Валерия Голино: Режисурата ме направи по-послушна актриса

<p><em>Смъртта на баща ми ме накара да се замисля колко е трудно да общуваш с болен човек, който си отива</em>, разказва Валерия Голино. <em>Не съм търсела полемика, просто исках да направя филм, който ми отива, дори и да не е автобиографичен</em>.</p> <p><strong>- &bdquo;Мед&rdquo; е филм за евтаназията и желанието или липсата на такова да продължиш да живееш. Какво ви накара да преминете към режисурата и към тази тема?</strong></p> <p>- От години имам желание за това. Преди три години режисирах един късометражен филм (<em>Armandino e il Madre</em>) и по време на монтажа прочетох книгата на Мауро Ковасич (която той написа под псевдонима Ангела дел Фабро)&nbsp;<em>A Nome Tuo</em>. Беше написана хубаво и ми се стори много кинематографична. Така че придобих правата върху книгата и написах сценария, но го адаптирах, &bdquo;изтисках го като лимон&rdquo;, взех това, което най-много ми хареса в нея.</p> <p>Помолих двамата си съдружници, Рикардо Скамарио и Виола Престиери, да продуцират филма, защото никой не искаше да го направи. Продуцентите ми казаха, че са заинтригувани от първата ми режисьорска работа, но темата ги смущава. Евтаназията е сюжет табу, в Италия повече, отколкото във Франция. Написах сценария, докато Виола и Рикардо търсеха финансиране, беше трудно, но в крайна сметка успяхме да направим филма.</p> <p>Мога да разбера продуцентите, които се изплашиха от темата... Но &bdquo;Любов&rdquo; на Михаел Ханеке е много тежък &ndash; по-тежък от &bdquo;Мед&rdquo; &ndash; въпреки това не са питали Ханеке защо е решил да направи филм по тази тема! Когато се срещнах с продуцентите, мнозина ме питаха защо искам да направя първия си филм по тази тема. Те имаха предразсъдъци, защото съм жена и актриса... Не разбираха защо аз искам да говоря за това!</p> <p>Това е тема, която засяга всички нас. Но ние не сме свикнали да говорим за нея, защото обществото ни казва, че това е табу, че не трябва да мислим за болката, за смъртта и старостта.</p> <p>Не искам да морализаторствам, но ако гледате филма, ще си дадете сметка, че в него има нежност, въпреки че темата е тежка. За мен това е сетивен филм за нежността, красотата, светлината, желанието да живееш, но и правото да умреш.</p> <p><strong>- Фактът, че сте актриса, помогна ли ви да режисирате Жасмин Тринка, която изпълнява главната роля във филма?</strong></p> <p>- Да, напълно. Не режисирането на актьорите ме плашеше най-много, това е нещо естествено за мен. Още повече че вече познавах Жасмин. Мисля, че тя е хубава, в нея наистина има нещо особено. Има неща във филма, за които си казвам, че е трябвало да ги направя по друг начин... Но в нито един момент нямах съмнения в Жасмин, тя е чудесна.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/VALERIA-JASMINE.jpg" alt="" width="630" height="419" /></p> <p><em>Валерия Голино и Жасмин Тринка</em><strong><br /></strong></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong>- Какви бяха другите ви съмнения?</strong></p> <p>- Мисля, че човек никога не е напълно удовлетворен от работата си. При представянето на филма (на Кинофестивала в Кан &ndash; б.ред.) си казах: &bdquo;Но защо не съм използвала този план в окончателния монтаж! Имах го, защо съм го махнала?...&rdquo;. Когато режисираш филм, непрекъснато си задаваш въпроси. Това е невероятна работа!</p> <p><strong>- Сега, когато минахте зад камерата, промени ли се поведението ви като актриса?</strong></p> <p>- Да, по-послушна съм (смях). По-добре разбирам някои неща. Когато си актьор, се случва да се дразниш от поведението на някои режисьори или от това, че те не разбират... Но сега разбирам, че режисьорите непрекъснато трябва да вземат решения, това е трудно. Така че станах по-послушна.</p> <p><strong>- Мъжът ви, актьорът Рикардо Скамарио, е продуцент на филма. Нямате ли желание да го режисирате?</strong></p> <p>- Много би ми харесало. Опитвам се да намеря идея за филм, който би му подхождал, но винаги е трудно да запазиш дистанция, когато човекът ти е близък.</p> <p>Но забелязах нещо. Например, когато Франсоа Трюфо режисираше Фани Ардан, тя излъчваше невероятна светлина. Имаше нещо повече. Сякаш любимият човек излъчва особен парфюм, мисля, че това е гледната точка на режисьора.</p> <p>Така че, ако намеря подходяща идея, ще си доставя удоволствието да режисирам Рикардо. И освен това съм убедена, че без него нямаше да направя филма, той много ми помогна.</p> <p><strong>- Какво ви даде режисьорската работа?</strong></p> <p>- Остарях! Това е само един филм, но наистина е уморително. Отнема три години от живота ти. Гложди те страхът, че може да не си на висота.</p> <p><strong>- Какви са плановете ви?</strong></p> <p>- Започвам да мисля за втората си режисьорска работа, но паралелно с това продължавам с актьорството. Ще играя с моята приятелка Валерия Бруни Тедески в един филм на Паоло Вирци (<em>Human Capital</em>).</p> <p>Валерия ми е много добра приятелка и е невероятна актриса. Тя е повече от актриса и режисьор, тя е завършен артист. Тя е неповторима и много характерна в работата си, това, което казва, и начинът, по който го казва. Обожавам нейното кино. А да бъда редом до нея ми дава много.</p> <p><strong>- Какъв спомен сте запазили от снимките на &bdquo;Рейнман&rdquo; на Бари Левинсън през 1989 г.?</strong></p> <p>- Бях много горда, че снимам с Дъстин Хофман, но този, когото смятах за суперкрасив, беше Том Круз. Идвах от Италия, бях на 22 г. и малко приличах на луд кон. По време на снимките не знаех какво трябва да правя и дръпвах по един джойнт. Бари Левинсът, режисьорът, ме хвана и ми каза: &bdquo;Баста, красавице! Сега трябва да се бачка&rdquo;. И оттогава не спрях да работя.</p> <p><img src="/uploads/editor/VALERIA-KRAY.jpg" alt="" /></p> <p><em>Валерия Голино и Дъстин Хофман в кадър от "Рейнман"</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>По материали от AlloCin&eacute; и Paris Match</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>