Той е там, когато трябва да се твори. Няма го, ако трябва да се показва или да обяснява. Отдавна Терънс Малик е освободен от медиен наряд. В договорите му има ясно формулирана клауза, че няма да бъде заснеман по време на снимките и няма да дава интервюта. Не му трябва повече, за да стане легендарен, както би казал поетът Жюл Лафорг, но това е най-малката му грижа. Това, което е сигурно, е, че има неустоимо привличане. И всички искат да работят с него.
<p>Сара Грийн, негов продуцент още от филма „Новия свят”, мечтаела за това сътрудничество: <em>Неговите филми ми дадоха най-задълбочения ми опит в киното и аз не исках нищо друго!</em>, казва тя.</p>
<p>Мишел Фери, директор на френския екип в последния му филм „Към чудото”, който е същевременно актьор и режисьор, използвал случая, за да участва в снимките. Той вече е срещал Терънс Малик по времето, когато той е бил асистент на Луи Мал (двамата имали общ проект): <em>За един режисьор Малик е източник на страхотно вдъхновение, защото те кара да преосмислиш начина да се правят филми</em>.</p>
<p><strong>Всички актьори искат да снимат с Малик, дори и да знаят, че могат да бъдат изрязани при монтажа</strong></p>
<p>(такъв е случаят с Джесика Частейн или Рейчъл Уайз, които няма да видим в „Към чудото”, въпреки че са се снимали).</p>
<p><em>Агентът му се свърза с моя и аз направих първите проби без него,</em> разказва Олга Куриленко. <em>След това той поиска да се срещнем. Посрещнаха ме един продуцент и главният оператор, но него пак го нямаше и започнахме да снимаме. Той влезе дискретно в стаята по време на пробите</em>.</p>
<p>Г-н Малик умее да остава невидим, дори за екипа си. Мишел Фери се срещнал с него едва в навечерието на снимките: <em>Той беше в САЩ, аз във Франция и той даваше напътствия, подсказваше книги, които биха съответствали на атмосферата, светлината, която търсеше същевременно. Аз му изпращах снимки</em>.</p>
<p> </p>
<p><img src="/uploads/editor/FILM4.jpg" alt="" /></p>
<p><em>Бен Афлек и Рейчъл Макадамс в кадър от "Към чудото"</em></p>
<p> </p>
<p>В него обаче няма нищо студено. <em>Той е много общителен, дори и да изглежда дистанциран. Много любопитен, много доброжелателен, с голяма култура и приятен за съжителстване</em>, казва Мишел Фери. <em>В него има също нещо мистично, но той не говори за това</em>. Сара Грийн добавя към този портрет чувството за хумор и сърдечността му.</p>
<p><em>Веднага ми се стори симпатичен,</em> допълва Олга Куриленко. <em>Той е много интуитивен и много вярно усеща хората. Каза ми много неща, за филма и героите, разбира се, но също за живота изобщо, за простотата, която обича. За него щастието е в простите неща, не в парите или успеха - и аз съм напълно съгласна с него</em>. Според актрисата това е причината за неговото отдалечаване от всякакъв публичен живот: <em>Той наистина държи на тази простота. </em></p>
<p><strong><em>Иска да остане невидим, за да може да води нормален живот, по свой начин</em></strong>.</p>
<p>По времето, когато не беше в Кан за представянето на филма си „Дървото на живота”, който спечели „Златната палма” през 2011 г., Терънс Малик гледаше филми на Жак Перен в Париж. <em>Всяка година той пътува по четирите краища на света, за да съзерцава преминаването на мигриращите птици,</em> разказва Перен, <em>и поиска да се видим, след като беше гледал „Мигриращият народ”, защото беше очарован от заснемането на филм насред птиците. Той включи също няколко образа от „Океани” в „Дървото на живота”. Той харесва нашите филми, защото животните и природата винаги присъстват в тях. Природата и науката го вдъхновяват. Всеки път, когато минава през Париж, ме посещава и аз съм трогнат от неговата дискретност. Той отделя време, за да беседва, но много резервирано. Думите му винаги са премерени, фразите сдържани. Винаги размишлява преди да говори. Така по-добре разбираш неговото особено присъствие</em>.</p>
