националните разпоредби не вземат под внимание възможния международен обхват на наследственото геномно редактиране, казва Мария де Хесус Медина Арелано, адвокат по правата на човека в Националния автономен университет в Мексико Сити. "Не че няма закони. Има много закони", казва тя. "Трябва да променим подхода към правоприлагането. Това трябва да се счита за международна юрисдикция", посочва тя.
Притеснения относно достъпността
Изследователите, разработващи техники за редактиране на геноми в нерепродуктивни или соматични клетки, също се борят с бъдещ проблем: как да се гарантира, че терапиите са широко достъпни. През 2018 г. имаше много малко изпитания на терапии за редактиране на соматичен геном; сега има над 100, казва Ловел-Бадж. "Всяка седмица изглежда, че има ново"
Но цените на съществуващите генни терапии растат рязко, което кара изследователите да се притесняват, че терапиите за редактиране на генома ще бъдат също така недостъпни за голяма част от света. През ноември Американската администрация по храните и лекарствата одобри генна терапия за лечение на хемофилия, която беше оценена на 3.5 милиона щатски долара.
Няколко сесии на конференцията в Лондон ще разгледат начини за осигуряване на достъп до генни терапии в страните с ниски и средни доходи - предмет на особено безпокойство тази година, тъй като регулаторите в САЩ, Обединеното кралство и Европейския съюз оценяват заявление от Vertex Pharmaceuticals в Бостън, Масачузетс и CRISPR Therapeutics в Цуг, Швейцария, за одобряване на CRISPR-Cas9 терапия за сърповидно-клетъчна анемия, генетично заболяване, което засяга главно хора от африкански, индийски или близкоизточен произход. Лечението може да се превърне в първата одобрена терапия за редактиране на генома, но изследователите наблюдават с нетърпение колко ще струва.
През последната година и половина кардиологът Киран Мусунуру от Университета на Пенсилвания във Филаделфия и колегите му разработват терапия за редактиране на генома за генетичното заболяване на фенилкетонурия. Екипът използва вариации на оригиналната система CRISPR-Cas9, които не включват създаване на двуверижни прекъсвания в ДНК. Надяваме се, че тези техники, наречени първично редактиране, могат да доведат до по-безопасни терапии за редактиране на генома. Но Мусунуру казва, че е важно въпросът за достъпността да се реши в началото на разработката. "Виждам огромен потенциал за несправедливост", казва той.
Технологиите за редактиране на генома също трябва да бъдат съобразени със специфични ДНК последователности. Относителният недостиг на информация за такива последователности от индивиди от неевропейски произход може да остави региони по света без достъп до терапии за редактиране на генома, които да работят за тях.
Едно развитие, което може да улесни достъпа в страните с ниски и средни доходи, е усилието за разширяване на капацитета за производство на ваксини в глобалния юг. Някои иРНК ваксини срещу COVID-19 разчитат на липидни наночастици, за да предпазят иРНК веригата и да им помогнат да проникне през клетъчните мембрани. Възможно е терапиите за редактиране на генома, които също използват фрагменти от РНК, да включват подобни системи за доставяне, казва Мусунуру, така че биха могли да използват същата фундаментална технология. "Ако не беше пандемията, нямаше да сме там, където сме", казва той. "Ако ме бяхте попитали преди пет години дали можем да правим нещата, които можем да правим сега, щях да кажа: "Това би било невероятно, но не.".
Източник: mediapool.bg
