Терънс Малик, режисьорът, който не дава интервюта

10 Sep 2020
10 сеп 20 | 18:45
166
0

Той е там, когато трябва да се твори. Няма го, ако трябва да се показва или да обяснява. Отдавна Терънс Малик е освободен от медиен наряд. В договорите му има ясно формулирана клауза, че няма да бъде заснеман по време на снимките и няма да дава интервюта. Не му трябва повече, за да стане легендарен, както би казал поетът Жюл Лафорг, но това е най-малката му грижа. Това, което е сигурно, е, че има неустоимо привличане. И всички искат да работят с него.

Сара Грийн, негов продуцент още от филма &bdquo;Новия свят”, мечтаела за това сътрудничество: Неговите филми ми дадоха най-задълбочения ми опит в киното и аз не исках нищо друго!, казва тя. Мишел Фери, директор на френския екип в последния му филм &bdquo;Към чудото”, който е същевременно актьор и режисьор, използвал случая, за да участва в снимките. Той вече е срещал Терънс Малик по времето, когато той е бил асистент на Луи Мал (двамата имали общ проект): За един режисьор Малик е източник на страхотно вдъхновение, защото те кара да преосмислиш начина да се правят филми. Всички актьори искат да снимат с Малик, дори и да знаят, че могат да бъдат изрязани при монтажа (такъв е случаят с Джесика Частейн или Рейчъл Уайз, които няма да видим в &bdquo;Към чудото”, въпреки че са се снимали). Агентът му се свърза с моя и аз направих първите проби без него, разказва Олга Куриленко. След това той поиска да се срещнем. Посрещнаха ме един продуцент и главният оператор, но него пак го нямаше и започнахме да снимаме. Той влезе дискретно в стаята по време на пробите. Г-н Малик умее да остава невидим, дори за екипа си. Мишел Фери се срещнал с него едва в навечерието на снимките: Той беше в САЩ, аз във Франция и той даваше напътствия, подсказваше книги, които биха съответствали на атмосферата, светлината, която търсеше същевременно. Аз му изпращах снимки.   <img src="/uploads/editor/FILM4.jpg" alt="" /> Бен Афлек и Рейчъл Макадамс в кадър от "Към чудото"   В него обаче няма нищо студено. Той е много общителен, дори и да изглежда дистанциран. Много любопитен, много доброжелателен, с голяма култура и приятен за съжителстване, казва Мишел Фери. В него има също нещо мистично, но той не говори за това. Сара Грийн добавя към този портрет чувството за хумор и сърдечността му. Веднага ми се стори симпатичен, допълва Олга Куриленко. Той е много интуитивен и много вярно усеща хората. Каза ми много неща, за филма и героите, разбира се, но също за живота изобщо, за простотата, която обича. За него щастието е в простите неща, не в парите или успеха - и аз съм напълно съгласна с него. Според актрисата това е причината за неговото отдалечаване от всякакъв публичен живот: Той наистина държи на тази простота. Иска да остане невидим, за да може да води нормален живот, по свой начин. По времето, когато не беше в Кан за представянето на филма си &bdquo;Дървото на живота”, който спечели &bdquo;Златната палма” през 2011 г., Терънс Малик гледаше филми на Жак Перен в Париж. Всяка година той пътува по четирите краища на света, за да съзерцава преминаването на мигриращите птици, разказва Перен, и поиска да се видим, след като беше гледал &bdquo;Мигриращият народ”, защото беше очарован от заснемането на филм насред птиците. Той включи също няколко образа от &bdquo;Океани” в &bdquo;Дървото на живота”. Той харесва нашите филми, защото животните и природата винаги присъстват в тях. Природата и науката го вдъхновяват. Всеки път, когато минава през Париж, ме посещава и аз съм трогнат от неговата дискретност. Той отделя време, за да беседва, но много резервирано. Думите му винаги са премерени, фразите сдържани. Винаги размишлява преди да говори. Така по-добре разбираш неговото особено присъствие. По време на снимки естественият му авторитет се налага леко, но кара всички да внимават: Като цяло, казва Мишел Фери, киното е място на постоянно внимание, но не и с него. Снимахме през цялото време, от 9 до 18 ч., и това създаваше учудваща концентрация. В Мон Сен Мишел имаше японска кола в полето точно, когато снимахме нощна буря. Терънс взе камерата и обърна плана. Той има таланта да се възползва от обстоятелствата. Запазва през цялото време ума си отворен, очите нащрек и не се отклонява и с минута от това, което иска, като същевременно оставя място за това, което просто се случва. Всъщност той работи като художник: търси непрекъснато подходящия момент, точното чувство и го добавя постепенно, наистина като рисунъка на художник.   <img src="/uploads/editor/HAVIER.jpg" alt="" /> Хавиер Бардем в кадър от "Към чудото" &bdquo;Към чудото”: химн за любовта а ла Терънс Малик Новият му филм разказва за обвързването, верността, двойката и вярата. Заглавието е свързано с посвещението и едно от местата във филма. Мон Сен Мишел, със своето абатство, наречено "Чудото", се появява в началото и в края на филма. В началото Марина (Олга Куриленко) отива там с Нийл (Бен Афлек), американец, когото е срещнала в Париж. За нея това е ренесанс. Изоставена преди десет години от бащата на дъщеричката си Татяна, тя преоткрива щастието да обича и да бъде обичана. Марина и Татяна заминават с Нийл да живеят в Средния запад. След парижките светлини и дъждове, прекрасно заснети мимоходом, се разкриват обширните американски равнини. Връзката им обаче се колебае. Искам да бъда съпруга, казва Марина. Но Нийл не успява да се обвърже истински. Малик често го снима мълчалив, бягащ, почти в гръб. Въпреки това те се женят. Бракът им е изпълнен с недоразумения, разриви, завръщания, предателства, прошки, всички терзания на човешката любов, която се отегчава и се инати. Тези измъчени отношения намират отзвук в усещането за изоставеност на отец Кинтана (Хавиер Бардем), който не чувства вече живата връзка, която го съединява с Бог. &bdquo;Защо ми обръщаш гръб? Виждам само разрушение, развалини... Той живее в общност от бедни, болни, затворници. Носи смазващата тежест на човешкото страдание и чрез тайнствата – малкия пламък на Божията любов, който изглежда толкова крехък. Ти си около мен, в мен, но не чувствам твоето присъствие. Сърцето ми е студено, твърдо. Повече от вяра, радостта е това, което му липсва. Съдбите, местата, епохите се преплитат в едновременно космическия, но интимен лиризъм на Терънс Малик. Ако &bdquo;Дървото на живота” със своето движение на псалм беше библейски филм, &bdquo;Към чудото” е евангелски филм, центриран около любовта. Кой е тази любов, която ни обича? Този таен лайтмотив (който се появява два пъти като Мон Сен Мишел) поставя филма в светлината на Евангелието от Йоан: не ние обичаме първи. Любовта ни предхожда, едновременно скрита и явна, като Чудото, изложено на ветровете и приливите на съществуването. <img src="/uploads/editor/FILM-MALIK.jpg" alt="" /> Бен Афлек и Олга Куриленко в кадър от "Към чудото" По материали от "Фигаро" Превод от френски: Галя Дачкова