<p>По време на снимки естественият му авторитет се налага леко, но кара всички да внимават: <em>Като цяло</em>, казва Мишел Фери, <em>киното е място на постоянно внимание, но не и с него. Снимахме през цялото време, от 9 до 18 ч., и това създаваше учудваща концентрация. В Мон Сен Мишел имаше японска кола в полето точно, когато снимахме нощна буря. Терънс взе камерата и обърна плана. Той има таланта да се възползва от обстоятелствата. Запазва през цялото време ума си отворен, очите нащрек и не се отклонява и с минута от това, което иска, като същевременно оставя място за това, което просто се случва. Всъщност той работи като художник: търси непрекъснато подходящия момент, точното чувство и го добавя постепенно, наистина като рисунъка на художник</em>.</p>
<p> </p>
<p><img src="/uploads/editor/HAVIER.jpg" alt="" /></p>
<p><em>Хавиер Бардем в кадър от "Към чудото"</em></p>
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong>„Към чудото”: химн за любовта а ла Терънс Малик</strong></p>
<p>Новият му филм разказва за обвързването, верността, двойката и вярата. Заглавието е свързано с посвещението и едно от местата във филма. Мон Сен Мишел, със своето абатство, наречено "Чудото", се появява в началото и в края на филма. В началото Марина (Олга Куриленко) отива там с Нийл (Бен Афлек), американец, когото е срещнала в Париж. За нея това е ренесанс. Изоставена преди десет години от бащата на дъщеричката си Татяна, тя преоткрива щастието да обича и да бъде обичана.</p>
<p>Марина и Татяна заминават с Нийл да живеят в Средния запад. След парижките светлини и дъждове, прекрасно заснети мимоходом, се разкриват обширните американски равнини. Връзката им обаче се колебае. <em>Искам да бъда съпруга</em>, казва Марина. Но Нийл не успява да се обвърже истински. Малик често го снима мълчалив, бягащ, почти в гръб. Въпреки това те се женят. Бракът им е изпълнен с недоразумения, разриви, завръщания, предателства, прошки, всички терзания на човешката любов, която се отегчава и се инати.</p>
<p>Тези измъчени отношения намират отзвук в усещането за изоставеност на отец Кинтана (Хавиер Бардем), който не чувства вече живата връзка, която го съединява с Бог. „<em>Защо ми обръщаш гръб?</em> <em>Виждам само разрушение, развалини...</em> Той живее в общност от бедни, болни, затворници. Носи смазващата тежест на човешкото страдание и чрез тайнствата – малкия пламък на Божията любов, който изглежда толкова крехък. <em>Ти си около мен, в мен, но не чувствам твоето присъствие. Сърцето ми е студено, твърдо</em>. Повече от вяра, радостта е това, което му липсва.</p>
<p>Съдбите, местата, епохите се преплитат в едновременно космическия, но интимен лиризъм на Терънс Малик. Ако „Дървото на живота” със своето движение на псалм беше библейски филм, „Към чудото” е евангелски филм, центриран около любовта. <em>Кой е тази любов, която ни обича?</em> Този таен лайтмотив (който се появява два пъти като Мон Сен Мишел) поставя филма в светлината на Евангелието от Йоан: не ние обичаме първи. Любовта ни предхожда, едновременно скрита и явна, като Чудото, изложено на ветровете и приливите на съществуването.</p>
<p><img src="/uploads/editor/FILM-MALIK.jpg" alt="" /></p>
<p><strong><em>Бен Афлек и Олга Куриленко в кадър от "Към чудото"</em></strong></p>
<p><em>По материали от "Фигаро"<br /></em></p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>