В. Ерофеев: Духът на Сталин до ден днешен трови гените ни

<p><strong><em>Виктор Ерофеев е блестящ литературен есеист, един от най-четените на Запад съвременни руски писатели, автор и водещ на телевизионното предаване &quot;Апокриф&quot; и програмата &quot;Енциклопедия на руската душа&quot; към радио &quot;Свобода&quot;. </em></strong>&nbsp;<strong><em>Роден </em></strong><strong><em>е през 1947 г. </em></strong><strong><em>в семейството на московски дипломат, преводач от френски на Сталин и помощник на Молотов. Част от детството си прекарва в Париж. Кандидатската му дисертация &quot;Достоевски и френският екзистенциализъм&quot; излиза като отделна книга в САЩ през 1991 г</em></strong><strong><em>одина</em></strong><strong><em>. </em></strong><strong><em>Ерофеев е е</em></strong><strong><em>дин от организаторите и участниците в знаменития самиздатски алманах &quot;Метропол&quot;, той не може да публикува свои текстове до 1988 г</em></strong><strong><em>одина</em></strong><strong><em>. През 1990 г. издава романа &quot;Руската красавица&quot;, преведен на 34 езика, и сборника </em></strong><strong><em>с </em></strong><strong><em>литературни есета &quot;В лабиринта на проклетите въпроси&quot;. По разказа му &quot;Живот с идиот&quot; Алфред Шнитке пише музика за едноименната опера. </em></strong><strong><em>Романът на Ерофеев</em></strong><strong><em> &quot;Добрият Сталин&quot; е обявен за международен бестселър.</em></strong></p> <p><strong>- Според изследване на авторитетната американска агенция за проучване на общественото мнение Pew Research позитивно отношение към Русия изразяват едва 36% от анкетираните граждани на други държави - те са от Гърция, Корея, Китай. Негативните нагласи към нас са в пъти повече и те се наблюдават най-вече в страни като Израел, Йордания, Турция, Франция, Япония, Египет, Германия, Италия, САЩ. Как бихте коментирали този факт?</strong></p> <p>- Повечето европейски страни са изградени на либерален принцип: в тях държавата служи на човека, а не обратното, както е у нас. И ако отделният гражданин се откаже от определени услуги, държавата сключва с него социален договор.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31030_iN6S0Zq9ATk0uTEU3tWyHN23bF5ojL.jpg" style="height:279px; width:420px" /></p> <p><em><strong>Виктор Ерофеев със съпругата си Екатерина</strong></em></p> <p>Този тип отношения е изобретен на началото на ХIХ в., а после, след Втората световна война, е сериозно сбъркан &ndash; тогава, когато на мода идва култът към силния и доминирането над слабите.</p> <p>Ние все още сме подвластни на онова архаично съзнание: за нас по-голямо значение има култът към силата, обичаме властта заедно с всички нейни знаци и символи.</p> <p>Затова не е странно, че духът на Сталин до ден днешен живее в гените ни. И тъй като с европейците имаме съвършено различна ценностна система, това предизвиква у тях раздразнение и отчуждение. Това обаче не им пречи да обожават руската култура и изкуство, които са универсални, но и неповторими и се съпротивляват срещу това раздвояване на съзнанието, при което новото и старото се бият помежду си.</p> <p><strong>- На пръв поглед изглежда, че след разпада на СССР би трябвало да сме станали по-силни. Хората получиха много повече възможности, животът ни в битов план стана по-комфортен. Но като че ли започнахме да обичаме ближния си по-малко, отколкото по съветско време. С какво според вас е свързана тази ужасяваща агресия в обществото?</strong></p> <p>- Всички ние сме лежали в големия съветски затвор, в затвора на народите. Изпитвали сме множество илюзии. И когато ни пуснаха на свобода, попаднахме в един крайно противоречив свят &ndash; оказа се, че не сме подготвени да живеем в него, не умеем да бъдем свободни. Оттук и нашето огромно, с нищо несравнимо недоверие, подозрителността и непредсказуемото ни поведение.</p> <p>Например, ако във Франция се случи злополука на пътя, хората просто тихо слизат от колите си и се разбират &ndash; разменят си номерата на застраховките и се разотиват. Но там застрахователната система работи безотказно и без измами. А в Русия е достатъчно да те блъсне кола, без дори ти да си виновен, и нищо чудно да те разстрелят или да те пребият от бой. Е, може насреща ти да се окаже и нормален човек, но всичко е въпрос на случайност.</p> <p>Ето тази непредсказуемост поражда агресията, за която говорите. Обръщали ли сте внимание колко тъжно е у нас да се прибере човек от чужбина? Първото, което виждаш на летището, са едни уморени от живота, недоверчиви лица. И ти разбираш, че това няма да се промени нито за 5, нито за 10 години.</p> <p>Жалко за хората, разбира се &ndash; много от тях са в постоянен стрес, защото нямат представа как ще продължат да живеят по-нататък.</p> <p><strong>- Напоследък сме свидетели на силна конфронтация между християнския и мюсюлманския свят. Това не ви ли се струва странно, след като в основата и на двете религии е любовта?</strong></p> <p>- Без никакво съмнение християнството е велика сила. Сила, която ни е направила хора. Но си спомням думите на Христос: &bdquo;Ще ви донеса не мир, а меч&ldquo;. Що за любов е това?</p> <p>А ако четете внимателно Корана, ще видите, че той също е пълен - меко казано - с неособено дружелюбни послания към &bdquo;неверниците&ldquo;. И от Библията, и от Корана могат да се черпят различни по своя състав &bdquo;води&ldquo; &ndash; както водите на любовта, така и тези на разлагащата плътта&nbsp; и съзнанието етническа омраза.</p> <p><strong>- Защо в руската класическа литература любовта е толкова трагична? С какво е така привлекателна нещастната любов?</strong></p> <p>- Това се отнася не само за руската класика. В литературата на Древна Гърция трагедиите следват една след друга. Епохата на класицизма също е наситена със страдания.</p> <p>В &bdquo;Мадам Бовари&ldquo; на Флобер &ndash; може би най-прекрасната книга за любовта &ndash; също е пълно с мъка и душевни тъжнения. Руската литература по нищо не се отличава от световната. Просто трагедията и безпокойството на ума са далеч по-живописни от плаването в спокойните морски вълни.</p> <p>Няма нищо удивително във всичко това. Друг е въпросът, че нашата класическа литература е в голямата си част камуфлажна &ndash; на повърхността виждаме едно, а всъщност става дума за съвсем друго. Привидното не е същностното. Уж е пропита от любовни теми, а зад тях се крие темата за социалната непоносимост.</p> <p>&bdquo;Анна Каренина&ldquo; например в дълбоката си същност не е трагичен любовен роман. Той разкрива трагичната истина за консервативното и жестоко общество, което не разбира главната героиня. Едновременно с това е демонстрация на схващането, че руската жена е напълно заблудена, едва ли не с мътно съзнание.</p> <p>Руската литература почти изцяло е революционна. В нея е описано пълното несъгласие с реалността. Тя претворява някакъв бунт, но на преден план непременно се разразява покъртително любовно страдание.</p> <p>Затова не можеш да кажеш в прав текст: &bdquo;Този е глупак, онзи &ndash; страхотно умен&ldquo;. Всички са поставени на една везна.</p> <p>Тургенев има една гениална фраза по този повод, която е останала в черновата на романа му &bdquo;Бащи и деца&ldquo;. Там героят му Базаров казва така: &bdquo;Човекът е добър, обстоятелствата са лоши&ldquo;. Съзнанието ни като нация до ден днешен не може да се излекува от тази болест: &bdquo;Хората са добри, но трябва да променим обстоятелствата, да ги подобрим&ldquo;.</p> <p>Историята на Русия&nbsp; е живата илюстрация на това. Социализмът сменя монархията. Сталинистките методи идват на мястото на ленинските. Демокрацията заменя сталинизма. И през цялото това време ние бързаме да докажем, че точно в &bdquo;този момент&ldquo; сме прави. Вместо да признаем, че човекът съвсем не е онзи идеал като какъвто е бил възвисяван в руската класическа литература.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31030_ARwTzkEhqnAmjjzVVG86QrQulgpbeF.jpg" style="height:399px; width:600px" /></p> <p><em><strong>21.03.2011 година. Режисьорът Владимир Хотиненко (първият вляво), съпругата му Татяна (в дясно) и писателят Виктор Ерофеев (в средата) позират пред фотографи на прием по случай откриването на Годината на италианската култура в италианското посолство в Москва</strong></em></p> <p>Това идеализиране на човека плътно продължава до &bdquo;перестройката&ldquo; - тогава, в началото на 90-те години на миналия век, когато вместо ангели от всички пукнатини изскачат гангстери и проститутки.</p> <p>Ами ето &ndash; оказва се, че руската литература силно ни е подвела.</p> <p>В този смисъл френската литература е далеч по-реалистична. Тя не гледа на човека по &bdquo;нашия&ldquo; начин. Мадам Бовари попада в трагични обстоятелства. И за това не е виновно нито френското общество, нито мъжете &ndash; виновна си е тя самата.</p> <p>Такава литература ни учи как да гледаме на себе си, приемайки спокойно факта, че не сме съвършени.</p> <p>Затова дистанцирай се от обстоятелствата, отклони се от тях &ndash; и намери баланса между доброто и злото.</p> <p>А руската литература ти внушава, че си най-прекрасният; трябва само да отидеш при царя и да го убиеш &ndash; тогава всичко при теб ще се оправи. Е, не става така.</p> <p><strong>- Но любовта все пак е и божествено чувство. &nbsp;</strong></p> <p>- Аз мисля, че Господ е отговорен за три неща, които човек не може да контролира. Това е любовта, която няма рационално логическо обяснение &ndash; можеш да я очакваш колкото си искаш, и тя да не дойде. А може изобщо да си се отказал от надеждата, че ще те навести, и тя изведнъж &nbsp;те сварва неподготвен.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31030_1BKE6JAbQouE9dXHh78DQ9HNwH3Ja6.jpg" style="height:335px; width:503px" /></p> <p><em><strong>Виктор Ерофеев със съпругата си Екатерина на празника на радио &bdquo;Ехото на Москва&ldquo; в арт ресторанта &bdquo;Галерията на художника&ldquo;</strong></em></p> <p>Второто е творчеството, което е същата енигма. Днес си Пушкин, утре си никой. Пишеш, пишеш &ndash; и изведнъж преставаш. И няма кой да ти каже защо се е случило това.</p> <p>Третото, колкото и странно да звучи, са парите. Всичко изглежда точно и прошнуровано, но в някакъв момент, незнайно по какви причини, те обземат странни колебания и най-неочаквано губиш всичко.</p> <p>Или пък, както се случва често, някакви наши бизнесмени на някакво място правят луди пари &ndash; не защото са обмислили внимателно бизнеса си, а защото са попаднали на правилното място в добрия момент. Не е тайна, че са малко руските бизнесмени, които сами са измислили бизнеса си. И че са значително повече тези, върху които просто се е излял златен дъжд, оказвайки се на правилното място. Всичко останало &ndash; власт, кариера &ndash; принадлежи на човека. Можеш да ги постигнеш дори обстоятелствата да не &bdquo;играят&ldquo; за теб.</p> <p><em>Превод от руски език: Елена Дюлгерова</em></p>